Френски ежедневник: Русия трябва да избира между Китай и Европа
Какви са желанията на президента на Руската федерация Владимир Путин - да се движи към китайския тоталитарен модел или да построи правова страна? Наблюдателят на френския народен всекидневник Le Figaro Рено Жирар предвижда бъдещите стъпки на съветския водач. Той счита, че Русия в никакъв случай няма да се усеща спокойна с Китай, само че и че не може да се интегрира изцяло в Европа, съобщи " Фокус ".
Личната среща с Владимир Путин в Брегансон на 19 август 2019 година, реабилитация на дипломатическия натурализъм по време на тирада на срещата на посланиците на 27 август и рестартиране на договарянията на високо равнище по украинския въпрос – посредством всичко това президентът на Франция Еманюел Макрон ясно потвърди обрата в Париж във връзка с политиката по отношение на Русия.
Противно на мнението на „ сектата “ от неоконсерватори, които са малцина, само че са доста авторитетни във френското външно министерство, президентът на френската република счита, че е належащо да се приказва с Русия, а не да бъде изолирана. Държавният глава на Съединени американски щати Доналд Тръмп споделя същата позиция, само че напъните му са възпрепятствани от Конгреса и редица огромни американски медии, които от момента на избирането му го назовават съвсем сътрудник на Кремъл. Френските и американските водачи биха желали Русия да се върне към формата на Г-7 и да облекчи или даже да анулира глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, наложени против нея през 2014 година И двамата водачи осъзнаха, че тласкането на Русия в ръцете на Китай е огромна стратегическа неточност.
Но подготвен ли е Кремъл да стисне протегнатата ръка на Еманюел Макрон? На 9 септември Москва ще бъде хазаин на първата руско-френска среща във формат „ 2 + 2 “ (на министрите на външните работи и отбраната) от началото на украинската рецесия през 2014 година Ще означи ли тя завой на Русия към Европа? Ще даде ли Путин по този метод позитивен отговор на Макрон, който би желал да организира срещата на върха на формата „ норманска четворка “ в Париж преди края на месеца? Ще покаже ли съветският водач подготвеност да прави отстъпки?
Не си правете илюзии. Русия в никакъв случай няма да се откаже от Крим, който бе причислен безкръвно през март 2014 година след национален референдум (макар и без единодушието на Украйна). По-голямата част от жителите на Крим се усещат руснаци, а не украинци. Що се отнася до руснаците, те постоянно са смятали Севастопол за своето пристанище и през март 2014 година поддържаха нежеланието на Путин да се помири с обстоятелството, че новият украински режим, пристигнал на власт след революцията от „ Майдан “, може да го отвори за Военноморски сили на НАТО. Русия построи голям мост през Керченския пролив в източната част на полуострова, с цел да го свърже със своята територия.
Трябва да кажа, че изборът на Владимир Зеленски за президент на Украйна и безспорното болшинство, което той получи във Върховната Рада, отварят прозорец на опция за разрешаване на спора в Донбас (където има повече от 10 000 починали съветски и украински „ братя славяни “ от лятото на 2014 година, съгласно ООН). Зеленски сложи въпроса за Русия отпред на политическите си цели и има задоволително пълномощия да прави отстъпки.
Като най-малко, Путин би трябвало да получи от Киев, за своите протежета от Донбас (рускоезични бунтовници, враждебни към новото украинско държавно управление, които той към този момент два пъти избави военно: през лятото на 2014 година и зимата на 2015 г.) на закон за прошка и културна самостоятелност на района (където съветският остава формален език). Но дали ще успее да изостави настояването за политическа автономност, което Зеленски надали ще успее да даде на Донбас? Ще направи ли жест на благосклонност и ще разреши ли на украинските кораби свободно да минават през Керченския пролив до пристанището на Мариупол?
Тези отстъпки няма да му костват изключително доста, само че доста ще подобрят връзките с Европейски Съюз. Путин знае, че китайците вършат сериозен бизнес и грабят петрола на руснаците с 20% отстъпка под претекст на „ другарство ". Той усеща, че китайците скрито се целят в Сибир. Русия в никакъв случай няма да се усеща спокойна с Китай, макар че може да се интегрира идеално в Европа. Младият московски хайлайф единствено мечтае за това. И той е подготвена за това културно.
Сега, когато съветската юноша се пробужда, демонстрира предпочитание да взе участие в политически решения и се опълчва на самоуправлението на силите за сигурност, Путин би трябвало да направи избор.
