Атомното настъпление на Китай започна, Лондон вече се предаде
Както оповестява организация Синхуа, базирайки се на China General Nuclear Power Group (CGN), последната е получила позволение от техническите регулатори на Обединеното кралство да построи атомна електроцентрала, употребявайки личен реактор Hualong-1 /Хуалун-1/.
Този факт се удостоверява от взаимното изказване на английските ведомства - Агенцията за нуклеарно контролиране и Агенцията по околна среда. Те оцениха и издадоха позволение за допускане на китайците на вътрешния енергиен пазар във Англия. Първата организация издаде удостоверение за формалното приемане на плана на реактора, втората разгласява умозаключение за сходството на китайското техническо решение с локалните условия за сигурност на околната среда.
Издаденият пакет документи в действителност е акт за капитулация. Може да се каже, че китайската нуклеарна намеса в една от най-консервативните и антикомунистически страни в западния свят се увенча с цялостен и пронизителен триумф.
Преди да преминем към огромната картина, дано изясним понятията и термините, които ще бъдат прегледани по-долу, тъй като в онлайн изявленията за китайския нуклеарен план царува цялостен безпорядък и комплициране.
Често можете да намерите публикации, където реакторът Хуалун-1 се назовава ACPR1000 и (или) ACP1000, което е фундаментално неправилно.
Програмата за основаване на силови атомни елементи от последно потомство в Китай започва неотдавна, освен това Китай интензивно изкупува и механически премисля непознати технологии. Така да вземем за пример се случи с реактора AP1000, създаден от американската компания Westinghouse.
Съгласно контракта през 2008 година цялата техническа документи за него беше трансферирана на китайската страна, а дванадесет години по-късно компанията-оператор China`s State Power Investment Corp (SPIC) разгласи сполучливото довеждане докрай на всички проби на двуконтурния реактор, публично с името CAP1400. Неговата топлинна мощ е 4040, електрическата - 1530 мегавата и експлоатационен живот от минимум шестдесет години.
Реакторът има система за пасивна отбрана, която подсигурява сигурността на инсталацията при положение на повреда в границите на 72 часа даже без интервенция на оператора. Дизайнът на CAP1400 е автентичен, да вземем за пример не употребява клопки за стопилка, а нуклеарното гориво се удържа вътре в корпуса.
Прави усещане, че през септември 2020 година при представянето на реактора представител на SPIC акцентира обстоятелството, че Китай авансово отхвърля всевъзможни искания на Съединени американски щати за допустима интелектуална благосъстоятелност. И, както ще забележим по-долу, американците не пропуснаха да си отмъстят.
Що се отнася до " Хуалун ", той има френски генезис. Техническият му дядо, френският реактор M310 с мощ 900 мегавата, е доставен в Поднебесната империя през 80-те години на предишния век, където е конфигуриран в първите китайски атомни електроцентрали. Успешният опит от потреблението на M310 даде подтик на два паралелни плана едновременно.
На негова основа CGN Corporation създаде собствен личен триконтурен реактор ACPR1000 от трето потомство. Той беше фундаментално друг както от френския си предходник, по този начин и от междинния си предходник, реактора CPR-1000.
Мощността на ACPR набъбна до 1000 мегавата, китайските инженери опростиха системата за наблюдаване на химичния състав и размера на дейната зона, усъвършенстваха параметрите на парогенериращата апаратура, усилиха площта на топлопреносната повърхнина и доста други. Но най-важното е, че ACPR1000 има лична лицензирана непорочност, което разрешава да се изнася без опасност от искове от страна на французите.
В същото време сходна работа беше осъществена и от друга компания. Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC) сътвори реактора ACP1000, той също има три контура, макар че електрическата му мощ беше малко по-висока - 1100 мегавата. Тук бяха осъществени лични разработки, да вземем за пример едновременното потребление на системи за дейна и пасивна отбрана, които обезпечават спешно изстудяване на дейната зона, както и конфигурирана система за премахване на топлината от реактора.
Срокът на употреба на ACP1000 е същите шестдесет години и CNNC, имайки сполучлив опит в употребата на реактори в атомната електроцентрала Фуцин, в никакъв случай не е криел своите искания за експорт.
Но през 2012 година Китайската комунистическа партия сподели „ би трябвало “ и двете компании, не запомнили за конкуренцията, започнаха да работят дружно за основаването на по-модерен реактор, който по-късно стана прочут като Хуалун. Трудно е да се повярва, само че от момента на приемане на поръчката до лицензирането на новия реактор са минали единствено две години.
