Св. мчци Прокъл и Иларий. Правед. Вероника. Преп. Паисий Светогорец
Житие на свети мъченици Прокъл и Иларий
Св. Прокъл бил от с. Калипта, покрай Анкира (Анкара). При царуването на Траян той бил наказан на разпятие и пробождане със стрела за непочитане на езическите богове. Когато го водели на мястото на наказването, неговият племенник, младият Иларий, му се поклонил и извикал: " И аз съм християнин! " Иларий бил затворен в тюрма, а Прокъл разпнали и пускали в него стрели, до момента в който в страшни страдания починал. Вярващите погребали тялото му.
На третия ден Иларий бил грубо бичуван поради неговата неотстъпчивост във вярата. Оковали го във вериги, повлекли го вън от града и там го посекли. Тялото му било заровено покрай тялото на Прокъл.
Страдания на светите мъченици Прокъл и Иларий
Светите мъченици Прокъл и Иларий били родом от покрайнините на Калипт, близо до Анкира. Пострадали от ръката на хегемона Максим по време на ръководството на Траян. Първи бил хванат свети Прокъл и изправен пред самия император, който по това време се намирал там. Оковали светията и го хвърлили в тюрма. Императорът разгледал делото му и открил, че не се подчинява на нечестиви заповеди[3]. Тогава го предал за мъчения на хегемона Максим. Хегемонът изправил на съд Христовия пандизчия и почнал да го разпитва:
- От какъв жанр си?
- Моят жанр е Христов и моята вяра е Моят Бог - отвърнал свети Прокъл.
- Кълна се в боговете, че няма да те пощадя! - го заплашил хегемонът. - Известна ли ти е заповедта на императора, която е огласена навсякъде - всички християни да принасят жертва на боговете?
- Чух за тези беззаконни разпореждания. Те са дадени за сексапил на мнозина и за погибел на тия, които са ги издали.
- Ти смееш да укоряваш царя и да хулиш законите му? - с възмущение и удивление в това време споделил хегемонът. - Нима не виждаш какви страдания те чакат, окаянико?
- Прави каквото искаш - възразил мъченикът, - няма да принеса жертва на твоите богове и не се тревожа от тъгите, които убиват тялото, само че не и душата. Трябва да се боим от Бога, а не от хората.
- Избирай - да живееш или да умреш: ето дървото за мъчения е готово дружно с всички останали принадлежности. Чакаме твоя отговор: какво избираш?
Свети Прокъл отвърнал:
- Щом вие се страхувате да нарушите царската заповед, с цел да не бъдете подложени на краткотрайни мъчения, то ние, християните, се боим още повече да нарушим Божията заповед, с цел да не бъдем подложени на безконечни страдания, които Бог е приготвил за ония, които отстъпват от Него и се кланят на вашите лъжливи богове, които на бъдещия съд дружно с принасящите им жертва ще бъдат предадени на безконечна крах.
- Как дръзваш да укоряваш и нашите богове? - слисан попитал хегемонът. - Да знаеш, че макар твоето предпочитание ще те принуждава да признаеш могъществото на нашите богове.
- Аз пък се надявам на Моя Бог, че преди да ме убедиш да изповядам твоите богове, ще направя така, че пред всички бойци и прислужници, макар желанието си, ще признаеш Моя Владика и със личната си ръка ще напишеш: същински е Богът на неверния Прокъл и няма различен с изключение на Него.
Разгневеният хегемон заповядал да окачат мъченика гол на дървото, да завържат на краката му тежък камък и с стоманени куки да дерат тялото му. Мъчили го по този начин доста време. Той понасял мъжествено всичко, без да каже дума, с очи, вперени в небето. После го снели и го оковали във вериги.
