Жестоките сражения по време на обсадата в Делхи през 1857

Жестоките сражения по време на обсадата в Делхи през 1857 година – интервалът на индийските протести, оставя към 462-ма души на Майор Чарлз Рийд и сийморския батальон. Битката е била изключително жестока и са налични към 327 жертви. Въпреки жестокото кръвопролитие, Рийд е съумял да получи малко подкрепления, с които да размени ранените бойци.

Събират се доброволци, а от болничното заведение излизат хора, които могат да вървят и да продължат сражението. Задържането на Делхи става с цената на доста жертви. Опитът за завладяване на вражеската позиция и пленяването на 13 оръдия, идва с спомагателни премеждия, само че дава опция на Рийд да се нарежда на към 10 километра западно от града. На 8 юни идват още две роти от 60-та стрелкова бригада, които окупират къщи в южния завършек на възвишението. Домът на Хинду Рао е забавна точка на сраженията и през идващите 16 часа ще се води една от най-жестоките борби.

С цената на още животи и съществени напъни, атакуващите са отблъснати. Рийд и неговите хора занапред влизат в едно от най-жестоките сражения и през идващите 3 месеца ще се оправят с още 25 офанзиви. До 20 септември, същата година, британците съумяват да отворят вратите на Делхи и да завладяват града. Истината за това стълкновение идва и с една доста значима детайлност – 490 от хората в батальона не са британци – те са гурки. До края на сражението е станало ясно, че индийците дават по 10 рупи за главата на гурка – същата цена се заплаща и за главата на англичанин. Рийд ще показа пред английската корона, че подозренията в гурките към този момент са изцяло отстранени, това са страховити бойци, които не би трябвало да бъдат подценявани в нито един миг.

Гурките не престават да служат на короната и десетилетия по-късно. По време на Втората Световна война, когато се водят сражения в Бирма, маршал Уилям Слим споделя, че гурките са идеалните бойци – смели, умни, спокойни, адаптиращи се, надарени във военното дело и необикновено лоялни. В Судан получават хвалба, че са едни от най-смелите. Генерал Ян Хамилтън има такива наблюдения още по време на Първата Световна война ще напише, че една гурка се прави оценка на тежестта си в злато.

През идващите 200 години ще има повече от 200 хиляди гурки, които служат на английската корона в най-различни спорове, както в международните войни, по този начин и в борбата за Фолклендските острови, Близкия изток и Афганистан, където има 46 хиляди души.

Тяхното мото е постоянно едно и също „ По-добре да умра, в сравнение с да пребивавам като страхливец “.

Страховитите и толкоз хвалени бойци идват от Непал и постоянно са ниски, малко по-жилави от европейци и американци и нормално се изобразяват в офанзива със своя обичан кукри нож. Бойният им зов е „ Айо Гуркнали “ – в превод „ Гурките дойдоха! “.

Най-вероятно познавате историята на тяхното прословуто курки, което епохи наред е причина за разчленяване на врагове и несъмнено е сполучлив апарат в ръцете на човек, който е израснал с него, както се случва в Непал. Всички гурки се упражняват на ръкопашна борба, употребявайки тъкмо този тип оръжие. Историите се придвижват като митове през вековете напред. По време на Втората Световна война в сраженията в Северна Африка, Гурките оповестяват за противников набези, елиминирането на 10 противников боеца, по отношение на изразходвани боеприпаси, капитанът слага единствено една чертичка – повода е, че гурките не са употребявали огнестрелно оръжие.

През 1984 година Байрън Фаруел написа книга „ Гурките “ и споделя, че някои ги назовават непалски гурки, като пропущат да обръщат внимание на техния генезис, племе или обществена класа. Други лимитират още повече израза, акцентирайки, че става въпрос за град Гурка, който се намира на към 40 километра северозападно от Катманду.

Единственото, което може да се удостовери е, че гурките идват от планините на Непал и някои елементи от Североизточна Индия. Въпросните бойци се рекрутират от четири племена в района – Магарас, Гурунги, Лимбус и Райс.

