Животни, които са участвали във войни
Животни, които са взели участие във войни. Още от древността животните са били употребявани във войни, изключително конете и кучетата, само че освен те. Някои животни, оказали се на неверното време и място, са взели, по насила, запаметяващо се присъединяване във войните, а други са били обучавани за това.
Прилепи
Като бомби с детонатори се употребявали и прилепите. Хрумването идва от Съединени американски щати, и по-специално от зъбен хирург, който след офанзивата против Пърл Харбър предлага към летящите мишки да бъдат прикрепени дребни експлозиви. Идеята е те да се детонират, когато прилепите се приберат да спят под подкривите на хилядите японски домове. Проектът е утвърден от президента Рузвелт, въпреки че се проваля, тъй като животинките не извършват задачата си.
Пчели
Пчелите също вземали присъединяване в античните борби сред цивилизациите. Цели кошери били изстрелвани от катапулти против врага, причинявайки непоправими вреди. Медът, въпреки това, също влизал в приложимост. Събран от избрани растения и в избран интервал от годината, той може да бъде отровен. За да предотвратят навлизане в градовете си, бранителите оставяли солидно количество по пътя на враговете си.
Изнемощели и гладни, те накацвали тъкмо като мухи на меда. Подуването, повръщането и диарията били единствено дребна част от признаците, породени от другояче лечебното вещество. С напредването на техниката тези способи излизат от приложимост. Това обаче не пречи на хората да не престават да употребяват разнообразни животни като оръжия.
Морски бозайници
Въпреки множеството несполучливи опити животни да бъдат превърнати в оръжия на армията, Военноморският флот на Съединени американски щати съумява да създаде сполучлива стратегия за образование на морски бозайници. От 1960 година насам делфини, морски лъвове и даже китове се дресират, с цел да намират подводни мини и да избавят удавници и ранени. Когато не вземат участие във военни дейности, делфините и морските лъвове се трансформират в подводен патрул, който следи за натрапници по вода.
Плъхове
През Втората международна война английските специфични елементи вземат решение да употребяват мъртви плъхове, натъпкани с експлозиви, като по-късно да ги разпръсват из индустриалните пещи в Германия. Те считали, че немците ще ги събират на купчини, което ще способства за нанасянето на още по-големи вреди. В последна сметка британците се отказали от концепцията след първия си опит, който бил осуетен от нацистките сили.
Слонове
В Древна Индия слоновете са играели ролята на днешните танкове. С големите си размери те всявали боязън у врага, а тези, които въпреки всичко са устоявали на гледката, били помитани. Противниците обаче бързо намерили метод да се оправят с големите животни. Тъй като те са страхливи по природа, пускали против тях подпалени свине. Хаотичното препускане на всеядните и мощното им квичене карали слоновете да бягат от бойното поле. В Древен Китай за задачата употребявали маймуни, облечени в сламени облекла, които изпращали във вражеския лагер, с цел да изпепелят всичко.
ИЗВЕСТНИ ЖИВОТНИ-ГЕРОИ
Мечката-войник
Името Войтек произлиза от „ Войчиекх “, което се превежда „ благополучен боец “. Това е старославянско име, към момента известно в модерна Полша. Дадено е на малко меченце, взето от полски военнопленници, пуснати от руски трудов лагер в Сибир и пренасочени към Иран, с цел да образуват там нова полска войска през Втората международна война.
То било отгледано от 22-а транспортна рота на артилерийската дивизия на Втори полски корпус и се трансформирало в брат по оръжие на бойците.
Заедно с ротата пътувал от Иран в Ирак, Сирия, Палестина и Египет, преди частта да се разгърне за присъединяване във военната акция в Италия. За да бъде позволен на транспорния транспортен съд, Войтек трябвало да бъде наложително причислен в полската войска като редови войник, със събствена военна брошура, чин и регистрационен номер.
През печално известната кървава борба за Монте Касино, редови войник Войтек бил забелязан да влачи 45-килограмови сандъци с артилерийски снаряди. В знак на самопризнание за неговата работа емблемата на ротата почнала да изобразява мечка, дъжаща артилерийски снаряд.
След войната Войтек, към този момент уволнен ефрейтор, намерил дом в Единбургската зоологическа градина в Шотландия, където прекарал остатъка от дните си. През идващите години – до гибелта му праз 1963 – той имал чести визити от старите си бойни приятели. Много мемориали и скулптури са издигнати в негова чест както в Англия, по този начин и в Полша.
