. Какъв е смисълът да харчим луди пари и да рискуваме

.

Какъв е смисълът да харчим луди пари и да рискуваме живота на астронавтите единствено заради неуместния блян да достигнем до космоса? Какво въобще съставлява устремът ни към звездите: търсене на отговори на безсмислени въпроси, които по този начин или другояче единствено малко на брой си задават?

“Завръщане от звездите ” е разказ, написан от полския публицист Станислав Лем. Той съставлява изумително знамение за едно бъдеще, най-лошите аспекти от което към този момент са станали действителност. Даже бих споделил, че са се сбъднали прекомерно рано – към момента не сме разгърнали капацитета на софтуерната цивилизация. Лем е същински оракул измежду научнофантастичните писатели. Ако останалите фантасти са проспали революцията в осведомителните технологии, в случай че те са предсказвали по какъв начин някой ден астронавти ще се разхождат в тежки скафандри измежду пустите пейзажи на луните на Юпитер, до момента в който жителите на Земята към момента беседват един с различен чрез стационарни телефони с шайби, то Лем пръв се сеща за опцията огромно количество информация да бъде записано на дребен притежател. Романът “Завръщане от звездите ” е предсказал появяването на електронните книги и таблетите, единствено където те са наречени с друго име – оптони.

Книгата е налична за четене на страниците на Читанка изцяло гратис. Предупреждавам, че в тази публикация има спойлери, тъй че в случай че не сте се срещнали с романа и не желаете да си разваляте усещането от него авансово, време е да спрете да четете от този миг нататък. 

Хел Брег е астронавт от междузвездна експедиция до звездата Фомалхаут. Поради “парадокса на близнаците ” на борда на кораба му са минали едвам няколко години, до момента в който на Земята е минало повече от столетие. След завръщането си Брег заварва една непозната родна планета, обитаема с непозната цивилизация с непривични привички. Оказва се, че всички земни поданици без най-възрастните са били подложени на процедура, наречена бетризация, при която мозъкът на всеки е бил третиран по специфичен метод, който е щадящ за интелектуалните му качества, само че се отстраняват напълно нападателните инстинкти. Човек е некадърен да убива – не тъй като го е боязън, а тъй като просто не се сеща за това.

Резултатът от всеобщото използване на процедурата в целия свят е основаването на едно общество, в което войните и насилствените закононарушения са изкоренени вечно. Но скоро след завръщането си Брег и колегите му-астронавти откриват нещо злокобно – мозъчните операции не са довели единствено до унищожаването на експанзията и убийствата – унищожили са  “човека в индивида ”. Премахнати са всички крайни страсти. Няма към този момент пристрастености, няма закононарушения от обич, просто тъй като няма обич, за която човек е кадърен да убие. Унищожен е “адът на пристрастеностите, само че дружно с това е престанал да съществува и раят ”.

Най-шокиращото за Брег е, че никой в новия свят не се интересува от това, което е приключил като астронавт, от жертвите му по време да дългогодишната експедиция. Абсолютен шлагер в обществото е книгата “Проблематика на звездите полети ” от някой си Старк. В нея той излага не прочувствени, а изцяло разумни причини за безсмислието на космонавтиката. Няма рационална причина, заключава създателят, да се поемат опасности да се лети в космоса. Космическите експедиции по този начин или другояче не са довели до откритието на извънземни цивилизации, а научните им приноси са прекомерно скромни. Но и да бъдат открити чуждоземци, какъв би бил смисълът – те са прекомерно надалеч от нас, даже и да пътуваме със скоростта на светлината. Ако зададем въпрос на извънземните, ще минат епохи, преди да бъде получен отговорът. За това време цивилизацията от дълго време ще се е трансформирала, ще е напреднала и въпросът няма да е настоящ!

Четейки тези разсъждения, няма по какъв начин да не направя прилика по отношение на действителния свят, в който живеем. Днес ние, жителите на западната цивилизация (към която се числим и ние), сме бетризирани. Не оперативно – подобен способ не е фиктивен, въпреки че не е и било нужно. Чрез обществените мрежи и атмосферата на политическа уместност, която непрестанно ни се постанова, се изкоренява всякаква опция за конструктивен разговор. Хората заобикалят да изричат противоположни отзиви, тъй като ги е боязън дали около конфликта на хрумвания някой няма да се обиди. Не е единствено това – ние сме основали свят, в който отвращението към риска е издигнато в фетиш. Родители се опасяват да имунизират децата си, тъй като затрудненията (изчислени на едвам няколко на фона на стотици хиляди сполучливи ваксинации) се смятат за неприемливи.

