Има ли шанс коалицията на недоволните в Русия
Журналистът Иван Голунов е на независимост. А обединението от негови бранители не е дълговечна, дали ще успее да стане мотор на измененията?
Естествената наслада от това, че безусловно почтеният човек няма да бъде зад решетките 20 години и ще си остане „ единствено “ с изтезанията, заканите и краткосрочния домакински арест, минава в част от интелектуалците в очакване за някаква епоха на състрадание и демократични промени, които системата, усетила върху себе си силата на гражданското общество, в този момент щеш не щеш е длъжна да реализира.
На мен ще ми бъде прелестно да сгреша, само че мисля, че предпоставките за това са малко. Поне съгласно днешната обстановка. Говорят за последната капка на произвола, след което публичното самообладание като че ли се е взривило в този момент и вечно.
Но е очевидно, че това самообладание изцяло резервира силата си в други направления. Леонид Волков от хората на Алексей Навални таман завърши административен арест за " неправилната " организация на митингите против пенсионната промяна през септември 2018, а към този момент получи идващите 15 денонощия за същите митинги, състояли се същия ден, само че в различен град. И споделят, че това е единствено началото на сериала – нали акцията тогава обхвана доста градове. Нищо не пречи Волков да бъде задържан отново и отново поради това.
Едва ли този парадокс е по-слаб от опита проверяващият публицист да бъде упрекнат за наркодилър по съвместителство. Но мащабите и силата, с която пазят Волков, са напълно други. Едната от аргументите е явна – Волков не е застрашен от голям период зад решетките. Но обединението в негова отбрана е слаба освен поради това.
В случая с Голунов се откроиха два редки момента. Първо, през цялото време част от висшите началници и изключително в президентската администрация, не виждаше смисъл да се насърчава разправата. Второ, и също през цялото време, кръгът на протестиращите въобще не се ограничи с хора от опозиционно-либералния пласт.
Това беше професионален митинг безусловно на всички публицисти , включително и на редакциите, които завчас уволняват сътрудници по сигнал на притежателите. И по едно и също време с това – възмущението на доста обществени фигури от лоялисткия разсъдък.
Изключенията бяха измежду телевизионните пропагандатори и личния състав на псевдожурналистическите служби. Те се държаха по този начин, както постоянно. Част от тях, уловили сигналите от „ горе “, по-късно смениха фронта. Но това не изигра никаква роля в събитията. Докато възраженията на хората, които по принцип са акуратни и послушни, се оказаха значими.
Онези от тази част от нашето интелектуално общество, която е привикнала освен да бездейства, само че и да повлича зад личното си безучастие високоморална база, радостно изброяват повече или по-малко одиозни семейства на бранители, с цел да убедят другите, а още повече и самите себе си, във фалша на митинга. Излиза, че в случай че условната Тина Канделаки твърди, че 2 по 2 е 4, не си коства да се крещи – не, 5 е! Възможно е доста от лоялистките покровители на Голунов фактически да желаят да подобрят имиджа си. Но и не е по-малко евентуално това, че те елементарен желаят да защитят самите себе си от произвола.
Нали Иван Голунов не е опозиционер. Неговите следствия удрят по изключително криминализираните звена на държавната машина, включително и охранителната, само че пък не дават на цялата тази машина мотив тя да го смята за зложелател по този начин, както нарочва всеки политически деятел, който не й се подчинява.
Голунов не е политически деятел . Подкрепата за него не е „ политика “ и заради това бе изцяло допустима за лоялистите. При това името му, както и журналистическите му заслуги, са задоволително известни, което ускорява мобилизиращия резултат. И разправата с него бе проведена и осъществена от въпреки и значими, само че не най-главните хора. Височайшето утвърждение за тяхното безчинство не наподобява да е било обезпечено преди този момент. А мащабите му при бездарната му организация поразяват с диващината на осъществяването и жестокостта на желанията.
Атаката против него е сходна с тази против проверяващия публицист от „ Росбалт “ Александър Шварьов – по време на обиските чиновниците от Министерство на вътрешните работи разсъждаваха, че не биха се учудили, в случай че намерят опиати в жилището му. Не е изключено в този момент да благославят ориста за това, че въпросните им съображения по този начин си и останаха като мисли на глас.
Докато инженерите на разправата с Иван Голунов не се побояха да отидат до край. Не обърнаха внимание и на това, че акцията им даже по календарни аргументи неизбежно би се оказала общонационално събитие, засенчващо финала на Международния стопански конгрес в Петербург и дефинитивно да провали признатото от публиката като несполучливо, само че доста тежко за вожда мероприятие.
Именно едновременното струпване на толкоз условия породи и тази толкоз необятна коалиция на недоволните. При това подкрепяна от „ горе “, което в този случай е кардинално значимо.
