К. Кунева пред Фрог: Държавата да намери механизъм, който да подкрепя ситуационните центрове за бежанци
Какви са проблемите, с които се сблъсквате ежедневно в ситуационния център?
Проблемите, които срещаме на ежедневна база в ситуационния център, че 200-250 индивида минават през нас всеки ден. 45%, от които деца и проблемите са всевъзможни. Тези хора идват с по една раница. Имат потребност от храна, облекла, поддръжка за работа и с институциите, детските градини, учебни заведения, от всичко… А напълно скоро ще имат потребност и от това къде да живеят.
От Фондация „ За доброто” организираме административната оперативна работа в центъра, а от съдружие „ Отворени данни” се занимава с образование на бежанците, интеграция, бизнес инкубатори. Тоест, от двете организации приблизително дневно по 100 индивида работят на терен.
А какви стъпки би трябвало да предприеме страната, с цел да улесни Вас, а и всички, които оказват помощ на украинските бежанци?
Държавата да стартира по-активно да поддържа центрове като нашия от позиция от тяхната резистентност, тъй като подобен вид център не може да работи повече от няколко месеца на доброволчески правила. За страдание, това, което е трябвало да се поеме от Държавна организация за бежанците като проблем, не може да се реши, тъй като същата организация последните години не е направила нещо, с което да построи механизми, с цел да се оправи. Агенцията има назначени 402 индивида на щат. Какво прави тази организация сега, имайки поради, че предходната година е имало някакъв напор от 10 999 бежанци…Ние за два месеца имаме 93 500 хиляди. Колкото и да се ядосваме и да се дразним, че сега нещата не се случват добре и бързо… Те, с цел да се можеха да се случат бързо, трябваше да бъдат готови.
Когато страната не е готова за нещо сходно, няма по какъв начин ние да чакаме от нея, че за два дни ще даде всички механизми и ще промени законовата наредба, нормативна уредба и така нататък Да, би трябвало да са по-бързи, само че и тях ги запознат съм някаква позиция.
Мога да кажа и че на 99% с хора, които напълно поддържат Украйна. Според мен това е нещо, неагивното най-вече вършее из Facebook и ни демонстрира, че множеството хора са срещу, само че не поддържат хората, това в действителност изобщо не е истина. Трябва да бъдем доста сериозно настроени към подобен вид агитация. Винаги ще има хора с разнообразни позиции. Моето мнение е, че хората поддържат по всякакъв начин идващите дами и деца от Украйна. Повечето най-малко, а останалите като че ли си чешат езиците.
Какво се изисква, с цел да можеш дейно да оказваш поддръжка на украинците?
Изисква се да имаш опит да работиш с огромна група хора, с доброволци. Да си отворен към хората. Разбира се, да можеш да координираш вярно процесите. В случая НПО-тата за разлика от страната сме с една концепция по-обвързани ръце. Тоест, страната, с цел да сътвори някаква конструкция, би трябвало или да има квалифициран механизъм, по който да го направи, или занапред да прави подобен. Вие сами виждате в Народното събрание какъв брой доста време лишава най-малките неща да бъдат гласувани. И в този момент си представете да тръгнат да основават нови промени или напълно нови нормативни разпореждания. НПО-тата са една концепция по-гъвкави в това отношение. Аз като Неправителствени организации мога да реша, в случай че имам средства, несъмнено, да поддържа лъчетерапията на една жена, само че страната не може законово да я поддържа, тъй като Законът за здравето не ѝ дава да заплати тези пари.
Намираме се в един циничен кръг: Първо, страната гласоподава смяна в Закона за здравето. После 3 седмици чакаме постановлението на Министерски съвет, което след това би трябвало да се обнародва в Държавен вестник, с цел да България да може да даде здравни права на тези хора, да имат достъп до болнична и извънболнична помощ. В момента украинските бежанци се обслужват здравно от болници-доброволци, лекари-доброволци и НПО-та. Защото няма законова нормативна уредба, която да дава правото страната да финансира това нещо.