Днес, когато означаваме половин век от стъпването на Луната, не сме в състояние отново да изпратим хора там. Не тъй като софтуерно не е допустимо. Напротив, притежаваме всички нужни технологии и запаси. А тъй като никой не желае да одобри обстоятелството, че в случай че желаем да усвоим Слънчевата система, хора ще умират. Неизбежно е. Днес управлението на НАСА се чуди дали до края на това десетилетие ще съумее да изстреля човек в ниска околоземна орбита (не приказваме за Луната!), защото дефектите, които неизбежно се демонстрират при тестванията на новите пилотирани галактически кораби, прибавят недопустим риск.

Моралисти, които в никакъв случай не излизат на открито и ядат и пият пред тв приемниците си, цъкат с език и упрекват в безумство планинарите, починали по време на рисково качване на някой връх. Защото, нали, в случай че са си стояли у дома, e нямало да загинат.

Наистина, какъв е смисълът да поемаме опасности? Хел Брег, героят на книгата на Станислав Лем, получава своя отговор:

 — Контакт на галактични цивилизации? Кой ти е приказвал за това? Никой от нас, нито от класиците, нито Меркие, нито Симониади, нито Радж Нгамиели, никой, нито една експедиция не е разчитала на контакт и по тази причина цялото това дрънчене за пътешествуващите в безкрая живи изкопаеми, за постоянно закъсняващата галактична поща е опровергаване на тези, които никой не е поставял на обсъждане. Какво могат да ни дадат звездите? А каква е била изгодата от експедицията на Амундсен? Или на Андре? Никаква. Не знам дали ние сме създали даже това, Брег. Наистина не знам. Но ние бяхме там.

Аз мълчах.

Турбер към този момент не гледаше към мен. Опря длани на ръба на бюрото.

— И какво ти е потвърдил Старк? Безполезността на космодромията? Сякаш ние самите не знаехме това. А полюсите? Какво имаше на полюсите? Тези, които са ги покорявали, са знаели, че там няма нищо. А Луната? Какво е търсела групата на Рос в кратера на Ератостен? Брилянти! А за какво Бант и Егорин са минали през центъра на диска на Меркурий? За да се пекат на слънце? А Келен и Офшаг? Единственото нещо, което са знаели сигурно, когато са летели към студения облак на Цербер, е било, че в него могат да загинат. Даваш ли си сметка за това, какво в действителност споделя Старк?. Защо Гима изпрати теб и Ардер? За да вземете проби с короносмукачката. Кой изпрати Гима? Науката. Това звучи делово, нали? Изследване на звездите. Как мислиш, Брег, дали щяхме да полетим, в случай че нямаше звезди? Аз мисля, че щяхме. Щяхме да учим даже пустотата, с цел да оправдаем своя полет. Геонидес или някой различен щеше да ни каже какви скъпи измерения и проучвания могат да се проведат по пътя. Разбери ме добре. Не споделям, че звездите са единствено предлог. Дори и полюсът не е бил единствено предлог. Нансен и Андре са се нуждаели от него… Еверест е бил необходим на Мелъри и Ървин повече от въздуха.

Ето това е смисълът от галактическите полети.

Всяка една цивилизация е имала потребност от своите провокации. Предизвикателства, които да я тласкат да върви напред. За първобитните племена предизвикването е било да излезеш от пещерата, да накладеш огън и да останеш през нощта към него, без значение че в близост са бродили диви зверове. По-късно цивилизовани и не чак толкоз цивилизовани нации са се изправили пред ново предизвикателство – да търсят обработваеми земи. В стремежа си тези нации са се сблъсквали в кървави борби между тях, а най-после по-силните побеждавали. Вече, когато Европа е била напълно обитаема, зародило ново предизвикателство – нуждата от търсене на земи и пътища оттатък познатите на европейската просвета. Тогава мореплаването е разбуждало романтизма и фантазиите на младежите.

Днес ние сме част от световна общественост, в която интернационалните планове са по-скоро предписание, в сравнение с изключение. И за един световен свят имаме потребност от още по-мащабно предизвикателство. Космосът съставлява последната граница. Окончателното предизвикателство, което би трябвало да преодолеем. За благополучие той е прекомерно просторен, с цел да тества пределите ни за хилядолетия напред.

Няма спор – ние би трябвало да приемем това предизвикателство. От античността до наши дни едно не се е трансформирало – без провокации цивилизациите търпят декаданс, а най-после постепенно и последователно отмират.

Няма причина да считаме, че днешната софтуерна цивилизация ще е по-различна от останалите.

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). По предпочитание можете да изпратите и подаяние за КОСМОС БГ на този линк.