Теорията от Викторианската епоха, според която Марс някога е била населена от отчаяна напреднала цивилизация
Живеем в години на непрестанни астрономически открития. Всеки ден нови данни ни доближават със стъпка по-близо до отговорите на безконечните ни въпроси – по какъв начин наподобява вселената, по какъв начин работи, дали сме сами в нея или я споделяме с други интелигентни същества.
Теориите за битие на напреднали цивилизации не са по никакъв начин нови. Хората постоянно са изучавали тази концепция, изключително през Викторианската ера.
Най-често учените са насочвали вниманието си към една планета – Марс. Дори през днешния ден астрономите считат, че Марс е добър претендент за планета, която е поддържала живот в предишното. Един подобен академик е бил Пърсивал Лоуъл.
Пърсивал Лоуъл
Лоуъл е роден в богато и авторитетно Бостънско семейство. Брат му Абът е ректор на „ Харвард “, а сестра му Ейми Лоуъл е американска поетеса. След като приключва „ Харвард “ със компетентност математика, Пърсивал изнася тирада за небуларната догадка – предполагайки, че Слънчевата система се е образувала от мъглявини. Това е тематика, която се е смятала за извънредно напреднала тогава.
Пърсивал отдава целия си живот на астрономията, а с благосъстоянието, с което разполага, основава обсерваторията „ Лоуъл “ в Аризона – на място, ситуирано на далечно разстояние от градските светлини и замърсяването. Там той прекарва 23 години от живота си. Това е първата обсерватория в света, основана на отдалечено от градската среда място.
В обсерваторията Лоуъл стартира интензивно проучване не Марс. Манията му стартира, откакто прочита книгата на Камий Фламарион „ La planete Mars ”. Лоуъл е заинтересован от „ каналите на Марс “, които вижда на илюстрации, направени от астронома Джовани Шапарели. Пърсивал учи Марс в продължение на 15 години като в това време прави детайлни рисунки на повърхността й. Той разказва откритията си в три книги – „ Mars ” от 1895 година, „ Mars and its Canals ” от 1906 и “Mars as the Abode of Life ” от 1908 година.
Илюстрация на каналите на Марс
Въпреки че има и други учени, които споделят мнението на Лоуъл, че Марс в миналото е поддържала образован живот, той е индивидът, който разпространява тази доктрина. Според Пърсивал каналите на Марс са построени от напреднала цивилизация като акт на обезсърчение. Той счита, че по каналите те са желали да придвижат водата от полярните точки на планетата, които са били единствен източник на вода, за да спасят изсъхващата и умираща планета, която населяват.
Идеята добива голяма известност измежду народа, само че учените не са съгласни с нея. Други астрономи от това време били скептично настроени и не виждали „ каналите “, които Лоуъл виждал на повърхността на Марс. Работата на Пърсивал била отречена от учените и получила голям брой отрицателни мнения.
През 1909 година астрономи от обсерваторията Mount Wilson употребяват телескопа си, който бил доста по-добър от този на Лоуъл. Те виждат някакви деформации по повърхността, които сметнали за естествена ерозия.
Пърсивал в обсерваторията „ Лоуъл “
Теорията на Пърсивал е опровергана от НАСА, откакто през 60-те години на предишния век са направени доста по-добри изображения на Марс, които разкриват повърхността на планетата и се оказва, че тези „ канали “ са оптична заблуда.
В последна сметка теорията на Лоуъл унищожава кариерата му. Това, както и експлоадирането на Първата международна война, утежняват здравето му. Той е унищожен от войната и неспособността си да потвърди теорията си. Въпреки това, е считан за един от най-влиятелните учени. Лоуъл умира от сърдечен удар на 12.11.1916 година – на 61-годишна възраст. Погребан е наоколо до обсерваторията му, на място, наречено Mars Hill.
