![Желко Йованович [``Отворено общество``] Желко Йованович е част от фондация](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4057902.jpg)
Желко Йованович: Кризата ще има огромно икономическо влияние върху ромите
Желко Йованович
[``Отворено общество``] Желко Йованович е част от фондация " Отворено общество " от 2006 година, като в този момент оглавява програмата " Ромски начинания ", основана в Берлин. Йованович е и член на борда на Европейския ромски институт за изкуства и просвета, член на Европейския съвет за външна политика и на Института АСПЕН. Завършил е право в Университета в Белград и ръководство в University of Oxford.
Как бихте определили метода на европейските страни към ромските общности по време на пандемията?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От една страна видяхме доста очевиден расизъм - ромите са упреквани, че популяризират вируса, че не се подчиняват на разпоредбите, че съзнателно не съблюдават незабавните ограничения и други подправени вести към това. Но видяхме и друго лице на този расизъм, " цветната слепота ", че всички са идентични. Вирусът не прави разлика сигурно, няма предубеждения и не дискриминира. В същото време рисковете за другите хора сигурно са фактор. Когато имаме ромски общности в Европа, които живеят квартали в много случаи без вода и канализация, несъмнено, че те не могат да следват ограниченията да си мият ръцете и да съблюдават хигиена. Много от тях нямат достъп до здравни заведения, които са на далечно разстояние. Не могат да оповестят, когато имат съмнителни признаци.
Това са реакциите - или офанзиви в медиите и обвинявания, генерализации. Виждаме на всички места този метод и няма специфични ограничения. Мисля, че това е неточност, тъй като ромите живеят в общности, които не са контролирани. Гъстотата е огромна и не могат да си разрешат физическо разграничаване. Смятам, че това усилва риска за публичното здраве - освен за тези групи, само че и за общностите в близост, защото вирусът се популяризира бързо.
Има и отговор като в Словакия, където военните на процедура отидоха в ромските махали с обяснението, че това е належащо, с цел да наложат тестванията [за Covid-19], защото ромите са по-уязвими. Кой знае, може би е било належащо в този подтекст. Но казусът е общественото усещане - че обществото още веднъж вижда ромите като общественост, която би трябвало да се третира с полиция или военни. Чудя се за какво когато има паравоенни обединения в Словакия, маршируващи против ромите, по сходен образец и в България, за какво няма военни, няма полиция. Къде са те, когато би трябвало да пазят ромите от паравоенните, извънредно десни обединения?
Ефектът от ковид е също по-пагубен в ромското малцинство. Повечето държавни управления на процедура подценяват обстоятелството, че основата на икономическото оцеляване на ромите зависи от неофициална стопанска система. Икономическите ограничения, които се ползват, засягат единствено публични работодатели и стопанска система. Тук ромите още веднъж са пред по-голям риск от филантропична злополука, откакто коронавирусът завърши.
Какви са икономическите и просветителни провокации пред ромите в тази обстановка?
Мисля, че образованието сега зависи от два съществени детайла - достъп до интернет и до техническо съоръжение, в случай че имаш интернет. Средностатистическите жители са в друга обстановка от ромите и в двата аспекта, тъй че децата са в по-лоша обстановка измежду малцинствата поради неналичието на интернет и компютри. Това е спомагателен фактор, който може да усили равнищата на отпадане на ромски деца от учебно заведение.
Но в България в стопански смисъл има характерна обстановка. Голяма част от ромската общественост зависи от икономическа миграция. Според някои калкулации над 60-70 хиляди роми са се върнали от Западна Европа, откакто са изгубили работата си и не са можели да оцелеят там повече. Националният статистически институт в България приказва за 1 млрд.лева в парични преводи, които са може би най-големият задграничен вложител в страната. Много от тях идват от роми.
Сега когато са се върнали, те първо нямат средства, с цел да оцелеят, и второ, не са разпознати от Бюрата по труда, не могат да се записват и няма да имат никакви помощи, които българското държавно управление да им даде.
Това е доста характерно за страни като България и Румъния със мощни трендове на подвижност и миграция. Също по този начин в България доста роми зависят от доста дребни бизнеси - квартални магазинчета, фризьорски салони, или са строителни служащи, т.е. самостоятелна работа на свободна процедура. Това ще бъде унищожено по време на рецесията. Като цяло, [кризата] ще има голямо икономическо въздействие върху ромите - и тези, които са се върнали от Западна Европа, и тези, които работят в България. И двете групи ще бъдат наранени.