След това хегемонът потеглил за Калипт и заповядал мъченикът да го следва пеша, без да изостава от бързите коне. Когато минали по този начин съвсем половината от пътя, свети Прокъл почнал да се моли, призовавайки с висок глас Бога:
- Иисусе Христе, Боже Мой, за Когото аз пострадвам осквернен и воден от бойците. Да се слави Твоето име во веки, чуй в този момент твоя раб: простри всесилната си ръка и стой беззаконния хегемон и не му позволявай да продължи пътя си, до момента в който не изповяда пред всички, че няма различен Бог с изключение на Тебе!
Щом светецът се помолил, хегемонът ненадейно спрял на пътя, като вързан. Нито конете, нито самият той могли да се помръднат, спрени от невидимата Божия мощ. Спрели се и всички бойци, чудейки се на станалото. Изгубили доста време в старанията си да помръднат колесницата. Пришпорвали конете, впрягали други, опитвали се да теглят сами колесницата, само че нищо не могли да сторят. Не били в положение дори да снемат хегемона от нея. Колесницата била неподвижна като канара, а хегемонът в нея - като прикрепен. Тогава той споделил на спътниците си:
- Това е работа на оня остроумен християнин, той ни омагьоса по този начин, че да не можем да помръднем и да се върнем назад.
И изпратил един прислужник на име Ермий да каже на мъченика, който бил надалеч от тях:
- С каква магия ни спря измежду пътя? Очевидно се боиш от мъченията, които те чакат, и си послужи с ловкост, единствено и единствено да не те заведат там.
Но свети Прокъл споделил на прислужникът:
- Кълна се в Господа Бога, че вие няма да помръднете от местата си, до момента в който хегемонът не изповяда името на Господа Иисуса Христа, както му бях споделил.
- Ако хегемонът изповяда името на Твоя Бог там, на пътя, ти по какъв начин ще чуеш или ще схванеш, като си надалеч от него?
Мъченикът му отвърнал:
- Нека да изповяда това на хартия и да ми го прати и вие незабавно ще продължите пътя си за Калипт.
Ермий се върнал назад и предал думите на мъченика. Колкото и да не желал, хегемонът бил заставен да вземе хартия и да напише:
" Един е същинският Бог - Този, Който уважава Прокъл, и няма различен Бог с изключение на Него ".
Щом написал това, изпратил бележката на мъченика и незабавно конете и бойците се размърдали и траяли пътя си.
В Калипт той изправил свети Прокъл на съд и му споделил:
- По пътя ти ни сподели силата на магиите си, тук аз ще ти покажа силата на моята власт и както ти ме принуди да призная Твоя Бог, така и аз ще те принуждава да признаеш нашите богове и да им принесеш жертва.
Щом изрекъл това, заповядал да донесат запалени свещи и с тях да горят корема и ребрата на светеца. Мъчили го, до момента в който не обгоряло цялото му тяло, само че той все мълчал и не показвал дори диря от неспокойствие, като че ли тялото не било негово, а непознато. Хегемонът му рекъл тогава:
- Нехаеш за тъгите.
Светецът отвърнал:
- Нехая за тези, само че се опасявам от безконечните.
- Ще се покориш ли на нашите богове?
- Аз се подчинявам на Христа, Който пребъдва во веки: Той е моя Надежда! - чул в отговор.
- Искаш ли да умреш в страдания?
- И да умра, отново ще оживея - възразил му свети Прокъл.
Тогава хегемонът заповядал на бойците да изведат свети Прокъл от града, да го разпнат на едно дърво и да стрелят с лъкове по него. Те го повели и взели да го уговарят:
- Послушай ни и принеси жертва на боговете, и незабавно изкусни лекари ще излекуват раните ти, и ще те възнаградят с почетен ранг.
- Мен ме чака небесен ранг, с който ще ме възнагради Христос, Моят Бог. Не ме изкушавайте повече, а правете каквото ви е заповядано.
Както вървели и разговаряли, срещнал ги един млад мъж на име Иларий, племенник на свети Прокъл, негов братов наследник. Приближил се, поклонил се на чичо си и като го целунал, възкликнал:
- И аз съм християнин!
