Проф. Нина Дюлгерова – специалист по геополитика, пред „Труд“: Дойде време хората да решат: Случайниците вън от политиката
Как енергетиката от бизнес се трансформира в очевидна политика. Каква ще е 2019-а за света – проблемите на Балканите, в Европейския съюз преди изборите за Европарламент, до каква степен ще стигнат в борбата си републиканци и демократи в Съединени американски щати. Предстои ли нова „ пролет “ за Европа и за какво нашите политици наподобяват като стаени в миша дупка. По тези въпроси беседваме с проф. Нина Дюлгерова.
– Съединени американски щати заплашиха Германия със наказания поради газопровода „ Северен поток 2 “. Подобен беше въпросът и със спрения Южен поток. Енергетиката в последните години намерено се трансформира в политика, въпреки че е разумно тя да бъде бизнес – за какво, проф. Дюлгерова?
– Живеем в енергийния XXI век, в който енергетиката се е трансформирала освен в главен филтър на интернационалните връзки, само че и в ефикасен геополитически инструмент, посредством който се основават и контролират конфликтни зони или се оказва дипломатически напън с директни стопански закани. Газовата политика на Русия в европейска посока е доста сензитивна тематика за Вашингтон, който през второто десетилетие на XXI век интензивно работи за елиминирането на всеки диверсификационен енергиен план, конкурентен на украинската преносна мрежа. Американската интензивност се прояви доста блестящо през 2013 и 2014 година във връзка с различния „ Южен поток “, а в този момент за следващ път сходен напън, само че не с такива политически и подмолни размери се оказва върху Берлин във връзка с „ Северен поток 2 “. Този напън може да се одобри повече като част от инерцията на натиска, в сравнение с като дипломатически акт със съществени последици за Германия.
– 2019-а следва да бъде много бурна политическа година – това се вижда още първоначално й. Ето нашият Балкански район – вижте какво става в Гърция, в Косово, в Сърбия и Македония – ври и кипи. Преспанският контракт ще разбуни ли отново района?
– Тази година фактически е бурна и непредсказуема, само че все пак тя е подчинена на два съществени целта – избори (очаквани европейски и евентуално предварителни в Гърция, а може и в други балкански държави) и резонанс от борбата сред демократи и републиканци в Съединени американски щати, които резонират във всяка зона по света и сфера.на публичен активност. Действително информацията от страните от така наречен Западни Балкани е съвсем постоянно отрицателна.
– Процесите обаче не трансформират като цяло статуквото на Балканите.
– Така е. Ето – македонският парламент гласоподава смяната в името на страната, а в Гърция излизането на партията на „ Независими гърци “ доста бързо ще бъде решена посредством проведения бърз избор на доверие, който партия „ Сириза “ сполучливо ще получи. Размяната на реплики сред косовските ръководители и сръбския президент Вучич не минават границата на реториката. Протестите в Белград и други сръбски градове не оказват значително въздействие върху политическите процеси в страната. Румънското европредседателство е самобитна гаранция за непоклатимост най-малко първите шест месеца на годината. Едва ли водещи европейски и международни фактори ще разрешат Букурещ да влезе в политическа рецесия в интервал, в който ще се проведат европейските избори и Англия, може би, ще реализира излизането си от Европейски Съюз.
– Ние къде сме в проблема с Македония, нашите политици наподобяват стаени в миша дупка, все едно всичко е под надзор.
– Моята позиция постоянно е била да се борим за българското минало на Македония и за европейското бъдеще на тази страна. В подтекста на гръцко-македонския спор България като цяло отсъства. Почти е несъмнено, че Атина и Скопие ще се схванат за името „ Северна Македония “, което ще отвори пътя към НАТО, което е и задачата на Съединени американски щати, само че надали ще стигне в близко бъдеще до Европейския съюз. Не би трябвало да се не помни, че НАТО и Европейски Съюз са американски план. В 2019 година обаче има основна разлика във връзка с опциите на Вашингтон в двете организации. НАТО продължава да е под контрола на Съединени американски щати, само че Европейски Съюз през предходната година сподели, а през актуалната ще има още по-големи благоприятни условия да ускори дистанцията си от своя презокеански покровител. Това може да се случи посредством изборите за европарламент, както и със състава на Еврокомисията.