Инсталираната му мощ е повишена до 1170 мегавата, получила е двойна отбрана, дейна и пасивна отбрана, а локализацията на производството е увеличена до 90 %. Реакторът ще работи минимум шестдесет години с 18-месечен цикъл на промяна на горивни кафези.
Що се отнася до опитите на китайските нуклеарни учени да си сътрудничат с Обединеното кралство, този развой най-много наподобява на на ниска цена латиноамерикански сериал, където интриги и кавги са вплетени в толкоз плътно кълбо, че и самият демон ще си счупи краката.
Енергийната рецесия на острова, както може да се мисли, не стартира през вчерашния ден или даже с появяването на пандемията. Британците, които съзнателно убиха личния си въглищен бранш, започнаха свръхактивно да трансферират националната сила към зелените релси, което донесе изцяло предстоящи, само че деликатно скривани от Лондон, резултати.
Нека се обърнем към формалната статистика.
През последните двадесет години потреблението на електрическа енергия в кралството доста и непрекъснато понижава. През 2000 година английската промишленост, секторът на семействата, превозът и други браншове на стопанската система са употребявали 329 тераватчаса. През 2020 година същата цифра е единствено 278 терават-часа, като най-стръмният пик се следи в индустриалния бранш - минус 32 терават-часа.
Тоест пред нас е очевидния факт на деиндустриализацията на локалната стопанска система, усърдно премълчаван от английското държавно управление, когато енергоемките промишлености или се затварят, или се реалокират в Азия, в същия този Китай, да вземем за пример.
Парадоксално е, само че макар толкоз впечатляващия спад в потреблението, в това време вносът на електрическа енергия освен не спада, а, в противен случай, показва постоянен напредък. През същия интервал 2000-2020 година размерът на електричеството, закупен в чужбина, се е нараснал от 14 на 24,5 гигаватчаса, само че защото Лондон настойчиво е във война със здравия разсъдък и законите на физиката, още в средата на последното десетилетие, породи въпросът за затварянето на тази енергийна и финансова дупка.
Британският нуклеарен бранш – а това са пет атомни електроцентрали: Hinkley Point, Hartlepool, Heysham, Torness и Sizewell – е напълно благосъстоятелност на френската корпорация Électricité de France (EDF) и генерира една десета от електрическата енергия в мъгливия Албион. Би било разумно да се допусна, че Англия, която насилствено реши да възроди личната си нуклеарна енергетика, ще се обърне към французите, само че това не се случи.
По-точно казано, френската корпорация AREVA беше обсъждана като един от участниците в търга, само че бързо стана ясно, че французите са изгубили техническите си пълномощия и по тази причина към този момент познатата ни China General Nuclear влезе в плана дружно с EDF. Китайците се оправят отлично с практическата страна на строителството на реактори и по тази причина те получиха своите дялове в такива планове като построяването на нуклеарен блок в атомната електроцентрала Брадуел (Есекс),
Нека създадем ангажимента, че това е една трета от цялата английска национална нуклеарна стратегия, утвърдена през 2008 година, която включва построяването на 10 атомни електроцентрали едновременно, в която, наред с изброените планове са планувани още АЕЦ в Braystones, Kirksanton, Sellafield (и трите в Кумбрия), Hartlepool (графство Дърам), Heysham (Ланкашир), Oldbury (Глосчестършир) и Wylfa (в Северен Уелс).
Изглеждаше, че светлото и топло бъдеще е към този момент напълно зад ъгъла, само че огромната политика още веднъж се намеси във въпроса. Веднага откакто CGN закупи дяловете в бъдещи електроцентрали, в английския парламент се развихри същинска война.
Представители на Консервативната партия доста желаеха да лишават лиценза и да забранят на China General Nuclear да взе участие в плана. Дори директният апел от Électricité de France, който уточни, че физически не е в положение да приключи планове без присъединяване на китайската страна, не оказа помощ.
И, несъмнено, не се мина без намесата на Вашингтон. Белият дом, където Джо Байдън по това време към този момент се бе открил, нападна Лондон с цялата си мощ на дипломатическата си машина, изисквайки с ултиматум да изгони китайците.
Смехорията е, че американците оправдават изключителната си угриженост с обстоятелството, че разполагането на китайски реактори „ ще подкопае сигурността на Англия и ще усили зависимостта й от Китай “. Ако ви се коства, че към този момент сте чули това някъде, значи не ви се коства, по този начин е. Просто заменете думата „ реактори “ с „ газова тръба “ и „ Англия “ с „ Германия “ и ще получите съветския „ Северен поток 2 “.