Виждаме и политически риск в България. През последните години имаше гърмеж на крайнодясна изразителност и политически офанзиви против роми всякога, когато наближат избори. Има изборни акции, които са ориентирани против ромите, с цел да генерират гласове от българи. И този риск дружно с тежките ограничения на полицията - това ще донесе в допълнение напрежение и неустановеност за ромското малцинство. Увеличеното напрежение ще е от изгода за ксенофобските и националистическите цели и ще носи опасности освен за роми, само че и за българската народна власт.
България е най-бедната страна в Европейски Съюз и надлежно българските роми са най-бедните в Европейски Съюз. Те доста бързо ще изразходят финансовите си запаси и ще има хранителна рецесия. Ще би трябвало да създадат нещо, с цел да намерят храна - това ще бъде спомагателна причина за офанзиви.
Мислите ли, че ромите, върнали се от Европа, ще могат да се върнат назад на работа скоро? Какви ограничения трябваше да се подхващат за здравето им?
Дали ще се върнат е сложен въпрос и не съм в позицията да злоупотребявам. Много ще зависи от това по какъв начин ще се развие пандемията. Кога ще имаме лекарство и ваксина, дали границите ще се отворят, по какъв начин това политически ще въздейства на европейския план Но би трябвало да кажа, че в случай че ромските общности, дружно с другите български жители, могат да се върнат в Западна Европа да работят, те ще го създадат.
Що се отнася до ограниченията, мисля, че здравните ограничения като тестуване, закупуване на защитни средства, медикаменти, маски, ще са по-ефективни, в сравнение с да се харчат парите на данъкоплатците за тези несъразмерни ограничения за сигурност.
В България имаше проблем с ромски общности, в които се организираха огромни празненства макар възбраната за събиране на огромни групи на едно място. Полицията взе присъединяване и приложи контролно-пропусквателни пунктове в ромски квартали. Какво мислите за този метод?
Мисля, че този въпрос заслужава внимание, тъй като се случи освен в България, само че и в Испания. В една от първите седмици на пандемията там беше белязана от това медиите да нападат роми, които са участвали на заравяне, макар ограниченията. В действителността е било роми и не-роми, само че единствено първите са упоменати. Имахме сходни вести в Румъния, Македония.
Първо, в случай че това се случва, това несъмнено е значимо и би трябвало да се проучат аргументите за какво някои хора не са взели на съществено това. Наясно сте, че през последните седмици и месеци видяхме обширна пропагандна машина, която подхранваше отрицанието на съществуващата рецесия - даже да има ковид, той не е изключително сериозен. Например видяхме ролята на православната черква и по какъв начин интерпретираха нещата по този начин, че няма метод това да е сериозна рецесия. Някои роми, както и други хора, не имаха вяра, че това е толкоз съществено. Този вид агитация повлия и на хората, които проведоха сватби и събирания. Но това не би трябвало да е причина да се гледа на това като генерална наклонност из ромската общественост.
Напротив - има доста положителни образци, които видяхме, в които роми се събираха към най-уязвимите, с цел да им оказват помощ с храна и медикаменти. След това диаспората от роми стартира да изпраща пари до българското ромско общество, с цел да оказва помощ с ограниченията. Видяхме това в Сливен, в Лом. Всъщност в Лом беше една от първите инфекции и там проведоха карантина измежду общността. И в Самоков, където църквата провежда доброволческо готвене за останалата част от обществото, с цел да може хората да оцелеят и да не се постанова да излизат. Но не виждаме тези неща в новините. Виждаме отрицателните случаи, които даже и да се случват, никой не гледа под повърхността - за какво тези хора не са вярвали. Освен това има голямо обобщаване, което единствено храни съществуващите расизъм, отделяне на роми и политически офанзиви, които служат за операция. Бих разгледал тези събирания в по-голям подтекст и не бих обобщавал, защото има доста позитивни образци също.
Можете ли да дадете образец за добър метод към казуса в страна от района?