Възможно ли е тя да се резервира след освобождението на Голунов? Не, не е допустимо. Тази коалиция ще изчезне. Защото ще става дума за това, което началството с смут назовава „ политика “ и „ битка за власт “, т.е. за всевъзможни обществени претенции за изправяне на курса или анулация на решения, признати не до прекаленост, както с Голунов, а някак в границите на формалните компетенции. Както беше, да вземем за пример, с митингите против строителството в градския парк в Екатеринбург. Подобно нещо не може да провокира ни минимум състрадание по върховете. С всички произлизащи последици за редовите заинтригувани и незабавното отпадане на болшинството от лоялистите. Пресни образци доста.
В историята с градския парк началството, въпреки и леко, отстъпи пред гневните маси, само че се пробва да остави открит въпроса за построяването на храма, а делата против участниците в „ безредиците “ се възбуждат без спиране. Някакви административни маневри към полигона за боклуци в Шиес може и да се случат, само че ударите по деятелите се ускоряват с всяка седмица.
В Петербург разпръснаха позволеното шествие на опозицията на 1 май, а абсолютно мирните му уредници бяха пребити и попаднаха в ареста. Степента на хрисимост и отвореност към измененията на северно-столичната номенклатура можеше да се оцени по време на визитата на градския омбудсман в локалния парламент, който дойде да се жалва от ставащото. Ако това не беше спънка, то аз не зная какво е спънка.
По посока на връзките с обществото тази година е несполучлива за управляващите. Но макар, че неприятностите с народа два пъти ги принудиха да правят отстъпка малко обратно, те нищичко не настроиха в градивен порядък. След всяка минимална отстъпка те затрупват с безобразни удари тези, които са ги принудили да я създадат. За да не вземат да си въобразят, че отстъплението е увод към разговор.
Дали подобен увод би могло да стане освобождението на Иван Голунов? За разговора са нужни страни. Имат ли общ дневен ред бранителите на потърпевшия от победилата коалиция? Имат. Да убедят охранителите, че държавната машина не постоянно ще прикрива техния печеливш бизнес и че въобще е време те да се държат по-прилично с хората, които не подвигат ръка против режима. Във всичко останало тези хора се разминават.
Ако такава стратегия даже и отчасти се извърши, което по никакъв начин не е обезпечено, това ще се окаже някаква никаква, само че въпреки всичко крачка напред. А след това? После днешната коалиция ще изчезне, като остави след себе си мемоари, а те след време ще потрябват.
Естествената наслада от това, че безусловно почтеният човек няма да бъде зад решетките 20 години и ще си остане „ единствено “ с изтезанията, заканите и краткосрочния домакински арест, минава в част от интелектуалците в очакване за някаква епоха на състрадание и демократични промени, които системата, усетила върху себе си силата на гражданското общество, в този момент щеш не щеш е длъжна да реализира.
На мен ще ми бъде прелестно да сгреша, само че мисля, че предпоставките за това са малко. Поне съгласно днешната обстановка. Говорят за последната капка на произвола, след което публичното самообладание като че ли се е взривило в този момент и вечно.
Но е очевидно, че това самообладание изцяло резервира силата си в други направления. Леонид Волков от хората на Алексей Навални таман завърши административен арест за " неправилната " организация на митингите против пенсионната промяна през септември 2018, а към този момент получи идващите 15 денонощия за същите митинги, състояли се същия ден, само че в различен град. И споделят, че това е единствено началото на сериала – нали акцията тогава обхвана доста градове. Нищо не пречи Волков да бъде задържан отново и отново поради това.
Едва ли този парадокс е по-слаб от опита проверяващият публицист да бъде упрекнат за наркодилър по съвместителство. Но мащабите и силата, с която пазят Волков, са напълно други. Едната от аргументите е явна – Волков не е застрашен от голям период зад решетките. Но обединението в негова отбрана е слаба освен поради това.
В случая с Голунов се откроиха два редки момента. Първо, през цялото време част от висшите началници и изключително в президентската администрация, не виждаше смисъл да се насърчава разправата. Второ, и също през цялото време, кръгът на протестиращите въобще не се ограничи с хора от опозиционно-либералния пласт.
Това беше професионален митинг безусловно на всички публицисти , включително и на редакциите, които завчас уволняват сътрудници по сигнал на притежателите. И по едно и също време с това – възмущението на доста обществени фигури от лоялисткия разсъдък.
Изключенията бяха измежду телевизионните пропагандатори и личния състав на псевдожурналистическите служби. Те се държаха по този начин, както постоянно. Част от тях, уловили сигналите от „ горе “, по-късно смениха фронта. Но това не изигра никаква роля в събитията. Докато възраженията на хората, които по принцип са акуратни и послушни, се оказаха значими.
