Бива ли жена да е казак?
Журналистката Ана Минева е проучила подробно славния си жанр
Великотърновката Ана Минева е потомка на казак белогвардеец и се оказва единствената жена в националната гилдия на сдружението “Единен Казашки съюз – България ”. Тя е координатор на възродената в края на 2013 година организация за така наречен Централен северен казашки регион, който обгръща административните области на Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Разград и Русе. В националното управление влизат към 70 мъже, а за присъединяване на търновката персонално се застъпил казашки военачалник Георги Владев, който също е правоприемник на донски казаци.
“Това се случи на 3 март 2013 година. Бях на празнувания на годишнина от Освобождението в Елена, където бе поканен и военачалник Георги Владев. Неговата организация финансираше незабравим мемориал в региона на Марян, където на 5 декември 1877 година са се състояли яростни боеве сред армията на Сюлейман паша и съветски елементи. В чест на убитите и свиреп заклани от черкезите драгуни от 13-ти Донски казашки полк, организацията издигна деветметров мемориален кръст с параклис. Запознах се с Владев, който е офицер от Българската войска и правоприемник на донски казаци, белогвардейци. Той прояви интерес към моя жанр и ме предложения в тази организация ”, връща се обратно във времето Минева, която е и журналистка.
В края на декември същата година се състояло и нейното основаване под формата на Казашки кръг – по вековна традиция.
“Приети бяха правилник, устав и стартира структуриране на организацията. В Единен казашки съюз обаче членуват и българи, които са родолюбиви и са за запазване на фамилните християнски обичаи, наследници на възрожденци като поп Минчо, на Ботевия и Славейковия жанр, както руснаци и украинци у нас. Сдружението е построено на правилото на родовите организации, в него членуват татковци и синове, както и фамилии, които развиват благотворителна активност към български храмове, обществени домове, спомагат за запазване на монументи на починали във войните. Организацията е интернационално легитимирана и държи връзка с казашките общности в Русия, Чехия, Испания, Румъния, Сърбия, Южна и Северна Америка ”, акцентира Ана Минева.
Единният казашки съюз не се занимава с политика, няма професионални и браншови задължения. В организацията всеки има своя униформа с чин по казашката подчиненост, има и знаме на структурата и знаменосец. Най- значимата активност е да търсят незнайни и рушащи се монументи на съветски войни от Руско-турската освободителна война.
“Гордея се с моите прадеди-кубански казаци. “Казак ”е дума, упомената за пръв път през 1395 година и значи от тюрски “свободен ”, това е военно съсловие. Познавам малко наследници на казаци и усещането ми е, че свободата “тече ” във вените им, те са непокорни, не се трогват от престижи, и могат да се подчиняват единствено в своята военна подчиненост ”, разкрива Минева.
“Дори Наполеон не крие възхищението си от техните бойни умения: “Казаците са най-хубавата лека армия измежду всички съществуващи. Ако ги имах в армията си, с тях щях да покоря целия свят ”. А единствено на казаците било позволено да влизат в черква с оръжие ”, реди Минева.
Тя проучила, че прародител и Сергей Александрович е потомствен боен с чин от Кубанската казашка армия. Наследниците на казаците са над 100 000 индивида.
“Когато издирвахме наследници, се оказва, че са “претопени ” в обществото ни. Разбрахме за публицисти, артисти, банкери, военни, лекари от казашки генезис, само че те останаха безучастни или не пожелаха да се обявяват ”, споделя Ана Минева.
На Името на Сергей Александрович е кръстен и неговия внук Сергей Немцеров-баща на Ана, който бе прочут търновски художник-график.
Минева акцентира, че през днешния ден действително казачеството е оправдано от президента Владимир Путин в Русия, само че то не е същото като това “старо казачество ” от XVIII – XIX век.
Великотърновката Ана Минева е потомка на казак белогвардеец и се оказва единствената жена в националната гилдия на сдружението “Единен Казашки съюз – България ”. Тя е координатор на възродената в края на 2013 година организация за така наречен Централен северен казашки регион, който обгръща административните области на Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Търговище, Разград и Русе. В националното управление влизат към 70 мъже, а за присъединяване на търновката персонално се застъпил казашки военачалник Георги Владев, който също е правоприемник на донски казаци.
“Това се случи на 3 март 2013 година. Бях на празнувания на годишнина от Освобождението в Елена, където бе поканен и военачалник Георги Владев. Неговата организация финансираше незабравим мемориал в региона на Марян, където на 5 декември 1877 година са се състояли яростни боеве сред армията на Сюлейман паша и съветски елементи. В чест на убитите и свиреп заклани от черкезите драгуни от 13-ти Донски казашки полк, организацията издигна деветметров мемориален кръст с параклис. Запознах се с Владев, който е офицер от Българската войска и правоприемник на донски казаци, белогвардейци. Той прояви интерес към моя жанр и ме предложения в тази организация ”, връща се обратно във времето Минева, която е и журналистка.
В края на декември същата година се състояло и нейното основаване под формата на Казашки кръг – по вековна традиция.
“Приети бяха правилник, устав и стартира структуриране на организацията. В Единен казашки съюз обаче членуват и българи, които са родолюбиви и са за запазване на фамилните християнски обичаи, наследници на възрожденци като поп Минчо, на Ботевия и Славейковия жанр, както руснаци и украинци у нас. Сдружението е построено на правилото на родовите организации, в него членуват татковци и синове, както и фамилии, които развиват благотворителна активност към български храмове, обществени домове, спомагат за запазване на монументи на починали във войните. Организацията е интернационално легитимирана и държи връзка с казашките общности в Русия, Чехия, Испания, Румъния, Сърбия, Южна и Северна Америка ”, акцентира Ана Минева.
Единният казашки съюз не се занимава с политика, няма професионални и браншови задължения. В организацията всеки има своя униформа с чин по казашката подчиненост, има и знаме на структурата и знаменосец. Най- значимата активност е да търсят незнайни и рушащи се монументи на съветски войни от Руско-турската освободителна война.
“Гордея се с моите прадеди-кубански казаци. “Казак ”е дума, упомената за пръв път през 1395 година и значи от тюрски “свободен ”, това е военно съсловие. Познавам малко наследници на казаци и усещането ми е, че свободата “тече ” във вените им, те са непокорни, не се трогват от престижи, и могат да се подчиняват единствено в своята военна подчиненост ”, разкрива Минева.
“Дори Наполеон не крие възхищението си от техните бойни умения: “Казаците са най-хубавата лека армия измежду всички съществуващи. Ако ги имах в армията си, с тях щях да покоря целия свят ”. А единствено на казаците било позволено да влизат в черква с оръжие ”, реди Минева.
Тя проучила, че прародител и Сергей Александрович е потомствен боен с чин от Кубанската казашка армия. Наследниците на казаците са над 100 000 индивида.
“Когато издирвахме наследници, се оказва, че са “претопени ” в обществото ни. Разбрахме за публицисти, артисти, банкери, военни, лекари от казашки генезис, само че те останаха безучастни или не пожелаха да се обявяват ”, споделя Ана Минева.
На Името на Сергей Александрович е кръстен и неговия внук Сергей Немцеров-баща на Ана, който бе прочут търновски художник-график.
Минева акцентира, че през днешния ден действително казачеството е оправдано от президента Владимир Путин в Русия, само че то не е същото като това “старо казачество ” от XVIII – XIX век.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