Нуриел Рубини: Светът, какъвто го познаваме, е под заплаха
Животът, какъвто го познаваме, е под опасност, защото политиците с краткосрочно мислене подценяват знаците, които сочат към дистопично бъдеще, написа американският икономист Нуриел Рубини на страниците на вестник " Гардиън ". Именно Нуриел Рубини е икономистът предсказал международната финансова рецесия през 2008 година, доста преди тя да избухне.
Представяме материала без редакторска интервенция.
През идните десетилетия светът е изправен пред мегазаплахи, които биха заплашили освен нашата световна стопанска система и финансови активи, само че и биха изложили на риск мира и просперитета.
В нашия политизиран свят, ние сме пристрастни към краткосрочното обмисляне и оставяме мисленето за бъдещето на другите - тези закани са нещо друго. Оставени да порастват, те ще влошат живота на хората по света. От значително значение за публичното богатство е тези закани да не бъдат пренебрегнати от нашите водачи, а да бъдат приети, взети на съществено и да им се противодейства бързо.
Някои от тези огромни закани са стопански: призракът на инфлацията и рецесията едновременно; главната дългова рецесия, защото съотношенията на частния и обществения дълг доближиха исторически върхове; застаряващо население, което ще срине нашите пенсионни и здравни системи, ето Ви три. В годините преди финансовата рецесия от 2008 година аз вярно предвиждах, че нашите рискови цикли на взрив и срив ще доведат до цялостен стопански срив. Страхувам се, че ще се сблъскаме още веднъж с тази вероятност.
Ето по какъв начин би изглеждала икономическата рецесия този път. Глобална криза, която ще бъде тежка - не къса и плитка - защото високите коефициенти на дълга и възходящите лихвени проценти предизвикват внезапно увеличение на проблемите с обслужването на дълга. Неизпълнение на отговорности от " зомбирани " семейства, компании, финансови институции, държавни управления и страни, защото централните банки са принудени да усилят лихвените проценти - а не да ги понижават, както виждахме през последните десетилетия - за битка с инфлацията. Развитите стопански системи като Обединеното кралство стартират да се правят оценка като нововъзникващите пазари след пагубни стопански и фискални политики, като тези от краткотрайното държавно управление на Тръс. Балоните на частния капитал, собствеността, рисковия капитал и криптовалутите ще се спукат в този момент, когато ерата на евтините пари завърши.
Но оттатък тях, нашите бурни времена ни показват по-мащабни геополитически мегазаплахи за метода ни на битие. Глобалната реакция против демократичната народна власт и възходът на радикални, властнически партии от извънредно дясно и ляво се дължат частично на внезапното повишаване на неравенството в приходите и благосъстоянието. Работниците се усещат изоставени, до момента в който елитите печелят благосъстояние и власт. Това ще се утежни със загубата на работни места, не заради търговията и миграцията, а тъй като изкуствения разсъдък, роботиката и автоматизацията ще доведат до непрекъсната софтуерна безработица. Оставено без надзор, това сигурно ще докара до идването на власт на още по-опасни, нападателни, популистки режими.
Нещо още по-спешно - спорът в Украйна усили риска от възобновяване на студената война сред Запада и сили като Китай, Русия или Северна Корея. Нарастващото напрежение сред Съединени американски щати и Китай по отношение на Тайван доближи връх през последните месеци и може да ескалира още повече. Постоянният риск от спор сред Иран и Израел към момента може да дестабилизира всички ни.
И най-после идва най-неотложната, най-реална мегазаплаха: световната климатична рецесия, която ще аргументи неописуеми, необратими стопански и естествени бедствия, в случай че продължи да бъде пренебрегната. Те към този момент са на вратата ни, несъмнено. Само тази година естествените бедствия доведоха до милиони климатични бежанци. Суши и горещи талази обгърнаха Индия и Пакистан, Субсахарска Африка и западната част на Съединени американски щати. Те са единствено знак за идни събития, само че великите сили вършат малко, с цел да се оправят с това - най-вече думи и в действителност множеството вложения не са нищо повече от зелена реплика и пожелателни планове. Това не е незабавното, осезаемо деяние, от което се нуждаем.
Това са единствено някои от актуалните злокобни признаци за доста по-лоши и рискови мегазаплахи през идното десетилетие - мегазаплахи, които виждам, че нашите водачи пренебрегват всеки ден, което ясно демонстрира, че относителното успокоение от последните 75 години към този момент не е даденост.
Ето един вероятен път за нашия предстоящ свят: тези закани се материализират и се подхранват една от друга в унищожителен цикъл, водещ до стопански безпорядък, неустойчивост, сривове и спорове, по-лоши, в сравнение с към този момент сме видели. Но има и друго, по-малко дистопично бъдеще: такова, в което локални и международни политици си сътрудничат за постоянни политики и решения, с цел да обезпечат продължаването, колкото и неравномерно да е, на половин век мир и разцвет.
Важно е нашите водачи да са наясно мегазаплахи като тези, с цел да могат да им намерят ршения, преди да е станало прекомерно късно. Докато дисфункционалната, поляризирана политика и воюващите геополитически съперничества пречат на по този начин нужното световно съдействие, дистопичният път наподобява по-вероятен.
