Как да се върнем към собствената си ценност?
Как да се върнем към личната си полезност? Всяка жена в даден стадий от живота си задава този въпрос, само че не всеки път има куража да откри отговора му.
В всекидневието рядко се срещат в действителност уверени в себе си дами. Не с напомпано „ его “, с целия си тип показващи: „ Хей! Обърни ми внимание! Всички са единствено хора, а аз съм богиня! “ Тази алтернатива е единствено за дами с ниско самочувствие.
Съвсем друго нещо са дамите, които в действителност ценят себе си, следват природата си, слушат сърцето и интуицията си, почитат тялото си. Тя няма да се стреми да притегли вниманието на всички в близост и да чака всеки мъж да се влюби в нея. Тя няма да бъде включена в безсмислена конкуренция с други дами и още повече с мъже. Между това да следва препоръките от списанията или вътрешния си глас, тя ще избере второто. Да наподобява идеална, да се впише, да се хареса на болшинството, да задържи мъж – това не е за нея. До нея ще изпитате надълбоко почитание както към нейната персона, по този начин и към вашата лична.
И въпреки всичко – по какъв начин да се върнем към личната си полезност?
Знаете ли, живеем в свят, в който женската природа е изнасилена. Фактът, който психолози са отчели, е, че множеството дами се усещат неловко в личното си тяло, не се считат за толкоз огромна полезност, намират дефекти в себе си както във външния тип, по този начин и във всичко останало. Има толкоз доста концепции и версии за това каква би трябвало да бъде идеалната жена, майка, брачна половинка, другарка.
И по този начин всеки от нас има един тип критерий, който ползва във всички области на живота, измервайки своите и непознатите пропорции, степента на сходство с нормите, сравнявайки себе си с другите хора и личните си показа за това какъв би трябвало да бъда.
Ние, дамите, сами забравяме за природата си. Най-лошото е, че вместо съдействие, взаимно почитание към разликата на всяка от нас, ние се въвличаме в безкрайна конкуренция между тях, поддържаме общи страхове. Вследствие на това модата не е да бъдеш себе си, а да си като някой различен. Ние се отъждествяваме с неодушевени стандарти. Например, остаряването е ужасно. Да си неомъжена след 30 е позор! Да заемеш лидерска позиция – ти си мъж в пола. Да тежиш повече от 50 – 60 – 70 кг – какъв смут! Да имаш доста полови сътрудници или да не спиш с никого – нещо не е наред с теб.
Списъкът е безконечен. Това е жена, която е уплашена, живее в личните си комплекси, съмняваща се в себе си, която е комфортна и следена. Ето за какво митът, че да си подобен, какъвто си, не е супер, се поддържа толкоз старателно и на всички места. Това е отлична почва за операция както от брачна половинка, по този начин и от фамилията и обществото като цяло. В края на краищата, постоянно може да ви припомнят за вашето несъвършенство, оказвайки напън върху възприятията на виновност и позор.
Обърнете внимание по какъв начин множеството дами се пробват да „ заслужат “ любовта. И освен от колегата, само че и от околната среда. Много дами живеят с възприятието „ нещо не е наред с мен “. Вярването, че към този момент съм добра и почтена за обич и почитание поради това, което съм през днешния ден, постоянно е сложна задача. В главата, несъмнено, всеки от нас има концепцията, че би трябвало да обичаме себе си, тогава и другите ще ни обичат. Най-интересното е, че тласъкът да обичаш себе си не е желанието да бъдеш себе си непременно, а точно привличането на любовта от различен обект. Акцентът върху себе си още веднъж отива някъде на открито.
Рано или късно обаче, идва миг, в който осъзнаваш, че към този момент не можеш да търпиш принуждение над себе си. Не можете безпределно да се усъвършенствате и да се притискате към стандартите и концепциите на други хора за идеала, даже в случай че те са значими за вас. Убедени сте откровено и неотменимо, че всичко това не работи и не ви прави по-щастливи.
Започвате да изпитвате див апетит за себе си. Каквото и да ви коства, решете да върнете изгубената връзка с вътрешната си същина, вътрешен глас, тяло. Тогава разбирате, че вашето лично благополучие е единствено във вашите ръце, а най-близкият и най-съществен човек за вас на този свят сте… вие самите. И арбитър, и главорез, и грижовна майка, събрани в едно.
Вземате просто решение – да спрете постоянно да търсите дефекти в себе си, да се критикувате, да се сравнявате с другите и да търпите неща, които ви предизвикват болежка и ви карат да се съмнявате в цената си. Станете неуместни за другите, несъвършени.
Но в случай че действате от своята същина, от своя център, даже нямате подозрения, че вършиме нещо неправилно. И тогава вашата среда се трансформира. Или сте признати подобен, какъвто сте, или хора, които не са подготвени да видят същинската ви природа, напущат живота ви. В това има доста независимост и истина. Освобождава се място не за всички, а за тези, които са ви близки по дух, възгледи, полезности. В такава среда не е нужно да обличате непозната рокля, с цел да угодите. Оставайки себе си, вие се чувствате свързани със света посредством приемането ви от другите хора.
И във връзка с другите хора се случват невероятни метаморфози. Позволявайки си да бъдете несъвършени, вие давате разрешение за същото на тези, които са наоколо. Не изисквате, не съдите, не очаквате. Всеки от нас има собствен път към себе си. Някой вървят дълго по него, за други е прав и бърз. Всеки път е добър, тъй като ние сами го избираме за себе си. Но откакто сте почувствали единствено един път в живота си себе си, личната си стойност, необвързана с достижения, надълбоко почитание към женската ви същина, към този момент няма да можете да забравите това положение. Излизайки от него, ще копнеете за себе си и ще желаете да се върнете още веднъж. И тогава целият ви живот и пространството в близост се разпростират по необикновен метод.
