Калин Терзийски: Вечното клане
Жена ми си чете нещо и вика: Как плаках за избитите животни единствено...
А аз си мълча и също си чета. Така прекарват времето си хората в настоящия свят, мисля си. Седят си един до различен, ровичкат в целия свят, който от своя страна ровичка също в целия свят. В несъществуващия свят на електронните въздишки и облици. Хората седят или лежат един до различен, а в очите им влиза светът.
Кой не си е писал с Америка, кажете ми, до момента в който си е говорел с жена си? Та това към този момент е най-естественото нещо.
Мисля си тия неща и се сещам, че постоянно е било по този начин. Викингът е седял до огнището и си е говорел със своята Инга. Но в ръцете му е бил стоманеният меч, който той постепенно заглажда с тежък камък; а в главата му – картината на бурното море и свирепият северозападен вятър, стихиите и борбите. А в ръцете на Инга – до момента в който добродушно му дава отговор - ленената канаваца, коприненият конец; а в главата и - светът на някой предстоящ гоблен с еднорози.
И се възнамерявам въпреки всичко за избитите животни.
И малко по малко естествено у мене се поражда желанието да диспутирам и да не съм склонен. Цял живот желая да диспутирам и да не съм склонен.
Откак прочетох това хубаво есе на Умберто Еко, в което той споделя, че интелектуалецът, ангажираният интелектуалец, би трябвало да провокира рецесия на първо място у тия, на чиято страна се ангажира – аз съм спокоен.
Защото си давам сметка, че върша тъкмо това. Цял живот. Не може да се смяташ за безсънен човек (или както щем там да го назовем, че дори и „ интелектуалец ”) и да си склонен тъкмо със „ своите ”.
Мама му остаряла, споделям си всеки ден, тъкмо това е най-долно и подло и в никакъв случай няма да си го разреша! Да бъда склонен с болшинството, да подкрепям общоприетите хрумвания и когато всички споделят „ Само Левски! ” аз да не извикам с все мощ: ”Не единствено Левски! ”.
Ако един интелигентен човек се опълчва против „ общия зложелател ”, а не против „ своите ”, това незабавно го изважда от листата на умните.
Така мисля от край време. И очевидно сеньор Еко – също. Слава Богу. Полезността на един интелигентен човек е в това – да търси гредите в личните очи, че дори не гредите, ами и най-малките трески – а не да зяпа далеко, с цел да види сламки в очите на „ враговете ” и „ непознатите ”. Критиката е потребна, единствено когато е ориентирана към себе си и към своя лагер!
Затова в този момент лежа до своята жена и към този момент съм подготвен да диспутирам с нея, а не да се съглася.
Най-лесно би било, естествено, да съм на страната на угнетените и измъчените селяни, на които е отнето препитанието. Това мнение, тая позиция, тоя метод на мислене е лек, елементарно е да се впуснеш в него – не провокира турболенция.
Лежа си и си мисля също по този начин за Тоширо Мифуне, по-точно за неговия воин от кино лентата " Седемте самураи ". Той споделяше в един от най-силните епизоди на кино лентата: " Селяните ли? Аз ги знам! Те единствено плачат и търсят помощ и постоянно са жертви! Но когато преровиш скришните им хранилища, ще намериш купища доспехи и оръжия и благосъстояния, заграбени от убити самураи! " И героят плачеше, и изпадаше в нервност – тъй като самичък той беше селяндур. Селско момче! И аз по този начин. Готов съм да рева и да изпадам в нервност...
Аз, между другото, не съм селяндур. Това (че не съм) би предполагало да бъда по-снизходителен към селяните. Само селянинът Тоширо може по този начин безмилостно да подлага на критика „ своите хора ”!
Гражданите се въздържат, гледат отвисоко. Та и аз, като момче гражданче, би трябвало да виждам на тия проблеми по-снизходително и да съм на страната на „ горките селяни ”. Но майка ми е селянка. От село Садовец. Дъщеря на велики селски учители. Освен това, споделих към този момент, не може да си безсънен човек и да си на страната на своите! Трябва тъкмо тях да критикуваш, демон да го вземе!
Винаги съм бил на страната на угнетените.