Колко още време може да се издържи на доброволни начала?
Почти към финала сме. Няколко месеца е интервалът, в който се задържа подобен вид сила. Това е доста изморително. Хората, каквито и да са те - имат свои бизнеси, работа, фамилии и не могат просто ей по този начин да работят 6 дни от седмицата по 10 часа. Колко от нас могат да си го разрешават, в случай че нямат средствата, с цел да се устоят? Държавата би трябвало да откри евентуално механизъм, който да поддържа такива ситуационни центрове, в случай че желае, несъмнено, те да ѝ оказват помощ на нея
Ние би трябвало да сме реалисти. Това е сила, която спада в един миг.
А мислите ли, че страната ще доближи досега, в която да се оправя сама?
Не мисля, че може да се оправи. Ако Държавна организация за бежанците последните години беше развила добре своите структури и своите механизми, благоприятни условия, можеше до някаква степен да има по-малка поддръжка от НПО-тата. Но на този стадий, не. Още повече, че това е невиждана за България бежанска рецесия. Наистина подобен голям поток от хора… През 2015 година най-големият поток от бежанци от Сирия и Афганистан беше сред 23 и 25 хиляди души за цялата година. А ние тука приказваме за над 93 хиляди за два месеца. И тя продължава. В момента чакаме втора вълна, която евентуално е ще е по-голяма и от първата. Да, 50% от тези хора минават през България и отпътуват за други страни. Но към вчерашна дата (бел. ред. 27 април 2022 г.) 89 хиляди са с краткотрайна протекция, дадена от България. Те са тук и огромен % от тях ще остане в страната за някакъв интервал. А другояче са минали двойно повече.
А и с какво да плащаме на хората? С грах и ориз…
Тази работа не може да се прави от всевъзможни хора. Трябва да имаш най-малко едно равнище на обучение, емпатичност, съответни познания - по какъв начин да реагираш в избрана обстановка, административни и мениджмънт знания. Ние в ситуационния център работим с хората, които в случай че страната би трябвало да заплаща заплатата, тя в никакъв случай не може да им ги плати… Но, да кажем, че най-малко за някаква част от екипите би трябвало да се откри метод за финансиране. Категорично.
Откъде идва казусът България все да не съумява да се оправя с провокациите и рецесиите?
Сигурно идва от нас хората. Че го поносим толкоз дълго време. И сме го търпяли толкоз дълго време. Всичко идва от нас - от това, че поносим и не сме задоволително сериозни. И си споделяме: „ Мен какво ме визира този проблем, до момента в който не пристигна до главата ми” и по този начин. Тя страната е отражение на самите нас. Ако ние сме съгласни и сме били съгласни толкоз години да плащаме на хора, които не са основали някаква резистентност и непоклатимост и в този момент внезапно да кажем „ Оо, но те нищо не са направили”. А ние къде бяхме? Не е обвиняване към всички нас, имаше ужасно доста хора, които стачкуваха и трансформираха нещата ненапълно, само че има промени, които не могат да се случат за два-три дни. Според мен 50% от държавната администрация не работи. Дори на равнище управнически решения. Вземат се решения, само че след това няма кой да ги извърши. Те нямат потенциал, с който да ги изпълнят. А ние плащаме за техните заплати.
Как ще коментирате апела на на министър-председателя Кирил Петков за „ една заплата дарение”?
Това даже не знам по какъв начин към този момент да го разясня. Аз си мислех, че му е хакнат профила и че това е една огромна смешка. За мен това е огромен информационен гаф. Последната позиция на “Продължаваме Промяната” към този момент е безапелационната. Беше съвършено изказана. Призивът му беше по-скоро неточност на растежа. Не може в качеството си на министър-председател, да отправяш апели за дарения. Ти не си Неправителствени организации, ти не си жителят Кирил Петков, ти си министър председателят на България Кирил Петков. Това е твое решение. Ние можем да оказваме помощ с храна, с филантропична помощ, с поддръжка. Но не може да българските жители да купуват бомби. Това е държавно решение.
