Проф. Николай Михайлов: Успехът е възможност да реализираш идеите си
- Какви полезности изповядва вашата компания и каква е вашата персонална професионална задача?
- Корпоративна еднаквост, отговорност, бизнес благоприятни условия и съгласуваност, а посредством фондация „ Трейс за хората " прибавяме памет, обучение, полезности, просвета. Имам и персонална идея, а тя е младежите да останат и да се осъществят сполучливо в България.
- Защо избрахте тъкмо тази сфера да вършиме кариера - кое ви притегля, затруднява, предизвика? В кой миг разбрахте, че това е вярната посока?
- Още като дребен го почувствах със сърцето си, карайки колелото си до огромните пътностроителни машини; в осми клас, когато се противопоставих на майка ми и вместо в Търговската гимназия се записах в Строителния техникум; в казармата, когато начертах на лист краткотраен мост, който изградихме за едно занимание и ме направиха сержант, макар че бях от „ неблагонадеждните ", когато проф. Щилянов ме избра да запиша докторантура...
- С какво в своята работа сте по-различен от вашите съперници?
- С хората! С фирмената просвета на „ Трейс ", с метода, по който идентифицираме проблемите, проучваме ги, с готовността ни за смяна на тактиките и оценката на резултатите.
- Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли отдалеченост, или държите да сте покрай сътрудниците си? А знаете ли по какъв начин изглеждате в очите на вашите сътрудници - значимо ли е за вас тяхното мнение?
- Давам висока степен на доверие на хората, с които работя. Откривам мощните им страни и отправям моите и техните старания в тази посока.
- Как се промени бизнесът във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и сътрудници в тази изключителна обстановка?
- Разбрах, че можем да бъдем адаптивни, продължаваме да се учим и да се развиваме и това за нас е метод на живот.
- Как се справяте с тези, които неумишлено пречат или интензивно вредят на триумфа на компанията и на вашия екип, или просто бездействат? Лесно ли се разделяте с хора?
- По време на социализма материалните стремления на хората се свеждаха до апартамент, кола, вила покрай града и фамилни почивки. Всички живеехме в една полусуха почва, с бурен или без бурен, няма значение, заобикаляш го и продължаваш. През 90-те години обаче стартира интензивното „ поливане " - бързото струпване на средства в пъти над междинната работна заплата, и това разреши плевелите да избуяват и освен да засенчват, а и да заличават цветята. В корпоративното ръководство хората, измежду които се разпределя финансов и властови запас, са не един или двама. Освен това и информационният поток, привидно йерархично конструиран и спретнат, в реалност не е тъкмо подобен. Налице са три от изкушенията - власт, пари, информация. Необходимо е да създадеш такава система от правила, която сама да изхвърля плевелите. Задачата е комплицирана за осъществяване, тъй като конструираш един модел, въвеждаш разпоредбите, съблюдават се и откриваш несъответствия. Модел, в който контролиращите могат да са в ролята на плевелите. Процесът е дълъг. Изграждат се правила и полезности, минава се през образование, развиване на избрани поведенчески модели, надзор и асортимент. Изгражда се една адаптивна просвета в работния развой, която е гъвкава, в която самодейността и творчеството са норма. Т.е. в случай че се върнем към притчата за плевелите, нужни са поредност от дейности, както и време, с цел да стигнем до жътвата.
- Разкажете случай, в който сте помогнали на някого.
- Принципът, който последвам, е приказката за рибата - не я раздаваш, а учиш хората да си я ловят сами, без значение дали става въпрос за компанията, университета или общността.
- Как и от кого се учите да управлявате?
- Учителите са доста, даже вашите въпроси са образование. Един от учителите е татко ми. Повече от 50 години той е управлявал ВиК бригада в Източномаришкия басейн. Той ми споделяше: „ Имай положително и почтително отношение към хората, с които работиш! Помагай им да вземат решение проблемите си ".
- Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е единствено за пари. Кой е вашият „ първи милион ", вашата огромна облага?
- Срещата ми с проф. Гено Иванов в Строителния колеж и по-късно срещата ми с проф. Ганьо Щилянов в УАСГ.
- Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е забавно да се развивате и потвърждавате?
- Внедряването и потреблението на изкуствения разсъдък AI в строителството. Изкуственият разсъдък (AI) може да извършва всичко, което се сетите, само че това, което му липсва, са вътрешен глас и емоционалност. В корпоративното ръководство и в мениджърските дейности доста постоянно водачите вземат обещано решение, следвайки интуицията си или слушайки сърцето си. За мен е предизвикателство да схвана по какъв начин ще се съчетаят тези две форми.
- Най-интересното съревнование, което сте печелили?
- Изпращат ни на ученическа бригада след втори курс да вършим път в Борущица. Тогава сред обособените звена имаше съревнование с награди, отпуски и така нататък Аз съм пълководец на 15 души, копаем канавки. В обедната отмора стартирам диалог с булдозериста, бай Кольо. Викам му: „ Може ли да покарам машината, ти ще ме учиш? ". Той се съгласи. Минавам с греблото, едно придвижване и обръщам, второ придвижване... Победихме. Малко покъсно взех решение да продължа в университета. Мисля, че това решение е моята огромна победа.
- Коя борба загубихте?
- Да науча френски език. На изправителен съм се явявал.
- С какво биха могли да ви завоюват за другар? А вие по какъв начин избирате приятелите си?
- Да бъда себе си и свободно да споделям това, което мисля.
- Колко постоянно се събуждате с възприятието, че всичко зависи от вас?
- Ако се разсънвам с такова възприятие, значи някъде съм сбъркал.
- Кога сте се чувствали като поробител на света и по кое време безусловно беззащитен?
- Страхът на бизнесмена водач постоянно е по-малък от желанието да го направи. Аз съм авантюрист, само че от тези, които употребяват наученото за осъществяване на задачите си.
- Колко постоянно влизате в кухнята и какво написа на кулинарната ви визитка?
- По-често съм в градината, демонстрирам мурафет в правенето на ракия, избрал съм си и марка: DODO, кръстена е на изчезналия тип нелетяща птица.
- Коя е най-скъпата ви играчка?
- Един валяк от края на XIX в., реставрирахме го, експониран е до офиса ни в Стара Загора.
- Как се отнасяте към мощните дами? С съмнение, внимание, боязън, почитание?
- С почит, почитание и наслада.
- Много мъже премислят живота си, отказвайки се от нещата, които преди този момент са считали за значими. Какво би ви довело до сходен житейски поврат във вашия случай?
- Когато е млад, кривата на стремленията на индивида е по-висока в материалните стремежи, с годините това се трансформира и водещи стават любовта и духовните желания.
- Какво взехте от своите родители, с цел да продължите напред, и от кое от техния опит се отказахте?
- Родовата памет в нашето семейство е доста мощна. Да носиш отговорност, да си свободен, да помниш - образование, излъчено от потомство на потомство в рода Михайлови.
- Важно ли е да имате до себе си някого, с който да споделяте сполучливата си кариера?
- Всеки има потребност да почувства, че е част от едно цяло, че сме свързани с невидими влакна. Любовта е доста значимо нещо, имаш потребност от приятел, от другар. Любовта минава през разнообразни стадии на развиване. Но оцелява.
- Научихте ли формулата за крепко семейство, или още я търсите?
- За да живеем, е потребно да работим, само че с цел да живеем добре, е потребно и нещо друго - да твориш дните с обич, да се отнасяш към живота, като към празник. Ако не се получава, то е нужно да преподредите листата, належащо е да се самопроверявате.
- Как мъж с доста задължения възпитава своите деца и кое е най-важното в общуването с тях, тъй че съумелият мъж да може да се назова и съумял татко?
