Как да засадим лоза и какви грижи имаме за да я отгледаме правилно
Как да засадим лоза – гроздето освен е прелестно за ястие, под формата на сок или вино, само че е и красиво декоративно растение. За почитателите на гроздето и виното, в този момент ще разгледаме по какъв начин да засадим и отгледаме по най-лесният метод лоза . За да може след няколко години да се насладим на ароматния плод на лозата, а точно гроздето. Независимо от сортът, който ще засаждаме, ние се нуждаем от вкоренени резници , които ще би трябвало да засадим в вярното време.
Как да вкореним лоза
Вкоренените резници са най-лесният метод за засаждането на лозя. Може да закупим подготвени резници, само че може сами да си отгледаме такива. Лозови резници можем да вземем напролет или през есента. Отрязваме резници от едногодишни пръчки, с дебелина към 1 см.
Избираме добре узряла лозова пръчка, без забележими пострадвания или някакви недостатъци. Изрязваме сектор с два-три възела (около 30-40 см), като вършим срезовете с лозарска ножица или доста изострен нож, тъй че да не допусем смачкване на пръчките. За вкореняването имаме няколко разновидността:
1. Директно засаждаме в почвата, като закопаваме огромна част от отрязаната лозова пръчка в почвата и я поливаме понякога. Преди самото засаждане слагаме резниците във вода за 3-4 часа. Този способ се прави напролет. А до есента би трябвало да имаме вкоренени резници. Можем да сложим восък върху горния отрез, за по-добро прихващане.
2. Потапяме отрязаните резници във вода за 2 дни и ги слагаме на хладно и мрачно място. Можем и да ги заровим в влажен пясък на 30-40 сантиметра дълбочина. Вадим резниците и ги промиваме в слаб разтвор на калиев перманганат (против мухъл). Режем двата края по диагонал и потапяме пръчките напълно под вода отново за 2-3 дни.
След това вършим леки драскотини с изострен нож по повърхността на долния завършек на всяка пръчка, с цел да ускорим покълването. Заравяме лозовите пръчки в почвата, като ги подреждаме под надолнище (60-70 градуса). Оставяме единствено една пъпка над равнището на почвата. През есента резниците ще са добре вкоренени.
3. Вземаме резници напролет от по 40-50 см. Забождаме резниците съвсем до дъното в подобаваща кофа, авансово надупчена на дъното и напълнена с пясък и дървесен талаш, в съответствие 1:1. Слагаме кофата на сенчесто място и поливаме един път в седмицата. През есента ще имаме добре вкоренени резници, които засаждаме на непрекъснато място.
Как да посадим вкоренената лоза
Как да засадим лоза – за засаждането на вкоренената лоза ни би трябвало много слънчево място. Почвата ни би трябвало да е дълбока, добре дренирана и рохкава. Освен това се нуждаем от място с добра циркулация на въздуха. За всяка лоза изкопаваме дупка за засаждане с дълбочина към 40-50 см и необятна към 30 см.
Пълним 1/3 от дупката с рохка почва и слагаме вкоренената лоза. Зариваме с още почва и поливаме с вода. Внимателно утъпкваме почвата към корена, а по-късно зариваме с още почва. На лозата оставяме 2-3 пъпки, а другото изрязваме. Правим “шапка ” от пръст над пъпките, които оставяме над земята, с цел да не измръзнат през зимата. А напролет отстраняваме “шапката ” от пръст. Самото засаждане вършим най-често през месец Ноември.
Как да гледаме засадените лозя
Главните грижи за новозасадените лози се свеждат до окопаване , поливане , поддържане и подкастряне . Кората, която се образува след дъжд, би трябвало да се разрохква, а в случай че открием пъпките, отначало ги покриваме с рохкава пръст. Когато леторастите доближат 15-20 см и по тях се появят първите мустаци, би трябвало да почистим росните корени. За задачата разравяме купчинките деликатно и изрязваме росните корени с изострен нож. През втората половина на август вършим второ разчистване на росните корени.
Не торим през първата година, в случай че нямаме проблем с почвата. Торим леко през втората година на напредък. Можем да използваме мулч, с цел да поддържаме отмерено количество влага към лозята. Можем да наръсим дървесна пепел към ствола, като това е един от най-хубавите и безвредни източници на хранителни субстанции.