Интервю на Мира Ереева
Проблемите, които срещаме на ежедневна база в ситуационния център, че 200-250 индивида минават през нас всеки ден. 45%, от които деца и проблемите са всевъзможни. Тези хора идват с по една раница. Имат потребност от храна, облекла, поддръжка за работа и с институциите, детските градини, учебни заведения, от всичко… А напълно скоро ще имат потребност и от това къде да живеят.
От Фондация „ За доброто” организираме административната оперативна работа в центъра, а от съдружие „ Отворени данни” се занимава с образование на бежанците, интеграция, бизнес инкубатори. Тоест, от двете организации приблизително дневно по 100 индивида работят на терен.
А какви стъпки би трябвало да предприеме страната, с цел да улесни Вас, а и всички, които оказват помощ на украинските бежанци?
Държавата да стартира по-активно да поддържа центрове като нашия от позиция от тяхната резистентност, тъй като подобен вид център не може да работи повече от няколко месеца на доброволчески правила. За страдание, това, което е трябвало да се поеме от Държавна организация за бежанците като проблем, не може да се реши, тъй като същата организация последните години не е направила нещо, с което да построи механизми, с цел да се оправи. Агенцията има назначени 402 индивида на щат. Какво прави тази организация сега, имайки поради, че предходната година е имало някакъв напор от 10 999 бежанци…Ние за два месеца имаме 93 500 хиляди. Колкото и да се ядосваме и да се дразним, че сега нещата не се случват добре и бързо… Те, с цел да се можеха да се случат бързо, трябваше да бъдат готови.
Когато страната не е готова за нещо сходно, няма по какъв начин ние да чакаме от нея, че за два дни ще даде всички механизми и ще промени законовата наредба, нормативна уредба и така нататък Да, би трябвало да са по-бързи, само че и тях ги запознат съм някаква позиция.
Мога да кажа и че на 99% с хора, които напълно поддържат Украйна. Според мен това е нещо, неагивното най-вече вършее из Facebook и ни демонстрира, че множеството хора са срещу, само че не поддържат хората, това в действителност изобщо не е истина. Трябва да бъдем доста сериозно настроени към подобен вид агитация. Винаги ще има хора с разнообразни позиции. Моето мнение е, че хората поддържат по всякакъв начин идващите дами и деца от Украйна. Повечето най-малко, а останалите като че ли си чешат езиците.
Какво се изисква, с цел да можеш дейно да оказваш поддръжка на украинците?
Изисква се да имаш опит да работиш с огромна група хора, с доброволци. Да си отворен към хората. Разбира се, да можеш да координираш вярно процесите. В случая НПО-тата за разлика от страната сме с една концепция по-обвързани ръце. Тоест, страната, с цел да сътвори някаква конструкция, би трябвало или да има квалифициран механизъм, по който да го направи, или занапред да прави подобен. Вие сами виждате в Народното събрание какъв брой доста време лишава най-малките неща да бъдат гласувани. И в този момент си представете да тръгнат да основават нови промени или напълно нови нормативни разпореждания. НПО-тата са една концепция по-гъвкави в това отношение. Аз като Неправителствени организации мога да реша, в случай че имам средства, несъмнено, да поддържа лъчетерапията на една жена, само че страната не може законово да я поддържа, тъй като Законът за здравето не ѝ дава да заплати тези пари.
Намираме се в един циничен кръг: Първо, страната гласоподава смяна в Закона за здравето. После 3 седмици чакаме постановлението на Министерски съвет, което след това би трябвало да се обнародва в Държавен вестник, с цел да България да може да даде здравни права на тези хора, да имат достъп до болнична и извънболнична помощ. В момента украинските бежанци се обслужват здравно от болници-доброволци, лекари-доброволци и НПО-та. Защото няма законова нормативна уредба, която да дава правото страната да финансира това нещо.
Колко още време може да се издържи на доброволни начала?
