Къде може да се победи Тръмп в Европа?Американският президент сега

Къде може да се победи Тръмп в Европа?
Американският президент в този момент не е обичаната чаша чай на Континента (или каквато и да е напитката по европейски избор). Изследване на Pew Research Center открива, че Тръмп е " необятно неизвестен " в международен мащаб, като 22% от интервюираните считат, че той прави верните неща. Едва една пета от европейците са уверени, че Тръмп ще работи вярно, а това включва и тръмпофилите в Русия.

Но тези числа не описват цялата история. Ако погледнете най-разпознаваемите му персонални характерности (силен и харизматичен към поддръжниците му, нахален и нетърпелив към другата страна) и в подписаните от него политики (противопоставящи се на свободната търговия и отворените граници за мигрантите, скептични във връзка с регулирането и държавата-бавачка, моята страна преди всичко във всичко), тогава Тръмпизмът е по-привлекателен в Стария свят, в сравнение с мислят европейските класове.

За да се дефинира какъв брой прелъстителен може да бъде Тръмп в 47-те европейски страни, POLITICO вкарва Индекса на Тръмп.

Има способ за това не изцяло ненаучно класиране на мястото, къде европейският Доналд Тръмп има максимален късмет да бъде определен. Излязохме с 13 категории, свързани с неговата запазена марка в политиката. Желанието за смяна е едно, а за владетел - друго. Съществува и противоположен метод към свободните медии и нападателен метод за понижаване на регулациите. Тогава преценихме какъв брой удобно е всяка страна да отговори на всяка характерност, пренесохме резултатите въз основа на рейтингова система сред 1 и 10 и направихме сметката.
Пликове, апелирам. Ето вашите челни Тръмпови 10 страни в Европа:

1. Чешката република
Чешката република е на върха на таблицата " Тръмп ": Както и в Съединените щати, недоволството от обичайните политически партии (оригиналните партии от десницата и левицата ODS и CSSD имат едвам 10% в последните избори) сътвори опция. Ако някой като Доналд Тръмп щеше да се кандидатира за кабинета, би имал сериозен късмет да бъде определен - а в действителност някой и го прави. Андрей Бабиш, който евентуално ще бъде определен за министър-председател през октомври, е направил неведнъж подобие с Тръмп в предишното, в това число и в публикацията в " POLITICO " от 2015 година Някои прилики са явни: Бабиш е предприемач милиардер без предходен политически опит, който се популяризира като аутсайдер; той е прочут с политически неправилни мнения, доста от тях за имигрантите, идващи в страната; и се застъпва за твърда имиграционна политика, която не включва стена, а " цитадела ", която защищава от мигрантите.

Но даже и в по-тънки политики, евентуалният идващ водач на Чешката република има тръмпови качества: Бабиш поддържа увеличението на разноските за защита, само че се колебае да усили финансирането на опазването на здравето, когато беше министър на финансите през 2016 година, което го трансформира в един от дребното европейски водачи, с които се срещнахме и които имаха нещо общо с политиката на Тръмп за опазването на здравето. А реакцията на Бабиш да бъде сравняван с Тръмп не направи нищо, с цел да омаловажи усещането, че е нахален. Разликата сред него и Тръмп, сподели той, е, че " Тръмп е банкрутирал няколко пъти... а аз не съм. "

2. Италия
Преди да е имало Доналд Тръмп, имаше Силвио Берлускони: навирен, самонадеян медиен магнат, който пресичаше линиите една след друга с реториката си и всякога обвиняваше " враждебните медии " или " комунистическите прокурори " за негативно отразяване на делата си. По същия метод, както стоманеният Доналд непрестанно заобикаля следствията, които другите чакат от неговата " война против политическа уместност ", Берлускони излъчва непокорство, без да губи поддръжка. Преди да има изминал записа с Тръмп, който се хвали, че " когато сте звезда... можете да извършите каквото и да било " на дамите, имаше запис на Берлускони, което се хвалеше, че е „ оправил единствено осем " дами предходната нощ, макар че имало опашка от 11.

Макар сега да не е на власт - той беше наказан за данъчни измами и изпъден от сената през 2013 година - Берлускони се завръща. Когато изборите се проведат през 2018 година, наподобява, че трикратният някогашен министър председател ще бъде неразделна част от образуването на ново държавно управление. И Тръмп би бил известен в Италия заради същата причина, заради която Берлускони може да се върне в политиката: Общество, което е изтощено от обичайните политици и е готово да отхвърли елитарните политически партии в интерес на самопровъзгласили се популисти.

