Вотът не мина. Правителството на ГЕРБ въпреки това ще падне.
Както се очакваше, импортираният от опозицията избор на съмнение не мина. Което даде съображение на някои от ръководещите да се държат като че ли всичко е наред и държавното управление го чака безоблачно бъдеще до постоянните избори през пролетта. Напразно. Всъщност, няма място за лекомислие, още по-малко – за тържествуване. Защото позициите на това държавно управление наподобяват все по-трудно защитими, подложени на засилващ се напън по едно и също време и извън, и от вътрешната страна.
Под натиска на митингите
Правителството ще стои " до момента в който не се е скъсала връзката с жителите ", съобщи един от вицепремиерите. Само че тази връзка от дълго време е скъсана и опитите да бъде възобновена са обречени на крах. Протестът няма по какъв начин да бъде обезверен с предизвестия за идна " страшна рецесия " и с пояснения каква значима работа има за извършване и по какъв начин няма кой различен да я свърши. Нито приспан с лакърдии за 29-те милиарда, които, като реки от мед, ще потекат от Европейски Съюз. Няма кой да се хване и на полуоставките, обещанията за „ голям ремонт “ и на всевъзможни други залъгалки. Напротив – лъжите, с които се води тази защитна акция, вместо да умилостивят митинга, ще го ожесточат.
Теоретично, несъмнено, държавното управление може да продължи да упорства и да се прави на ударено. Колкото по-дълго го прави обаче, толкоз по-големи ще стават вредите за ръководещата партия и толкоз по-малки възможностите ѝ за някакъв, най-малко условен, триумф на идващите избори.
Жертва на фигура
Към всичко това обаче чакам всеки миг да се добави и мощен удар „ в тил “. Нямам поради формалните съдружни сътрудници, а дълбокият гръб на държавното управление, от който то прекомерно несполучливо се пробва да се разграничава.Оттам се готви нещо като познатата от шахмата „ жертва на фигура “.
" ДОГАН, ГЕШЕВ, ПЕЕВСКИ, БОРИСОВ - ОСТАВКА И ЗАТВОР " - Това можеше да се прочете тези дни върху афиш на митинга на българите в Берлин. Снимката напълно тъкмо разпознава главния проблем, изкарал българите по улиците – превзетата страна. И персонифицира „ тима “, изравен зад това завладяване. В това каре обаче (или по-скоро трио, доколкото основният прокурор не е независим състезател, а инструмент) ползите към този момент мощно се разминават. За разлика от позицията на Борисов, която, както се видя, няма по какъв начин да бъде укрепена, позицията на другите двама е доста по-устойчива.
Тях настояването за оставка не ги визира по никакъв метод. Тяхното място в идващия парламент е обезпечено, а вероятността да запазят и ролята си на „ балансьор “ е огромна. Те така и така управляват доста от основните институции в страната, в това число основния прокурор, който е техният най-ценен „ актив “. За да го защитят от натиска на улицата, те разполагат със мощен тактически ход – въпросната „ жертва на фигура “. Има и съвършен претендент за тази роля. Тъй че никак няма да е изненадващо, в случай че ненадейно (още преди държавното управление да е паднало под натиска на митингите или след това) основният прокурор разгласи, че проверява министър-председателя (да кажем, поради пачките в чекмеджето). Или напряко вземе, че го арестува.
Крайната цел
Тук още веднъж на ход ще бъдат протестиращите. Как ще реагират те, ще продължат ли митингите или ще разрешат вниманието им да бъде отклонено и на основния прокурор да му се размине.
Всъщност, и оставката на основния прокурор, както оставката на държавното управление и предварителните избори са наложителни, само че единствено междинни цели по пътя към крайната цел, към свръхзадачата на митинга, без чието решение нищо няма да бъде решено: разтрошаване на модела на превзетата страна и отнемане на носителите му от опцията да го възпроизведат още веднъж.