Войниците го хванали и го затворили в тъмницата, а свети Прокъл повели към лобното му място. Разпънали го на дървото, опънали тетивите на лъковете и почнали да стрелят в него. Мъченикът с пронизано от стрелите тяло се молел на Бога:
- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си, избави ме, Боже същински!
С тези думи той преклонил глава и умрял. Свети страдалец Прокъл се преставил на 12 юли. Вярващи взели скрито мощите му и го погребали.
А Иларий седял в тъмницата и пеел: " Ще те възлюбя, Господи, цитадела моя! Господ е моя твърдиня и мое прикритие... ", от 17 псалом.
Когато задремал, му се явил ангел Господен и му споделил:
- Не пердах се, хвани се, аз съм с теб. Бог ме изпрати да те укрепя.
На третия ден от кончината на Прокъл извели свети Иларий за мъчения. Хегемонът го попитал:
- Ти християнин ли си?
Мъченикът отвърнал:
- Да, християнин съм. Всички от моя жанр бяха християни и умряха, почитайки Христа.
Тогава хегемонът заповядал в яростта си дълго и грубо да бият мъченика, закачен гол на едно дърво. После го осъдил на гибел и заповядал да го изведат от града и да му отсекат главата. Войниците му вързали ръцете, съборили го на земята и го повлекли за краката. В това време мъченикът пеел: " Основите му са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова " (Пс. 86:2).
Тялото на мъченика, влачен по земята, оставяло кървава следа. Когато се отдалечили от града, палачът извадил меча си, а светецът се помолил на Бога:
- Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!
И главата на мъченика била отсечена. Това станало на 15 юли, на третия ден от кончината на свети Прокъл. Тялото на свети Иларий било захвърлено там, където било обезглавено. През нощта вярващи пристигнали, взели го и дружно с останките на свети Прокъл го погребали, прославяйки Христа Бога с Отца и Светия Дух, прочут во веки. Амин.
Св. Прокъл бил от с. Калипта, покрай Анкира (Анкара). При царуването на Траян той бил наказан на разпятие и пробождане със стрела за непочитане на езическите богове. Когато го водели на мястото на наказването, неговият племенник, младият Иларий, му се поклонил и извикал: " И аз съм християнин! " Иларий бил затворен в тюрма, а Прокъл разпнали и пускали в него стрели, до момента в който в страшни страдания починал. Вярващите погребали тялото му.
На третия ден Иларий бил грубо бичуван поради неговата неотстъпчивост във вярата. Оковали го във вериги, повлекли го вън от града и там го посекли. Тялото му било заровено покрай тялото на Прокъл.
Страдания на светите мъченици Прокъл и Иларий
Светите мъченици Прокъл и Иларий били родом от покрайнините на Калипт, близо до Анкира. Пострадали от ръката на хегемона Максим по време на ръководството на Траян. Първи бил хванат свети Прокъл и изправен пред самия император, който по това време се намирал там. Оковали светията и го хвърлили в тюрма. Императорът разгледал делото му и открил, че не се подчинява на нечестиви заповеди[3]. Тогава го предал за мъчения на хегемона Максим. Хегемонът изправил на съд Христовия пандизчия и почнал да го разпитва:
- От какъв жанр си?
- Моят жанр е Христов и моята вяра е Моят Бог - отвърнал свети Прокъл.
- Кълна се в боговете, че няма да те пощадя! - го заплашил хегемонът. - Известна ли ти е заповедта на императора, която е огласена навсякъде - всички християни да принасят жертва на боговете?
- Чух за тези беззаконни разпореждания. Те са дадени за сексапил на мнозина и за погибел на тия, които са ги издали.
- Ти смееш да укоряваш царя и да хулиш законите му? - с възмущение и удивление в това време споделил хегемонът. - Нима не виждаш какви страдания те чакат, окаянико?