Няма доста, само че можем да разгледаме Северна Македония. Тя разпозна риска, че ромите, както и други хора, зависят от неофициалната стопанска система. Те показаха няколко ограничения. Първо, хора, които са от неофициалната стопанска система са включени в обществената отбрана - хора, които не са били в стратегии за обществено подкрепяне преди, само че в този момент са, тъй като са изгубили работата си. Също по този начин държавното управление вкара дребни заеми, които се дават от организации онлайн, които са небанкови институции. Много роми дължат пари на тези организации и по тази причина държавното управление вкара намаление на месечните вноски от 70% за три месеца. Освен това намалиха цената на вода, електричество, телефони и интернет. Плащат за водата в ромски квартали без достъп до вода. Има и поддръжка за тези, които са регистрирани като дребни бизнесмени. Това е доста положително за специфичната обстановка на ромите.
Какви съгласно вас са краткосрочните решения на казуса в ромските общности въпреки всичко?
Мисля, че здравните ограничения и сериозна оценка на здравните опасности в ромската общественост, поддръжка и предварителна защита е незабавният отговор. Но реакцията, която е в центъра на дълготрайно решение, е поддръжка за генериране на приходи, изключително за роми, работещи в неофициалната стопанска система. В България имате и характерно бездънен проблем с узаконяването на домове. Това е общ проблем, само че доста хора се опасяват, че може да бъдат изселени във всеки миг. Но узаконяването на домовете и поддръжка за детското обучение ще са ограничения, които са в ядрото. Говорим за тях през последните 20 години, само че в никакъв случай не беше стихотворец сериозен ангажимент към Европейски Съюз, че ще бъде свършено.
Какви поучения може да си вземем от актуалната рецесия?
Мисля, че тя сподели два фундаментални урока за държавното управление и обществото. Първо, че обстановката на ромите не може да бъде отделена от обстановката на цялото общество. Когато вирусът нападна, той се популяризира доста бързо и не дискриминира. Увеличеният риск за ромите е повишен риск за останалата част от обществото. Ако държавното управление желае да усъвършенства обстановката за българите, не може да го направи за всички, а да остави ситуацията при ромите същото. Вече не е самостоятелен риск, а за всички. Това се опитваме да кажем през последните години, само че ние, покровителите за ромите, не сме чути. След финансовата рецесия през 2008г. опитахме да кажем, че решенията и отговорите на рецесията би трябвало да включат ромските общности. Дори Световната банка обезпечи сметки по какъв начин вложенията в ромската общественост могат да доведат до сериозна икономическа възвръщаемост до 20 години поради демографската мощ на ромите, защото са по-млади от останалата част от обществото. Но никой не се вслуша в икономическия мотив.
Икономическото състояние, сигурността, политическата обстановка на ромите е неразделна от тази на всички. Сега вирусът разобличава това в рискова прекаленост.
Интервюто взе Мила Чернева
[``Отворено общество``] Желко Йованович е част от фондация " Отворено общество " от 2006 година, като в този момент оглавява програмата " Ромски начинания ", основана в Берлин. Йованович е и член на борда на Европейския ромски институт за изкуства и просвета, член на Европейския съвет за външна политика и на Института АСПЕН. Завършил е право в Университета в Белград и ръководство в University of Oxford.
Как бихте определили метода на европейските страни към ромските общности по време на пандемията?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От една страна видяхме доста очевиден расизъм - ромите са упреквани, че популяризират вируса, че не се подчиняват на разпоредбите, че съзнателно не съблюдават незабавните ограничения и други подправени вести към това. Но видяхме и друго лице на този расизъм, " цветната слепота ", че всички са идентични. Вирусът не прави разлика сигурно, няма предубеждения и не дискриминира. В същото време рисковете за другите хора сигурно са фактор. Когато имаме ромски общности в Европа, които живеят квартали в много случаи без вода и канализация, несъмнено, че те не могат да следват ограниченията да си мият ръцете и да съблюдават хигиена. Много от тях нямат достъп до здравни заведения, които са на далечно разстояние. Не могат да оповестят, когато имат съмнителни признаци.
Това са реакциите - или офанзиви в медиите и обвинявания, генерализации. Виждаме на всички места този метод и няма специфични ограничения. Мисля, че това е неточност, тъй като ромите живеят в общности, които не са контролирани. Гъстотата е огромна и не могат да си разрешат физическо разграничаване. Смятам, че това усилва риска за публичното здраве - освен за тези групи, само че и за общностите в близост, защото вирусът се популяризира бързо.
