Желю Желев е избран от 7 Велико народно събрание за президент на Република България
Желю Желев е роден на 3 март 1935 година в село Веселиново, Шуменско. Има 3 братя: Йордан, Христо и Стоян.
Завършва приблизително обучение във 2-ра мъжка гимназия в Шумен, а по-късно „ Философия “ в Софийския държавен университет през 1958 година Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година е признат за член на Българска комунистическа партия.
Научна активност
В интервала 1961 – 1964 година, след изискан конкурс, е постоянен аспирант във философския факултет към катедра „ Диалектически и исторически материализъм “ на Софийския държавен университет. Защитава дисертации за научните степени – претендент на науките (1974) и лекар на науките (1988).
През 1975 година стартира работа в Института по просвета. От 1977 до 1982 година е завеждащ секцията „ Култура и персона “ в същия институт. Като мъдрец работи в региона на онтологията.
Политическа активност
В квалифицирания дисертационен труд от 1965 година „ Определението на материята и актуалното естествознание “[1] и в някои предадени за щемпел научни публикации подлага на критика марксистко-ленинистката доктрина, като се афишира за „ цялостно и дефинитивно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите институции “. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я популяризира в средите на научната и художествена интелигенция по системата „ самиздат “.
За тази активност през 1965 година е изключен от Българска комунистическа партия като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. По-късно е уволнен от университета, а дисертацията не е позволена до отбрана. Отнето му е софийското жителство и той се открива в селото на брачната половинка си Грозден, Бургаско до 1972 година, когато фамилията се връща в София.
Избран е за депутат в 7-мото Велико национално заседание. През август 1990 година, след оставката на Петър Младенов, е определен от 7-мото Велико народно събрание за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.
Желев заема тази служба до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България, от януари 1992 година
На президентските избори, извършени през януари 1992 година, Желев е определен (с 44.66% от гласовете на първия тур и с 52.85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.
През лятото на 1992 година дава конференция, запомнена под името „ Боянските ливади “ поради нейното място на осъществяване (на поляна в президентската резиденция „ Бояна “), на която подлага на критика остро държавното управление на Филип Димитров, след което връзките му със Съюз на демократичните сили се обтягат. Вероятно заради това Съюз на демократичните сили взема решение да направи предварителни избори за номиниране на претендент за президент през есента на 1996 година, на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.
По време на августовския пуч в Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Желю Желев е единственият държавен глава, който съумява да позвъни на Борис Елцин, с цел да изкаже поддръжката си.
През януари 1992 година поддържа решението на държавното управление на Филип Димитров да признае неотдавна оповестената самостоятелност на Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е оповестено на 15 януари, с което България става първата страна, която признава Република Македония. През август с. година, по време на посещаване на съветския президент Борис Елцин в България, Желев му влияе и това, дружно с получената поддръжка от Сюлейман Демирел, изиграва основна роля за признаването на Македония и от страна на Русия..
Либерална опция
Желев не желае да е редови член на Съюз на демократичните сили след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 година се явява със основаната от него партия Либерална опция, с която печели 0.32% от гласовете. Оттогава не взима интензивно присъединяване в българската политика. През януари 1997 година основава фондация „ Д-р Желю Желев “. Тя събира и разгласява документалното завещание от най-новата политическа история на България.
Източник: bg.wikipedia.org
Завършва приблизително обучение във 2-ра мъжка гимназия в Шумен, а по-късно „ Философия “ в Софийския държавен университет през 1958 година Постъпва на работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в родното си село, където през 1960 година е признат за член на Българска комунистическа партия.
Научна активност
В интервала 1961 – 1964 година, след изискан конкурс, е постоянен аспирант във философския факултет към катедра „ Диалектически и исторически материализъм “ на Софийския държавен университет. Защитава дисертации за научните степени – претендент на науките (1974) и лекар на науките (1988).
През 1975 година стартира работа в Института по просвета. От 1977 до 1982 година е завеждащ секцията „ Култура и персона “ в същия институт. Като мъдрец работи в региона на онтологията.
Политическа активност
В квалифицирания дисертационен труд от 1965 година „ Определението на материята и актуалното естествознание “[1] и в някои предадени за щемпел научни публикации подлага на критика марксистко-ленинистката доктрина, като се афишира за „ цялостно и дефинитивно разгромяване на догматизирания марксизъм-ленинизъм и неговите институции “. Отпечатва дисертацията си в 200 екземпляра на циклостил и я популяризира в средите на научната и художествена интелигенция по системата „ самиздат “.
За тази активност през 1965 година е изключен от Българска комунистическа партия като антимарксист и антиматериалист, който няма нищо общо с идеологията на Партията. По-късно е уволнен от университета, а дисертацията не е позволена до отбрана. Отнето му е софийското жителство и той се открива в селото на брачната половинка си Грозден, Бургаско до 1972 година, когато фамилията се връща в София.
Избран е за депутат в 7-мото Велико национално заседание. През август 1990 година, след оставката на Петър Младенов, е определен от 7-мото Велико народно събрание за президент (председател) на Републиката. Негов вицепрезидент (заместник-председател) е Атанас Семерджиев.
Желев заема тази служба до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България, от януари 1992 година
На президентските избори, извършени през януари 1992 година, Желев е определен (с 44.66% от гласовете на първия тур и с 52.85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.
През лятото на 1992 година дава конференция, запомнена под името „ Боянските ливади “ поради нейното място на осъществяване (на поляна в президентската резиденция „ Бояна “), на която подлага на критика остро държавното управление на Филип Димитров, след което връзките му със Съюз на демократичните сили се обтягат. Вероятно заради това Съюз на демократичните сили взема решение да направи предварителни избори за номиниране на претендент за президент през есента на 1996 година, на които Желю Желев губи от Петър Стоянов.
По време на августовския пуч в Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година Желю Желев е единственият държавен глава, който съумява да позвъни на Борис Елцин, с цел да изкаже поддръжката си.
През януари 1992 година поддържа решението на държавното управление на Филип Димитров да признае неотдавна оповестената самостоятелност на Македония, както и на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. Решението е оповестено на 15 януари, с което България става първата страна, която признава Република Македония. През август с. година, по време на посещаване на съветския президент Борис Елцин в България, Желев му влияе и това, дружно с получената поддръжка от Сюлейман Демирел, изиграва основна роля за признаването на Македония и от страна на Русия..
Либерална опция
Желев не желае да е редови член на Съюз на демократичните сили след края на президентството си. На парламентарните избори през април 1997 година се явява със основаната от него партия Либерална опция, с която печели 0.32% от гласовете. Оттогава не взима интензивно присъединяване в българската политика. През януари 1997 година основава фондация „ Д-р Желю Желев “. Тя събира и разгласява документалното завещание от най-новата политическа история на България.
Източник: bg.wikipedia.org
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