- Прави каквото искаш - възразил мъченикът, - няма да принеса жертва на твоите богове и не се тревожа от тъгите, които убиват тялото, само че не и душата. Трябва да се боим от Бога, а не от хората.
- Избирай - да живееш или да умреш: ето дървото за мъчения е готово дружно с всички останали принадлежности. Чакаме твоя отговор: какво избираш?
Свети Прокъл отвърнал:
- Щом вие се страхувате да нарушите царската заповед, с цел да не бъдете подложени на краткотрайни мъчения, то ние, християните, се боим още повече да нарушим Божията заповед, с цел да не бъдем подложени на безконечни страдания, които Бог е приготвил за ония, които отстъпват от Него и се кланят на вашите лъжливи богове, които на бъдещия съд дружно с принасящите им жертва ще бъдат предадени на безконечна крах.
- Как дръзваш да укоряваш и нашите богове? - слисан попитал хегемонът. - Да знаеш, че макар твоето предпочитание ще те принуждава да признаеш могъществото на нашите богове.
- Аз пък се надявам на Моя Бог, че преди да ме убедиш да изповядам твоите богове, ще направя така, че пред всички бойци и прислужници, макар желанието си, ще признаеш Моя Владика и със личната си ръка ще напишеш: същински е Богът на неверния Прокъл и няма различен с изключение на Него.
Разгневеният хегемон заповядал да окачат мъченика гол на дървото, да завържат на краката му тежък камък и с стоманени куки да дерат тялото му. Мъчили го по този начин доста време. Той понасял мъжествено всичко, без да каже дума, с очи, вперени в небето. После го снели и го оковали във вериги.
След това хегемонът потеглил за Калипт и заповядал мъченикът да го следва пеша, без да изостава от бързите коне. Когато минали по този начин съвсем половината от пътя, свети Прокъл почнал да се моли, призовавайки с висок глас Бога:
- Иисусе Христе, Боже Мой, за Когото аз пострадвам осквернен и воден от бойците. Да се слави Твоето име во веки, чуй в този момент твоя раб: простри всесилната си ръка и стой беззаконния хегемон и не му позволявай да продължи пътя си, до момента в който не изповяда пред всички, че няма различен Бог с изключение на Тебе!
Щом светецът се помолил, хегемонът ненадейно спрял на пътя, като вързан. Нито конете, нито самият той могли да се помръднат, спрени от невидимата Божия мощ. Спрели се и всички бойци, чудейки се на станалото. Изгубили доста време в старанията си да помръднат колесницата. Пришпорвали конете, впрягали други, опитвали се да теглят сами колесницата, само че нищо не могли да сторят. Не били в положение дори да снемат хегемона от нея. Колесницата била неподвижна като канара, а хегемонът в нея - като прикрепен. Тогава той споделил на спътниците си:
- Това е работа на оня остроумен християнин, той ни омагьоса по този начин, че да не можем да помръднем и да се върнем назад.
И изпратил един прислужник на име Ермий да каже на мъченика, който бил надалеч от тях:
- С каква магия ни спря измежду пътя? Очевидно се боиш от мъченията, които те чакат, и си послужи с ловкост, единствено и единствено да не те заведат там.
Но свети Прокъл споделил на прислужникът:
- Кълна се в Господа Бога, че вие няма да помръднете от местата си, до момента в който хегемонът не изповяда името на Господа Иисуса Христа, както му бях споделил.
- Ако хегемонът изповяда името на Твоя Бог там, на пътя, ти по какъв начин ще чуеш или ще схванеш, като си надалеч от него?
Мъченикът му отвърнал:
- Нека да изповяда това на хартия и да ми го прати и вие незабавно ще продължите пътя си за Калипт.