- Възрастните доста постоянно безкомпромисно нахлуваме в юношеските глави на децата ни, като считаме, че нашите упоритости и стремежи са техни. Научих си урока, не е нужно да ги разбирам, потребно е единствено да ги поддържам и да се веселя на срещите си с тях. А тях ги изучавам да си слагат цели, да вървят през пробите и грешките и да не се отхвърлят. За мен това е най-сигурният метод да опознават себе си.
- Зад каква благотворителна идея бихте застанали?
- Да раздаваш рационално, е сложна и сериозна задача. Подкрепяме това, което ни се коства значимо за разцвета на обществото, а то постоянно е обвързвано с обучение и просвета. Последните три дела, които подкрепихме: участвахме в съграждането на монумент на св. св. Кирил и Методий за Цариброд, издадохме книгата „ Кметът на София - инж. Иван Иванов ", засадихме 50 бр. дъбови фиданки...
- Как дефинирате и обяснявате триумфа - своя и на други хора?
- Като опция да осъществявам концепциите си. Първото и най-важно нещо е да поискаш същински, и тогава постоянно се появява някой, който да ти даде ключа, а ти самичък ще си намериш вратата. Когато човек може да мисли, той знае по какъв начин. Побеждавай, обичайки!
- Как бихте описали мъжете от вашето потомство?
- Как да ви отговоря? Ако си спомните за филми като „ Имало едно време на запад ", „ Двама мъже в града " или за рок групите Pink Floyd, Led Zeppelin и Deep Purple, ще ни опишете.
- Какви препоръки бихте дали на своето 20-годишно „ аз " и от какво бихте се отказали, в случай че бяхте с днешния опит и мъдрост?
- Ако си избрал нелекия път нагоре, знай, че нямаш потребност от котва. Там няма кей. Ти си това, което е в теб. Не се опасявай от промени, рискувай... мъдро. Бих се отказал повече да чувам мозъка си, а не сърцето си. Вече знам, че в случай че главата и сърцето мислят по друг метод, става това, което споделя сърцето.
- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?
- Вече ми се е случвало. Отново със същото. Да си строител, е метод на живот.
- С какво ще сте трансформирали специалността, сътрудниците си и може би света, когато излезете в пенсия?
- Много бизнеси ще умрат в идващите 10 години, в случай че не намерят метод да интегрират новите технологии. Строителството е бизнес, който няма да е измежду тях, само че е забавно по какъв начин ще се строят метапътища, метакъщи, метаопери и театри.
***
Проф. Николай Михайлов е ръководител на Надзорния съвет на „ Трейс Груп Холд ", български строител и бизнесмен, учител в УАСГ, София.
През 2016 година в Института за стопански проучвания при Българска академия на науките пази дисертационен труд за отсъждане на научна степен „ лекар на икономическите науки ".
Преди 25 години основава „ Трейс Груп Холд " АД. Компанията е записана на БФБ. Проф. Михайлов е ръководител на УС на фондация „ Трейс за хората " и на съдружие „ Български конгрес за транспортна инфраструктура ". Той е член на УС на фондация „ Буров " и на КСБ, член на Съвета на настоятелите на НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ", на Тракийския университет - Ст. Загора, и на Медицинския университет - София.
Проф. Михайлов е притежател на приз „ Буров " за индустриално ръководство за 2010 година Отличен е с наградата на Сдружението на пътните инженери и консултанти - „ Инженер на годината 2012 ".
Удостоен е с почетното звание „ лекар хонорис идея " на Тракийския университет.
Интервюто на проф. Михайлов е част от плана на „ 24 часа “ и списание „ TREND “, който нарекохме „ Мъжете, които задават TREND “. То е естествено продължение на суперуспешното списание „ Жените, които трансформират “, което беше издадено напролет на 2021 година и разказаше историите на триумфа на едни от най-влиятелните дами в България. „ Мъжете, които задават TREND “ в този момент ни води в мъжкия свят и ни среща с водачи и изтъкнати визионери във всички области – от стопанската система, бизнеса, спорта, културата и стила на живот.
