"Ти не ме разбираш!" ~ Как да спрем нашите тинейджъри да мислят като жертви?
Как да спрем виктимното мислене при децата?
Когато юношата не желае да поема отговорност, доста е евентуално да вижда себе си като жертва. Ако детето ви постоянно споделя: " Ти не ме разбираш ", то това е заемане на позиция на жертва. Всъщност желае да каже: " Аз съм жертва на вашите недоразумения ". Когато споделят: " Моят преподавател е малоумен. Ето за какво не съм написал домашните си ", това също е израз на позицията на жертва, тъй като по този метод то трансферира виновността за неналичието на домашни върху него. И когато чуете: " Ударих сестра си, тъй като ми се плезеше ", също е заемане на позиция като метод за нарушение на разпоредбите във вашия дом. Всички тези обвинявания, извинения и оправдания са съпътстващи тази позиция. В нашето общество децата, също толкоз добре, както при възрастните умеят да употребяват манипулативните тактики, с цел да рационализират дейностите си. В правната просвета съществува особено направление, което учи мисленето на жертвите, наречено виктимология.
Именно тук се крие заплахата: в основата на тази позиция е убеждението, че,ако си жертва, тогава разпоредбите не се отнасят за теб. Казано по различен метод, в случай че си жертва, то не си виновен за последствията от своите дейности. Следователно, в случай че не си виновен, тогава не би трябвало да променяш нищо; виновността е в другите. В нашата просвета, в случай че си имал неприятно детство, е признато вярването, че не носиш отговорност за стеклите се условия. Според мен това са цялостни нелепости. Този метод на мислене е довел до вида общество, което виждаме към нас през днешния ден, в което никой не носи отговорност за нещо или някой и всеки е жертва на някакви несправедливости. От къде се явява този метод на мислене? Погледнете към нас: нашите водачи, нашите политици. Те в никакъв случай не са отговорни и постоянно са жертва на нещо или някой. Тъжната истина е, че този метод на мислене е проникнал в нашето общество на всички нива.
Тинейджърите и виктимното мислене: " Ти просто не ме разбираш! "
Една от аргументите, заради която толкоз от тинейджърите попадат в клопката на тази позиция,е стремежът им да се обособят от техните родители. Така че, вместо да виждат себе си като предпазени от родителите си, те стартират да се възприемат като тяхна жертва; жертва на битовите правила, ограничавания и упования от тяхна страна.
Ако родителите се слагат на мястото на детето, ще схванат, че юношеството е може би най-трудната възраст, през която минава човек. Тинейджърите са изпълнени с интензивни страсти. Те са подложени на хормонални, физически и полови. Когато минават в гимназията, се сблъскват с повече отговорности, в сравнение с са имали в главното учебно заведение. Да не забравяне, че 18 годишното дете, което има достъп до пари, коли и опиати е било на 12 едвам преди шест години. Като родители е значимо да помним какъв брой бързо се е случило това. Това не значи, че децата не би трябвало да се държат виновни за дейностите им. Всъщност считам,че точно родителите им би трябвало да отделят повече време внимание на естествената податливост на тинейджърите да употребяват виктимното мислене, което би трябвало да се превъзмогне колкото се може по-рано.
Напълно естествено е за децата да се усещат комфортно в ролята на жертва. Заемайки позицията си на родител, престиж, порицавайки го за грешките му, е изцяло допустимо вашите деца да ви почувстват странни и студени. Стремейки се да ви разнежи и да смъкна отговорността от себе си, детето е изцяло допустимо да ви упрекна, че не го разбирате. Това е предпазен механизъм, който се употребява постоянно изключително, когато не попаднете в клопката на това мислене. Интересното е, че множеството родители, макар насъбраните познания и житейски опит, попадат в него. Повечето одобряват наставнически жанр на държание, при който децата се възприемат като потърпевши и поемат техните отговорности. Но изхождайки от персоналния ми опит, това основава сложна обстановка за фамилията.
Когато детето ви споделя: " Ти не ме разбираш! ", то ви провокира за спор. Моят съвет е да не се включвате! Всичко, което би трябвало да кажете е: " Е, може би аз не разбирам. Но разбирам това: би трябвало да си напишеш домашното и няма да играеш на компютъра, до момента в който не го направиш! ". Другото нещо, което може да се каже е: " Може би аз не те разбирам, само че е значимо да знаеш какви са твоите отговорности. " Не спорете с детето си и не се отклонявайте в борби от рода на: кой схваща повече и кой кого обича. Бъдете твърди и не позволявайте да се въвличате в това.
Защо виктимното мислене се смята за деструктивно?
