Бездомник живее в кметството, където подписаха Паси
Жителите на смолянското село Стойките събраха пари за заравяне на скитник, който години наред живееше в постройката на кметството. В селото от 2008 година си имат всекидневен, само че настоящ локален парламент, който взима решения за всички публични въпроси. " Без мнението на локалния парламент нищо не подхващам и се преценявам напълно с тях ", споделя кметът Георги Георгиев.
Преди два месеца бездомникът Стоян умрял. " Човекът беше родом от девинското село Брезе, звъннах на кмета там, споделих му, че е умрял техен човек, само че нищо не получих, нито като отговор, нито като подпомагане да се погребе ", сподели Георгиев. Тогава жителите на Стойките на публични начала събират пари с решение на локалния парламент, купуват ковчег и погребват Стоян в гробището на селото си.
Стоян, както и още един скитник - Цветан, обитаваха стаи в кметството на курортното село без пари години наред. В подмяна двамата копаеха гробове, чистеха общи пространства от сняг и работеха по селото, каквото кметът им подреди. Двамата останали ергени, без работа, без приходи, родственици съвсем нямали и кметът ги оставил да живеят в две прилежащи стаи в постройката на кметството, където преди няколко години подписаха брак Соломон и Гергана Паси.
" Сградата е и някогашен здравен дом и има 18 стаи, доста са и стоят празни. Същинското кметство е изгоряло преди над 20 години. Тази постройка едно време е била планувана за доста медицински личен състав, за който са направени и стаи за настаняване, с цел да се живее и работи на едно място. Отдавна обаче е празна, на първия етаж има и в този момент кабинети, но остават още доста пространства ", споделя кметът на Стойките.
Първи преди години останал по стечения на събитията да живее в нея Стоян Чаушев. Къщата в родното му село била необитаема. Стоян бил пастир 11 години в Стойките и отново живял в социална постройка в селото - в затвореното учебно заведение в близката махала Гращица. След като престанал да бъде овчар, нямало къде да иде и го настанили в една от празните стаи на някогашния здравен дом. Там изкарал над 12 години. Преди това бил миньор в Мадан. Напуснал малко преди да навърши 7 години подземен и да има право на пенсиониране, тъй като станал очевидец на акцидент в рудника и се уплашил.
" Много съм работил, почтено съм си изкарвал прехраната. Помагал съм за всичко в Стойките, само че силите ми са на изчерпване ", споделяше на 59-годишна възраст Стоян. Като овчар не го осигурявали, само че обясняваше, че в никакъв случай не е търсил и помощ от страната за каквото и да е, тъй като изпитвал злост към институциите. По-рано се подписвал като незает и взимал помощи един път в годината. Чиновниците, които минават през Стойките за Широка лъка, го карали да пътува за автограф до прилежащото село. Не могъл да откри комфортен превоз и ги зарязал. Преди няколко години Стоян прекарал инсулт, мъчно се движел поради болки в единия крайник, само че не желал и да чуе да търси инвалидна пенсия.
" Не знам къде ще ида, в случай че не съм в кметството, и то в Стойките, тук има хора с пари и се намира работа ", споделяше Стоян.
Съквартирантът му, също скитник, който по орис се наложи да му изкопае и гроба, е от Криводол, Врачанско. Родителите му се преместили в Мадан още когато бил дете, с цел да работят в мините, и съвсем целият му живот минал в разнообразни селища в Родопите. Цветан продължава да живее в кметството. Покрива си единствено електричеството. Наема действително заплаща с труд. " Утре да кажат, че би трябвало цялата постройка да се боядиса, ще я оправя без пари ", зарича се Цветан. Той копае гробове, прекопава градините и цепи дърва на възрастните в селото за джобни и храна. Допълнителни средства си изкарва от притежатели на вили, които го наемат за всевъзможни услуги.
" Помагах и на Стоян, от време на време вършех и неговата работа, той към този момент не можеше последните години ", споделя Цветан. Освен че работи, където го извикат по селото и каквото подреди кметът, обикаля през лятото и по 15 км по баирите да бере диворастящи гъби и си докарва по някой спомагателен лев. " Никаква работа не ме плаши, единствено да съм здрав, хората ме викат, тъй като знаят, че ще се оправя бързо, без спорене и проблеми ", гордее се Цветан. Стоян също не отказвал, до момента в който бил добре, работа, даже за чиния яхния.
" Добри хора са и доста работливи и Стоян, който умря, и Цветан - касае се съзнателно към всичко, което му се разпореди. От години в Стойките няма никакви бройки по краткотрайната претовареност, а работата е много. Има чужденци, които имат жилища тук, не могат да повярват, че в действителност съм самичък в отговорността за селото, няма втори чиновник ", споделя кметът Георгиев.
" Хубаво е да има значими клечки и богаташи, тъй като има задоволително самун и за нас ", подмята Цветан. Признава, че чужденците са по ларж. Убеден е, че даже в по-големи селища в региона хора като него, които разчитат на работа на повикване, няма да могат да се прехранват както в Стойките. Старците в селото пък с тъга подреждат по какъв начин куп здания - на бивше учебно заведение, някогашен здравен дом, тогавашното кметство, интернат, в този момент са празни. И при толкоз доста празни пространства възрастните се радват, че въпреки всичко някоя стряха е потребна някому. Още повече се радват самотните пенсионери, които постоянно могат да извикат Цветан, когато са в потребност.
