Животът ни изцяло зависи от нашите мисли. Това е основната

Животът ни напълно зависи от нашите мисли. Това е главната концепция в шедьовъра на Джеймс Алън „ Мислещият човек ”, употребен десетилетия по-късно и в „ Тайната ” на Ронда Бърн. Истината постоянно може да бъде казана с елементарни думи, а съгласно Джеймс Алън, нашата мощ е в нашите мозъци. 

(The Thinker, 1907, by Edvard Munch)

Мисълта като фактор за успеха 

„ Всички достижения, били те материални, интелектуални или духовни, са резултат от съответно ориентирани мисли... ”

Всичко, което постигате или не успявате да постигнете, е директен резултат от личните ви мисли. В една заслужено подредена галактика, където загубата на равновесие би означавала цялостно опустошение, самостоятелната отговорност би трябвало да бъде безспорна. Вашите уязвимост и мощ, вашите непорочност и нечистотия са ваши и на никого другиго; и могат да бъдат изменени единствено от вас самите. Условията, в които живеете, също са ваши, а не на различен. Вашето страдалчество и вашето благополучие се развиват от вътрешната страна и ви принадлежат. Вие сте такива, каквото е мисленето ви. 

По-силните хора не могат да оказват помощ на по-слабите, в случай че последните не изискат да им се помогне, и даже тогава по-слабият би трябвало да стане мощен със лични старания. Той би трябвало самичък да развие това, на което се възхищава у другите. Както потисниците, по този начин и потиснатите се допълват в незнанието си и, макар видимо да наподобява, че си вредят едни на други, те в реалност вредят на самите себе си. Висшето познание разкрива действието на закона посредством слабостта на потиснатите и неверно приложената мощ на потисника. Висшата обич, виждайки страданието и на двете страни, не осъжда никоя от тях; висшето съчувствие обгръща, както потиснатия, по този начин и потисника.

Който е победил слабостта си и се е отърсил от всички егоистични мисли, не е нито подтисник, нито подтиснат. Той е свободен.

 Ние можем да се издигнем, превземаме и реализираме задачите си, като извисим мислите си. Само в случай че откажем да го създадем, оставаме слаби и нещастни. Преди да успеем да реализираме каквото и да било, би трябвало да извисим мисълта си над всяко разсипничество. За да успеем, не е належащо да се отърсим от целия си нарцисизъм, само че най-малко от някаква част от него. Ако преобладаващите ни мисли са на разсипничество, ние не можем нито да мислим ясно, нито да планираме методично; не можем да открием и развием скритите си заложби и по тази причина се проваляме във всяко начинание. Когато не сме почнали да направляваме ефикасно мислите си, не сме в положение да управляваме делата си и да поемаме съществени отговорности. Не сме способни да действаме без значение и да бъдем независими. Ограничени сме само от мислите, които избираме. Не може да има прогрес или достижения без избрани жертви, и нашият всемирски триумф ще бъде правопропорционален на степента, с която преодоляваме егоистичните, разточителни мисли и концентрираме мозъка си, с цел да развиваме проектите си и да ускоряваме решителността и увереността в себе си. 

И колкото повече извисяваме мислите си, колкото по-почтени, почтени и идеалистични ставаме, толкоз по-голям ще бъде триумфът ни и по-благословени и трайни достиженията ни. 

Вселената не е благосклонна към алчните, нечестните и злите, даже в случай че от време на време видимо наподобява да е така; тя оказва помощ на честните, великодушните и добродетелните. Всички велики учители през вековете споделят това под друга форма. За да го потвърдим и разберем, би трябвало непрекъснато да се стремим да ставаме все по-добродетелни, като извисяваме мислите си. Интелектуалните достижения са резултат на мисълта, отдадена в търсене на знанието или на красивото и същинското в живота и природата. Тези достижения от време на време могат да бъдат свързани със суетност и упоритост, само че те не са резултат от тях - те, естествено, са плод от дългогодишни енергични старания и чисти, неегоистични мисли. 

Духовните достижения са артикул на благочестиви желания. Който живее непрекъснато с благородни и извисени мисли, който има единствено чисти и неегоистични хрумвания, ще доближи - със същата сигурност, с която слънцето доближава зенита си, а луната става цялостна - мъдрост и доблестен темперамент и ще се издигне до позиция на въздействие и благополучие. 

Постиженията, от който и да е тип, са венецът на усилието, диадемата на мисълта. С помощта на вярно ориентирани мисли, увереност, самоконтрол и нравственост ние се издигаме; с мързел, липса на самоконтрол и объркана мисъл - потъваме. Можем да се издигнем до огромен триумф в света и даже до възвисено духовно положение, а след това да се сгромолясаме в уязвимост и беднотия, в случай че позволим на арогантни и егоистични мисли да ни завладеят. За да запазим успехите, реализирани с вярна мисъл, постоянно би трябвало да бъдем бдителни. Мнозина се отпускат, когато помислят, че триумфът им е сигурен, и бързо се провалят. Всички достижения, били те материални, интелектуални или духовни, са резултат от съответно ориентирани мисли, ръководят се от един и същи закон и по един и същи метод; единствената разлика е в обекта на реализиране. 

Който желае да реализира малко, би трябвало да жертва малко; който желае да реализира доста, би трябвало да жертва много; който желае да жъне обилие, би трябвало да е подготвен на големи жертви.

Избрано от: „ Мислещият човек ”, Джеймс Алън, изд. SkyPrint
Изображение: musee-rodin.fr