Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е цялостен с виновност. В нас са заложени толкоз доста упования, публичните правила ни постановат толкоз доста ограничавания, че от време на време даже не осъзнаваме какъв брой огромен, въпреки от време на време и незабележим, е пандизът ни. Така държим дните си под надзор и не излизаме от зоната си на комфорт, само че когато ни се случи нещо вълнуващо, което ни тегли на открито и вините ни се промъкват заплашително. И ни карат да се извиняваме и да отхвърляме, да отблъскваме любовта, другарството, триумфа.
Никога не се извинявайте, че сте правилни на възприятията си. Независимо, дали се влюбвате, или отчуждавате. Когато усещате фалша в другарството или когато желаете да признаете истината на родителите си. Ако сме засегнати или щастливи - страстите не трябва да се потискат, каквито и да са. Единствено на обсъждане предстои по какъв начин да бъдат изразени, само че не трябва да остават в нас. Още повече, че някои не могат и да бъдат следени.
Никога не се извинявайте, в случай че би трябвало да откажете. Да кажат „ не ” е същинска компликация за доста хора. Свикнали сме да се впишем, да угодим, желаеме да бъдем харесани непременно. Така от време на време жертваме персоналното си пространство, самочувствието си, а и щастието си. И когато то е заложено на карта, даже дребната дума „ не ” може да наклони везната в наша изгода. Човек би трябвало добре да обрисува границите на връзките си с другите - това носи успокоение и съгласие.
Никога не се извинявайте, че следвате фантазиите си. На думи е елементарно благопожелание: „...и постоянно следвай фантазиите си ”. На процедура обаче – по какъв начин? Толкова е уредено и канализирано всичко, толкоз мощно е течението, с което плуваме, че смелостта да се обърнем против него и да последваме личен път, пътят на фантазията, по никакъв начин не е елементарно. А от време на време пътят към фантазиите ни се дава под формата на късмет,само един път в живота – пътешестване, нова работа, пренасяне, и не би трябвало да се усещаме отговорни, че сме усетили уникалността на шанса и сме го сграбчили.
Не се извинявайте, в случай че отделите малко време за себе си. Ако сме фамилни, майки или работим прекалено много преумората, паниката, фрустрацията се натрупват и могат безусловно да ни разболеят душевно и разклатят цялото ни създание, Не бива да подценяваме и да изпитваме виновност за това, че за малко сме били егоисти. Отделяйки това време за себе си, ние си възвръщаме себе си, връщаме се в рамките на нашия си комфорт, който досега е бил заплашен. И в това няма нищо неприятно.
Не се извинявайте за несъвършенствата си. От деца сме научени да се стараем и следваме някакъв блян - девойки и момчета, малкото/голямото дете, специалност или идеална майка. В течение на времето разбираме, че не можем да отговорим на тези упования и започваме да се усещаме отговорни. Всъщност тъкмо тази виновност ни пречи да открием нашата персонална цялост. С кого се съпоставяме въобще, че по този начин леко назоваваме слабостите си, само че не можем да забележим мощните си страни? Единственият, с който би трябвало да се съпоставяме сме самите ние от през вчерашния ден.
Силните хора споделят истината, в никакъв случай не се извиняват, че са посочили темперамент. Дори истината да боли, изгодите от честността са надалеч по-дългосрочни, в сравнение с моментното притъпяване на болката. Но мощният човек познава силата си и когато се наложи да се извини, когато разпознае момента. Тогава извинението е върховен акт на избавление, сходно на прошката, която би трябвало да получи. И като че ли по този начин и не толкоз мощните получават повече темперамент.
Никога не се извинявайте, че сте правилни на възприятията си. Независимо, дали се влюбвате, или отчуждавате. Когато усещате фалша в другарството или когато желаете да признаете истината на родителите си. Ако сме засегнати или щастливи - страстите не трябва да се потискат, каквито и да са. Единствено на обсъждане предстои по какъв начин да бъдат изразени, само че не трябва да остават в нас. Още повече, че някои не могат и да бъдат следени.
Никога не се извинявайте, в случай че би трябвало да откажете. Да кажат „ не ” е същинска компликация за доста хора. Свикнали сме да се впишем, да угодим, желаеме да бъдем харесани непременно. Така от време на време жертваме персоналното си пространство, самочувствието си, а и щастието си. И когато то е заложено на карта, даже дребната дума „ не ” може да наклони везната в наша изгода. Човек би трябвало добре да обрисува границите на връзките си с другите - това носи успокоение и съгласие.
Никога не се извинявайте, че следвате фантазиите си. На думи е елементарно благопожелание: „...и постоянно следвай фантазиите си ”. На процедура обаче – по какъв начин? Толкова е уредено и канализирано всичко, толкоз мощно е течението, с което плуваме, че смелостта да се обърнем против него и да последваме личен път, пътят на фантазията, по никакъв начин не е елементарно. А от време на време пътят към фантазиите ни се дава под формата на късмет,само един път в живота – пътешестване, нова работа, пренасяне, и не би трябвало да се усещаме отговорни, че сме усетили уникалността на шанса и сме го сграбчили.
Не се извинявайте, в случай че отделите малко време за себе си. Ако сме фамилни, майки или работим прекалено много преумората, паниката, фрустрацията се натрупват и могат безусловно да ни разболеят душевно и разклатят цялото ни създание, Не бива да подценяваме и да изпитваме виновност за това, че за малко сме били егоисти. Отделяйки това време за себе си, ние си възвръщаме себе си, връщаме се в рамките на нашия си комфорт, който досега е бил заплашен. И в това няма нищо неприятно.
Не се извинявайте за несъвършенствата си. От деца сме научени да се стараем и следваме някакъв блян - девойки и момчета, малкото/голямото дете, специалност или идеална майка. В течение на времето разбираме, че не можем да отговорим на тези упования и започваме да се усещаме отговорни. Всъщност тъкмо тази виновност ни пречи да открием нашата персонална цялост. С кого се съпоставяме въобще, че по този начин леко назоваваме слабостите си, само че не можем да забележим мощните си страни? Единственият, с който би трябвало да се съпоставяме сме самите ние от през вчерашния ден.
Силните хора споделят истината, в никакъв случай не се извиняват, че са посочили темперамент. Дори истината да боли, изгодите от честността са надалеч по-дългосрочни, в сравнение с моментното притъпяване на болката. Но мощният човек познава силата си и когато се наложи да се извини, когато разпознае момента. Тогава извинението е върховен акт на избавление, сходно на прошката, която би трябвало да получи. И като че ли по този начин и не толкоз мощните получават повече темперамент.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