– Европа никак не е спокойна. Възможна ли е нова „ пролет “ на континента? Питам ви откакто италианския вицепремиер Салвини разиска преди дни с полския си сътрудник опцията за основаване на нов евроскептичен алианс в контраст на политиката на Берлин и Париж.
– Италианско-полската дъга е една част от опциите за смяна. Другата е излизането на Англия от Европейски Съюз, с което ще ускори европейската консолидация посредством френско-германския съюз за европейска войска и с европейски бюджет. Третата опция е усилване на националната страна, която в евросъюз да пази ползите си в региона на сигурността, защитата и реализирането на външна политика, подчинена на политическата, икономическата и военна полза за обществата на Европа.
– Вече пророкуват, че евроизборите в края на май щели да са на живот и гибел. Как наподобява разпределението на силите, допустимо ли е статуквото да се резервира или в противен случай – ще има усилване на скептицизма?
– Едва ли ще са на живот и гибел, защото европарламентът, най-много еврокомисарите и другите водещи фигури в Брюксел и Страсбург са по-близо до политическия и иконимическия хайлайф на страните членки, в сравнение с до всички прослойки на обществата. Еврофондовете са мотивиращия детайл, както и опциите за политическо или персонално облагодетелстване. Европейската реторика не взема решение проблемите на всекидневието, само че може да провокира процеси като лобисткия проектозакон на Франция за превозвачите. България към момента се учи, само че не зная дали желае да се научи, че не може безпределно да лъже гласоподавателите си за светлото европейско настояще и бъдеще, защото страната ще остане в Европейски Съюз, само че евентуално без тези политици и суфльори, които единствено крадат. Идва миг, който евентуално през идващите месеци ще се прояви, когато към този момент парите са безсилни да управляват, само че най-важното да спрат процесите на деградация, неглижиране и раздробяване на държавността. Без страна и без власт парите са безсилни.
– Казусът с миграцията е главният сега на нашия континент. Има ли сили Европа да реши този проблем или ще продължава да се мотае в личните си кълчища?
– Ако Европа не реши казуса, миграцията ще унищожи континента. През тази година ще забележим резултатите от гласувания от Генералната асамблея на Организация на обединените нации световен пакт за миграцията, а няколко дни по-късно резолюцията за бежанците. Това е предизвикателство, за което най-наясно са италианското държавно управление. Политическата изразителност на останалите европейски водачи не излиза отвън рамките на обобщенията, отсъствието на решителни ограничения и като цяло необичайно безучастие, което може да се одобри повече като оттегляне и отвод от решителни ограничения за запазване на Европа от етническа и религиознна асимилация.
– Покрай Европа, в близкия до нас Близък Изток по никакъв начин не е умерено. Макар Тръмп да разгласи, че ще изтегли американските войски от Сирия, там нещата стават доста забавни. Извършва се прегрупиране на силите, а към този момент стотици хиляди се завръщат в Сирия. Войната обаче още се води на някои места, докога?
– Проблемът в Сирия не е основан, с цел да бъде бързо решен. Там се сблъскват доста ползи, които минават през призмата на етноконфесионалните спорове със сериозен енергиен привкус. Изказаното от американския президент благопожелание за изтеглянето на 2000 американски бойци от Сирия и 7000 от Афганистан си остава едно положително благопожелание, което няма по какъв начин да се случи. Доказателство за това е както неговият всекидневен отвод, по този начин и дейната активност на американския държавен секретар Майк Помпео и съветникът по сигурността Джон Болтън. Те дори ускориха своята активност по сирийския проблем, както със заканите към Турция за стопански наказания, в случай че продължат своята деструктивна активност към сирийските кюрди, по този начин и предлагането за поредна среща на заинтригуваните страни в близко бъдеще. Не е инцидентна и обиколката на държавния секретар във водещите страни от Персийския залив.
– Едно от най-неясно представяните неща в медиите по проблема със Сирия постоянно е било кои са умерената съпротива и кои са терористите там? Дали пък американците или по-точно Тръмп не разбра заблудата си – дано по този начин да го кажем?