Иска ли той да създаде вътрешнополитически модел сходен на китайския тоталитаризъм или назад, с цел да построи правова страна? Къде се надява да откри другари, в Пекин или Париж и Берлин? Да управляваш е да избираш. Време е Путин да направи своя избор. /focus-news.net
Личната среща с Владимир Путин в Брегансон на 19 август 2019 година, реабилитация на дипломатическия натурализъм по време на тирада на срещата на посланиците на 27 август и рестартиране на договарянията на високо равнище по украинския въпрос – посредством всичко това президентът на Франция Еманюел Макрон ясно потвърди обрата в Париж във връзка с политиката по отношение на Русия.
Противно на мнението на „ сектата “ от неоконсерватори, които са малцина, само че са доста авторитетни във френското външно министерство, президентът на френската република счита, че е належащо да се приказва с Русия, а не да бъде изолирана. Държавният глава на Съединени американски щати Доналд Тръмп споделя същата позиция, само че напъните му са възпрепятствани от Конгреса и редица огромни американски медии, които от момента на избирането му го назовават съвсем сътрудник на Кремъл. Френските и американските водачи биха желали Русия да се върне към формата на Г-7 и да облекчи или даже да анулира глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, наложени против нея през 2014 година И двамата водачи осъзнаха, че тласкането на Русия в ръцете на Китай е огромна стратегическа неточност.
Но подготвен ли е Кремъл да стисне протегнатата ръка на Еманюел Макрон? На 9 септември Москва ще бъде хазаин на първата руско-френска среща във формат „ 2 + 2 “ (на министрите на външните работи и отбраната) от началото на украинската рецесия през 2014 година Ще означи ли тя завой на Русия към Европа? Ще даде ли Путин по този метод позитивен отговор на Макрон, който би желал да организира срещата на върха на формата „ норманска четворка “ в Париж преди края на месеца? Ще покаже ли съветският водач подготвеност да прави отстъпки?
Не си правете илюзии. Русия в никакъв случай няма да се откаже от Крим, който бе причислен безкръвно през март 2014 година след национален референдум (макар и без единодушието на Украйна). По-голямата част от жителите на Крим се усещат руснаци, а не украинци. Що се отнася до руснаците, те постоянно са смятали Севастопол за своето пристанище и през март 2014 година поддържаха нежеланието на Путин да се помири с обстоятелството, че новият украински режим, пристигнал на власт след революцията от „ Майдан “, може да го отвори за Военноморски сили на НАТО. Русия построи голям мост през Керченския пролив в източната част на полуострова, с цел да го свърже със своята територия.
Трябва да кажа, че изборът на Владимир Зеленски за президент на Украйна и безспорното болшинство, което той получи във Върховната Рада, отварят прозорец на опция за разрешаване на спора в Донбас (където има повече от 10 000 починали съветски и украински „ братя славяни “ от лятото на 2014 година, съгласно ООН). Зеленски сложи въпроса за Русия отпред на политическите си цели и има задоволително пълномощия да прави отстъпки.
Като най-малко, Путин би трябвало да получи от Киев, за своите протежета от Донбас (рускоезични бунтовници, враждебни към новото украинско държавно управление, които той към този момент два пъти избави военно: през лятото на 2014 година и зимата на 2015 г.) на закон за прошка и културна самостоятелност на района (където съветският остава формален език). Но дали ще успее да изостави настояването за политическа автономност, което Зеленски надали ще успее да даде на Донбас? Ще направи ли жест на благосклонност и ще разреши ли на украинските кораби свободно да минават през Керченския пролив до пристанището на Мариупол?
Тези отстъпки няма да му костват изключително доста, само че доста ще подобрят връзките с Европейски Съюз. Путин знае, че китайците вършат сериозен бизнес и грабят петрола на руснаците с 20% отстъпка под претекст на „ другарство ". Той усеща, че китайците скрито се целят в Сибир. Русия в никакъв случай няма да се усеща спокойна с Китай, макар че може да се интегрира идеално в Европа. Младият московски хайлайф единствено мечтае за това. И той е подготвена за това културно.
Сега, когато съветската юноша се пробужда, демонстрира предпочитание да взе участие в политически решения и се опълчва на самоуправлението на силите за сигурност, Путин би трябвало да направи избор.
Иска ли той да създаде вътрешнополитически модел сходен на китайския тоталитаризъм или назад, с цел да построи правова страна? Къде се надява да откри другари, в Пекин или Париж и Берлин? Да управляваш е да избираш. Време е Путин да направи своя избор. /focus-news.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