Живеем във въглеродна икономика. Всички енергийни източници са свързани с

Живеем във въглеродна стопанска система. Всички енергийни източници са свързани с артикули, които съдържат въглерод- въглища, природен газ, петрол. Цялата ни енергетика е обвързвана с тези съединения, които на процедура отделят CO2 излъчвания. 20 век претърпя взрив в стопанската система, само че и взрив в излъчванията. станахме консуматорско общество, използваме от ден на ден сила. Природата сподели, че по този метод повече не може да продължаваме. Още през 70-те години започнахме да приказваме за появяването на озоновата дупка и по какъв начин да понижим потреблението на спрейове. Нарастването на CO2 през последните 100 000 години има симетрични пикове и спадове. От 1953-54 година обаче излизаме от зоната на естествените граници. През 1950 година стигхахме до горния предел и се очакваше да настъпи стабилизация и спад. Това не се случи. Започна едно бързо повишаване нагоре по права линия, което е повече от съдбовно. Аз съм прелестно сюрпризирана от международната просвета и политика, които проучиха  този развой. 30-40 година по-късно започва световната политика за понижаване на CO2 излъчванията. Това споделя Проф. Дария Владикова, началник на направление „ Водородни технологии и енергийни системи “ в Институт за резистентен преход и развиване към Тракийския университет - Стара Загора и част от екипа на Института по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките. Всички мислят, че приказваме за водород в  Европейския съюз от Зелената договорка, която беше призната 2019 година и служителите са решили да сложат вътре водород. Това не е по този начин. Идеята за атомна стопанска система стартира от времето на Жул Верн, който споделя “Водата ще бъде горивото на бъдещето “. Професионално за атомна стопанска система се приказва от 70-те години на предишния век. Терминът е въведен  от един от най-хубавите международни електрохимици - Джон Бокрис, който развива концепцията.  Изграждането  на атомна стопанска система става публична европейска политика през 2004 година с приемането на водородната стратегическа платформа от Романо Проди. Акцентът не е във водорода, а във възобновимата сила, тъй като ние произвеждаме зеления  водород, с цел да може оптимално да използваме възобновимата сила. Какви са вероятностите за България, беседваме с един от най-хубавите ни учени в тази посока.   Проф. Владикова, в териториалните проекти и особено в този на град Стара Загора е планувано развиване на водорода и електролизьори за произвеждане на водород. Смятате ли, че проектите са задоволително съответни да предложат опция на въглищата? Накратко, не са. Но тематиката за развиване на водорода в Стара Загора е доста по-стара от териториалните проекти. На процедура доста старания положихме в тях на по-късен стадий да влезе водородът. Водородът много мъчно си пробива път, само че един път като го пробие е рисково, тъй като става съвременен. Всички стартират да вършат водород без да мислят защо го вършат. Трябва да стартираме първо с отговор на въпроса защо ни би трябвало водород и какво ще вършим с него. Какъв е смисълът за България? От 2012 година има работна група на тази тематика. Никой не ни обръщаше внимание. Страната ни би трябвало да направи териториалните проекти по сходство на плановете от общ европейски интерес Important Projects of Common European Interest (IPCEI). Държавата прави едно рамкиране да вземем за пример до 2035 година какъв брой GW електролиза са нужни и евентуалните ниши за приложение – по тази причина работим по Пътната карта за развиване на водорода. Фирмите аплайват и разказват на какви вложения са подготвени, с цел да реализиран тези цели. Експертна държавна комисия отсява фантазиите от действителностите и се избира и подкрепя бизнес, който в действителност има съществени планове. Така наподобяват проектите на Португалия, да вземем за пример. Идват доста въодушевени компании. Ще дам образец с фабрика за хавлии от Казанлък, които желаят да приложат новаторски решения и в индустриалния развой да употребяват слънчеви панели и водород. Искат да вършат водород от слънчева сила, с цел да получат водна пара, само че това не е рентабилно. По-добрият вид е да употребяват непосредствено електрическата енергия от панелите, производството на водород ще им излезе доста скъпо. Българското произвеждане би трябвало да е ориентирано в превоза и огромните индустриални предприятия. Например в рафинерията и заводите за амоняк и торове, където непосредствено сивият водород, който се получава от реформинг на природен газ, се размени със зелен водород, който се получава посредством електролизана вода, т.