Лежа си и си мисля, че бих споделил на жена ми (с която си приказваме, живеейки и мислейки за целия свят отвън нас): А не се ли сещаш, че тия благи животни, за които по този начин ужасно плачат притежателите, за които плаче цялостен народ, за които плачем и ние – са благосъстоятелност на тия притежатели! А да си притежател онлайн (живо!) създание – страдащо, мислещо, чувстващо (ако някой каже, че не е по този начин – дано види по какъв начин страда някоя коза за дребното си! – тъкмо колкото и човешка жена!)... не е ли това неуместно?! Не е ли това нечовешко?!
...а за какво не си помислиш за това – по какъв начин тия клети притежатели експлоатират тия благи животни! Доят ги, стрижат ги, връзват ги, блъскат ги в мизерни и тесни пространства. А когато пристигна Гергьовден – взимат дребните им. Взимат техните благи чеда. И до момента в който горките животни реват от тъга, притежателите – през смехове и закачки –колят дребните и красиви яренца и агънца!
А възрастните животни колят единствено когато към този момент не им трябват. И ги хвърлят на кучетата.
Но когато различен им ги коли – настъпва плач!
Така бих споделил на жена ми, само че тя е наясно с тия неща. Тя, също като мен, е срещу всяко принуждение, изключително това, което се оправдава с ирационалната, чудовищно нагла човешка позиция: Така е било постоянно, човек не може без месо, те животните по тази причина са основани – с цел да ги убиваме и ядем... Бог е изискал по този начин!
Боже, елементарни им. Ако ти си изискал да живеем, причинявайки смут, тъга, болежка и гибел – значи не си наред!
Но след това се сещам, че жена ми в този момент не е настроена по този начин поради убитите животни, а поради ограбените селяни.
А избиването на животните е единствено отключващият ключ за нейните плачове. И се сещам да и кажа по този начин: А ти представяш ли си да не избият болните животни и да позволен зараза? Която да избие 80% от животните в цялата страна?
Но тя – изпреварила мисълта ми – ми споделя: " Ама те към този момент са потвърдили: Това е режисура, това е просто един лицемерен удар против дребните и междинните животновъди! Има доказателства! Искат да съсипят и да унищожат дребните и междинните притежатели! Искат да унищожат отглеждането на животни! "
И аз изпитвам надълбоко изтощение!
Пак ли – споделя ми – хората вършат това, което постоянно вършат?
Откак се помня виждам следното: Хора реват, пищят и се дерат: Мъчат ни, ограбват ни, унищожават ни, смазват ни, убиват ни!
И се сещам, че единствено в това време... в това свинско време, в което, в случай че си позволиш даже незадълбочено да споменеш, че някой те мъчи, ограбва или тормози, незабавно ще те пратят в Белене - та единствено тогава никой не ревеше и не виеше, че го мъчат, тормозят и ограбват! И някак всички си бяха удовлетворени, единствено безшумно мърмореха в личните си кухни.
И тогава са се появявали епидемии, и тогава са избивали животни – само че никой не е вил и никой не е ревал. Защото всичко е било общо, всичко е било неразрешено...и щастието на безропотното свинство е царяло на всички места!
Значи – крещя си, – това е ключът към човешкото неодобрение!
Дай на хората право да недоволстват – и недоволството им ще стигне до небесата!
Tantum doloerunt quantum doloribus inseruerunt е споделил Августин Блажени: страдат толкоз, колкото на страданието се отдадат. В нашия случай – страдат толкоз повече, колкото повече им се разрешава да страдат!
Комунизъм за българите – да им се запушат устите, та да не могат да се оплакват, да не могат и да гъкнат за недоволството си, та да не помнят че са недоволни! И да потънат в гьола на комунистическото блаженство! - по този начин би споделил някой по-зъл гявол от мене. Но аз единствено си лежа до жена си и си чета нещо за Хегел. И неговият съвършен разсъдък.
Тъжно ми е.
Наистина съчувствам на селяните. Те в действителност се привързват към животинките си. Пък и в действителност – това е тяхното имущество! Всичко, което имат. Все едно, ще кажат, някой на теб да ти отнеме всичките книги. Е, да – но аз моите книги не ги заколвам, нали по този начин?! Шегувам се. Мъчно ми е за селяните.
Но повече ми се ще да кажа на жена ми следното: Самата човешка амбивалентна същина... тая подла, жалка същина... тая същина, която ни прави такива – да колим животните, да ги мъчим и режем на парчета през смях. а пък в това време да плачем с горчиви сълзи зя тях... тая наша шизофренична същина, която ни кара постоянно да се опълчваме един против различен и да нямаме капка достойнство...