– Тук не става въпрос за илюзия на Тръмп, а за една комплицирана игра, в която първоначално се показват (защо не и създават) кои са умерената съпротива и кои са терористите. В процеса от време на време те трансформират своето позициониране според от конюнктурните обстановки, само че без да се не помнят стратегическите цели. Мисля, че даже не е значимо кой кой ще бъде в тази кланица. Важното е да има спор, да се продават оръжия и да се конфронтират обществата. Римският принцип „ разделя и владей “ е безконечен. Промяна има, само че като цяло не доста основна единствено, когато се намеси непредвиденият индивидуален фактор, който забавя или в противен случай – форсира процеса, постоянно следен извън.
– След опасността на Тръмп, следва ли нов конфликт сред Съединени американски щати и Турция, видяхме предходната година по какъв начин Щатите с едно деяние унищожиха турската стопанска система?
– Заплахата е действителна, само че видяхме също, че Анкара се оправи сносно с американските дейности. Разбира се, да се нервира Вашингтон непрестанно, не е безвредно. От друга страна кюрдският въпрос е един от главните кошмари на президента Ердоган, защото запазването на сирийските кюрди като компактна част от северна Сирия може да повлече верижна реакция към кюрдите в Ирак и най-много в малоазийската част на самата Турция. Страхът от основаването на кюрдска страна, което е част от американските проекти за този район би довело до необратими за самата Турция процеси и превръщането й във второстепенна районна страна. Това е в прорез и с паносманистките и пантюркските упоритости на турския политически хайлайф. През идващите седмици ще забележим резултатите от близкоизточното турне на Майк Помпео, което ще даде отговор на въпроса за турските упоритости и действителностите в района, свързани с кюрдския проблем.
– Тръмп разбра ли, че войната на два фронта – вътре в страната му и отвън нея е много мъчно за преодоляване? Вътрешните му проблеми изникват един след един, а войната сред републиканци и демократи е сложна за прогнозиране.
– Не би трябвало да се не помни, че от две години насам светът е зависещ на амбициозната и с висока степен на непредсказуемост като държание на президента Доналд Тръмп, стратегия – „ Америка преди всичко “. Тук не става въпрос за неговото схващане, а въпрос освен за неговото политическо оцеляване за втори президентски мандат, що се касае за жестоката борба сред страните и финансовия капитал. Държавата, чийто представител е Тръмп, се бори за стопански разцвет и опазване на хората като част от съществуването им като персони. Финансовият капитал се бори за облаги, в които хората са единствено бройки, послушни, подвластни и маргинализирани. Тази борба се води освен в Съединени американски щати, само че на процедура във всяка страна, най-много в Европа и Азия.
– Трудна година за света ще е 2019-а, а нашите български кахъри си наподобяват все едни и същи от години – невъзможни за решение, поради политическия дебелоглав и партийните игри, от които няма излизане. Тъжно ли е ситуацията, или скептицизмът ни е отговорен?
– За българите е особено първо да отрекат всичко, а по-късно да се огледа на проблемите като развой, който може да бъде решен. Отказът от деяние нормално води до предсказуемо проваляне. Настоящата година е значима за България, защото тя е в обстановка, в която към този момент личностите, експертите, а не маргиналите и инцидентно поставените на значими позиции хора ще имат шанса да обрисуват решенията и бъдещето на страната. Край на случайниците! Всеки, който има илюзията, че с пари, само че с малко познания и опит ще резервира парите и властта си, се лъже доста. В предишното остава празната изразителност и изпразнените от наличие обещания, които съпътстват българската политика.
– Сериозно ли мислите по този начин?
– Да, считам, че е пристигнало времето това да стане. Тази година още веднъж е изборна – европарламент и локални избори, а максимата на Ото декор Бисмарк – „ всички лъжат преди избори, по време на война и след лов “, съгласно мен няма да е настояща. Надявам се да е по този начин! Само рационалните, премерени решения, и дейности, осъществени от експерти с ясна визия за отстояване на българските национални ползи, са гаранция за стабилно бъдеще на България.