Автор:
- Корпоративна еднаквост, отговорност, бизнес благоприятни условия и съгласуваност, а посредством фондация „ Трейс за хората " прибавяме памет, обучение, полезности, просвета. Имам и персонална идея, а тя е младежите да останат и да се осъществят сполучливо в България.
- Защо избрахте тъкмо тази сфера да вършиме кариера - кое ви притегля, затруднява, предизвика? В кой миг разбрахте, че това е вярната посока?
- Още като дребен го почувствах със сърцето си, карайки колелото си до огромните пътностроителни машини; в осми клас, когато се противопоставих на майка ми и вместо в Търговската гимназия се записах в Строителния техникум; в казармата, когато начертах на лист краткотраен мост, който изградихме за едно занимание и ме направиха сержант, макар че бях от „ неблагонадеждните ", когато проф. Щилянов ме избра да запиша докторантура...
- С какво в своята работа сте по-различен от вашите съперници?
- С хората! С фирмената просвета на „ Трейс ", с метода, по който идентифицираме проблемите, проучваме ги, с готовността ни за смяна на тактиките и оценката на резултатите.
- Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли отдалеченост, или държите да сте покрай сътрудниците си? А знаете ли по какъв начин изглеждате в очите на вашите сътрудници - значимо ли е за вас тяхното мнение?
- Давам висока степен на доверие на хората, с които работя. Откривам мощните им страни и отправям моите и техните старания в тази посока.
- Как се промени бизнесът във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и сътрудници в тази изключителна обстановка?
- Разбрах, че можем да бъдем адаптивни, продължаваме да се учим и да се развиваме и това за нас е метод на живот.
- Как се справяте с тези, които неумишлено пречат или интензивно вредят на триумфа на компанията и на вашия екип, или просто бездействат? Лесно ли се разделяте с хора?
- По време на социализма материалните стремления на хората се свеждаха до апартамент, кола, вила покрай града и фамилни почивки. Всички живеехме в една полусуха почва, с бурен или без бурен, няма значение, заобикаляш го и продължаваш. През 90-те години обаче стартира интензивното „ поливане " - бързото струпване на средства в пъти над междинната работна заплата, и това разреши плевелите да избуяват и освен да засенчват, а и да заличават цветята. В корпоративното ръководство хората, измежду които се разпределя финансов и властови запас, са не един или двама. Освен това и информационният поток, привидно йерархично конструиран и спретнат, в реалност не е тъкмо подобен. Налице са три от изкушенията - власт, пари, информация. Необходимо е да създадеш такава система от правила, която сама да изхвърля плевелите. Задачата е комплицирана за осъществяване, тъй като конструираш един модел, въвеждаш разпоредбите, съблюдават се и откриваш несъответствия. Модел, в който контролиращите могат да са в ролята на плевелите. Процесът е дълъг. Изграждат се правила и полезности, минава се през образование, развиване на избрани поведенчески модели, надзор и асортимент. Изгражда се една адаптивна просвета в работния развой, която е гъвкава, в която самодейността и творчеството са норма. Т.е. в случай че се върнем към притчата за плевелите, нужни са поредност от дейности, както и време, с цел да стигнем до жътвата.
- Разкажете случай, в който сте помогнали на някого.
- Принципът, който последвам, е приказката за рибата - не я раздаваш, а учиш хората да си я ловят сами, без значение дали става въпрос за компанията, университета или общността.
- Как и от кого се учите да управлявате?
- Учителите са доста, даже вашите въпроси са образование. Един от учителите е татко ми. Повече от 50 години той е управлявал ВиК бригада в Източномаришкия басейн. Той ми споделяше: „ Имай положително и почтително отношение към хората, с които работиш! Помагай им да вземат решение проблемите си ".
- Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е единствено за пари. Кой е вашият „ първи милион ", вашата огромна облага?