...и капка съчувствие и постоянно да сме затънали и удавени в морето от дребно настървение...
Това е нещото, поради което си заслужава да се плаче, миличка...
И аз се насълзявам. За това, че сме хора и сме хванати в клопката на човешкото. Че живеем в завист и гибел, на които ние, персонално ние сме носители и причина – а пък от самото начало се представяме като почтени жертви...
Защото сме хищници и насилници – в фамилиите си, в любовите си, с децата си, в обществото си, а се представяме и се мислим за почтени агнета...
Затова рева аз.
И се сещам по какъв начин почтените, благи и постоянно ограбени небогати селяни са бесели и клали след 9 септември също по този начин почтени: учители, попове, служители на реда, разсилни, други, само че богати селяни, селски кметове и пъдари – тъй като са „ мръсни фашисти ”.
Сещам се за почтените селски стопани – безконечни жертви, които са простреляли – поради безконечните си почтени и детски политически игрички - Щастливеца Алеко Константинов. Защото е бил от „ враговете ”.
Няма избавление – споделям си. Ще се реве. Вземеш козите на един, тъй като има чума, а той реве. А в случай че не ги вземеш – реве различен, тъй като не си взел овцете и те са заразили неговите овце. Или не са ги заразили, само че са ги заплашили по някакъв метод със заразяване. Или като не си ги взел – отново по някакъв метод си ощетил него.
Интересите на едни хора – против ползите на други хора!
Селски стопани – против едри притежатели. Граждани против селяни. Бедни против богати. Умни против глупави. Образовани против необразовани. Християни против мюсюлмани. Рокаджии против чалгаджии. Левскари против цесекари.
Човешко грубо, безнадеждно и малоумно опълчване.
Спирам да плача.
Идиотско е. Аз, единствено аз мога да спася себе си. Не се опълчвам на никого. Аз съм от никого, за никого и не взимам ничия страна! Защото да взимаш страна е подло, тъпо и неуместно.
А своята страна не трябва ли да взимам, когато мен ощетяват и мен заплашват? – запитвам се.
Това към този момент е тематика за един голям и напълно различен диалог.
Засега – ом!
А аз си мълча и също си чета. Така прекарват времето си хората в настоящия свят, мисля си. Седят си един до различен, ровичкат в целия свят, който от своя страна ровичка също в целия свят. В несъществуващия свят на електронните въздишки и облици. Хората седят или лежат един до различен, а в очите им влиза светът.
Кой не си е писал с Америка, кажете ми, до момента в който си е говорел с жена си? Та това към този момент е най-естественото нещо.
Мисля си тия неща и се сещам, че постоянно е било по този начин. Викингът е седял до огнището и си е говорел със своята Инга. Но в ръцете му е бил стоманеният меч, който той постепенно заглажда с тежък камък; а в главата му – картината на бурното море и свирепият северозападен вятър, стихиите и борбите. А в ръцете на Инга – до момента в който добродушно му дава отговор - ленената канаваца, коприненият конец; а в главата и - светът на някой предстоящ гоблен с еднорози.
И се възнамерявам въпреки всичко за избитите животни.
И малко по малко естествено у мене се поражда желанието да диспутирам и да не съм склонен. Цял живот желая да диспутирам и да не съм склонен.
Откак прочетох това хубаво есе на Умберто Еко, в което той споделя, че интелектуалецът, ангажираният интелектуалец, би трябвало да провокира рецесия на първо място у тия, на чиято страна се ангажира – аз съм спокоен.
Защото си давам сметка, че върша тъкмо това. Цял живот. Не може да се смяташ за безсънен човек (или както щем там да го назовем, че дори и „ интелектуалец ”) и да си склонен тъкмо със „ своите ”.
Мама му остаряла, споделям си всеки ден, тъкмо това е най-долно и подло и в никакъв случай няма да си го разреша! Да бъда склонен с болшинството, да подкрепям общоприетите хрумвания и когато всички споделят „ Само Левски! ” аз да не извикам с все мощ: ”Не единствено Левски! ”.
Ако един интелигентен човек се опълчва против „ общия зложелател ”, а не против „ своите ”, това незабавно го изважда от листата на умните.
