Трябва ли технологичните компании да ни плащат за данните ни?
Живеем в свят, в който пропастта сред богатите и бедните се уголемява. Тъй като Четвъртата индустриална гражданска война преобразува нашия свят, е по-важно от всеки път да се прегърнат провокациите на автоматизацията и огромните промени, които тя ще донесе на пазара на труда.
Според отчета " Бъдещето на труда " към 75 милиона работни места могат да бъдат закрити от смяна в разделянето на труда сред хората и машините. Мнозина се притесняват, че системите за изкуствен интелект (ИИ) ще заменят човешките служащи, които понастоящем извършват рутинни задания.
Това основава риск от още по-неравен свят, в който могат да процъфтяват единствено хората с задоволително механически умения и достъп до главно цифрово обучение.
За да намерим решения на този проблем, се нуждаем от радикални хрумвания. Е, можете да създадете повсеместен базов приход, който да понижи риска от редуциране? Какво ще стане, в случай че този повсеместен главен приход се основава на нашите данни?
Днес на практика ние предоставяме данните си гратис на огромните софтуерни колоси. Те употребяват данните ни, с цел да основават по-персонализирани артикули или услуги за нас, само че същинският им бизнес се основава на това да ги комерсиализират.
И по този начин, би трябвало да зададем някои значими въпроси: на кого в действителност принадлежат данните, кой е притежателят на данните и за какво не се заплаща за тях?
Всеки един ден хората създават голямо количество данни; към 2,5 квинтилиона байта, съгласно проучване на софтуерния публицист Бернар Мар. Гугъл обработва над 40 000 търсения всяка секунда и към 1,4 милиарда души употребяват Фейсбук всеки ден. Всяка минута се изпращат 16 милиона текстови известия, 154,200 позвънявания се реализират по Skype, 990,000 тиндер суайпа се случват, 156 милиона имейли се изпращат, 45788 пътувания на Uber и 600 нови страници се основават в Уикипедия.
Този растеж на основаването на данни се уголемява, защото използваме от ден на ден устройства с интернет на нещата. През последните години създадохме повече данни от цялата човешка история, взета дружно.
Въпреки това необикновено произвеждане на данни, производителите на данни - ние, хората, не получаваме никаква стойност за това с изключение на някои " безвъзмездни " услуги, като Фейсбук, които в реалност работят за събиране на още данни. Големите софтуерни компании са същинските спечелили в свободния свят на данни и това може да сътвори по-неравен свят в миг, когато се нуждаем от приобщаващ капитализъм.
Изследванията на продуктивността в Съединени американски щати от Дейвид Бърн и Джон Ферналд от Федералния запас и Маршал Рейнсдорф от МВФ откриха, че чисто безплатната стопанска система на данни работи като отрицателно на растежа на продуктивността, който продължава да изостава в международен мащаб макар очакванията за капацитета на AI. Нещо би трябвало да се промени, с цел да се насърчи приобщаващият напредък.
Освен това терзанието за бъдещи загуби на работни места в цифровата стопанска система основава злост към глобализацията и институциите, което подтиква популистките придвижвания както от дясно, по този начин и от ляво. Тези придвижвания изострят национализма, затварят границите и са срещу свободната търговия.
Това са значими обществени и политически опасности, които би трябвало да бъдат решени с изцяло решение.
Четвъртата индустриална гражданска война изисква тонове данни за бизнес моделите на бъдещето. Изкуственият разсъдък, по-сложните роботи и машини работят с данни, основани преди този момент от хора. Те се нуждаят от данни, с цел да учат, да се оправят по-добре с това, което вършат, и да се трансформират в артикул или услуга с комерсиална цел.
В днешно време обаче не съществува същински тласък, който да способства за основаването на висококачествени данни, които да дадат опция на всички тези технологии и да усилят оптимално капацитета на цифровата стопанска система. Днес единствено някои консуматори осъзнават продуктивната стойност на данните си и ролята, която играят на пазара за машинно образование.
С напредването на Четвъртата индустриална гражданска война, данните ще стават още по-ценна стока. Тази информация и цифровата стопанска система се основават на данни; доста системи за ИИ зависят от дейното присъединяване на хората, с цел да генерират съответните данни.