По отношение на политиката, позициите на Тръмп се изравняват с тези на Северната лига на Матео Салвини, крайнодясната партия, която съперничи на партията на Берлускони в допитванията до публичното мнение. Салвини е необикновен почитател на Тръмп, и той също по този начин се застъпва за по-твърда политика за имиграцията, по-опростен данъчен кодекс и отбрана на националната еднаквост на страната му против външни лица.

3. Русия
Русия е единствената страна в проучването на Pew, с изключение на Израел, където доверието в американския водач, че прави верните неща, се усили след избирането на Тръмп, което демонстрира, че съветската общност вижда нещо, което харесва в Доналд. Всяка политическа победа за Тръмп би била допустима в Русия, в случай че той ускори статута си на мощния човек - може би като замести игрите на голф с плуването по голи гърди – защото Русия клони към желанието на алфа-мъжко държание в обществената сфера. Подобно на Тръмп, известността на съветския президент Владимир Путин е извънредно мощна в центъра на своята страна и най-слаба в огромните градски центрове (въпреки че мащабът е друг - Путин поредно се радва на рейтинги от към 80 на 100 утвърждение, а Тръмп вижда исторически ниски рейтинги на утвърждение под 40% от май насам).

Политиките на Путин надцакват Тръмп по доста способи, може би показвайки това, което президентът на Съединени американски щати може да реализира, в случай че е на власт от 18 години и има болшинство от две трети в законодателната система. Тръмп се стреми да изстреля нагоре военната сила; Путин е поел огромни разноски за възобновяване на военните. Тръмп желае да опрости данъчната система; Русия има плоска ставка за налог върху приходите от 13% за данъкоплатците. Тръмп осъжда всеки, който не е склонен с него; Отношението на Путин е по-смъртоносно, защото доста критици на неговия режим умират по недоверчив метод. Тръмп постоянно отхвърля обстоятелствата и приказва лъжи пред медиите; лъжата е допустим метод за взаимоотношение с пресата и гласоподавателите за Путин.

Има политически разлики сред двамата: Путин твърди, че поддържа интернационалната търговия, до момента в който Тръмп приказва с анти-търговска изразителност, а имиграцията не е основна дума за Путин. Но в последна сметка комбинацията на мъжкарството на Тръмп, отричането на медиите и военните му желания биха стояли добре в Кремъл.

4. Турция
Реджеп Тайип Ердоган е на власт като министър председател и след това президент от 2003 година насам. Въпреки че Ердоган, за разлика от Тръмп, е умел политик, неговите стъпки ехтят като " Да създадем Турция още веднъж велика ": Ердоган даде обещание да увеличи виталния стандарт в своята страна ( в което той успя) и неотдавна да възвърне турското място от османските времена като най-влиятелната нация в Близкия изток. Двамата водачи също споделят мощни трендове и податливост да подлагат на критика персонално (Ердоган е съдил повече от 2000 души за обиди против него), и двамата имат зетьове, който са възнаградили с авторитетни политически позиции (зетят на Ердоган, Берат Албайрак, е министър на енергетиката).

Тръмп и Ердоган имат припокриваща се вътрешност на поддръжката - и двамата се обръщат към религиозните консерватори и националистите, с цел да печелят избори. Има обаче някои характерности на Тръмп, които незабавно биха затруднили избирането му в страна с мюсюлманско болшинство като Турция: Неговите груби мнения за дамите няма да бъдат добре признати и двата му развода няма да му оказват помощ. Изолационистките имиграционни и търговски политики на Тръмп няма да паснат на страна като Турция, която сполучливо употребява тези две области като инструмент в връзките си със Запада.

5. Унгария
Унгария потвърди, че стената на Доналд Тръмп не е напълно единствено в неговото въображение. Нарастващата неприязън на страната към имиграцията докара до построяването на ограда от бодлива тел по южната й граница в опит да се спре притокът на бежанци от 2015 година

Премиерът на Унгария Виктор Орбан е водач, сходен на Тръмп, и политическите им цели се синхронизират допълнително браншове, а освен по имиграцията: враждебността на Тръмп към " подправените медии " бледнее спрямо отношението към пресата на Орбан, който стигна до затварянето на най-големия опозиционен вестник. Въпреки това, след седем години на власт, партията на Орбан остава най-популярната в страната.

От позиция на третирането на дамите, фамозната фраза на Тръмп " сграбчи ги за п.....а ", не би била първата в сексистката изразителност, която да се появи в унгарската политика, което значи, че тя не може автоматизирано да води до дисквалифициране: Орбан няма дами министърки в своя кабинет и, наред с други произшествия, когато беше запитан за какво е уволнил посланичката във Вашингтон, той сподели: " Аз не се занимавам с проблемите на дамите ".