Онези от тази част от нашето интелектуално общество, която е привикнала освен да бездейства, само че и да повлича зад личното си безучастие високоморална база, радостно изброяват повече или по-малко одиозни семейства на бранители, с цел да убедят другите, а още повече и самите себе си, във фалша на митинга. Излиза, че в случай че условната Тина Канделаки твърди, че 2 по 2 е 4, не си коства да се крещи – не, 5 е! Възможно е доста от лоялистките покровители на Голунов фактически да желаят да подобрят имиджа си. Но и не е по-малко евентуално това, че те елементарен желаят да защитят самите себе си от произвола.
Нали Иван Голунов не е опозиционер. Неговите следствия удрят по изключително криминализираните звена на държавната машина, включително и охранителната, само че пък не дават на цялата тази машина мотив тя да го смята за зложелател по този начин, както нарочва всеки политически деятел, който не й се подчинява.
Голунов не е политически деятел . Подкрепата за него не е „ политика “ и заради това бе изцяло допустима за лоялистите. При това името му, както и журналистическите му заслуги, са задоволително известни, което ускорява мобилизиращия резултат. И разправата с него бе проведена и осъществена от въпреки и значими, само че не най-главните хора. Височайшето утвърждение за тяхното безчинство не наподобява да е било обезпечено преди този момент. А мащабите му при бездарната му организация поразяват с диващината на осъществяването и жестокостта на желанията.
Атаката против него е сходна с тази против проверяващия публицист от „ Росбалт “ Александър Шварьов – по време на обиските чиновниците от Министерство на вътрешните работи разсъждаваха, че не биха се учудили, в случай че намерят опиати в жилището му. Не е изключено в този момент да благославят ориста за това, че въпросните им съображения по този начин си и останаха като мисли на глас.
Докато инженерите на разправата с Иван Голунов не се побояха да отидат до край. Не обърнаха внимание и на това, че акцията им даже по календарни аргументи неизбежно би се оказала общонационално събитие, засенчващо финала на Международния стопански конгрес в Петербург и дефинитивно да провали признатото от публиката като несполучливо, само че доста тежко за вожда мероприятие.
Именно едновременното струпване на толкоз условия породи и тази толкоз необятна коалиция на недоволните. При това подкрепяна от „ горе “, което в този случай е кардинално значимо.
Възможно ли е тя да се резервира след освобождението на Голунов? Не, не е допустимо. Тази коалиция ще изчезне. Защото ще става дума за това, което началството с смут назовава „ политика “ и „ битка за власт “, т.е. за всевъзможни обществени претенции за изправяне на курса или анулация на решения, признати не до прекаленост, както с Голунов, а някак в границите на формалните компетенции. Както беше, да вземем за пример, с митингите против строителството в градския парк в Екатеринбург. Подобно нещо не може да провокира ни минимум състрадание по върховете. С всички произлизащи последици за редовите заинтригувани и незабавното отпадане на болшинството от лоялистите. Пресни образци доста.
В историята с градския парк началството, въпреки и леко, отстъпи пред гневните маси, само че се пробва да остави открит въпроса за построяването на храма, а делата против участниците в „ безредиците “ се възбуждат без спиране. Някакви административни маневри към полигона за боклуци в Шиес може и да се случат, само че ударите по деятелите се ускоряват с всяка седмица.
В Петербург разпръснаха позволеното шествие на опозицията на 1 май, а абсолютно мирните му уредници бяха пребити и попаднаха в ареста. Степента на хрисимост и отвореност към измененията на северно-столичната номенклатура можеше да се оцени по време на визитата на градския омбудсман в локалния парламент, който дойде да се жалва от ставащото. Ако това не беше спънка, то аз не зная какво е спънка.
По посока на връзките с обществото тази година е несполучлива за управляващите. Но макар, че неприятностите с народа два пъти ги принудиха да правят отстъпка малко обратно, те нищичко не настроиха в градивен порядък. След всяка минимална отстъпка те затрупват с безобразни удари тези, които са ги принудили да я създадат. За да не вземат да си въобразят, че отстъплението е увод към разговор.
Дали подобен увод би могло да стане освобождението на Иван Голунов? За разговора са нужни страни. Имат ли общ дневен ред бранителите на потърпевшия от победилата коалиция? Имат. Да убедят охранителите, че държавната машина не постоянно ще прикрива техния печеливш бизнес и че въобще е време те да се държат по-прилично с хората, които не подвигат ръка против режима. Във всичко останало тези хора се разминават.
Ако такава стратегия даже и отчасти се извърши, което по никакъв начин не е обезпечено, това ще се окаже някаква никаква, само че въпреки всичко крачка напред. А след това? После днешната коалиция ще изчезне, като остави след себе си мемоари, а те след време ще потрябват.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