Жена, която се грижи за болното си дете остана без

Жена, която се грижи за болното си дете остана без дом поради пожар. Тя и щерка й живеят в една стая с стара баба, с цел да могат да се оправят през зимата.
Със спестените си пари и помощ от цялото село майката е съумяла да покрие заличавания покрив на дома си, само че се надява да успее да постави прозорци, с цел да се върне в него, съобщи БГНЕС. 
Стара кирпичена сграда приютява три генерации от дамите Мехмедалиеви. Севджан, нейната майка и щерка й.
Заради дребната, няма по какъв начин – единствено за нея сътворявам условия за живот, споделя Севджан Мехмедалиева.
Севджан Мехмедалиева е персонален помощник на своята щерка Хюлия, която страда от психологично разстройство и мускулна недоразвитост. Поредният удар за тях идва през средата на ноември, когато в дома им в село Браничево избухва пожар.
Огънят падаше ей от тука, таванът беше с фазер, отсам падаше огънят, пламъци... Грабнах детето на тил и на инвалидната количка и на улицата, споделя Севджан.
Огънят обгръща бързо остарялата постройка дружно с покъщнината. Там е и шевната машина на Севджан, с която тя съумява да припечелва в допълнение.
Сега сме на 8 часа – 460, отново е нещо. Тъкмо щях да стартира да пребивавам добре, колкото и да е, добавя Севджан.
С пари от родственици и помощта на хора от селото и кметството Севджан съумяла да закърпи покрива на къщата. Но средствата свършили до такава степен. Сега съумява да изкара месеца с вересии в локалния магазин. И не престава да си мечтае за своя дом.
Дано най-малко прозорци да имаме, крещя – лека бавно, ще стартира.
В двора си Севджан има градина. Ползва я както за зимнина, по този начин и за терапия за щерка си Хюлия.
Трябва да съумея, с цел да мога да се грижа за нея. Аз съм изтощена, доста изтощена – безсънни нощи, сама за нея се грижа, споделя Севджан. А вярата за завръщането си най-малко към този момент Севджан вижда в помощта от положителни хора.