Уайтхол се съпротивляваше с всички сили, само че през септември предходната година се поддаде на натиска на вътрешни и външни сили и въпреки всичко анулира лиценза на CGN за присъединяване в построяването на атомната електроцентрала Sizewell. Пекин, който беше изхвърлен от план за 20 милиарда английски лири в нарушаване на всички пазарни правила, изпрати публична нота, заплашваща, че дейностите на английската страна ще смъкват двустранните връзки до историческото им дъно.
Щатите потриваха предостатъчно ръце и рецесията набираше скорост във Англия. Цените на електрическата енергия неуморно биеха върхове, първият енергиен мост от Франция беше в ремонт, а Париж заплаши да прекъсне втория в отговор на неиздаването на лицензи за лов на риба на френските риболовци. Правителството на страната беше в тресчица поради поредност от кавги. Е, нуклеарният план спря на място, тъй като американците не предложиха безусловно нищо в подмяна на отдалечаващите се китайски енергоблокове.
В резултат на това, без значение какъв брой мощна е политическата взаимност на Англия с нейните отвъдморски съдружници, личната й риза и портфейл постоянно са по-близо до тялото и затова по-нататъшните събития полетяха съвсем в галоп. Британските регулатори освен възвърнаха всички лицензи, през ноември френската регулаторна организация European Utility Requirements сертифицира реактора Хуалун-1, като по този метод удостовери сходството му с всички европейски условия за оперативна и екологична сигурност. Е, оня ден английските регулатори издадоха всички нужни документи.
Едва ли е допустимо да се симулира по-нагледна обстановка, при която да станат толкоз ясно забележими дълбочината на подривната политика на Съединени американски щати, както и фактът, че хегемонът няма безусловно нищо, което да предложи даже на най-лоялните си съдружници.
Благодарение на това Китай освен ще постави в джоба си повече от 50 милиарда паунда ( на толкоз се пресмята общият бюджет на трите атомни електроцентрали), само че и ще сложи атомното си знаме на английска земя, което никакви политически ветрове няма да да могат да отскубнат.
Живеем във време, когато за всеки представител на човечеството е доста по-голям не броят на самолетоносачите, плаващи под държавното знаме, а горещия нагревател и опцията всеки миг да може да включи тв приемник или чайник. Който отрано е осъзнал тази елементарна истина, той през днешния ден ще събира парсата.
Превод: ЕС
Този факт се удостоверява от взаимното изказване на английските ведомства - Агенцията за нуклеарно контролиране и Агенцията по околна среда. Те оцениха и издадоха позволение за допускане на китайците на вътрешния енергиен пазар във Англия. Първата организация издаде удостоверение за формалното приемане на плана на реактора, втората разгласява умозаключение за сходството на китайското техническо решение с локалните условия за сигурност на околната среда.
Издаденият пакет документи в действителност е акт за капитулация. Може да се каже, че китайската нуклеарна намеса в една от най-консервативните и антикомунистически страни в западния свят се увенча с цялостен и пронизителен триумф.
Преди да преминем към огромната картина, дано изясним понятията и термините, които ще бъдат прегледани по-долу, тъй като в онлайн изявленията за китайския нуклеарен план царува цялостен безпорядък и комплициране.
Често можете да намерите публикации, където реакторът Хуалун-1 се назовава ACPR1000 и (или) ACP1000, което е фундаментално неправилно.
Програмата за основаване на силови атомни елементи от последно потомство в Китай започва неотдавна, освен това Китай интензивно изкупува и механически премисля непознати технологии. Така да вземем за пример се случи с реактора AP1000, създаден от американската компания Westinghouse.
Съгласно контракта през 2008 година цялата техническа документи за него беше трансферирана на китайската страна, а дванадесет години по-късно компанията-оператор China`s State Power Investment Corp (SPIC) разгласи сполучливото довеждане докрай на всички проби на двуконтурния реактор, публично с името CAP1400. Неговата топлинна мощ е 4040, електрическата - 1530 мегавата и експлоатационен живот от минимум шестдесет години.
Реакторът има система за пасивна отбрана, която подсигурява сигурността на инсталацията при положение на повреда в границите на 72 часа даже без интервенция на оператора. Дизайнът на CAP1400 е автентичен, да вземем за пример не употребява клопки за стопилка, а нуклеарното гориво се удържа вътре в корпуса.