Нашият посетител
Нина Дюлгерова е професор по интернационалните връзки, лекар на икономическите науки (енергийна сигурност), лекар по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, Съединени американски щати, Холандия, Азербайджан. Преподава доктрина и история на интернационалните връзки във Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “и в Югозападния университет „ Неофит Рилски “. Автор на няколко книги и стотици публикации.
– Съединени американски щати заплашиха Германия със наказания поради газопровода „ Северен поток 2 “. Подобен беше въпросът и със спрения Южен поток. Енергетиката в последните години намерено се трансформира в политика, въпреки че е разумно тя да бъде бизнес – за какво, проф. Дюлгерова?
– Живеем в енергийния XXI век, в който енергетиката се е трансформирала освен в главен филтър на интернационалните връзки, само че и в ефикасен геополитически инструмент, посредством който се основават и контролират конфликтни зони или се оказва дипломатически напън с директни стопански закани. Газовата политика на Русия в европейска посока е доста сензитивна тематика за Вашингтон, който през второто десетилетие на XXI век интензивно работи за елиминирането на всеки диверсификационен енергиен план, конкурентен на украинската преносна мрежа. Американската интензивност се прояви доста блестящо през 2013 и 2014 година във връзка с различния „ Южен поток “, а в този момент за следващ път сходен напън, само че не с такива политически и подмолни размери се оказва върху Берлин във връзка с „ Северен поток 2 “. Този напън може да се одобри повече като част от инерцията на натиска, в сравнение с като дипломатически акт със съществени последици за Германия.
– 2019-а следва да бъде много бурна политическа година – това се вижда още първоначално й. Ето нашият Балкански район – вижте какво става в Гърция, в Косово, в Сърбия и Македония – ври и кипи. Преспанският контракт ще разбуни ли отново района?
– Тази година фактически е бурна и непредсказуема, само че все пак тя е подчинена на два съществени целта – избори (очаквани европейски и евентуално предварителни в Гърция, а може и в други балкански държави) и резонанс от борбата сред демократи и републиканци в Съединени американски щати, които резонират във всяка зона по света и сфера.на публичен активност. Действително информацията от страните от така наречен Западни Балкани е съвсем постоянно отрицателна.
– Процесите обаче не трансформират като цяло статуквото на Балканите.
– Така е. Ето – македонският парламент гласоподава смяната в името на страната, а в Гърция излизането на партията на „ Независими гърци “ доста бързо ще бъде решена посредством проведения бърз избор на доверие, който партия „ Сириза “ сполучливо ще получи. Размяната на реплики сред косовските ръководители и сръбския президент Вучич не минават границата на реториката. Протестите в Белград и други сръбски градове не оказват значително въздействие върху политическите процеси в страната. Румънското европредседателство е самобитна гаранция за непоклатимост най-малко първите шест месеца на годината. Едва ли водещи европейски и международни фактори ще разрешат Букурещ да влезе в политическа рецесия в интервал, в който ще се проведат европейските избори и Англия, може би, ще реализира излизането си от Европейски Съюз.
– Ние къде сме в проблема с Македония, нашите политици наподобяват стаени в миша дупка, все едно всичко е под надзор.
– Моята позиция постоянно е била да се борим за българското минало на Македония и за европейското бъдеще на тази страна. В подтекста на гръцко-македонския спор България като цяло отсъства. Почти е несъмнено, че Атина и Скопие ще се схванат за името „ Северна Македония “, което ще отвори пътя към НАТО, което е и задачата на Съединени американски щати, само че надали ще стигне в близко бъдеще до Европейския съюз. Не би трябвало да се не помни, че НАТО и Европейски Съюз са американски план. В 2019 година обаче има основна разлика във връзка с опциите на Вашингтон в двете организации. НАТО продължава да е под контрола на Съединени американски щати, само че Европейски Съюз през предходната година сподели, а през актуалната ще има още по-големи благоприятни условия да ускори дистанцията си от своя презокеански покровител. Това може да се случи посредством изборите за европарламент, както и със състава на Еврокомисията.
– Европа никак не е спокойна. Възможна ли е нова „ пролет “ на континента? Питам ви откакто италианския вицепремиер Салвини разиска преди дни с полския си сътрудник опцията за основаване на нов евроскептичен алианс в контраст на политиката на Берлин и Париж.