Дотук споделих,че приемайки тази роля, детето автоматизирано снема отговорността за дейностите си. Това може да окаже негативно въздействие върху построяването му на увереността му: няма да може да оправя с компликациите, тъй като в досегашния си живот няма опита за това. Желанието му да упрекна другите го лишава от опцията да види и оцени действително обстановката, да извлече нужните заключения и да се поучи от тях. Това състояние е комфортна почва за развиването на самозаблудата и величието. Такива хора постоянно попадат в клопката на личните си мечти. Често влизат в спор с близките, което ги прави неадаптивни и въздейства отрицателно върху личната им акомодация. Като цяло, може да се заключи, че разглеждайки всекидневието си, от позиция на жертвата, то няма да е квалифицирано за същинския живот и вземането на решения.
Възпитанието на отговорност у децата
Вярвам, че родителите би трябвало да развият това, което назовавам „ възприятие на отговорност " в фамилиите си. Така извиненията, обвиняванията, оправданията и виктимното мислене няма да се употребяват като опрощение за неизпълнението на отговорностите, неприятните връзки, неналичието на домашни и непоемане на отговорности.
Част от тази просвета е нуждата вие като родител да сте наясно с полезностите, в които вярвате. След това просто би трябвало да ги поддържате. Така че, в случай че в ценностната ви система е възприятието за отговорност, би трябвало първо вие да го проявявате, а по-късно да го изисквате от децата си. Както споделих преди, в случай че желаете почтеност, не лъжете. Ако вярвате в доверието, не се отмятайте от нещата, които вършиме. И просто кажете на децата си: " Това са нещата, които ние ценим и това е метода, по който живеем в този дом. "
Можете да развиете това качество у детето посредством установяване на граници, възнаграждаване на поетата отговорност и отрицателни последствия за извиненията. Също по този начин може да поговорите за държанието му и по тази причина, по какъв начин да извърши идващия път задачата си по този начин, че да стане. Не забравяйте, че в дома ви, вашето дете е отговорно пред вас.
Децата се одобряват като жертва единствено, когато се държат с тях по този метод.
Ето истината: децата са жертва, когато им се разреши да бъдат такива. За да бъдат такива, вие би трябвало да приемате всичките им извинения за основателни аргументи. Предлагам да ги провокирате да се замислят за държанието си, употребявайки някоя от следните изречения:
- " Изглежда, че ти си наругала сестра си,защото те е погледнала неправилен метод. "
- " Оправданието няма да реши казуса ти с подреждането на стаята ти, а аз чакам от теб да го направиш. "
- " Обвинявайки своя преподавател няма да решиш казуса си с домашното. "
Това е един доста мощен инструмент за родителите. В последния образец, вместо да спорите или да защитавате учителя, както доста от родителите вършат, просто карайте напряко: " Изглежда, че обвиняваш учителя си. " По този метод акцентирате точно на алогичността в заключението му. " Обвиненията няма да решат казуса ти. Ще го решиш, когато си свършиш работата. " Ето един образец за диалог, който може да се наложи да проведете, в случай че откриете, че детето не си е написало домашните:
ВИЕ: " Учителят ти ми сподели, че не си предавал домашните си цяла седмица. "
ВАШЕТО ДЕТЕ: " Знае, че той е простак. Никога не ни изяснява какво би трябвало да вършим, а по-късно чака да му предам работата си. "
ВИЕ: " Да разбирам ли, че обвиняваш учителя си по тази причина, че не си извършил своите отговорности? "
ВАШЕТО ДЕТЕ: " Не съм отговорен! Казах ти, че е простак. "
ВИЕ: " Сега не приказваме у кого е виновността. Говорим за това, че писането и предаването на домашните е твоя отговорност. Ако не можеш да го сториш, постоянно можеш да помолиш мен или учителя си за помощ. Не си го направил, а по-късно прехвърляш виновността върху него. "
Това са част от уменията, на които образовам родителите в " The Total Transformation Program ".
Когато виктимното мислене се трансформира в метод на живот
Важно е да се надигнем против този метод на мислене у децата си,ако не желаеме грешките да се трансфорат в метод на живот. Преди години се направи задълбочено проучване на нарушителите в Калифорнийския затвор. Едно от значимите неща, които то сподели то е, че хората, прибирали се неведнъж в пандиза, одобряват себе си като жертви /на неприятното детство, обществото, родителите, бедността/. Това, което се е случило доста преди те да поемат тази позиция е, че не са поели отговорността за своето незаконно държание.
Когато желаете да бъдете одобрявани като жертва, постоянно може да се откри метод това да стане. Ако сте родител на тинейджър, вероятно знаете, че доста от тях заемат ролята на жертва през по-голяма част от времето. Запомнете, че детето ви ще развие това мислене автоматизирано, тъй като това е пътя на по-малкото противодействие. Нашата задача като родители е да променим този метод на държание и да изградим отговорност у децата си.
Автор: Джеймс Леймън (MSW)
Източник сътрудник: Българска школа по психоанализа
Снимки: miamiteencounseling.com, wallpapers.com
