Как се променя отношението ни към замърсяването на океаните през

Как се трансформира отношението ни към замърсяването на океаните през последното десетилетие? Кое отваря прозореца, през който ясно да забележим въздействието на човечеството върху природата с ежедневната приложимост на пластмаса? Кои са последните стъпки, които подхващаме, с цел да я ограничим и с цел да опазим Земята и жителите ѝ?

През 2009 година фотографът Крис Джордан снима хиляди мъртви птици албатрос, чиито стомахчета са изпълнени с пластмаса. Той документира голямото количество боклуци към архипелага Мидуей в Тихия океан, като желае да подчертае мащаба на свръхконсумацията.

Тогава стартират необятни полемики в света за рецесията с пластмасите.

Джордан търси самостоятелен метод, посредством който да покаже екологичната покруса, пред която е изправена природата.

„ Чух за остров, който се намира на 2100 км северозападно от Хонолулу и е затрупан с труповете на мъртви птици поради използването на пластмаса от хората “, споделя той. Решен е да ги откри и да ги снима.

Крис Джордан не е първият фотограф, уловил въздействието на рецесията с пластмасите върху популацията на албатроси в Мидуей.

Първата известна фотография е направена от американски откриватели през 1966 година и е оповестена през 1969 година

„ Погълнатата пластмаса от албатросите може да пробие стената на червата им или да аргументи дехидратация. Чуждите предмети водят и до централизация на тежки метали и други химикали, които могат да бъдат смъртоносни за птиците “, разяснява Уейн Сентман, биолог и президент на борда на организацията Friends of Midway Atoll, представен от Би Би Си.

Той се опита да внесе по-голяма емоционалност в фрагментите си. Нарича композирането на тези фотоси " обред на скръбта ".

Той не чака, че фотосите му ще имат подобен огромен отзив преди ерата на обществените медии. Но те бързо стартират да се появяват в списания и вестници по целия свят.

След това стартира да получава десетки хиляди имейли.

„ Хората желаеха да отидат в Мидуей и да спасят албатросите, само че пластмасата не идва от този остров. Проблемът е доста по-голям “, споделя Джордан.

В собствен отчет от 2022 г.  WWF показва, че се чака производството на пластмаса да се удвои до 2040 година, което пък ще докара до четворно нарастване на пластмасовите боклуци в океана до 2050 година

През юли 2010 г.  Джордан се връща в Мидуей. Тогава вижда милиони албатроси, които пеят и като че ли танцуват. Остава запленен.

„ Беше необикновено да видиш толкоз доста птици на едно място. Стоях сред ужаса и хубостта.

Бях в парадайса на тропическия остров, а си представях пъкъла в стомаха на тези дребни птички, които не се опасяват от хората “, споделя тогава Джордан, който посещава Мидуей общо осем пъти.

През 2018 година излиза документалния му филм „ Албатрос “, който той приготвя четири години. Година по-рано излизат други два кино лентата за замърсяването на океаните и дивата природа. сериалът на сър Дейвид Атънбъро „ Синята планета 2 “ и “Пластмасов океан ”, продуциран от режисьора Джо Рукстън.

Рукстън, който е създател на благотворителната организация за запазване на морската среда Ocean Generation, демонстрира направените от Джордан фотоси от Мидуей.

„ Хората реагират на показаното, тъй като виждат пластмасата, която употребяват в напълно дребни естествени неща - като миди, стриди, даже зоопланктон “, разяснява режисьорът.

Той демонстрира огромен стъклен буркан с цветни пластмасови предмети – касета за принтер, топка за голф, четка за зъби, четири запалки – всички те са извадени от стомасите на албатроси.

 „ Това промени сърцата и мозъците на хората, с които беседвам. В нашето ДНК е да разбираме океана “, споделя той.

След фрагментите на Джордан потегля „ голям океански активизъм “, появяват се нестопански организации, почистват се плажове, дискутира се законодателство за пластмасите, водят се полемики в учебните заведения и университетите, на работните места.

През март 2023 година учени от Природонаучния музей в Лондон разпознават ново заболяване при морските птици, породено от усвояване на пластмаса. Пластикозата поврежда храносмилателния им тракт, което води до зараза и паразити, а способността им да усвояват храната дейно, е лимитирана.

Според Рукстън обаче отношението ни към пластмасата се трансформира.

„ Няма подозрение, че нещата се усъвършенстват. В разнообразни страни по света влязоха в действие забрани за всичко – от пластмасови микрозърна в пастата за зъби до тампоните за уши, сламки и торбички.

В началото на юни тази година продължиха и договарянията сред 175 стани за създаване на правно обвързващ Глобален контракт за пластмаси, който би трябвало да бъде признат до 2024 година

Новото интернационално съглашение ще работи за доста по-координиран и изчерпателен метод за понижаване на световното замърсяване с пластмаса посредством предприемане на ограничения като данъчно облагане на чиста пластмаса и възбрана на всички ненужни пластмаси за еднократна приложимост. Страните се съгласиха да основат първи план на контракта до ноември 2023 година

Но когато става въпрос за намиране на решения, Джордан към момента счита, че нещо липсва. Според него сполучливото справяне със замърсяването с пластмаса зависи от възобновяване на връзката ни с природата.

„ Милиони хора се разсънват, само че е необичайно, че голямо болшинство от хората, които са на власт в нашия свят -  президенти и ръководители на нашите компании и огромни институции, са най-откъснати от естествения метод на живот.

„ Всеки път, когато бях с птици, които умираха, и доста пъти, в които бях измежду към този момент починали животни, тъгата беше необикновено мощна. Един ден осъзнаването на повода за това ме връхлетя внезапно - обичам ги “, споделя Джордан.

 „ Скръбта е директно преживяване на обич към нещо, което губим, или към нещо, което страда. Имах свободата се потопя в него “, споделя още той.