Ермий се върнал назад и предал думите на мъченика. Колкото и да не желал, хегемонът бил заставен да вземе хартия и да напише:
" Един е същинският Бог - Този, Който уважава Прокъл, и няма различен Бог с изключение на Него ".
Щом написал това, изпратил бележката на мъченика и незабавно конете и бойците се размърдали и траяли пътя си.
В Калипт той изправил свети Прокъл на съд и му споделил:
- По пътя ти ни сподели силата на магиите си, тук аз ще ти покажа силата на моята власт и както ти ме принуди да призная Твоя Бог, така и аз ще те принуждава да признаеш нашите богове и да им принесеш жертва.
Щом изрекъл това, заповядал да донесат запалени свещи и с тях да горят корема и ребрата на светеца. Мъчили го, до момента в който не обгоряло цялото му тяло, само че той все мълчал и не показвал дори диря от неспокойствие, като че ли тялото не било негово, а непознато. Хегемонът му рекъл тогава:
- Нехаеш за тъгите.
Светецът отвърнал:
- Нехая за тези, само че се опасявам от безконечните.
- Ще се покориш ли на нашите богове?
- Аз се подчинявам на Христа, Който пребъдва во веки: Той е моя Надежда! - чул в отговор.
- Искаш ли да умреш в страдания?
- И да умра, отново ще оживея - възразил му свети Прокъл.
Тогава хегемонът заповядал на бойците да изведат свети Прокъл от града, да го разпнат на едно дърво и да стрелят с лъкове по него. Те го повели и взели да го уговарят:
- Послушай ни и принеси жертва на боговете, и незабавно изкусни лекари ще излекуват раните ти, и ще те възнаградят с почетен ранг.
- Мен ме чака небесен ранг, с който ще ме възнагради Христос, Моят Бог. Не ме изкушавайте повече, а правете каквото ви е заповядано.
Както вървели и разговаряли, срещнал ги един млад мъж на име Иларий, племенник на свети Прокъл, негов братов наследник. Приближил се, поклонил се на чичо си и като го целунал, възкликнал:
- И аз съм християнин!
Войниците го хванали и го затворили в тъмницата, а свети Прокъл повели към лобното му място. Разпънали го на дървото, опънали тетивите на лъковете и почнали да стрелят в него. Мъченикът с пронизано от стрелите тяло се молел на Бога:
- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си, избави ме, Боже същински!
С тези думи той преклонил глава и умрял. Свети страдалец Прокъл се преставил на 12 юли. Вярващи взели скрито мощите му и го погребали.
А Иларий седял в тъмницата и пеел: " Ще те възлюбя, Господи, цитадела моя! Господ е моя твърдиня и мое прикритие... ", от 17 псалом.
Когато задремал, му се явил ангел Господен и му споделил:
- Не пердах се, хвани се, аз съм с теб. Бог ме изпрати да те укрепя.
На третия ден от кончината на Прокъл извели свети Иларий за мъчения. Хегемонът го попитал:
- Ти християнин ли си?
Мъченикът отвърнал:
- Да, християнин съм. Всички от моя жанр бяха християни и умряха, почитайки Христа.
Тогава хегемонът заповядал в яростта си дълго и грубо да бият мъченика, закачен гол на едно дърво. После го осъдил на гибел и заповядал да го изведат от града и да му отсекат главата. Войниците му вързали ръцете, съборили го на земята и го повлекли за краката. В това време мъченикът пеел: " Основите му са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова " (Пс. 86:2).
Тялото на мъченика, влачен по земята, оставяло кървава следа. Когато се отдалечили от града, палачът извадил меча си, а светецът се помолил на Бога:
- Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!
И главата на мъченика била отсечена. Това станало на 15 юли, на третия ден от кончината на свети Прокъл. Тялото на свети Иларий било захвърлено там, където било обезглавено. През нощта вярващи пристигнали, взели го и дружно с останките на свети Прокъл го погребали, прославяйки Христа Бога с Отца и Светия Дух, прочут во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