Днешен Непал има популация от близо 30 милиона души, а по данни на историците, първите заселници пристигнали в тази територия преди повече от 2500 години. Марко Поло минава през района по време на 13 век и ги разказва като диви планински хора. Вярвате или не, това е родното място на Гаутама Буда, роден като Лумбини в Южен Непал. Повечето от територията на Непал има сериозна история и е изпълнена с военни мемоари, вместо сентенциите на Буда за мир.

Легенди за борби, изменничества, племена, разнообразни самостоятелни герои и още повече войни за предимство, потвърждават и тайните умения на гурките.

Англия също страда от гурките. Източно Индийската Компания стартира своите търговски направления в Източна и Югоизточна Азия и Индия, предлагайки артикули на двете страни към XIX век. Срещата с гурките не е била най-приятната. Гостите не са добре пристигнали, само че напрежението ескалира на 29 май 1814 година Гурките атакуват няколко полицейски ръководства, избиват 20 души, в това число един англичанин и се готвят за война. Англо-непалската война се води сред 1814 и 1816 година Британците водят четири обособени нашествия в Непал от 1814-1816 година Племената се оправят с първите две, само че губят вторите две.

Британците остават впечатлени от бойните умения на непалци и в никакъв случай преди този момент не са виждали сходна борбеност. Нито един от гурките не се е обърнал да бяга и гибелта за тях се приемала като някаква форма на благословия.

По време на бомбардировката на форт Калунга, един гурка излиза от форта и маха на британците. Колонизаторите си мислят, че съперника се предава и стопират огъня. Мъжът се доближава и се оказва, че неговата долна челюст е раздробена. Мъжът стои умерено в лазарета и чака да го закърпят, а по-късно желае позволение да се върне в своите редици и да продължи сражението. След войната се подвигат две скулптури – една за британците и една за гурките, които са се сражавали с цената на всичко.

За индийските протести са извикани за работа и ще покажат своята страховита мощ. По време на 7-годишната им работа, единствено един гурка отива на боен съд, до момента в който нито един различен боен батальон на Англия не може да се похвали с сходен триумф.

През Първата Световна война повече от 50 хиляди гурки отиват на война. Загиват към 20 хиляди и на тяхната дивизия са раздадени към 2000 самостоятелни награди за храброст, включващи 2 викториански кръста за храброст. Бойците в никакъв случай не са получавали техниката, която получават британците, само че все пак не се тормозят да водят и по-модерна война.

Водили са войни във Франция, Ипрес, Месопотамия, Персия, Палестина и Галопили. На последния военен спектакъл се катерят по барикада от няколкостотин метра, до момента в който са под прикритието на артилерията. Гурките служат даже под командването на Лорънс Арабски в Арабския залив.

През Втората Световна война има още веднъж търсене на гурки. Повече от 110 хиляди души служат в Африка, Италия, Гърция и Югоизточна Азия. 30 хиляди души умират от раните си, до момента в който 12 гурки печелят викторианския кръст за смелост. Редно е да споменем 19-годишния Ганджу Лама, който понася тежки рани – ръката, кракът му и китката са счупени, само че той пълзи през окопите, с цел да унищожи два японски танка. Подобни случаи надалеч не са единични.

През 1947 година е дадена самостоятелност на Индия. По това време съществуват 10 батальона на гурки. 6 от тях остават в индийската войска, до момента в който четири са изпратени на английската войска. Британските гурки служат във Фолкланд, Кипър, Босна, Югоизточна Азия, Близкия изток и Афганистан. По 47 член на Женевската спогодба се приема, че гурките не са наемници, а се считат за постоянна английска войска и получават постоянно възнаграждение и лекуване.

Дори починалата кралица Елизабет II употребява гурките за публична защита през 2022 година за нейния платинен празник. Същите бойци охраняват дворците ѝ и кулата на Лондон. Гурките са извикани да маршируват на нейното заравяне. Следователно би трябвало да признаем, че