- Срещата ми с проф. Гено Иванов в Строителния колеж и по-късно срещата ми с проф. Ганьо Щилянов в УАСГ.
- Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е забавно да се развивате и потвърждавате?
- Внедряването и потреблението на изкуствения разсъдък AI в строителството. Изкуственият разсъдък (AI) може да извършва всичко, което се сетите, само че това, което му липсва, са вътрешен глас и емоционалност. В корпоративното ръководство и в мениджърските дейности доста постоянно водачите вземат обещано решение, следвайки интуицията си или слушайки сърцето си. За мен е предизвикателство да схвана по какъв начин ще се съчетаят тези две форми.
- Най-интересното съревнование, което сте печелили?
- Изпращат ни на ученическа бригада след втори курс да вършим път в Борущица. Тогава сред обособените звена имаше съревнование с награди, отпуски и така нататък Аз съм пълководец на 15 души, копаем канавки. В обедната отмора стартирам диалог с булдозериста, бай Кольо. Викам му: „ Може ли да покарам машината, ти ще ме учиш? ". Той се съгласи. Минавам с греблото, едно придвижване и обръщам, второ придвижване... Победихме. Малко покъсно взех решение да продължа в университета. Мисля, че това решение е моята огромна победа.
- Коя борба загубихте?
- Да науча френски език. На изправителен съм се явявал.
- С какво биха могли да ви завоюват за другар? А вие по какъв начин избирате приятелите си?
- Да бъда себе си и свободно да споделям това, което мисля.
- Колко постоянно се събуждате с възприятието, че всичко зависи от вас?
- Ако се разсънвам с такова възприятие, значи някъде съм сбъркал.
- Кога сте се чувствали като поробител на света и по кое време безусловно беззащитен?
- Страхът на бизнесмена водач постоянно е по-малък от желанието да го направи. Аз съм авантюрист, само че от тези, които употребяват наученото за осъществяване на задачите си.
- Колко постоянно влизате в кухнята и какво написа на кулинарната ви визитка?
- По-често съм в градината, демонстрирам мурафет в правенето на ракия, избрал съм си и марка: DODO, кръстена е на изчезналия тип нелетяща птица.
- Коя е най-скъпата ви играчка?
- Един валяк от края на XIX в., реставрирахме го, експониран е до офиса ни в Стара Загора.
- Как се отнасяте към мощните дами? С съмнение, внимание, боязън, почитание?
- С почит, почитание и наслада.
- Много мъже премислят живота си, отказвайки се от нещата, които преди този момент са считали за значими. Какво би ви довело до сходен житейски поврат във вашия случай?
- Когато е млад, кривата на стремленията на индивида е по-висока в материалните стремежи, с годините това се трансформира и водещи стават любовта и духовните желания.
- Какво взехте от своите родители, с цел да продължите напред, и от кое от техния опит се отказахте?
- Родовата памет в нашето семейство е доста мощна. Да носиш отговорност, да си свободен, да помниш - образование, излъчено от потомство на потомство в рода Михайлови.
- Важно ли е да имате до себе си някого, с който да споделяте сполучливата си кариера?
- Всеки има потребност да почувства, че е част от едно цяло, че сме свързани с невидими влакна. Любовта е доста значимо нещо, имаш потребност от приятел, от другар. Любовта минава през разнообразни стадии на развиване. Но оцелява.
- Научихте ли формулата за крепко семейство, или още я търсите?
- За да живеем, е потребно да работим, само че с цел да живеем добре, е потребно и нещо друго - да твориш дните с обич, да се отнасяш към живота, като към празник. Ако не се получава, то е нужно да преподредите листата, належащо е да се самопроверявате.
- Как мъж с доста задължения възпитава своите деца и кое е най-важното в общуването с тях, тъй че съумелият мъж да може да се назова и съумял татко?
