Светослав Иванов: Светът се разболя от алчност много преди Ковид-19
Журналистическата кариера на Светослав Иванов стартира в „ Дарик радио “, където е кореспондент и водещ. През 2007 година става част от екипа на bTV. Автор е на доста документални филми, изявленията и репортажи от горещи точки по света.
Автор е и на две книги: „ Там, където починаха дърветата” и „ Чудовища и будители “. През 2013 година, в деня на раждането на щерка му Йоанна, става водещ на предаването „ 120 минути “, в което и до през днешния ден разяснява персонално и със своите посетители настоящите събития и среща феновете със световноизвестни персони.
- Бяхме „ под домакински арест “ съвсем три месеца. Как се отрази персонално на теб и на твоите близки този „ затвор “?
За мен не беше тъкмо затвор. Бях измежду хората, които можеха да се изолират. За нито един миг не спряхме излъчването на „ 120 минути”, което беше значимо за нашите фенове. Много от тях ни одобряват като част от своето семейство всяка неделя.
През това време, както доста от нас, вътрешно сменях депресията с вярата. Стараех се да вардя хората, които обичам, и да се грижа за душeвността ни. Беше предизвикателство, само че се справихме. Никога не би трябвало да забравяме, че човечеството е прекосявало през доста по-тежки времена.
- А по какъв начин „ излизаме “ от него – по-силни и сплотени , по-мразещи другите – тези, които не са от „ нашите “, не мислят като нас , по-уязвими , по-мъдри , по-смирени, по-самотни, по-човечни или…
Първоначално се надявах, че общата заплаха ще ни сплоти, показвайки ни, че където и да се намираме по света, ние сме хора с идентични страхове и очаквания. Но както виждаме, с всеки минал ден обществените и политически другия се задълбочават. Светът се разболя от лакомия доста преди Ковид-19 да се появи на хоризонта. Следва световно преосмисляне на облика на водача, който ръководи. Виждам опити да се върнем към остарелия метод на живот, само че това няма да е допустимо. Ще има конфликт на старите политически обноски и привички с новата действителност. Парадоксалното е, че сега даже и коронавирусът да се завърне с нова мощ, няма да забележим безапелационни ограничения от страна на политическите елити. Защото за всички тях е ясно, че всяко последващо затваряне основава капацитет за сриването на тяхното ръководство.
- Ясно е, че скоро няма по какъв начин без риск да вършим нещата, които обичаме, да се прегръщаме без боязън. Искаме или не, имаме нов метод на другарство. Ще открием ли нов смисъл? Или ще се затворим още повече?
Няма да се затворим. Хората са хора, тъй като са обществени създания. Ще продължим да поддържаме връзка, да се виждаме, да си приказваме. Но ще се промени визията ни за парите. Ще мислим повече какъв брой харчим и защо харчим. Това ще докара до изгубването на бизнеси и загуба на работни места, което ще аргументи още повече обществен яд и обезверение в заплахата от Ковид-19.
В първите месеци от епидемията учените и лекарите бяха нашите герои, само че при лавинообразно обществено неодобрение на хора, изгубили работата и препитанието си, учените ще бъдат все по-често посочвани като главните виновници, които желаят да унищожат стопанската система, тъй като са част от някакъв скрит план или интрига. Предупреждаващият човек рискува да бъде ненавиждан обществено и това към този момент се случва на доста места по света. В резултат на това все по-рядко ще виждаме учени и експерти, които ще приказват за заплахата от Ковид-19. Интересно е дали ще се стигне до вид, в който вирусът ще продължава да ни разболява, само че ние да се вършим, че го няма. Звучи необикновено, само че е изцяло допустимо. В този смисъл се надявам Ангел Кунчев да е прав, че вирусът губи своята мощ.
- На теб персонално – какво ти даде и какво ти лиши тази обществена и физическа изолираност?
Даде ми повече време за моето семейство, което одобрих като подарък. Но и осъзнах, че даже и в интервал на обща заплаха, човечеството има предел на самообладание, което се изчерпва, без значение от следствията.
- Ако времето на изолацията е време за размисъл, пренареди ли т и твоята персонална матрица на живота?
В центъра на моя свят е фамилията и естествените връзки сред хората. В интервал на рецесия обаче връзките сред хората в едно общество внезапно се трансформират. Надявам се да излезем от тази рецесия по-умни, само че с пропадането на стопанските системи, съм по-скоро черноглед. Моля се на Господ да бъркам.
- А по какъв начин наподобява през твоите очи бъдещата матрица на света?
Крясъци, които ще заглушават разсъдъка, и разсъдък, който ще ражда тъга. Отчаяно гонене на стопански напредък с политики, които ще раждат още по-силно разделяне.
- Най-силният боязън, който поражда вирус ът , несъмнено е обвързван със гибелта. Но пандемията оставя и други белези, някои към момента невидими. Кои последствия са най-тревожни?
Най-тревожен е отговорът на въпроса: – Колко коства човешкият живот сега? Иван Кръстев в новата си книга „ Утре ли е към този момент?” написа, че войната крие заричане за героична победа, до момента в който Ковид-19 лишава гибелта от достолепие. Мисълта, която персонално мен ме плаши най-силно, е, че човешкият живот като че ли губи своята стойност. Изтръпвам всякога, когато прочета коментар от вида: „ Умират възрастните и болните. Те така и така щяха да умрат…”. Подобен метод на мислене демонстрира цялата комплицираност и злокобно двуличие в днешния свят, че парите са по-голяма полезност от живота на непознатия.
