Писмо от една майка, търсеща изхода: Трябва да го кръстя на свекъра, а той е лош човек
Качваме писмото без редакторска интервенция:
Здравейте на всички. Пиша тук с вяра за съвет или най-малко поддръжка.
Бременна съм в 8ми месец, и от в този момент нататък ни предстоят покупките за бебето, само че и освен – би трябвало с приятеля ми въпреки всичко и име да му изберем. Стана ясно, че ще имаме момченце (за което и двамата се надявахме). Но от там идва и казусът – Свекъра!
А в този момент ще ви направя леко встъпление в живота с съответния свекър, преди да стигна до въпроса.
Свекърът е човек на който всички са криви, все той е прав, обича (ама много) да се постанова, а бе общо взето ситуацията е сериозно. В момента аз и приятеля ми живеем с родителите му (за мое съжаление), до момента в който свърши ремонта на жилището ни. Всяка вечер на вечеря се мрънка за нещо или се вика, а пък в случай че не се приказва тв приемника е повишен на най-много – спокойствието е нулево. Аз няма по какъв начин да направя забележка защото не съм си у нас.
За жилището слушаме съвсем всяка вечер кое по какъв начин трябвало да се направи – нашите хрумвания не коствали. Приятеля ми нищо не споделя, мълчи си – а след това като го запитвам какво е неговото виждане, ми споделя нещо напълно друго – най-после като ме извика да видя... Изненада концепцията на свекъра към този момент е на разположение, а аз се укривам по-късно скрито да си поплача, тъй като в случай че почна да мърморя 1во няма да има резултат защото към този момент е направено, и 2ро ще изляза виновна…
Та на въпроса, че се отплеснах Свекъра се споделя Жечо. Името на мен персонално не ми харесва, дори изобщо. Много пъти сме коментирали с приятеля за име на детето, само че не сме имали проблем до в този момент. От както живеем с родителите му, налагането от тяхна страна е 100%. Няколко пъти той се пробва да се бъзика с мене за името, само че аз си заставам твърдо, че няма да се споделя Жечо (няма и да го давам име на моите родители, с цел да няма сърдити).
Но нощес откакто си легнахме( а преди този момент, приятеля и изкара 15-20 мин. с татко си насаме) моя любим ми съобщи, че татко му му споделил, че щом дава апартамент и в този момент ни гледал, ТРЯБВАЛО детето да бъде кръстено на него. Направо щях да родя прибързано.
Отговорих на приятеля си, че в случай че би трябвало на хостел ще отида, само че това няма да го бъде. На другата снаха, номерата им не минаха – тъй като тя се появява 3-4 пъти годишно, пък и тя да беше на мое място, мъжът й ( брат на приятеля ми) почита мнението и, не като моя – още да се крие под полата на мама.
Унесох се с писането – уповавам се някой с сходен житейски път да ме посъветва. Мисля че този вид свекъри са доста – за жал.
Инфо: ezine.bg