Така мисля от край време. И очевидно сеньор Еко – също. Слава Богу. Полезността на един интелигентен човек е в това – да търси гредите в личните очи, че дори не гредите, ами и най-малките трески – а не да зяпа далеко, с цел да види сламки в очите на „ враговете ” и „ непознатите ”. Критиката е потребна, единствено когато е ориентирана към себе си и към своя лагер!
Затова в този момент лежа до своята жена и към този момент съм подготвен да диспутирам с нея, а не да се съглася.
Най-лесно би било, естествено, да съм на страната на угнетените и измъчените селяни, на които е отнето препитанието. Това мнение, тая позиция, тоя метод на мислене е лек, елементарно е да се впуснеш в него – не провокира турболенция.
Лежа си и си мисля също по този начин за Тоширо Мифуне, по-точно за неговия воин от кино лентата " Седемте самураи ". Той споделяше в един от най-силните епизоди на кино лентата: " Селяните ли? Аз ги знам! Те единствено плачат и търсят помощ и постоянно са жертви! Но когато преровиш скришните им хранилища, ще намериш купища доспехи и оръжия и благосъстояния, заграбени от убити самураи! " И героят плачеше, и изпадаше в нервност – тъй като самичък той беше селяндур. Селско момче! И аз по този начин. Готов съм да рева и да изпадам в нервност...
Аз, между другото, не съм селяндур. Това (че не съм) би предполагало да бъда по-снизходителен към селяните. Само селянинът Тоширо може по този начин безмилостно да подлага на критика „ своите хора ”!
Гражданите се въздържат, гледат отвисоко. Та и аз, като момче гражданче, би трябвало да виждам на тия проблеми по-снизходително и да съм на страната на „ горките селяни ”. Но майка ми е селянка. От село Садовец. Дъщеря на велики селски учители. Освен това, споделих към този момент, не може да си безсънен човек и да си на страната на своите! Трябва тъкмо тях да критикуваш, демон да го вземе!
Винаги съм бил на страната на угнетените.
Лежа си и си мисля, че бих споделил на жена ми (с която си приказваме, живеейки и мислейки за целия свят отвън нас): А не се ли сещаш, че тия благи животни, за които по този начин ужасно плачат притежателите, за които плаче цялостен народ, за които плачем и ние – са благосъстоятелност на тия притежатели! А да си притежател онлайн (живо!) създание – страдащо, мислещо, чувстващо (ако някой каже, че не е по този начин – дано види по какъв начин страда някоя коза за дребното си! – тъкмо колкото и човешка жена!)... не е ли това неуместно?! Не е ли това нечовешко?!
...а за какво не си помислиш за това – по какъв начин тия клети притежатели експлоатират тия благи животни! Доят ги, стрижат ги, връзват ги, блъскат ги в мизерни и тесни пространства. А когато пристигна Гергьовден – взимат дребните им. Взимат техните благи чеда. И до момента в който горките животни реват от тъга, притежателите – през смехове и закачки –колят дребните и красиви яренца и агънца!
А възрастните животни колят единствено когато към този момент не им трябват. И ги хвърлят на кучетата.
Но когато различен им ги коли – настъпва плач!
Така бих споделил на жена ми, само че тя е наясно с тия неща. Тя, също като мен, е срещу всяко принуждение, изключително това, което се оправдава с ирационалната, чудовищно нагла човешка позиция: Така е било постоянно, човек не може без месо, те животните по тази причина са основани – с цел да ги убиваме и ядем... Бог е изискал по този начин!
Боже, елементарни им. Ако ти си изискал да живеем, причинявайки смут, тъга, болежка и гибел – значи не си наред!
Но след това се сещам, че жена ми в този момент не е настроена по този начин поради убитите животни, а поради ограбените селяни.
А избиването на животните е единствено отключващият ключ за нейните плачове. И се сещам да и кажа по този начин: А ти представяш ли си да не избият болните животни и да позволен зараза? Която да избие 80% от животните в цялата страна?
Но тя – изпреварила мисълта ми – ми споделя: " Ама те към този момент са потвърдили: Това е режисура, това е просто един лицемерен удар против дребните и междинните животновъди! Има доказателства! Искат да съсипят и да унищожат дребните и междинните притежатели! Искат да унищожат отглеждането на животни! "
И аз изпитвам надълбоко изтощение!
Пак ли – споделя ми – хората вършат това, което постоянно вършат?