За постигането на тази цел протестиращите, недоволните и изключително младите ще би трябвало да се ангажират интензивно в излъчването на ново политическо посланичество. Различно от досегашното, на което очевидно не може да се разчита. Ще би трябвало да се ориентират в изобилието от политически ментета, които по традиция занапред ще изскочат отнякъде. И да изберат тези, които постоянно поредно са назовавали казуса ясно и са предложили пътища за неговото решение. Има такива.
Автор : Ясен Бояджиев, Дойче веле
Под натиска на митингите
Правителството ще стои " до момента в който не се е скъсала връзката с жителите ", съобщи един от вицепремиерите. Само че тази връзка от дълго време е скъсана и опитите да бъде възобновена са обречени на крах. Протестът няма по какъв начин да бъде обезверен с предизвестия за идна " страшна рецесия " и с пояснения каква значима работа има за извършване и по какъв начин няма кой различен да я свърши. Нито приспан с лакърдии за 29-те милиарда, които, като реки от мед, ще потекат от Европейски Съюз. Няма кой да се хване и на полуоставките, обещанията за „ голям ремонт “ и на всевъзможни други залъгалки. Напротив – лъжите, с които се води тази защитна акция, вместо да умилостивят митинга, ще го ожесточат.
Теоретично, несъмнено, държавното управление може да продължи да упорства и да се прави на ударено. Колкото по-дълго го прави обаче, толкоз по-големи ще стават вредите за ръководещата партия и толкоз по-малки възможностите ѝ за някакъв, най-малко условен, триумф на идващите избори.
Жертва на фигура
Към всичко това обаче чакам всеки миг да се добави и мощен удар „ в тил “. Нямам поради формалните съдружни сътрудници, а дълбокият гръб на държавното управление, от който то прекомерно несполучливо се пробва да се разграничава.Оттам се готви нещо като познатата от шахмата „ жертва на фигура “.
" ДОГАН, ГЕШЕВ, ПЕЕВСКИ, БОРИСОВ - ОСТАВКА И ЗАТВОР " - Това можеше да се прочете тези дни върху афиш на митинга на българите в Берлин. Снимката напълно тъкмо разпознава главния проблем, изкарал българите по улиците – превзетата страна. И персонифицира „ тима “, изравен зад това завладяване. В това каре обаче (или по-скоро трио, доколкото основният прокурор не е независим състезател, а инструмент) ползите към този момент мощно се разминават. За разлика от позицията на Борисов, която, както се видя, няма по какъв начин да бъде укрепена, позицията на другите двама е доста по-устойчива.
Тях настояването за оставка не ги визира по никакъв метод. Тяхното място в идващия парламент е обезпечено, а вероятността да запазят и ролята си на „ балансьор “ е огромна. Те така и така управляват доста от основните институции в страната, в това число основния прокурор, който е техният най-ценен „ актив “. За да го защитят от натиска на улицата, те разполагат със мощен тактически ход – въпросната „ жертва на фигура “. Има и съвършен претендент за тази роля. Тъй че никак няма да е изненадващо, в случай че ненадейно (още преди държавното управление да е паднало под натиска на митингите или след това) основният прокурор разгласи, че проверява министър-председателя (да кажем, поради пачките в чекмеджето). Или напряко вземе, че го арестува.
Крайната цел
Тук още веднъж на ход ще бъдат протестиращите. Как ще реагират те, ще продължат ли митингите или ще разрешат вниманието им да бъде отклонено и на основния прокурор да му се размине.
Всъщност, и оставката на основния прокурор, както оставката на държавното управление и предварителните избори са наложителни, само че единствено междинни цели по пътя към крайната цел, към свръхзадачата на митинга, без чието решение нищо няма да бъде решено: разтрошаване на модела на превзетата страна и отнемане на носителите му от опцията да го възпроизведат още веднъж.
За постигането на тази цел протестиращите, недоволните и изключително младите ще би трябвало да се ангажират интензивно в излъчването на ново политическо посланичество. Различно от досегашното, на което очевидно не може да се разчита. Ще би трябвало да се ориентират в изобилието от политически ментета, които по традиция занапред ще изскочат отнякъде. И да изберат тези, които постоянно поредно са назовавали казуса ясно и са предложили пътища за неговото решение. Има такива.
Автор : Ясен Бояджиев, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