И по този начин, по какъв начин можем да намерим решение, което нарушава сегашната парадигма на един свят, където производството на данни е свободно, с цел да създадем по-приобщаващ, етичен и транспарантен модел? Универсалният базов приход въз основа на данните, които произвеждаме, може да бъде отговорът.
Тази концепция е разказана за пръв път от Ярон Лайнър в книгата му " Кой държи бъдещето? " през 2013 година В книгата той подлага на критика техническата промишленост за натрупването и оценката на потребителските данни, без да признава паричното обвързване към хората за цялата свободна информация, която основават им дават.
Той също по този начин твърди, че неналичието на таргетиране на тласъците подкопава пазарните правила на оценката, изкривява разпределението на финансовата възвращаемост от стопанската система на данните и стопира потребителите да се развиват в " първокласни цифрови жители ".
Ерик Поснър и Глен Уейл настояват в своята книга " Радикални пазари " от 2018 година, че заплащането на хора за данни би повишило междинния приход на семействата в Съединени американски щати с 20 000 $, което е по-голямо нарастване от покачването в следвоенната ера.
За да създадем повсеместен базов приход от данни, данните, които произвеждаме, би трябвало да бъдат оценени за това, което са, т.е. труд. Но с цел да работи, има някои въпроси, на които би трябвало да се отговори.
Как да оценяваме заслужено и дейно данните?
Кой ще договаря за главния приход за данните?
С данните, които се трансформират в автентичен труд или приход, по какъв начин ще ги предпазим от кражба?
Как да се наложат хонорари от фирмите, които употребяват данните?
Каква е ролята на държавното управление на този нов пазар?
Време е за икономистите, политиците, бизнесмените и университетските среди да стартират да намират отговорите на тези въпроси и да одобряват това решение като действителна опция за по-приобщаващо бъдеще на капитализма.
Ако тази концепция бъде приложена, данните, дружно с ИИ, ще се преглеждат като нов източник на добре платени работни места и добавки към приходите, а не като опасност за хората и служащите.
Стойността на цифровата стопанска система ще бъде споделена сред жителите - производителите на данни, създавайки по-справедлива стопанска система за всички. Може да се реализира нова епоха на стопански напредък и софтуерно развиване. /money.bg
Според отчета " Бъдещето на труда " към 75 милиона работни места могат да бъдат закрити от смяна в разделянето на труда сред хората и машините. Мнозина се притесняват, че системите за изкуствен интелект (ИИ) ще заменят човешките служащи, които понастоящем извършват рутинни задания.
Това основава риск от още по-неравен свят, в който могат да процъфтяват единствено хората с задоволително механически умения и достъп до главно цифрово обучение.
За да намерим решения на този проблем, се нуждаем от радикални хрумвания. Е, можете да създадете повсеместен базов приход, който да понижи риска от редуциране? Какво ще стане, в случай че този повсеместен главен приход се основава на нашите данни?
Днес на практика ние предоставяме данните си гратис на огромните софтуерни колоси. Те употребяват данните ни, с цел да основават по-персонализирани артикули или услуги за нас, само че същинският им бизнес се основава на това да ги комерсиализират.
И по този начин, би трябвало да зададем някои значими въпроси: на кого в действителност принадлежат данните, кой е притежателят на данните и за какво не се заплаща за тях?
Всеки един ден хората създават голямо количество данни; към 2,5 квинтилиона байта, съгласно проучване на софтуерния публицист Бернар Мар. Гугъл обработва над 40 000 търсения всяка секунда и към 1,4 милиарда души употребяват Фейсбук всеки ден. Всяка минута се изпращат 16 милиона текстови известия, 154,200 позвънявания се реализират по Skype, 990,000 тиндер суайпа се случват, 156 милиона имейли се изпращат, 45788 пътувания на Uber и 600 нови страници се основават в Уикипедия.
Този растеж на основаването на данни се уголемява, защото използваме от ден на ден устройства с интернет на нещата. През последните години създадохме повече данни от цялата човешка история, взета дружно.