е. посредством разложение на водата на водород и О2, за което се употребява възобновима сила. Друга индустриална ниша са  високо температурни процеси, да вземем за пример в стъкларската промишленост. Средносрочна стратегия е в производства, които няма по какъв начин да избегнете CO2 като да вземем за пример цимента. Но на този стадий е прекомерно скъпо България да се захване с такива демонстрационни планове. Бих посъветвала да стартираме да произвеждаме зелен  амоняк Но първо би трябвало да стартираме с производството на водород за превоза. Какви цели има страната ни в тази посока? До 2025 година би трябвало да имаме 120 транспортни средства на водород. Това е стихотворец ангажимент през 2020 година по  Директивата за различни горива, която към този момент се трансформира в правилник. Но за момента нищо не е направено. В признатата  Пътна карта за развиване на водорода ще се опитаме да променим това. Четири общини са подготвени да получат по 30 рейса или 120 водородни рейса с общо 14 MW електролизьори за произвеждане на водород. Проблемът е, че по стратегиите одобряват документи за електрификация на превоза, само че водородният превоз не се признава за електротранспорт. Това е една от бариерите, с които се борим. Цял свят знае, че водородните транспортни средства са на батерия и на горивна клетка и са 100% електрически, единствено България не знае. В  подготвяния Закон за стимулиране на електрическата подвижност макар моите текстове към момента водородните коли на горивна клетка не са включени. Нашият водороден автомобил в Българска академия на науките няма зелен номер. До два месеца ще е подготвена и преносимата атомна зарядна станция в границите на един теоретичен план. Преодоляваме бариери, само че това е обикновено, когато за водорода се знае толкоз малко. Аз работя и в областта на батериите, само че батериите не могат да основат стопанска система за разлика от водорода. Водородът преди всичко може да се създава в големи количества както е с нефта. За разлика от него обаче водородът не се изчерпва, не го копаем, а го вършим най-често от вода. При потреблението му  той още веднъж се трансформира във вода. В момента в България се създава водород, единствено че от природен газ. Ние сме на осмо-девето място в Европейска комисия по произвеждане на замърсен, сив водород. Ако сменяем този водород със зелен, незабавно подобряваме CO2 излъчванията и реализираме задачите си. Можем да го използваме на всички места както продуктите от нефта. Използваме го като суровина,  и като енергиен притежател, за термични процеси, в превоза, за произвеждане на химикали, в бита. Как ще коментирате изявление на господин Александър Загоров от КТ „ Подкрепа “, че централите в Марица Изток може да бъдат допълващи мощности единствено, когато стартират да вършат водород? Соларите вършат електрическа сила, която не може да се съхранява. Целта на национално равнище би трябвало да е да произвеждаме толкоз водород колкото можем да изразходваме или да изнасяме. Натрупване на електрони не съществува. Какво вършим, с цел да осигурим салдото на сила сега? Като имаме свръхпроизводство, стопираме възобновимата сила, тъй като нито може да спрете Топлоелектрическа централа за минути, нито атомната централа. Когато имаме свръхпроизводство стопираме най-чистото произвеждане. Вместо да стопираме производството на зелена сила, ние просто ще би трябвало да включим електролизьора, който стартира да създава водород, който съхраняваме. Това е един от пътищата да тръгнем към тази огромна атомна стопанска система. Г-н Загоров частично е прав, Топлоелектрическа централа могат да бъдат балансиращи, когато има доста възобновима сила.  ТЕЦ могат да работят на водород в случай че сменим въглищата с водород. Проектът ЗАХИР е първият, който пилотно се пробва да мине първо от въглища на природен газ, в който да впръскваме водород, тъй че да понижим резултата от излъчванията на природен газ. Така България влиза в групата на страните разрастващи нови технологии. Ще изследваме по какъв начин може да повишим % на водорода в газовите турбини. По плана ЗАХИР 20-30% от нощното осветяване в Стара Загора ще бъде ток от зелена сила. През деня сме произвели водород, през нощта го трансформираме в електрическа енергия. Това ще се случи в границите на три години и половина. Какви стъпки следва да се изпълнят по време на плана? За жал планът към момента е в стадий на договаряния с Европейската комисия по стратегия ХОРИЗОНТ ЕВРОПА. Той е оценен и утвърден, Министерство на нововъведенията и растежа е осигурило националното съфинансиране, само че към момента дружно търсим най-облекчения метод за отчитане. Това е демонстрационен план за 16 млн. евро. Съфинансирането по плана е 8 млн. евро. По плана ЗАХИР в Стара Загора ще има 2 MW електролизьор, една част от него ще се съхранява на ден, вечер ще се трансформира в сила през горивна клетка и тогава ще се осветява част от улиците на Стара Загора. Другата част отива във атомна зарядна станция. Затова би трябвало доста бързо да променим наредбата за зарядните станции. Тази станция ще зарежда 10 градски рейса на Стара Загора. Всичко това е демонстрационно ЕСО има амбициозна стратегия да подкрепя построяването на водородни зарядни станции в България. Ние сме задължени по новия правилник за различни горива на всеки 150 км да имаме построена зарядна станция  по TEN-Т коридорите. По тях ще пътуват транспортни средства и от други страни, които към този момент имат камиони на водород. Към естествена зарядна станция би трябвало да се добави и една –две колонки на водород както сега е с природния газ.