Прави усещане, че през септември 2020 година при представянето на реактора представител на SPIC акцентира обстоятелството, че Китай авансово отхвърля всевъзможни искания на Съединени американски щати за допустима интелектуална благосъстоятелност. И, както ще забележим по-долу, американците не пропуснаха да си отмъстят.
Що се отнася до " Хуалун ", той има френски генезис. Техническият му дядо, френският реактор M310 с мощ 900 мегавата, е доставен в Поднебесната империя през 80-те години на предишния век, където е конфигуриран в първите китайски атомни електроцентрали. Успешният опит от потреблението на M310 даде подтик на два паралелни плана едновременно.
На негова основа CGN Corporation създаде собствен личен триконтурен реактор ACPR1000 от трето потомство. Той беше фундаментално друг както от френския си предходник, по този начин и от междинния си предходник, реактора CPR-1000.
Мощността на ACPR набъбна до 1000 мегавата, китайските инженери опростиха системата за наблюдаване на химичния състав и размера на дейната зона, усъвършенстваха параметрите на парогенериращата апаратура, усилиха площта на топлопреносната повърхнина и доста други. Но най-важното е, че ACPR1000 има лична лицензирана непорочност, което разрешава да се изнася без опасност от искове от страна на французите.
В същото време сходна работа беше осъществена и от друга компания. Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC) сътвори реактора ACP1000, той също има три контура, макар че електрическата му мощ беше малко по-висока - 1100 мегавата. Тук бяха осъществени лични разработки, да вземем за пример едновременното потребление на системи за дейна и пасивна отбрана, които обезпечават спешно изстудяване на дейната зона, както и конфигурирана система за премахване на топлината от реактора.
Срокът на употреба на ACP1000 е същите шестдесет години и CNNC, имайки сполучлив опит в употребата на реактори в атомната електроцентрала Фуцин, в никакъв случай не е криел своите искания за експорт.
Но през 2012 година Китайската комунистическа партия сподели „ би трябвало “ и двете компании, не запомнили за конкуренцията, започнаха да работят дружно за основаването на по-модерен реактор, който по-късно стана прочут като Хуалун. Трудно е да се повярва, само че от момента на приемане на поръчката до лицензирането на новия реактор са минали единствено две години.
Инсталираната му мощ е повишена до 1170 мегавата, получила е двойна отбрана, дейна и пасивна отбрана, а локализацията на производството е увеличена до 90 %. Реакторът ще работи минимум шестдесет години с 18-месечен цикъл на промяна на горивни кафези.
Що се отнася до опитите на китайските нуклеарни учени да си сътрудничат с Обединеното кралство, този развой най-много наподобява на на ниска цена латиноамерикански сериал, където интриги и кавги са вплетени в толкоз плътно кълбо, че и самият демон ще си счупи краката.
Енергийната рецесия на острова, както може да се мисли, не стартира през вчерашния ден или даже с появяването на пандемията. Британците, които съзнателно убиха личния си въглищен бранш, започнаха свръхактивно да трансферират националната сила към зелените релси, което донесе изцяло предстоящи, само че деликатно скривани от Лондон, резултати.
Нека се обърнем към формалната статистика.
През последните двадесет години потреблението на електрическа енергия в кралството доста и непрекъснато понижава. През 2000 година английската промишленост, секторът на семействата, превозът и други браншове на стопанската система са употребявали 329 тераватчаса. През 2020 година същата цифра е единствено 278 терават-часа, като най-стръмният пик се следи в индустриалния бранш - минус 32 терават-часа.
Тоест пред нас е очевидния факт на деиндустриализацията на локалната стопанска система, усърдно премълчаван от английското държавно управление, когато енергоемките промишлености или се затварят, или се реалокират в Азия, в същия този Китай, да вземем за пример.
Парадоксално е, само че макар толкоз впечатляващия спад в потреблението, в това време вносът на електрическа енергия освен не спада, а, в противен случай, показва постоянен напредък. През същия интервал 2000-2020 година размерът на електричеството, закупен в чужбина, се е нараснал от 14 на 24,5 гигаватчаса, само че защото Лондон настойчиво е във война със здравия разсъдък и законите на физиката, още в средата на последното десетилетие, породи въпросът за затварянето на тази енергийна и финансова дупка.
Британският нуклеарен бранш – а това са пет атомни електроцентрали: Hinkley Point, Hartlepool, Heysham, Torness и Sizewell – е напълно благосъстоятелност на френската корпорация Électricité de France (EDF) и генерира една десета от електрическата енергия в мъгливия Албион. Би било разумно да се допусна, че Англия, която насилствено реши да възроди личната си нуклеарна енергетика, ще се обърне към французите, само че това не се случи.