Въпреки това необикновено произвеждане на данни, производителите на данни - ние, хората, не получаваме никаква стойност за това с изключение на някои " безвъзмездни " услуги, като Фейсбук, които в реалност работят за събиране на още данни. Големите софтуерни компании са същинските спечелили в свободния свят на данни и това може да сътвори по-неравен свят в миг, когато се нуждаем от приобщаващ капитализъм.
Изследванията на продуктивността в Съединени американски щати от Дейвид Бърн и Джон Ферналд от Федералния запас и Маршал Рейнсдорф от МВФ откриха, че чисто безплатната стопанска система на данни работи като отрицателно на растежа на продуктивността, който продължава да изостава в международен мащаб макар очакванията за капацитета на AI. Нещо би трябвало да се промени, с цел да се насърчи приобщаващият напредък.
Освен това терзанието за бъдещи загуби на работни места в цифровата стопанска система основава злост към глобализацията и институциите, което подтиква популистките придвижвания както от дясно, по този начин и от ляво. Тези придвижвания изострят национализма, затварят границите и са срещу свободната търговия.
Това са значими обществени и политически опасности, които би трябвало да бъдат решени с изцяло решение.
Четвъртата индустриална гражданска война изисква тонове данни за бизнес моделите на бъдещето. Изкуственият разсъдък, по-сложните роботи и машини работят с данни, основани преди този момент от хора. Те се нуждаят от данни, с цел да учат, да се оправят по-добре с това, което вършат, и да се трансформират в артикул или услуга с комерсиална цел.
В днешно време обаче не съществува същински тласък, който да способства за основаването на висококачествени данни, които да дадат опция на всички тези технологии и да усилят оптимално капацитета на цифровата стопанска система. Днес единствено някои консуматори осъзнават продуктивната стойност на данните си и ролята, която играят на пазара за машинно образование.
С напредването на Четвъртата индустриална гражданска война, данните ще стават още по-ценна стока. Тази информация и цифровата стопанска система се основават на данни; доста системи за ИИ зависят от дейното присъединяване на хората, с цел да генерират съответните данни.
И по този начин, по какъв начин можем да намерим решение, което нарушава сегашната парадигма на един свят, където производството на данни е свободно, с цел да създадем по-приобщаващ, етичен и транспарантен модел? Универсалният базов приход въз основа на данните, които произвеждаме, може да бъде отговорът.
Тази концепция е разказана за пръв път от Ярон Лайнър в книгата му " Кой държи бъдещето? " през 2013 година В книгата той подлага на критика техническата промишленост за натрупването и оценката на потребителските данни, без да признава паричното обвързване към хората за цялата свободна информация, която основават им дават.
Той също по този начин твърди, че неналичието на таргетиране на тласъците подкопава пазарните правила на оценката, изкривява разпределението на финансовата възвращаемост от стопанската система на данните и стопира потребителите да се развиват в " първокласни цифрови жители ".
Ерик Поснър и Глен Уейл настояват в своята книга " Радикални пазари " от 2018 година, че заплащането на хора за данни би повишило междинния приход на семействата в Съединени американски щати с 20 000 $, което е по-голямо нарастване от покачването в следвоенната ера.
За да създадем повсеместен базов приход от данни, данните, които произвеждаме, би трябвало да бъдат оценени за това, което са, т.е. труд. Но с цел да работи, има някои въпроси, на които би трябвало да се отговори.
Как да оценяваме заслужено и дейно данните?
Кой ще договаря за главния приход за данните?
С данните, които се трансформират в автентичен труд или приход, по какъв начин ще ги предпазим от кражба?
Как да се наложат хонорари от фирмите, които употребяват данните?
Каква е ролята на държавното управление на този нов пазар?
Време е за икономистите, политиците, бизнесмените и университетските среди да стартират да намират отговорите на тези въпроси и да одобряват това решение като действителна опция за по-приобщаващо бъдеще на капитализма.
Ако тази концепция бъде приложена, данните, дружно с ИИ, ще се преглеждат като нов източник на добре платени работни места и добавки към приходите, а не като опасност за хората и служащите.
Стойността на цифровата стопанска система ще бъде споделена сред жителите - производителите на данни, създавайки по-справедлива стопанска система за всички. Може да се реализира нова епоха на стопански напредък и софтуерно развиване. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