*Източник: https://www.jenatadnes.com/
*Автор: Йоана Гъндовска
Автор е и на две книги: „ Там, където починаха дърветата” и „ Чудовища и будители “. През 2013 година, в деня на раждането на щерка му Йоанна, става водещ на предаването „ 120 минути “, в което и до през днешния ден разяснява персонално и със своите посетители настоящите събития и среща феновете със световноизвестни персони.
- Бяхме „ под домакински арест “ съвсем три месеца. Как се отрази персонално на теб и на твоите близки този „ затвор “?
За мен не беше тъкмо затвор. Бях измежду хората, които можеха да се изолират. За нито един миг не спряхме излъчването на „ 120 минути”, което беше значимо за нашите фенове. Много от тях ни одобряват като част от своето семейство всяка неделя.
През това време, както доста от нас, вътрешно сменях депресията с вярата. Стараех се да вардя хората, които обичам, и да се грижа за душeвността ни. Беше предизвикателство, само че се справихме. Никога не би трябвало да забравяме, че човечеството е прекосявало през доста по-тежки времена.
- А по какъв начин „ излизаме “ от него – по-силни и сплотени , по-мразещи другите – тези, които не са от „ нашите “, не мислят като нас , по-уязвими , по-мъдри , по-смирени, по-самотни, по-човечни или…
Първоначално се надявах, че общата заплаха ще ни сплоти, показвайки ни, че където и да се намираме по света, ние сме хора с идентични страхове и очаквания. Но както виждаме, с всеки минал ден обществените и политически другия се задълбочават. Светът се разболя от лакомия доста преди Ковид-19 да се появи на хоризонта. Следва световно преосмисляне на облика на водача, който ръководи. Виждам опити да се върнем към остарелия метод на живот, само че това няма да е допустимо. Ще има конфликт на старите политически обноски и привички с новата действителност. Парадоксалното е, че сега даже и коронавирусът да се завърне с нова мощ, няма да забележим безапелационни ограничения от страна на политическите елити. Защото за всички тях е ясно, че всяко последващо затваряне основава капацитет за сриването на тяхното ръководство.
- Ясно е, че скоро няма по какъв начин без риск да вършим нещата, които обичаме, да се прегръщаме без боязън. Искаме или не, имаме нов метод на другарство. Ще открием ли нов смисъл? Или ще се затворим още повече?
Няма да се затворим. Хората са хора, тъй като са обществени създания. Ще продължим да поддържаме връзка, да се виждаме, да си приказваме. Но ще се промени визията ни за парите. Ще мислим повече какъв брой харчим и защо харчим. Това ще докара до изгубването на бизнеси и загуба на работни места, което ще аргументи още повече обществен яд и обезверение в заплахата от Ковид-19.
В първите месеци от епидемията учените и лекарите бяха нашите герои, само че при лавинообразно обществено неодобрение на хора, изгубили работата и препитанието си, учените ще бъдат все по-често посочвани като главните виновници, които желаят да унищожат стопанската система, тъй като са част от някакъв скрит план или интрига. Предупреждаващият човек рискува да бъде ненавиждан обществено и това към този момент се случва на доста места по света. В резултат на това все по-рядко ще виждаме учени и експерти, които ще приказват за заплахата от Ковид-19. Интересно е дали ще се стигне до вид, в който вирусът ще продължава да ни разболява, само че ние да се вършим, че го няма. Звучи необикновено, само че е изцяло допустимо. В този смисъл се надявам Ангел Кунчев да е прав, че вирусът губи своята мощ.
- На теб персонално – какво ти даде и какво ти лиши тази обществена и физическа изолираност?
Даде ми повече време за моето семейство, което одобрих като подарък. Но и осъзнах, че даже и в интервал на обща заплаха, човечеството има предел на самообладание, което се изчерпва, без значение от следствията.
- Ако времето на изолацията е време за размисъл, пренареди ли т и твоята персонална матрица на живота?
В центъра на моя свят е фамилията и естествените връзки сред хората. В интервал на рецесия обаче връзките сред хората в едно общество внезапно се трансформират. Надявам се да излезем от тази рецесия по-умни, само че с пропадането на стопанските системи, съм по-скоро черноглед. Моля се на Господ да бъркам.
- А по какъв начин наподобява през твоите очи бъдещата матрица на света?
Крясъци, които ще заглушават разсъдъка, и разсъдък, който ще ражда тъга. Отчаяно гонене на стопански напредък с политики, които ще раждат още по-силно разделяне.
- Най-силният боязън, който поражда вирус ът , несъмнено е обвързван със гибелта. Но пандемията оставя и други белези, някои към момента невидими. Кои последствия са най-тревожни?
Най-тревожен е отговорът на въпроса: – Колко коства човешкият живот сега? Иван Кръстев в новата си книга „ Утре ли е към този момент?” написа, че войната крие заричане за героична победа, до момента в който Ковид-19 лишава гибелта от достолепие. Мисълта, която персонално мен ме плаши най-силно, е, че човешкият живот като че ли губи своята стойност. Изтръпвам всякога, когато прочета коментар от вида: „ Умират възрастните и болните. Те така и така щяха да умрат…”. Подобен метод на мислене демонстрира цялата комплицираност и злокобно двуличие в днешния свят, че парите са по-голяма полезност от живота на непознатия.
*Източник: https://www.jenatadnes.com/
*Автор: Йоана Гъндовска
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