6. Азербайджан
Азербайджан се намира по средата на Индекса на Тръмп. Президентът Илхам Алиев и Доналд Тръмп са в естетика по три въпроса: медии, военни и Русия. Влиянието на Москва върху Азербайджан произтича както от географската им непосредственост, по този начин и от тесните връзки сред Алиев и Путин. Русия се утвърждава по-агресивно измежду съседите си, а Азербайджан наподобява все по-податлив на съветски стремежи за съдействие. Азербайджанският блян към районно водачество също докара до приемането на тръмпизираща политика на продължаващите обичайни вражди, като Тръмп продължи войната в Афганистан, до момента в който Азербайджан размахва саби против локалния си зложелател Армения. Освен това, както Алиев, по този начин и Тръмп поддържат напрегнати връзки с медиите, като първият даже излиза отвън щита " подправени вести ", като води непримирима война против всички критици на властническия режим, като възнаграждава околните до режима кореспонденти с безвъзмездни жилища. Реториката на Тръмп, която изкривява действителността, щеше да му служи добре в Азербайджан; Алиев се бори против правата на индивида и демокрацията като европейски и американски " двойни стандарти ", предопределени да разрушат страната.

Азербайджан също по този начин завоюва почтено споменаването си за наличието на брачната половинка на Алиев Мехрибан Алиева, която има удивителна аналогия с Мелания Тръмп и също по този начин стана вицепрезидент. Въпреки това апелът на Тръмп като новобранец, който идва да раздруса системата, няма да бъде извънредно ефикасен за азербайджанците. Алиев е втори в политическа династия; той и татко му са управлявали страната след разпадането на Съветския съюз, а партията му има политически монопол с съвсем всички места в Народното събрание, и краят не се вижда.

7. Полша
Управляващата партия " Право и правдивост " (PiS), която господства на политическата сцена на Полша, водена от Ярослав Качински, пристигна на власт посредством тръмпистка тактичност: обещавайки глас и състрадание към поляците на село, които смятаха, че предходното центристко държавно управление ги е изоставило.

На пръв взор може да наподобява, че Тръмп и Качински не си наподобяват: единият лети със самолети сред златни хотели с неговото име, до момента в който другият управлява бизнеса в " задушен и спартански кабинет " ; единият туитва всяка прекалено пресилена мисъл, до момента в който другият не има компютър; единият е имал поредност от красиви съпруги, до момента в който другият в никакъв случай не е бил женен и живее с две котки. Но двамата си наподобяват по това, което има значение: като политици. И двамата държат на себе си, сприятеляват се с няколко непознати лидери; и двамата чакат интензивна персонална преданост от своите подчинени; както и Тръмп, Качински " вбесява близо половината от страната и превзема останалите ".

В Полша най-голямата компликация за избирането на Тръмп би бил неговият нахален външен искра, който ще се окаже противен за консервативната общност, и настояването му за понижаване на публичното опазване на здравето, което би било непопулярно - „ Право и правдивост “ пристигна на власт с обещанието за една от най-щедрите обществени стратегии в полската история в основата на тяхната акция.

8. България
България към този момент има стена, за която Тръмп може единствено да мечтае.
Трудностите във връзка с имиграцията играят в интерес на България и страната построи ограда от бодлива тел по границата си с Турция през 2014 година, с цел да спре потока от мигранти от Близкия изток. Президентът Румен Радев, някогашен водач на изтребител, завоюва изборите предходната година, като се закле, че няма да разреши страната да се трансформира в " мигрантско гето ". Първоначално министър-председателят Бойко Борисов сякаш даде своята благословия на дейностите на самообявилите се националисти, само че по-късно сниши тона на поддръжката си.

Якият някогашен първенец на карате, Борисов може да донесе мачистките забележки, все едно са взети от наръчника на Тръмп. Когато беше запитан през 2014 година дали е време той да се върне на премиерския пост в интервал на политически хаос, той отговори: " Когато има зимна стихия, човек ръководи колата, тъй като е най-опитен. "

Подобно на сегашния Бял дом, българската политика също е надълбоко и тъмно преплетена с ползите на Кремъл и съветските олигарси.

Една огромна разлика с Америка на Тръмп е, че България надалеч не е протекционистка във връзка с задграничните вложения. За разлика от антикитайски настроения Тръмп, България алармира за отвореността си към китайските вложения в браншове като превоз и инфраструктура.

