Минималната работна заплата като база за определяне на социални придобивки
Как минималната работна заплата може да служи като база за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки, отговаря доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право.
Подобни правила за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки, често се съдържат в групови трудови контракти и във вътрешни правила за работната заплата.
Също по този начин разпоредбите се употребяват също за задачите на осигурителното право и общественото подкрепяне. Например съгласно Кодекса за обществено обезпечаване, на наложително обезпечаване за избрани опасности подлежат лицата, които поставят труд без трудово правно отношение и получават месечно заплащане, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разноските за активността, в случай че не са обезпечени на друго съображение през съответния месец.
Размерите на някои компенсации от Държавното публично обезпечаване също могат да се обвържат с минималната работна заплата. Така да вземем за пример според закона дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване по принцип се пресмята в размер 80 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски за интервал от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Ако обаче в този интервал лицето не е било обезпечено за общо заболяване и майчинство или е употребило неплатен отпуск, който се зачита за трудов или длъжностен стаж, за база се взема среднодневната минимална работна заплата за страната за съответните дни.
Добре е да се обърне внимание и на съотношението сред понятията " минимална работна заплата “ и " най-малък застрахователен доход/праг “, доколкото сред тях постоянно се следи разбъркване, написа pariteni.bg.
Минималните осигурителни прагове съставляват законоустановени минимални размери на осигурителния приход, върху които се вършат осигурителни вноски, според от главната икономическа активност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира специалността, упражнявана от обезпеченото лице.
Размерите на минималния застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности се дефинират със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за съответната година.
Пример:
Ако разгледаме икономическа активност " Горско стопанство “, според Приложение № 1А от ЗБДОО за 2022 година, минималният застрахователен приход за лицата на управителни длъжности от 01.04. до 31.12.2022 година е 935 лева, а за експерти и за всички останали позиции (като спомагателен административен личен състав и др.) - 710 лева
Лице, заемащо съответната служба, не може да бъде обезпечавано върху по-нисък от по този начин избрания приход. Оттук фактически произтича резултат на " заменяне “ на минималната работна заплата от минималния застрахователен приход за лица, за които последният е по-висок. Впрочем в това няма нищо изненадващо, в случай че се изходи от логиката, че минималната работна заплата (МРЗ) се дефинира за най-ниско квалифицирания труд.
Справка:
член 4, алинея 3, т. 5 КСО
член 41 КСО
Подобни правила за установяване на началните съществени заплати в предприятието, на спомагателни трудови хонорари и обществени придобивки, често се съдържат в групови трудови контракти и във вътрешни правила за работната заплата.
Също по този начин разпоредбите се употребяват също за задачите на осигурителното право и общественото подкрепяне. Например съгласно Кодекса за обществено обезпечаване, на наложително обезпечаване за избрани опасности подлежат лицата, които поставят труд без трудово правно отношение и получават месечно заплащане, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разноските за активността, в случай че не са обезпечени на друго съображение през съответния месец.
Размерите на някои компенсации от Държавното публично обезпечаване също могат да се обвържат с минималната работна заплата. Така да вземем за пример според закона дневното парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване по принцип се пресмята в размер 80 на 100 от среднодневното брутно трудово заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху които са импортирани или дължими осигурителни вноски за интервал от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Ако обаче в този интервал лицето не е било обезпечено за общо заболяване и майчинство или е употребило неплатен отпуск, който се зачита за трудов или длъжностен стаж, за база се взема среднодневната минимална работна заплата за страната за съответните дни.
Добре е да се обърне внимание и на съотношението сред понятията " минимална работна заплата “ и " най-малък застрахователен доход/праг “, доколкото сред тях постоянно се следи разбъркване, написа pariteni.bg.
Минималните осигурителни прагове съставляват законоустановени минимални размери на осигурителния приход, върху които се вършат осигурителни вноски, според от главната икономическа активност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира специалността, упражнявана от обезпеченото лице.
Размерите на минималния застрахователен приход по съществени стопански действия и квалификационни групи специалности се дефинират със Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за съответната година.
Пример:
Ако разгледаме икономическа активност " Горско стопанство “, според Приложение № 1А от ЗБДОО за 2022 година, минималният застрахователен приход за лицата на управителни длъжности от 01.04. до 31.12.2022 година е 935 лева, а за експерти и за всички останали позиции (като спомагателен административен личен състав и др.) - 710 лева
Лице, заемащо съответната служба, не може да бъде обезпечавано върху по-нисък от по този начин избрания приход. Оттук фактически произтича резултат на " заменяне “ на минималната работна заплата от минималния застрахователен приход за лица, за които последният е по-висок. Впрочем в това няма нищо изненадващо, в случай че се изходи от логиката, че минималната работна заплата (МРЗ) се дефинира за най-ниско квалифицирания труд.
Справка:
член 4, алинея 3, т. 5 КСО
член 41 КСО
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