Живеем в интересни времена. Досущ като в книга на Тери

Живеем в забавни времена. Досущ като в книга на Тери Пратчет, това прекомерно постоянно звучи като проклинание. Защото колкото и доста благоприятни условия да дава актуалният свят, толкоз доста и ни лишава – безшумно, съвсем незабелязано, до момента в който прашинките в животомерите ни отлитат и се разпиляват в безкрая. Наскоро четох една статистика за депресията – по какъв начин сега страдащите от нея са няколко пъти повече от тези преди десетина години, по какъв начин към 2030 година това ще е вторият фактор за смъртност на популацията и по какъв начин редица условия от модерния метод на живот в ХХI век оказват смазващо въздействие върху душeвността на индивида.

За страдание, стегнат в примката на самотност, възприятие за изолираност от света и от другите, страдащият минава през етапите на своята горест самичък. Понякога даже най-близките му не усещат, че вътре в него зейват пукнатини и пропасти, в които пропадат всички светли усеща и наслади. Защото на пръв взор може и да няма следи – виждаш младеж, в разцвета на силите му, с добра работа, семейство, на пръв взор приемлив обществен статус, обучение, другарски кръг. Но това е единствено върхът на айсберга. Само на рамото на непосредствен можеш да изплачеш болката си и въпреки всичко да чуеш, че животът не е толкоз заплашителен и че би трябвало още един път да опиташ да догониш щастието. Под повърхността му този човек се прибира самичък у дома, заключва вратата на дома си и бива обхванат от личните си страхове и неспособност да показа паниките и вълненията си с хората към себе си. Защото не усеща топлотата им. Защото от време на време комфортно се вкопчваме в материалния свят към нас и забравяме, че сме на първо място хора и че живеем взаимосвързани. Защото рекламите ни внушават, че щастието се купува с пари, а ти би трябвало да си „ сполучлив, сполучлив, сполучлив! ”; че с цел да си хубав, би трябвало да отговаряш на невъзможните стандарти за хармония, наложени от фешън списания и видеоклипове; че с цел да живееш здравословно, би трябвало да участват в менюто ти скъпи „ суперхрани ”, както и да правиш джогинг с маркови маратонки… Че с цел да живееш добре в актуалния свят, би трябвало да си съвършеният потребител. И да позволиш всичките ти стремежи и желания да могат да се вместят в лимита на най-малко няколко кредитни карти. А в името на всичко това да позволиш житейската ти сила да се изтече през каналите на сиви офиси, компании с гръмки имена или – в случай че си огромен късметлия – огромни корпорации…

Иначе си новобранец. Особняк. Гледат те необичайно, когато не показваш фотоси от почивката си в чужбина. И считат, че не измерваш триумфа с размера на заплатата, тъй като – съгласно тях – заплатата ти е прекомерно алегорична, с цел да си позволиш сходен разкош, а не тъй като вярваш в нещо друго, тъй като имаш други полезности.