– Италианско-полската дъга е една част от опциите за смяна. Другата е излизането на Англия от Европейски Съюз, с което ще ускори европейската консолидация посредством френско-германския съюз за европейска войска и с европейски бюджет. Третата опция е усилване на националната страна, която в евросъюз да пази ползите си в региона на сигурността, защитата и реализирането на външна политика, подчинена на политическата, икономическата и военна полза за обществата на Европа.
– Вече пророкуват, че евроизборите в края на май щели да са на живот и гибел. Как наподобява разпределението на силите, допустимо ли е статуквото да се резервира или в противен случай – ще има усилване на скептицизма?
– Едва ли ще са на живот и гибел, защото европарламентът, най-много еврокомисарите и другите водещи фигури в Брюксел и Страсбург са по-близо до политическия и иконимическия хайлайф на страните членки, в сравнение с до всички прослойки на обществата. Еврофондовете са мотивиращия детайл, както и опциите за политическо или персонално облагодетелстване. Европейската реторика не взема решение проблемите на всекидневието, само че може да провокира процеси като лобисткия проектозакон на Франция за превозвачите. България към момента се учи, само че не зная дали желае да се научи, че не може безпределно да лъже гласоподавателите си за светлото европейско настояще и бъдеще, защото страната ще остане в Европейски Съюз, само че евентуално без тези политици и суфльори, които единствено крадат. Идва миг, който евентуално през идващите месеци ще се прояви, когато към този момент парите са безсилни да управляват, само че най-важното да спрат процесите на деградация, неглижиране и раздробяване на държавността. Без страна и без власт парите са безсилни.
– Казусът с миграцията е главният сега на нашия континент. Има ли сили Европа да реши този проблем или ще продължава да се мотае в личните си кълчища?
– Ако Европа не реши казуса, миграцията ще унищожи континента. През тази година ще забележим резултатите от гласувания от Генералната асамблея на Организация на обединените нации световен пакт за миграцията, а няколко дни по-късно резолюцията за бежанците. Това е предизвикателство, за което най-наясно са италианското държавно управление. Политическата изразителност на останалите европейски водачи не излиза отвън рамките на обобщенията, отсъствието на решителни ограничения и като цяло необичайно безучастие, което може да се одобри повече като оттегляне и отвод от решителни ограничения за запазване на Европа от етническа и религиознна асимилация.
– Покрай Европа, в близкия до нас Близък Изток по никакъв начин не е умерено. Макар Тръмп да разгласи, че ще изтегли американските войски от Сирия, там нещата стават доста забавни. Извършва се прегрупиране на силите, а към този момент стотици хиляди се завръщат в Сирия. Войната обаче още се води на някои места, докога?
– Проблемът в Сирия не е основан, с цел да бъде бързо решен. Там се сблъскват доста ползи, които минават през призмата на етноконфесионалните спорове със сериозен енергиен привкус. Изказаното от американския президент благопожелание за изтеглянето на 2000 американски бойци от Сирия и 7000 от Афганистан си остава едно положително благопожелание, което няма по какъв начин да се случи. Доказателство за това е както неговият всекидневен отвод, по този начин и дейната активност на американския държавен секретар Майк Помпео и съветникът по сигурността Джон Болтън. Те дори ускориха своята активност по сирийския проблем, както със заканите към Турция за стопански наказания, в случай че продължат своята деструктивна активност към сирийските кюрди, по този начин и предлагането за поредна среща на заинтригуваните страни в близко бъдеще. Не е инцидентна и обиколката на държавния секретар във водещите страни от Персийския залив.
– Едно от най-неясно представяните неща в медиите по проблема със Сирия постоянно е било кои са умерената съпротива и кои са терористите там? Дали пък американците или по-точно Тръмп не разбра заблудата си – дано по този начин да го кажем?