Има и отговор като в Словакия, където военните на процедура отидоха в ромските махали с обяснението, че това е належащо, с цел да наложат тестванията [за Covid-19], защото ромите са по-уязвими. Кой знае, може би е било належащо в този подтекст. Но казусът е общественото усещане - че обществото още веднъж вижда ромите като общественост, която би трябвало да се третира с полиция или военни. Чудя се за какво когато има паравоенни обединения в Словакия, маршируващи против ромите, по сходен образец и в България, за какво няма военни, няма полиция. Къде са те, когато би трябвало да пазят ромите от паравоенните, извънредно десни обединения?
Ефектът от ковид е също по-пагубен в ромското малцинство. Повечето държавни управления на процедура подценяват обстоятелството, че основата на икономическото оцеляване на ромите зависи от неофициална стопанска система. Икономическите ограничения, които се ползват, засягат единствено публични работодатели и стопанска система. Тук ромите още веднъж са пред по-голям риск от филантропична злополука, откакто коронавирусът завърши.
Какви са икономическите и просветителни провокации пред ромите в тази обстановка?
Мисля, че образованието сега зависи от два съществени детайла - достъп до интернет и до техническо съоръжение, в случай че имаш интернет. Средностатистическите жители са в друга обстановка от ромите и в двата аспекта, тъй че децата са в по-лоша обстановка измежду малцинствата поради неналичието на интернет и компютри. Това е спомагателен фактор, който може да усили равнищата на отпадане на ромски деца от учебно заведение.
Но в България в стопански смисъл има характерна обстановка. Голяма част от ромската общественост зависи от икономическа миграция. Според някои калкулации над 60-70 хиляди роми са се върнали от Западна Европа, откакто са изгубили работата си и не са можели да оцелеят там повече. Националният статистически институт в България приказва за 1 млрд.лева в парични преводи, които са може би най-големият задграничен вложител в страната. Много от тях идват от роми.
Сега когато са се върнали, те първо нямат средства, с цел да оцелеят, и второ, не са разпознати от Бюрата по труда, не могат да се записват и няма да имат никакви помощи, които българското държавно управление да им даде.
Това е доста характерно за страни като България и Румъния със мощни трендове на подвижност и миграция. Също по този начин в България доста роми зависят от доста дребни бизнеси - квартални магазинчета, фризьорски салони, или са строителни служащи, т.е. самостоятелна работа на свободна процедура. Това ще бъде унищожено по време на рецесията. Като цяло, [кризата] ще има голямо икономическо въздействие върху ромите - и тези, които са се върнали от Западна Европа, и тези, които работят в България. И двете групи ще бъдат наранени.
Виждаме и политически риск в България. През последните години имаше гърмеж на крайнодясна изразителност и политически офанзиви против роми всякога, когато наближат избори. Има изборни акции, които са ориентирани против ромите, с цел да генерират гласове от българи. И този риск дружно с тежките ограничения на полицията - това ще донесе в допълнение напрежение и неустановеност за ромското малцинство. Увеличеното напрежение ще е от изгода за ксенофобските и националистическите цели и ще носи опасности освен за роми, само че и за българската народна власт.
България е най-бедната страна в Европейски Съюз и надлежно българските роми са най-бедните в Европейски Съюз. Те доста бързо ще изразходят финансовите си запаси и ще има хранителна рецесия. Ще би трябвало да създадат нещо, с цел да намерят храна - това ще бъде спомагателна причина за офанзиви.
Мислите ли, че ромите, върнали се от Европа, ще могат да се върнат назад на работа скоро? Какви ограничения трябваше да се подхващат за здравето им?
Дали ще се върнат е сложен въпрос и не съм в позицията да злоупотребявам. Много ще зависи от това по какъв начин ще се развие пандемията. Кога ще имаме лекарство и ваксина, дали границите ще се отворят, по какъв начин това политически ще въздейства на европейския план Но би трябвало да кажа, че в случай че ромските общности, дружно с другите български жители, могат да се върнат в Западна Европа да работят, те ще го създадат.
Що се отнася до ограниченията, мисля, че здравните ограничения като тестуване, закупуване на защитни средства, медикаменти, маски, ще са по-ефективни, в сравнение с да се харчат парите на данъкоплатците за тези несъразмерни ограничения за сигурност.
