Към тялото ми, с любов – само за жени
Как да съблазняваме мъжете, само че най-много себе си – всеки ден и в най-малките и елементарни неща. И оттогава не ми дава мира въпросът
Защо това ни е толкоз мъчно?
Та ние сме дами, би трябвало да го можем по рождение. Защо от време на време нещо толкоз вродено може да е по този начин непостижимо? Защо ни е мъчно да сме НЕЖНИ със себе си? И до момента в който този въпрос се прокрадваше и отново си отиваше, забелязах и нещо друго. На пръв взор без връзка.
Толкова доста от нас не харесваме, та от време на време чак не понасяме по какъв начин изглеждаме! Или сме прекомерно цялостни, или желаеме да качим някое килце, или косата ни не е задоволително хубава, кожата ни не е перфектна… описът за жал е доста дълъг.
И тогава ме удари като с влажен парцал – това е същата тази наша неспособност да бъдем нежни със себе си! Когато се допираме, къпем, мажем с крем – в случай че се замислим и вгледаме, от време на време придвижванията ни даже са изпълнени с лека експанзия. Така или другояче са далееече от нежното.
Но от къде идва всичко това?
Вече знам, че когато трупаме килограми, това е механизъм на тялото да си построи защитна обвивка. Обвивка против близостта с някого – непосредственост, при която (често на подсъзнателно ниво) не се усещаме предпазени и в сигурност. И буум – ето го мокрия парцал още веднъж:
Всяко едно наше отказване или прекалено изложение на женствеността се получава, когато по една или друга причина не се усещаме в сигурност.
Трупаме килограми и не можем да ги свалим, макар спорт, диети и така нататък Ние не се усещаме в сигурност.
Чувстваме се неудобно да се погалим просто по този начин, без полови намерения – не се усещаме в сигурност.
Неловко ни е да стоим голи пред огледалото – не се усещаме в сигурност.
По-лесно ни е да приказваме жестоко за себе си, от едвам се похвалим – не се усещаме в сигурност.
Имаме проблем да притеглим или да задържим сътрудник – не се усещаме в сигурност.
Имаме проблеми със сексуалността или заболявания, свързани с репродуктивната ни система – не се усещаме в сигурност.
И листата отива в безкрайността…
За да може ЖЕНАТА да изрази себе си в своята целокупност, мощ, хубост, креативност, съзидателност, наличие, насоченост, мекост и деликатност, е от значително значение.
ТЯ да се усеща В БЕЗОПАСНОСТ, да се усеща СИГУРНА и ЗАЩИТЕНА.
Причините да не се усещаме по този начин могат да са доста и най-различни, като се стартира от историческите предпоставки и гените, информацията, която носим в тях от нашите пра-, пра-, пра-, пра-баби, минем през детството ни, тийнейджърските години, първите ни опитности с другия пол, и стигнем до минали животи.
И до момента в който може да е от огромна изгода и доста освобождаващо, в случай че разберем по какъв начин е почнало в дъното си всичко това – с цел да се излекуваме, този разбор в действителност изобщо не е безусловно нужен.
Всичко, от което се нуждаем в този миг, с цел да стартираме лечението на нашите женски души, е осъзнаването:
СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СЪМ В БЕЗОПАСНОСТ!
СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СЪМ В БЕЗОПАСНОСТ!
СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СЪМ В БЕЗОПАСНОСТ!
Да, толкоз е простичко. Но не постоянно е толкоз елементарно за нашето схващане да схване нещо толкоз простичко. Не и след по този начин дългото му поверие в противоположното. И по тази причина тук постоянно се появяват компликациите. Защото се опитваме да убедим мозъка си, подсъзнанието си в нещо, в което то не има вяра.
А вместо да го убеждаваме е по-добре да му покажем. Да му помогнем да пусне остарялото, да интегрира новото.
КАК?
Като използваме най-чудотворния инструмент, попадал в ръцете ни – НАШЕТО ТЯЛО!
И по-точно посредством ДВИЖЕНИЯТА на нашето тяло.
Всяко тежко за нас прочувствено положение може да се види в тялото ни – фигура, стойка, вдървеност, болки и така нататък Така и всяка страст, възприятие може да бъде освободена посредством тялото. И нова може да бъде посята на нейно място – отново посредством тялото.
Това е единственият способ, с който подсъзнанието стопира да спори, стопира да се бори. Това е най-бързият и сигурен способ за смяна и лекуване.
1. Правим интуитивни придвижвания, с които пускаме всичко, което не ни служи и ни стопира, тежи, боли да си иде. Тук може да пресъздаваме разнообразни неща. Каквото ни идва – да викаме, да плачем, да се смеем, да молим за помощ…
Каквото ни е нужно в този миг, само че би трябвало да е съчетано с придвижване – скачане, тръскане, ритане… отново – каквото ни пристигна от вътрешната страна.
2. Каним новото. Отново молим за помощ, в случай че имаме потребност. Визуализираме. Този стадий може да е под формата на танц. Танцът тук е подсъзнателен – по-бърз, по-бавен, деятелен, или пък неже… каквото пристигна от вътрешната страна. Оставете се възприятието да ви води, не мислете по какъв начин изглеждате.
3. Приемането: Тук аз поучавам просто да се прегърнете нежно, да се галите, все едно галите нежно цвете, да се целувате, да се движите както ви идва от вътрешната страна. Легнали, седнали, прави… Както ви харесва. Важното е да е нежно, с ЛЮБОВ, с МНОГО ЛЮБОВ.
За този стадий са доста подобаващи утвърждения като:
“Казвам ДА! Казвам ДА на живота! Казвам ДА на себе си, на себе си като жена! Казвам да на своето тяло, на своята вътрешност, на чувствеността и сексуалността си! Обичам те! Ти си толкоз скъпа за мен! Обичам те! ”
“За мен е безвредно да бъда забелязана! За мен е безвредно да съм красива! За мен е безвредно да съм слаба! Да! Да! Да! ”
4. И най-после – последният стадий. Пълна релаксация и отмора. Лягаме на пода, отпуснати, приемащи, в отворена поза и пускаме всичко. И просто сме.
По време на всичките четири стадия е доста значимо да дишате надълбоко, с отворена уста.
Това е всичко! И чувствата, които се разпръскват в тялото са нови, мощни, като преродени.
Автор: Елена Матеева / Инфо: Djavarava.com