– Тук не става въпрос за илюзия на Тръмп, а за една комплицирана игра, в която първоначално се показват (защо не и създават) кои са умерената съпротива и кои са терористите. В процеса от време на време те трансформират своето позициониране според от конюнктурните обстановки, само че без да се не помнят стратегическите цели. Мисля, че даже не е значимо кой кой ще бъде в тази кланица. Важното е да има спор, да се продават оръжия и да се конфронтират обществата. Римският принцип „ разделя и владей “ е безконечен. Промяна има, само че като цяло не доста основна единствено, когато се намеси непредвиденият индивидуален фактор, който забавя или в противен случай – форсира процеса, постоянно следен извън.
– След опасността на Тръмп, следва ли нов конфликт сред Съединени американски щати и Турция, видяхме предходната година по какъв начин Щатите с едно деяние унищожиха турската стопанска система?
– Заплахата е действителна, само че видяхме също, че Анкара се оправи сносно с американските дейности. Разбира се, да се нервира Вашингтон непрестанно, не е безвредно. От друга страна кюрдският въпрос е един от главните кошмари на президента Ердоган, защото запазването на сирийските кюрди като компактна част от северна Сирия може да повлече верижна реакция към кюрдите в Ирак и най-много в малоазийската част на самата Турция. Страхът от основаването на кюрдска страна, което е част от американските проекти за този район би довело до необратими за самата Турция процеси и превръщането й във второстепенна районна страна. Това е в прорез и с паносманистките и пантюркските упоритости на турския политически хайлайф. През идващите седмици ще забележим резултатите от близкоизточното турне на Майк Помпео, което ще даде отговор на въпроса за турските упоритости и действителностите в района, свързани с кюрдския проблем.
– Тръмп разбра ли, че войната на два фронта – вътре в страната му и отвън нея е много мъчно за преодоляване? Вътрешните му проблеми изникват един след един, а войната сред републиканци и демократи е сложна за прогнозиране.
– Не би трябвало да се не помни, че от две години насам светът е зависещ на амбициозната и с висока степен на непредсказуемост като държание на президента Доналд Тръмп, стратегия – „ Америка преди всичко “. Тук не става въпрос за неговото схващане, а въпрос освен за неговото политическо оцеляване за втори президентски мандат, що се касае за жестоката борба сред страните и финансовия капитал. Държавата, чийто представител е Тръмп, се бори за стопански разцвет и опазване на хората като част от съществуването им като персони. Финансовият капитал се бори за облаги, в които хората са единствено бройки, послушни, подвластни и маргинализирани. Тази борба се води освен в Съединени американски щати, само че на процедура във всяка страна, най-много в Европа и Азия.
– Трудна година за света ще е 2019-а, а нашите български кахъри си наподобяват все едни и същи от години – невъзможни за решение, поради политическия дебелоглав и партийните игри, от които няма излизане. Тъжно ли е ситуацията, или скептицизмът ни е отговорен?
– За българите е особено първо да отрекат всичко, а по-късно да се огледа на проблемите като развой, който може да бъде решен. Отказът от деяние нормално води до предсказуемо проваляне. Настоящата година е значима за България, защото тя е в обстановка, в която към този момент личностите, експертите, а не маргиналите и инцидентно поставените на значими позиции хора ще имат шанса да обрисуват решенията и бъдещето на страната. Край на случайниците! Всеки, който има илюзията, че с пари, само че с малко познания и опит ще резервира парите и властта си, се лъже доста. В предишното остава празната изразителност и изпразнените от наличие обещания, които съпътстват българската политика.
– Сериозно ли мислите по този начин?
– Да, считам, че е пристигнало времето това да стане. Тази година още веднъж е изборна – европарламент и локални избори, а максимата на Ото декор Бисмарк – „ всички лъжат преди избори, по време на война и след лов “, съгласно мен няма да е настояща. Надявам се да е по този начин! Само рационалните, премерени решения, и дейности, осъществени от експерти с ясна визия за отстояване на българските национални ползи, са гаранция за стабилно бъдеще на България.
Нашият посетител
Нина Дюлгерова е професор по интернационалните връзки, лекар на икономическите науки (енергийна сигурност), лекар по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, Съединени американски щати, Холандия, Азербайджан. Преподава доктрина и история на интернационалните връзки във Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “и в Югозападния университет „ Неофит Рилски “. Автор на няколко книги и стотици публикации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