По-точно казано, френската корпорация AREVA беше обсъждана като един от участниците в търга, само че бързо стана ясно, че французите са изгубили техническите си пълномощия и по тази причина към този момент познатата ни China General Nuclear влезе в плана дружно с EDF. Китайците се оправят отлично с практическата страна на строителството на реактори и по тази причина те получиха своите дялове в такива планове като построяването на нуклеарен блок в атомната електроцентрала Брадуел (Есекс),
Нека създадем ангажимента, че това е една трета от цялата английска национална нуклеарна стратегия, утвърдена през 2008 година, която включва построяването на 10 атомни електроцентрали едновременно, в която, наред с изброените планове са планувани още АЕЦ в Braystones, Kirksanton, Sellafield (и трите в Кумбрия), Hartlepool (графство Дърам), Heysham (Ланкашир), Oldbury (Глосчестършир) и Wylfa (в Северен Уелс).
Изглеждаше, че светлото и топло бъдеще е към този момент напълно зад ъгъла, само че огромната политика още веднъж се намеси във въпроса. Веднага откакто CGN закупи дяловете в бъдещи електроцентрали, в английския парламент се развихри същинска война.
Представители на Консервативната партия доста желаеха да лишават лиценза и да забранят на China General Nuclear да взе участие в плана. Дори директният апел от Électricité de France, който уточни, че физически не е в положение да приключи планове без присъединяване на китайската страна, не оказа помощ.
И, несъмнено, не се мина без намесата на Вашингтон. Белият дом, където Джо Байдън по това време към този момент се бе открил, нападна Лондон с цялата си мощ на дипломатическата си машина, изисквайки с ултиматум да изгони китайците.
Смехорията е, че американците оправдават изключителната си угриженост с обстоятелството, че разполагането на китайски реактори „ ще подкопае сигурността на Англия и ще усили зависимостта й от Китай “. Ако ви се коства, че към този момент сте чули това някъде, значи не ви се коства, по този начин е. Просто заменете думата „ реактори “ с „ газова тръба “ и „ Англия “ с „ Германия “ и ще получите съветския „ Северен поток 2 “.
Уайтхол се съпротивляваше с всички сили, само че през септември предходната година се поддаде на натиска на вътрешни и външни сили и въпреки всичко анулира лиценза на CGN за присъединяване в построяването на атомната електроцентрала Sizewell. Пекин, който беше изхвърлен от план за 20 милиарда английски лири в нарушаване на всички пазарни правила, изпрати публична нота, заплашваща, че дейностите на английската страна ще смъкват двустранните връзки до историческото им дъно.
Щатите потриваха предостатъчно ръце и рецесията набираше скорост във Англия. Цените на електрическата енергия неуморно биеха върхове, първият енергиен мост от Франция беше в ремонт, а Париж заплаши да прекъсне втория в отговор на неиздаването на лицензи за лов на риба на френските риболовци. Правителството на страната беше в тресчица поради поредност от кавги. Е, нуклеарният план спря на място, тъй като американците не предложиха безусловно нищо в подмяна на отдалечаващите се китайски енергоблокове.
В резултат на това, без значение какъв брой мощна е политическата взаимност на Англия с нейните отвъдморски съдружници, личната й риза и портфейл постоянно са по-близо до тялото и затова по-нататъшните събития полетяха съвсем в галоп. Британските регулатори освен възвърнаха всички лицензи, през ноември френската регулаторна организация European Utility Requirements сертифицира реактора Хуалун-1, като по този метод удостовери сходството му с всички европейски условия за оперативна и екологична сигурност. Е, оня ден английските регулатори издадоха всички нужни документи.
Едва ли е допустимо да се симулира по-нагледна обстановка, при която да станат толкоз ясно забележими дълбочината на подривната политика на Съединени американски щати, както и фактът, че хегемонът няма безусловно нищо, което да предложи даже на най-лоялните си съдружници.
Благодарение на това Китай освен ще постави в джоба си повече от 50 милиарда паунда ( на толкоз се пресмята общият бюджет на трите атомни електроцентрали), само че и ще сложи атомното си знаме на английска земя, което никакви политически ветрове няма да да могат да отскубнат.
Живеем във време, когато за всеки представител на човечеството е доста по-голям не броят на самолетоносачите, плаващи под държавното знаме, а горещия нагревател и опцията всеки миг да може да включи тв приемник или чайник. Който отрано е осъзнал тази елементарна истина, той през днешния ден ще събира парсата.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