Европа се затопля два пъти по-бързо от междинното за света
Емисиите на парникови газове в Европейски Съюз са намлели с 31%
Представяме материала без редакторска интервенция.
През идните десетилетия светът е изправен пред мегазаплахи, които биха заплашили освен нашата световна стопанска система и финансови активи, само че и биха изложили на риск мира и просперитета.
В нашия политизиран свят, ние сме пристрастни към краткосрочното обмисляне и оставяме мисленето за бъдещето на другите - тези закани са нещо друго. Оставени да порастват, те ще влошат живота на хората по света. От значително значение за публичното богатство е тези закани да не бъдат пренебрегнати от нашите водачи, а да бъдат приети, взети на съществено и да им се противодейства бързо.
Някои от тези огромни закани са стопански: призракът на инфлацията и рецесията едновременно; главната дългова рецесия, защото съотношенията на частния и обществения дълг доближиха исторически върхове; застаряващо население, което ще срине нашите пенсионни и здравни системи, ето Ви три. В годините преди финансовата рецесия от 2008 година аз вярно предвиждах, че нашите рискови цикли на взрив и срив ще доведат до цялостен стопански срив. Страхувам се, че ще се сблъскаме още веднъж с тази вероятност.
Ето по какъв начин би изглеждала икономическата рецесия този път. Глобална криза, която ще бъде тежка - не къса и плитка - защото високите коефициенти на дълга и възходящите лихвени проценти предизвикват внезапно увеличение на проблемите с обслужването на дълга. Неизпълнение на отговорности от " зомбирани " семейства, компании, финансови институции, държавни управления и страни, защото централните банки са принудени да усилят лихвените проценти - а не да ги понижават, както виждахме през последните десетилетия - за битка с инфлацията. Развитите стопански системи като Обединеното кралство стартират да се правят оценка като нововъзникващите пазари след пагубни стопански и фискални политики, като тези от краткотрайното държавно управление на Тръс. Балоните на частния капитал, собствеността, рисковия капитал и криптовалутите ще се спукат в този момент, когато ерата на евтините пари завърши.
Но оттатък тях, нашите бурни времена ни показват по-мащабни геополитически мегазаплахи за метода ни на битие. Глобалната реакция против демократичната народна власт и възходът на радикални, властнически партии от извънредно дясно и ляво се дължат частично на внезапното повишаване на неравенството в приходите и благосъстоянието. Работниците се усещат изоставени, до момента в който елитите печелят благосъстояние и власт. Това ще се утежни със загубата на работни места, не заради търговията и миграцията, а тъй като изкуствения разсъдък, роботиката и автоматизацията ще доведат до непрекъсната софтуерна безработица. Оставено без надзор, това сигурно ще докара до идването на власт на още по-опасни, нападателни, популистки режими.
Нещо още по-спешно - спорът в Украйна усили риска от възобновяване на студената война сред Запада и сили като Китай, Русия или Северна Корея. Нарастващото напрежение сред Съединени американски щати и Китай по отношение на Тайван доближи връх през последните месеци и може да ескалира още повече. Постоянният риск от спор сред Иран и Израел към момента може да дестабилизира всички ни.
И най-после идва най-неотложната, най-реална мегазаплаха: световната климатична рецесия, която ще аргументи неописуеми, необратими стопански и естествени бедствия, в случай че продължи да бъде пренебрегната. Те към този момент са на вратата ни, несъмнено. Само тази година естествените бедствия доведоха до милиони климатични бежанци. Суши и горещи талази обгърнаха Индия и Пакистан, Субсахарска Африка и западната част на Съединени американски щати. Те са единствено знак за идни събития, само че великите сили вършат малко, с цел да се оправят с това - най-вече думи и в действителност множеството вложения не са нищо повече от зелена реплика и пожелателни планове. Това не е незабавното, осезаемо деяние, от което се нуждаем.
Това са единствено някои от актуалните злокобни признаци за доста по-лоши и рискови мегазаплахи през идното десетилетие - мегазаплахи, които виждам, че нашите водачи пренебрегват всеки ден, което ясно демонстрира, че относителното успокоение от последните 75 години към този момент не е даденост.
Ето един вероятен път за нашия предстоящ свят: тези закани се материализират и се подхранват една от друга в унищожителен цикъл, водещ до стопански безпорядък, неустойчивост, сривове и спорове, по-лоши, в сравнение с към този момент сме видели. Но има и друго, по-малко дистопично бъдеще: такова, в което локални и международни политици си сътрудничат за постоянни политики и решения, с цел да обезпечат продължаването, колкото и неравномерно да е, на половин век мир и разцвет.
Важно е нашите водачи да са наясно мегазаплахи като тези, с цел да могат да им намерят ршения, преди да е станало прекомерно късно. Докато дисфункционалната, поляризирана политика и воюващите геополитически съперничества пречат на по този начин нужното световно съдействие, дистопичният път наподобява по-вероятен.
Европа се затопля два пъти по-бързо от междинното за света
Емисиите на парникови газове в Европейски Съюз са намлели с 31%
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