Почти към финала сме. Няколко месеца е интервалът, в който се задържа подобен вид сила. Това е доста изморително. Хората, каквито и да са те - имат свои бизнеси, работа, фамилии и не могат просто ей по този начин да работят 6 дни от седмицата по 10 часа. Колко от нас могат да си го разрешават, в случай че нямат средствата, с цел да се устоят? Държавата би трябвало да откри евентуално механизъм, който да поддържа такива ситуационни центрове, в случай че желае, несъмнено, те да ѝ оказват помощ на нея
Ние би трябвало да сме реалисти. Това е сила, която спада в един миг.
А мислите ли, че страната ще доближи досега, в която да се оправя сама?
Не мисля, че може да се оправи. Ако Държавна организация за бежанците последните години беше развила добре своите структури и своите механизми, благоприятни условия, можеше до някаква степен да има по-малка поддръжка от НПО-тата. Но на този стадий, не. Още повече, че това е невиждана за България бежанска рецесия. Наистина подобен голям поток от хора… През 2015 година най-големият поток от бежанци от Сирия и Афганистан беше сред 23 и 25 хиляди души за цялата година. А ние тука приказваме за над 93 хиляди за два месеца. И тя продължава. В момента чакаме втора вълна, която евентуално е ще е по-голяма и от първата. Да, 50% от тези хора минават през България и отпътуват за други страни. Но към вчерашна дата (бел. ред. 27 април 2022 г.) 89 хиляди са с краткотрайна протекция, дадена от България. Те са тук и огромен % от тях ще остане в страната за някакъв интервал. А другояче са минали двойно повече.
А и с какво да плащаме на хората? С грах и ориз…
Тази работа не може да се прави от всевъзможни хора. Трябва да имаш най-малко едно равнище на обучение, емпатичност, съответни познания - по какъв начин да реагираш в избрана обстановка, административни и мениджмънт знания. Ние в ситуационния център работим с хората, които в случай че страната би трябвало да заплаща заплатата, тя в никакъв случай не може да им ги плати… Но, да кажем, че най-малко за някаква част от екипите би трябвало да се откри метод за финансиране. Категорично.
Откъде идва казусът България все да не съумява да се оправя с провокациите и рецесиите?
Сигурно идва от нас хората. Че го поносим толкоз дълго време. И сме го търпяли толкоз дълго време. Всичко идва от нас - от това, че поносим и не сме задоволително сериозни. И си споделяме: „ Мен какво ме визира този проблем, до момента в който не пристигна до главата ми” и по този начин. Тя страната е отражение на самите нас. Ако ние сме съгласни и сме били съгласни толкоз години да плащаме на хора, които не са основали някаква резистентност и непоклатимост и в този момент внезапно да кажем „ Оо, но те нищо не са направили”. А ние къде бяхме? Не е обвиняване към всички нас, имаше ужасно доста хора, които стачкуваха и трансформираха нещата ненапълно, само че има промени, които не могат да се случат за два-три дни. Според мен 50% от държавната администрация не работи. Дори на равнище управнически решения. Вземат се решения, само че след това няма кой да ги извърши. Те нямат потенциал, с който да ги изпълнят. А ние плащаме за техните заплати.
Как ще коментирате апела на на министър-председателя Кирил Петков за „ една заплата дарение”?
Това даже не знам по какъв начин към този момент да го разясня. Аз си мислех, че му е хакнат профила и че това е една огромна смешка. За мен това е огромен информационен гаф. Последната позиция на “Продължаваме Промяната” към този момент е безапелационната. Беше съвършено изказана. Призивът му беше по-скоро неточност на растежа. Не може в качеството си на министър-председател, да отправяш апели за дарения. Ти не си Неправителствени организации, ти не си жителят Кирил Петков, ти си министър председателят на България Кирил Петков. Това е твое решение. Ние можем да оказваме помощ с храна, с филантропична помощ, с поддръжка. Но не може да българските жители да купуват бомби. Това е държавно решение.
Интервю на Мира Ереева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