Сега селото събира пари да направи паметна плоча на гроба на Стоян.
Преди два месеца бездомникът Стоян умрял. " Човекът беше родом от девинското село Брезе, звъннах на кмета там, споделих му, че е умрял техен човек, само че нищо не получих, нито като отговор, нито като подпомагане да се погребе ", сподели Георгиев. Тогава жителите на Стойките на публични начала събират пари с решение на локалния парламент, купуват ковчег и погребват Стоян в гробището на селото си.
Стоян, както и още един скитник - Цветан, обитаваха стаи в кметството на курортното село без пари години наред. В подмяна двамата копаеха гробове, чистеха общи пространства от сняг и работеха по селото, каквото кметът им подреди. Двамата останали ергени, без работа, без приходи, родственици съвсем нямали и кметът ги оставил да живеят в две прилежащи стаи в постройката на кметството, където преди няколко години подписаха брак Соломон и Гергана Паси.
" Сградата е и някогашен здравен дом и има 18 стаи, доста са и стоят празни. Същинското кметство е изгоряло преди над 20 години. Тази постройка едно време е била планувана за доста медицински личен състав, за който са направени и стаи за настаняване, с цел да се живее и работи на едно място. Отдавна обаче е празна, на първия етаж има и в този момент кабинети, но остават още доста пространства ", споделя кметът на Стойките.
Първи преди години останал по стечения на събитията да живее в нея Стоян Чаушев. Къщата в родното му село била необитаема. Стоян бил пастир 11 години в Стойките и отново живял в социална постройка в селото - в затвореното учебно заведение в близката махала Гращица. След като престанал да бъде овчар, нямало къде да иде и го настанили в една от празните стаи на някогашния здравен дом. Там изкарал над 12 години. Преди това бил миньор в Мадан. Напуснал малко преди да навърши 7 години подземен и да има право на пенсиониране, тъй като станал очевидец на акцидент в рудника и се уплашил.
" Много съм работил, почтено съм си изкарвал прехраната. Помагал съм за всичко в Стойките, само че силите ми са на изчерпване ", споделяше на 59-годишна възраст Стоян. Като овчар не го осигурявали, само че обясняваше, че в никакъв случай не е търсил и помощ от страната за каквото и да е, тъй като изпитвал злост към институциите. По-рано се подписвал като незает и взимал помощи един път в годината. Чиновниците, които минават през Стойките за Широка лъка, го карали да пътува за автограф до прилежащото село. Не могъл да откри комфортен превоз и ги зарязал. Преди няколко години Стоян прекарал инсулт, мъчно се движел поради болки в единия крайник, само че не желал и да чуе да търси инвалидна пенсия.
" Не знам къде ще ида, в случай че не съм в кметството, и то в Стойките, тук има хора с пари и се намира работа ", споделяше Стоян.
Съквартирантът му, също скитник, който по орис се наложи да му изкопае и гроба, е от Криводол, Врачанско. Родителите му се преместили в Мадан още когато бил дете, с цел да работят в мините, и съвсем целият му живот минал в разнообразни селища в Родопите. Цветан продължава да живее в кметството. Покрива си единствено електричеството. Наема действително заплаща с труд. " Утре да кажат, че би трябвало цялата постройка да се боядиса, ще я оправя без пари ", зарича се Цветан. Той копае гробове, прекопава градините и цепи дърва на възрастните в селото за джобни и храна. Допълнителни средства си изкарва от притежатели на вили, които го наемат за всевъзможни услуги.
" Помагах и на Стоян, от време на време вършех и неговата работа, той към този момент не можеше последните години ", споделя Цветан. Освен че работи, където го извикат по селото и каквото подреди кметът, обикаля през лятото и по 15 км по баирите да бере диворастящи гъби и си докарва по някой спомагателен лев. " Никаква работа не ме плаши, единствено да съм здрав, хората ме викат, тъй като знаят, че ще се оправя бързо, без спорене и проблеми ", гордее се Цветан. Стоян също не отказвал, до момента в който бил добре, работа, даже за чиния яхния.
" Добри хора са и доста работливи и Стоян, който умря, и Цветан - касае се съзнателно към всичко, което му се разпореди. От години в Стойките няма никакви бройки по краткотрайната претовареност, а работата е много. Има чужденци, които имат жилища тук, не могат да повярват, че в действителност съм самичък в отговорността за селото, няма втори чиновник ", споделя кметът Георгиев.
" Хубаво е да има значими клечки и богаташи, тъй като има задоволително самун и за нас ", подмята Цветан. Признава, че чужденците са по ларж. Убеден е, че даже в по-големи селища в региона хора като него, които разчитат на работа на повикване, няма да могат да се прехранват както в Стойките. Старците в селото пък с тъга подреждат по какъв начин куп здания - на бивше учебно заведение, някогашен здравен дом, тогавашното кметство, интернат, в този момент са празни. И при толкоз доста празни пространства възрастните се радват, че въпреки всичко някоя стряха е потребна някому. Още повече се радват самотните пенсионери, които постоянно могат да извикат Цветан, когато са в потребност.
Сега селото събира пари да направи паметна плоча на гроба на Стоян.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