Сержант Стъби – най-награждаваното бойно куче на Първата международна война
Стъби бил куче от смесена порода, евентуално кръстоска сред бостънски териер и нещо друго. Един ефрейтор почнал да се грижи за него и когато пристигнало време да се качи на транспортен съд към Европа, Стъби отишъл с него.
18 месеца той служил дружно с пехотинците в окопите във Франция, предупеждавайки ги за идващи противников снаряди и газови офанзиви и откривайки ранени воници в „ ничията земя “. Той даже независимо заловил немски разузнавач, поради което командирът на 102-а дивизия създал кучето в сан сержант. Стъби получил и своята порция бойни рани, откакто бил ударен в гръдния панер и крайници при експлоадиране на граната.
Срещал се е с трима американски президенти и получил златен орден от Обществото за хуманно обучение, връчен му персонално от военачалник Джон Пършинг през 1921 година.
Шер Ами – гълъб
През 20-те и 30-те години на XX век американските възпитаници познавали Шер Ами толкоз добре, колкото и героите от Първата международна война.
Шер Ами бил пощенски гълъб, подарен от британците на американските пощенските войски във Франция по време на Първата международна война. Бил подготвен да придвижва известия от американски експерти. Гълъбът избавил Изгубения батальон от 77-ма дивизия в борбата при Аргон през октомври 1918 година
На 3 октомври 1918 година майор Чарлз Уайт Уитълси и повече от 500 мъже били уловени в капан в дребна котловина от едната страна на рид зад вражеската линия, без храна и муниции. Същевременно съюзнически войски почнали да ги обстрелват, тъй като не знаели къде се намират. Обкръжени от германците, доста били убити или ранени още първия ден, а до втория оживели единствено 190 мъже. Уитълси изпратил известие с гълъб. Птицата, носеща първото известие “Много ранени. Не можем да се евакуираме. ”, била ранена. Втора птица била изпратена със известието “Мъжете страдат. Можете ли да изпратите подкрепление? ” Този гълъб също бил свален. Останал единствено един пощенски гълъб – Шер Ами. Гълъбицата била изпратена с записка, прикрепена в тубус към левия й крайник:
“Ние сме на пътя, паралелен на 276.4. Нашата артилерия стреля непосредствено против нас. За Бога, спрете ги. ”
Когато Шер Ами се пробвала да отлети към у дома, германците я видели да се издига в небето и почнали да я обстрелват. Няколко минути птицата летяла под дъжд от патрони. Гълъбицата била уцелена, само че съумяла да извърши полета. Тя пристигнала в щабквартирата на дивизията, която била отдалечена на 25 благи, единствено за 25 минути, като по този начин избавила живота на 194-та оживели. При тази последна задача Шер Ами доставила известието, макар че патрон пронизал гърдите й, изгубила едното си око, едното й краче висяло единствено на сухожилие и цялата била в кръв.
Шер Ами станала воин на 77-ма пехотна дивизия. Военните лекари дълго време се трудили, с цел да спасят живота й. Те не съумели да спасят крайници й, по тази причина й издялкали дребна дървена протеза. Когато се възстановила задоволително, с цел да пътува, птицата била изпратена с транспортен съд към Съединени американски щати, а самият военачалник Джон Дж. Пършинг персонално изпратил гълъба на френското пристанище.
Глиганът Тирпиц
Глиганът станал амулет на английския крайслер “Глазго ”в Първата международна война. Първоначално той бил качен на борда на немския крайслер “Дрезден ”, до март 1915 година И когато “Дрезден ” е ударен и почва да потъва, останалият финален на борда му Тирпиц, в нерешителност си, скача в морето. Британски матроси го виждат и избавят животното на борда на “Глазго ”.
Именно те го кръщават Тирпиц, по името на известния адмирал, получил Железен кръст, тъй като финален напуща потъващия си транспортен съд. Глиганът Тирпиц става амулет на матросите от “Глазго ”, а по-късно е преведен в една артилерийска школа до Портсмут. След края на войната е продаден на аукцион като… месо за баснословна сума!.. Главата на Тирпиц и до през днешния ден се съхранява в Имперския боен музей в Лондон.
Черен сапот- растение с усет на шоколадов пудинг
Животни, които са взели участие във войни
Животни, които са взели участие във войни