- Възрастните доста постоянно безкомпромисно нахлуваме в юношеските глави на децата ни, като считаме, че нашите упоритости и стремежи са техни. Научих си урока, не е нужно да ги разбирам, потребно е единствено да ги поддържам и да се веселя на срещите си с тях. А тях ги изучавам да си слагат цели, да вървят през пробите и грешките и да не се отхвърлят. За мен това е най-сигурният метод да опознават себе си.
- Зад каква благотворителна идея бихте застанали?
- Да раздаваш рационално, е сложна и сериозна задача. Подкрепяме това, което ни се коства значимо за разцвета на обществото, а то постоянно е обвързвано с обучение и просвета. Последните три дела, които подкрепихме: участвахме в съграждането на монумент на св. св. Кирил и Методий за Цариброд, издадохме книгата „ Кметът на София - инж. Иван Иванов ", засадихме 50 бр. дъбови фиданки...
- Как дефинирате и обяснявате триумфа - своя и на други хора?
- Като опция да осъществявам концепциите си. Първото и най-важно нещо е да поискаш същински, и тогава постоянно се появява някой, който да ти даде ключа, а ти самичък ще си намериш вратата. Когато човек може да мисли, той знае по какъв начин. Побеждавай, обичайки!
- Как бихте описали мъжете от вашето потомство?
- Как да ви отговоря? Ако си спомните за филми като „ Имало едно време на запад ", „ Двама мъже в града " или за рок групите Pink Floyd, Led Zeppelin и Deep Purple, ще ни опишете.
- Какви препоръки бихте дали на своето 20-годишно „ аз " и от какво бихте се отказали, в случай че бяхте с днешния опит и мъдрост?
- Ако си избрал нелекия път нагоре, знай, че нямаш потребност от котва. Там няма кей. Ти си това, което е в теб. Не се опасявай от промени, рискувай... мъдро. Бих се отказал повече да чувам мозъка си, а не сърцето си. Вече знам, че в случай че главата и сърцето мислят по друг метод, става това, което споделя сърцето.
- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?
- Вече ми се е случвало. Отново със същото. Да си строител, е метод на живот.
- С какво ще сте трансформирали специалността, сътрудниците си и може би света, когато излезете в пенсия?
- Много бизнеси ще умрат в идващите 10 години, в случай че не намерят метод да интегрират новите технологии. Строителството е бизнес, който няма да е измежду тях, само че е забавно по какъв начин ще се строят метапътища, метакъщи, метаопери и театри.
***
Проф. Николай Михайлов е ръководител на Надзорния съвет на „ Трейс Груп Холд ", български строител и бизнесмен, учител в УАСГ, София.
През 2016 година в Института за стопански проучвания при Българска академия на науките пази дисертационен труд за отсъждане на научна степен „ лекар на икономическите науки ".
Преди 25 години основава „ Трейс Груп Холд " АД. Компанията е записана на БФБ. Проф. Михайлов е ръководител на УС на фондация „ Трейс за хората " и на съдружие „ Български конгрес за транспортна инфраструктура ". Той е член на УС на фондация „ Буров " и на КСБ, член на Съвета на настоятелите на НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ", на Тракийския университет - Ст. Загора, и на Медицинския университет - София.
Проф. Михайлов е притежател на приз „ Буров " за индустриално ръководство за 2010 година Отличен е с наградата на Сдружението на пътните инженери и консултанти - „ Инженер на годината 2012 ".
Удостоен е с почетното звание „ лекар хонорис идея " на Тракийския университет.
Интервюто на проф. Михайлов е част от плана на „ 24 часа “ и списание „ TREND “, който нарекохме „ Мъжете, които задават TREND “. То е естествено продължение на суперуспешното списание „ Жените, които трансформират “, което беше издадено напролет на 2021 година и разказаше историите на триумфа на едни от най-влиятелните дами в България. „ Мъжете, които задават TREND “ в този момент ни води в мъжкия свят и ни среща с водачи и изтъкнати визионери във всички области – от стопанската система, бизнеса, спорта, културата и стила на живот.
Автор:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