Както комунизмът не си тръгна бързо и окончателно, така и

Както комунизмът не си потегли бързо и дефинитивно, по този начин и борисовизмът няма да си отиде елементарно от България. Но ще си отиде - както го направиха преди този момент живковизмът и комунизмът. Коментар на Иво Беров.

Привърженик на Борисов с тениска на някогашния министър председател пред постройката на Народното събрание в София

Преди години Васко Кръпката изпя " Комунизмът си отива, спете спокойно, деца ". После я запяхме и всеобщо, мислейки, че комунизмът в действителност си отива - в случай че не през днешния ден, то на следващия ден, отива си и към този момент в никакъв случай няма да се върне.

Той в действителност си потегли, само че след това отново се върна за малко, след това отново си потегли, сякаш към този момент дефинитивно. Но се оказа, че не е напълно дефинитивно, и чак след към двайсетина години в България към този момент нямаше комунизъм, с изключение на обособени негови прояви - като тази на, когато тя отиде да се кланя на паметника на Тодор Живков, и която с трогателна тъга показа какъв брой доста ни била лишила демокрацията. Или като тази на, съгласно който всяко ръководство, което направи и една десета от свършеното от Тодор Живков, трябвало да се гордее.
Редакцията предлага
Същото се получава и при бойковизма. И той като че ли си сякаш си отива, само че в действителност не си отива, сякаш се чуди дали да си тръгне, само че си проличава, че да желае остане тук вечно. А определението бойковизъм и сравнението му с комунизма по никакъв начин не се неуместни. Двете феномени имат доста общи неща.

Само прилики

Сливането на изпълнителната и правосъдната власт е едно от общите неща с комунизма. При бойковизма прокуратурата не повдигна нито едно обвиняване против Борисов и министрите на ГЕРБ, макар многочислените. Отказа да проверява " кюлчетата " и " Мата Хари " " заради неспособност да бъде открит причинителя " - пояснение, което би трябвало да бъде признато от обществото ни като насмешка. Прокуратурата, която помагаше на ръководещите да си присвояват настоятелен действия и преследваше съперниците на властта.

Всичко това, в случай че не е напълно комунизъм, си е негова демонстрация, негов излишък, негов отзвук.

Сливането на законодателната и изпълнителна власт, въпреки и законово необявено, също си е бойковизъм, сравним с. При това обединение не Народното събрание дефинира политиката на държавното управление, а държавното управление. Даже не държавното управление, а Бойко Борисов дефинира политиката на Народното събрание чрез своето партийно болшинство. То може да предлага и да пази свои си закони, може безапелационно и енергично да обосновава своите визии, само че е задоволително едно позвъняване по телефона на началника, с цел да се задейства мнозинство.

При бойковизма, също като при комунизма, въпреки и не чак в толкоз изкъсо,. И също както при комунизма, при бойковизма избуява връзкарството.

Властта - за персонално облагодетелстване

И тук към този момент се демонстрира най-голямото подобие сред двата модела на ръководство - подобие, което множеството наблюдаващи като че ли не виждат, или се вършат, че не виждат.

Бавно и последователно, само че другояче доста поредно и настъпателно, ръководещото болшинство и хората към него се сплотяват (също като при комунизма) в една ръководеща каста, чиято съществена цел не е политиката, а потреблението на властта за облагодетелстване за сметка на останалата част от обществото. Като прослойката обгръща освен политиците, само че и държавни чиновници, настоятелен кръгове, медиите, хора с въздействие, и несъмнено - обърканите, уплашените и зашеметените от пропагандата на властниците жители.

Иво Беров

Затова на тези избори, а може би поредица от избори, политическите дейности, за които непрекъснато се приказва -,, законите по проекта за възобновяване и резистентност - не са предопределящи за публичното развиване, нито пък разделението леви, десни и либерали-консерватори има някакъв необикновен смисъл. Разделението е сред тези, които желаят, пазят и поддържат борисовизма, и тези, които желаят България да се промени и да се развие като модерна правова страна. В този конфликт борисовизмът е жертван, също както беше жертван и комунизмът. И, също като комунизмът, той няма да си отиде нито бързо, нито дефинитивно. Още занапред си проличава какъв брой упорита и безогледна ще бъде съпротивата му.

В борба за оцеляване

Месеци преди изборите борисовизмът е призовал " на всеоръжие " всички свои хора и служби, употребява всичките си благоприятни условия и ползва всички почтени и нечестни похвати в борбата си за оцеляване, в която се явиха и неочаквани поддръжници. Но това не е политическа борба, а такава сред една ръководещата каста, която желае да резервира облагите си, и останалата част от обществото.

Добре е въпреки всичко, че при този сблъсък лъжите, клюките, клеветите и подлостите на борисовизма не прерастват в антиконституционни прояви, както се случи да вземем за пример оттатък океана. Така че, с цел да си отиде напълно бойковизмът, ще са нужни години. И не е изключено да продължим да се препъваме в обособени негови прояви. Още е рано за  " спокойни сънища " без бойковизъм.