9. Малта
Най-новият ученик на председателството на Съвета на Европейския съюз, Малта, е бил подложен на инспекция през последните шест месеца, откакто стана очевидец на преизбирането на Джоузеф Мускат. Неговият темперамент на фетиш към личността е сходен на този на Тръмп: той е култивирана персона " татко на народа ", има желание да се издига над партийните политики, с цел да сплоти страната и неговата книга " Йосиф: Най-доброто време за страната следва да пристигна " отразява митингаджийския зов на Тръмп да бъде направена Америка още веднъж велика.

Въпреки че е обект на престъпно следствие за хипотетична корупция, Мускат завоюва изборите, които той свика през юни, откакто унищожи опозицията, като съобщи, че тя популяризира злонамерени неистини.
Реалните политики на Тръмп биха били по-малко сполучливи в Малта, в сравнение с неговата персона. Бивша английска колония, страната се употребява с по-либерална система за опазване на здравето и е другарски настроена към чужденците: Мускат, макар че е управлявал акцията против Европейски Съюз по време на референдума от 2003 година, е трансформирал тембъра си. Той също по този начин е следил стопански взрив, учреден частично на насърчаването на съветски олигарси и китайски магнати да купуват малтийски паспорти, както и да трансфорат острова в една от най-предпочитаните дестинации за онлайн хазартни компании.

На 10-то място, обвързани: Франция и Англия
Франция
На пръв взор изборът за президент на Еманюел Макрон наподобява като най-антитръмпистката стъпка, която една страна може да направи: Един уравновесен млад центрист, който се застъпва за непоклатимост и интернационално съдействие, бе определен вместо причиняващия разделяне крайнодесен водач - Марин льо Пен - подкрепяща възбраните за имиграция и изолационизма.

Но Макрон и Тръмп имат повече общи неща, в сравнение с се виждат с невъоръжено око. И двамата имат опит в частния бранш, Тръмп като предприемач и Макрон като банкер. И двамата се показаха като радикални други възможности на обичайна политика в тяхната страна. И двамата имат сгъстяване във връзка с публични идоли, което докара до напрегнати връзки с пресата. И до момента в който Макрон се показва като демократичен, някои детайли от неговата политика са марково протекционистки. Той национализира корабостроителница, с цел да блокира италианското й усвояване и желае да наложи повече ограничавания върху евтиния източноевропейски труд.

Това не значи, че двамата имат идентични подходи: Макрон се стреми да направи президентството по-достойно, отклонява изявленията и основава отдалеченост сред себе си и обществеността, до момента в който Тръмп е взел противоположния метод, затваряйки дистанцията сред себе си и неговите гласоподаватели, като популяризира своите обръщение посредством обществените медии. Без подозрение, за облекчение на френската общност, в никакъв случай няма да видите Макрон да туитва „ РАБОТНИ МЕСТА! “ или " covfefe ".

Безсрамието на Тръм евентуално няма да бъде добре признато от френската общност, само че твърдото му управление и реториката в жанр „ страната преди всичко “ биха могли. Значителното привличане от дясната партия на Льо Пен, насъбрано по време на акцията за президентските избори, демонстрира, че има част от френската общност, която би харесала това, което Тръмп би споделил.

Англия
Съвременната английска политическа фигура, най-вече наподобяваща на Доналд Тръмп, евентуално е някогашният водач на Партията за независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж. И двамата са прибързани и неконвенционални, и двамата се показват като политически новобранци, които играят с техния търговски опит, и двамата употребяват имиграционната политика като котва за политическото им кредо.

Но без значение от триумфите на Фараж (той е член на Европейския парламент от 1999 година насам и UKIР беше решителен фактор за провеждането на референдума за Брекзит, той в последна сметка е постигнал дребен политически триумф в Обединеното кралство. Той се кандидатира за Народното събрание седем пъти и губеше при всеки случай - макар че английската изборна система не му помагаше. Това слага огромен въпрос дали английската версия на американския президент ще бъде сполучлива.

Самият Брекзит бе задвижван частично от същото икономическо неодобрение и изолационистки инстинкти, които доведоха до избирането на Тръмп в Съединени американски щати - само че има и разлики. Повечето покровители на Брекзит са покровители на повече, не за по-малко, свободна търговия. Също по този начин, във връзка с опазването на здравето, английската обич към системата за опазване на здравето (NHS) би означавала, че Тръмповата здравната система няма да е градивна за обществеността. Личните характерности на Тръмп също биха били мотив за отбиване. Докато апелите му за радикална смяна биха имали чуваемост, английската общност нормално е внимателна с властелините. /БГНЕС
------------------
Джиндър Харви и Ливия Фрайс, в. „ Политико “.