Zino DAVIDOFF ~ Човекът, който пуши от любов към изкуството
Животът на Зиновий (Зуселе-Меер) Хилелявич Давидов стартира в Руската Империя през 1906 година Роден в сегашен Новгород-Северский, Украйна, в фамилията на търговец на тютюневи произведения, през 1911 година дребният Зино и семейството му емигрират в Швейцария, където татко му открива личен магазин. Още на 6, Зино стартира да му оказва помощ в лафката – навива пури, смесва тютюн. Когато 18-годишен приключва учебно заведение, татко му предложил да отиде на странствуване в друга страна, на разум и разсъдък да се научи. И му дал пари, само че единствено за билет в едната посока. Да избере страна за своето странствуване се оказало комплицирана задача – Зино имал единствено краткотрайно швейцарско жителство и паспорт от към този момент несъществуващата Руска Империя, по тази причина получил виза само в Аржентинското посолство.
В Аржентина той опитал да стане сервитьор, само че ориста крояла други проекти и напълно скоро той се озовал в тютюневата фабрика. Бил нает краткотрайно, но уменията и знанията му впечатлили притежателите и Зино израснал в кариерата си до търговец на тютюн. Работата му го пратила в Куба и Бразилия, където изучил производството на цигари.
Връщайки се вкъщи, Зино споделил своите нови знания, а решението да основе личен бизнес било подкрепено с заем, обезпечен от заложената цигарена лафка на татко му. Не след дълго, предприемач, който повярвал в гения на Зино го направил шеф на своя магазин, а две години по-късно, Зино го откупил от него доказвайки, че е кадърен млад търговец.
„ За да изпитате приятност, би трябвало да обичате. За да обикнете, би трябвало да разбирате. За да разберете, би трябвало да знаете. За да знаете, на първо време би трябвало да изучите детайлите. ”
Вече заможен, той решил да се ожени – избраницата му се казвала Марта. Зино й предложил ръката и сърцето си във вечерта, в която двамата се срещнали на танци. Интуицията и шанса не подвели Давидов – Марта се оказала освен прелестна брачна половинка, само че и доверена помощница в делата му.
Зино бил безвъзвратен работохолик. Решил, че магазинът му би трябвало да е отворен за клиентите през всички 365 дни в годината – от 8 сутринта до 7 вечерта, с подготвеност да се работи непрекъснато. От всичко най-вече, клиентите били удивени от самия притежател, който постоянно помнел кой какъв тютюн избира, даже да е идвал при него единствено един път. Магазинът на Давидов бил оборудван с първата в Европа климатизирана маза, отговаряща на всички условия за предпазване на цигарите. Именно Зино измислил и дървените кутии със специфични овлажнители, с цел да могат скъпите цигари и пури да пътешестват през океана и да идват съхранени в Европа. Използвайки обстоятелството, че Швейцария била неутрална страна, по време на войната Зино търгувал сполучливо с всички воюващи страни. Няколко години магазинът му бил единственото място в Европа, където можело да се откри тютюн от най-високо качество. Оборотът му повишен петорно, спрямо довоенните години.
„ Елегантната опаковка е както дребната точица над буквата „ i ” – малък подарък за клиентите ми. ”
През 1948 година се появили и фамозните цигари Davidoff – основани персонално от Зино, който измислил тази тютюнева композиция и я кръстил на себе си. На всяка обособена цигара се намирал истинския подпис на притежателя. Точно по този начин той подписвал всичките си контракти и чекове.
Зино издигнал пушенето в сан на изкуство. Преди това, хората не мислели, че има специфични сортове тютюн, които са по-аристократични от останалите. Но Зино обърнал внимание точно на тази естетическа страна на въпроса. Цигарите му станали знак на принадлежност към избрани кръгове, а едни от най-прославените му клиенти били хора на изкуството – режисьорът Орсън Уелс, пианистът Артур Рубинщайн, цигуларят Исак Щерн.
Дори милионер, Зино Давидов останал правилен на своите навици. Семейството му траяло да населява нормалния 5-стаен апартамент с мебели, купени незабавно след женитбата му с Марта. А брачната половинка му, по традиция, траяла да подготвя обичания му украински борш.
„ Цигарата – тя е като към момента незатихнала, тлееща музика. ”
До последните си дни, Зино останал извънредно грациозен човек. Дори на 75, той танцувал чарлстон, който бил научил на 18 години на кораба, отвел го в Аржентина. Казват, че Давидов смятал пушенето за безвредно и в младостта си пушел по 5-6 цигари дневно. В последните му години те станали две – една след обяд и втора – след вечеря. Зино Давидов си отива от този свят на 87 години.
Снимки: davidoff.com, brandesautographs.com. pintetest
