Приказка за момченцето, което не ценяло вещите
Живяло едно момченце, което непрекъснато губело, чупело, цапало и разглобявало движимостите си. Това правело и с непознатите неща. Ако някой му повишал звук, изискал сметка, или, недай си боже, скарал, то отговаряло: „ Това е единствено една движимост! ”.
Детето не измислило единствено това изречение, нито го прочело някъде, тъй като било малко. Чуло го от своята майка, чувало го доста пъти…
Когато закъсняло след баскетболен мач и пристигнало у дома запъхтяно, признало, че изгубило новото си яке. Майка му се зарадвала, че то си е пристигнало живо и крепко и споделила: „ Това е единствено една движимост! ” .
Когато изпуснало парче пица върху формалния си панталон, тя отново си знаела същото – „ Това е единствено една движимост! ”.
Когато бутнало фруктиерата от розово стъкло, безценен спомен от прабабата, и тя помела на пода цялостен сервиз, отново чуло „ Това е единствено една движимост! ”.
Рефренът се отнасял за скъсаната раница, откраднатия велосипед, изгубения телефон, изцапания килим, счупената клавиатура…
Момченцето се научило да не цени движимостите, а дружно с тях, и труда на хората. Нали всичко можело да се поправи, зашие, залепи и купи.
Минали години, момчето станало огромен мъж. Той блъснал колата си, наводнил жилището, изгорил доста електроуреди, само че знаел, че това са единствено движимости и те могат да се поправят. И кой би обвинил него за разсъжденията му!?
Заминал да живее в чужбина. Сигурно там имал същото отношение към движимостите. Но там някъде, измежду непознатите улици на едни непознати градове, срещнал едно пораснало момиченце. И се влюбил. И му се родили доста деца. И почнал да написа своя, лична приказка.
И я почнал по този начин:
„ Вещите са единствено движимости. Те могат да се счупят, поправят и ремонтират. Човешките сърца обаче, не са движимости. Към тях би трябвало човек да се отнася деликатно. “
Инфо: http://mamamia.bg