Откак се помня виждам следното: Хора реват, пищят и се дерат: Мъчат ни, ограбват ни, унищожават ни, смазват ни, убиват ни!
И се сещам, че единствено в това време... в това свинско време, в което, в случай че си позволиш даже незадълбочено да споменеш, че някой те мъчи, ограбва или тормози, незабавно ще те пратят в Белене - та единствено тогава никой не ревеше и не виеше, че го мъчат, тормозят и ограбват! И някак всички си бяха удовлетворени, единствено безшумно мърмореха в личните си кухни.
И тогава са се появявали епидемии, и тогава са избивали животни – само че никой не е вил и никой не е ревал. Защото всичко е било общо, всичко е било неразрешено...и щастието на безропотното свинство е царяло на всички места!
Значи – крещя си, – това е ключът към човешкото неодобрение!
Дай на хората право да недоволстват – и недоволството им ще стигне до небесата!
Tantum doloerunt quantum doloribus inseruerunt е споделил Августин Блажени: страдат толкоз, колкото на страданието се отдадат. В нашия случай – страдат толкоз повече, колкото повече им се разрешава да страдат!
Комунизъм за българите – да им се запушат устите, та да не могат да се оплакват, да не могат и да гъкнат за недоволството си, та да не помнят че са недоволни! И да потънат в гьола на комунистическото блаженство! - по този начин би споделил някой по-зъл гявол от мене. Но аз единствено си лежа до жена си и си чета нещо за Хегел. И неговият съвършен разсъдък.
Тъжно ми е.
Наистина съчувствам на селяните. Те в действителност се привързват към животинките си. Пък и в действителност – това е тяхното имущество! Всичко, което имат. Все едно, ще кажат, някой на теб да ти отнеме всичките книги. Е, да – но аз моите книги не ги заколвам, нали по този начин?! Шегувам се. Мъчно ми е за селяните.
Но повече ми се ще да кажа на жена ми следното: Самата човешка амбивалентна същина... тая подла, жалка същина... тая същина, която ни прави такива – да колим животните, да ги мъчим и режем на парчета през смях. а пък в това време да плачем с горчиви сълзи зя тях... тая наша шизофренична същина, която ни кара постоянно да се опълчваме един против различен и да нямаме капка достойнство...
...и капка съчувствие и постоянно да сме затънали и удавени в морето от дребно настървение...
Това е нещото, поради което си заслужава да се плаче, миличка...
И аз се насълзявам. За това, че сме хора и сме хванати в клопката на човешкото. Че живеем в завист и гибел, на които ние, персонално ние сме носители и причина – а пък от самото начало се представяме като почтени жертви...
Защото сме хищници и насилници – в фамилиите си, в любовите си, с децата си, в обществото си, а се представяме и се мислим за почтени агнета...
Затова рева аз.
И се сещам по какъв начин почтените, благи и постоянно ограбени небогати селяни са бесели и клали след 9 септември също по този начин почтени: учители, попове, служители на реда, разсилни, други, само че богати селяни, селски кметове и пъдари – тъй като са „ мръсни фашисти ”.
Сещам се за почтените селски стопани – безконечни жертви, които са простреляли – поради безконечните си почтени и детски политически игрички - Щастливеца Алеко Константинов. Защото е бил от „ враговете ”.
Няма избавление – споделям си. Ще се реве. Вземеш козите на един, тъй като има чума, а той реве. А в случай че не ги вземеш – реве различен, тъй като не си взел овцете и те са заразили неговите овце. Или не са ги заразили, само че са ги заплашили по някакъв метод със заразяване. Или като не си ги взел – отново по някакъв метод си ощетил него.
Интересите на едни хора – против ползите на други хора!
Селски стопани – против едри притежатели. Граждани против селяни. Бедни против богати. Умни против глупави. Образовани против необразовани. Християни против мюсюлмани. Рокаджии против чалгаджии. Левскари против цесекари.
Човешко грубо, безнадеждно и малоумно опълчване.
Спирам да плача.
Идиотско е. Аз, единствено аз мога да спася себе си. Не се опълчвам на никого. Аз съм от никого, за никого и не взимам ничия страна! Защото да взимаш страна е подло, тъпо и неуместно.
А своята страна не трябва ли да взимам, когато мен ощетяват и мен заплашват? – запитвам се.
Това към този момент е тематика за един голям и напълно различен диалог.
Засега – ом!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