Поливаме с вода по-често през първата и втората година, до момента в който лозата е още дребна. От третата година нататък поливаме все по-малко, тъй като лозите пускат доста дълбоки корени и сами си набират огромна част от нужната им влага.
За да се предпазят от възможни ранни студове, младите лози се загрибват по-рано. През пролетта на втората година, още преди разпукване на пъпките, лозите се отгрибват по опция по-дълбоко. Целта е да се открият росните и по-плитките корени, с цел да се отстранен. По този метод лозите развиват по-дълбоки корени, което ги прави по-устойчиви на суша.
Как да подрежем лозата
Подрязването е доста значимо. При положителни грижи за младите лози израстват мощни леторасти, които още през първата година доближават 1-1.50 м дължина. Не ги подрязваме, а ги привързваме към подобаваща конзола. Едногодишните лози може да режем през есента или напролет. За предпочитане е пролетната резитба. Когато лозата стане по-голяма, годишното подкастряне е наложително. Гроздето дава плодове по издънки, израстващи от едногодишни леторасти. Ако имаме прекалено много остарели леторасти, т.е. не сме подрязвали, тогава ще получим по-малко грозде.
Ако изрязваме лозите си изцяло всяка година, тогава получаваме доста нов напредък, само че още веднъж ще имаме малко грозде. Затова би трябвало да подрязваме умерено, най-много едногодишните леторасти. Подрязването правим в края на зимата, когато растението е неподвижен, нормално към месец март.
Прибиране и предпазване на гроздето
Ако гроздето не узрява, отстраняваме част от листата, с цел да пропуснат повече слънчева светлина. Гроздето няма да продължи да узрява, откакто бъде откъснато от лозата. Тествайте няколко чепки, с цел да видите дали ви харесват преди прибиране на реколтата, нормално в края на лятото или началото на есента.
Гроздето е узряло и готово за прибиране, когато е добило богат цвят и е сочно и ароматно, елементарно се смачква, само че не се свива. Гроздето можем да съхраняваме до шест седмици в избата, само че там може да всмуква миризмите на други плодове и зеленчуци, тъй че ги дръжте настрана. Използвайте картонени кутии или щайги, облицовани с чиста и суха хартия. Ако сме засадили винен вид грозде, би трябвало да го създадем на вино допустимо най-бързо след прибирането му.
Примерни български сортове грозде, които можем да засадим:
МАВРУД – Маврудът е един от най-старите сортове грозде, който се отглежда единствено в България!
Мискет – Мискетът също е много остарял вид, отглеждан в цяла България. Има както червен вид, по този начин и бял вид мискет.
Димят – също е остарял вид, отглежда се в България и в нашите прилежащи страни.
Рубин – това е хибрид, основан в Плевен в края на 40-те години на предишния век.
Широка мелнишка лоза – това е остарял български вид, който е ендемичен за региона на долината на река Струма.
Памид – също е остарял български вид, от който се прави алено вино.
Керацуда – бял вид грозде, от който се вършат бели трапезни виновност.
Гъмза – характерен български вид грозде, от който се вършат червени виновност.
Супер ран Болгар – това е бял вид грозде, получен при кръстосването на Итали и Янтър през 1961г в ИЛВ- Плевен.
Болгар – Болгар е най-ценният десертен вид грозде у нас, гроздето на който се употребява основно за прясна консумация.
Русалка – Безсеменен вид грозде, който се употребява главно за произвеждане на висококачествени стафиди.
С това приключваме нашата тематика “как да засадим лоза и какви грижи имаме с цел да я отгледаме вярно ”. Надяваме се да сте получили потребна информация, която да приложите във вашата процедура. Успех в бъдещите Ви инициативи!
Как да създадем качествено домашно вино и какви са неговите изгоди
Как да създадем качествено домашно вино – сигурно сте чували израза “In vino veritas ”. Буквално преведено значи: във виното е истината. Това е популярен латински израз, който се използва в смисъл, че когато човек се напие си разкрива душата. Но заради своите потребни свойства, можем да тълкуваме изказванието, че истината е във виното, поради своите многочислени изгоди за здравето. Преди…