В България имаше проблем с ромски общности, в които се организираха огромни празненства макар възбраната за събиране на огромни групи на едно място. Полицията взе присъединяване и приложи контролно-пропусквателни пунктове в ромски квартали. Какво мислите за този метод?
Мисля, че този въпрос заслужава внимание, тъй като се случи освен в България, само че и в Испания. В една от първите седмици на пандемията там беше белязана от това медиите да нападат роми, които са участвали на заравяне, макар ограниченията. В действителността е било роми и не-роми, само че единствено първите са упоменати. Имахме сходни вести в Румъния, Македония.
Първо, в случай че това се случва, това несъмнено е значимо и би трябвало да се проучат аргументите за какво някои хора не са взели на съществено това. Наясно сте, че през последните седмици и месеци видяхме обширна пропагандна машина, която подхранваше отрицанието на съществуващата рецесия - даже да има ковид, той не е изключително сериозен. Например видяхме ролята на православната черква и по какъв начин интерпретираха нещата по този начин, че няма метод това да е сериозна рецесия. Някои роми, както и други хора, не имаха вяра, че това е толкоз съществено. Този вид агитация повлия и на хората, които проведоха сватби и събирания. Но това не би трябвало да е причина да се гледа на това като генерална наклонност из ромската общественост.
Напротив - има доста положителни образци, които видяхме, в които роми се събираха към най-уязвимите, с цел да им оказват помощ с храна и медикаменти. След това диаспората от роми стартира да изпраща пари до българското ромско общество, с цел да оказва помощ с ограниченията. Видяхме това в Сливен, в Лом. Всъщност в Лом беше една от първите инфекции и там проведоха карантина измежду общността. И в Самоков, където църквата провежда доброволческо готвене за останалата част от обществото, с цел да може хората да оцелеят и да не се постанова да излизат. Но не виждаме тези неща в новините. Виждаме отрицателните случаи, които даже и да се случват, никой не гледа под повърхността - за какво тези хора не са вярвали. Освен това има голямо обобщаване, което единствено храни съществуващите расизъм, отделяне на роми и политически офанзиви, които служат за операция. Бих разгледал тези събирания в по-голям подтекст и не бих обобщавал, защото има доста позитивни образци също.
Можете ли да дадете образец за добър метод към казуса в страна от района?
Няма доста, само че можем да разгледаме Северна Македония. Тя разпозна риска, че ромите, както и други хора, зависят от неофициалната стопанска система. Те показаха няколко ограничения. Първо, хора, които са от неофициалната стопанска система са включени в обществената отбрана - хора, които не са били в стратегии за обществено подкрепяне преди, само че в този момент са, тъй като са изгубили работата си. Също по този начин държавното управление вкара дребни заеми, които се дават от организации онлайн, които са небанкови институции. Много роми дължат пари на тези организации и по тази причина държавното управление вкара намаление на месечните вноски от 70% за три месеца. Освен това намалиха цената на вода, електричество, телефони и интернет. Плащат за водата в ромски квартали без достъп до вода. Има и поддръжка за тези, които са регистрирани като дребни бизнесмени. Това е доста положително за специфичната обстановка на ромите.
Какви съгласно вас са краткосрочните решения на казуса в ромските общности въпреки всичко?
Мисля, че здравните ограничения и сериозна оценка на здравните опасности в ромската общественост, поддръжка и предварителна защита е незабавният отговор. Но реакцията, която е в центъра на дълготрайно решение, е поддръжка за генериране на приходи, изключително за роми, работещи в неофициалната стопанска система. В България имате и характерно бездънен проблем с узаконяването на домове. Това е общ проблем, само че доста хора се опасяват, че може да бъдат изселени във всеки миг. Но узаконяването на домовете и поддръжка за детското обучение ще са ограничения, които са в ядрото. Говорим за тях през последните 20 години, само че в никакъв случай не беше стихотворец сериозен ангажимент към Европейски Съюз, че ще бъде свършено.
Какви поучения може да си вземем от актуалната рецесия?
Мисля, че тя сподели два фундаментални урока за държавното управление и обществото. Първо, че обстановката на ромите не може да бъде отделена от обстановката на цялото общество. Когато вирусът нападна, той се популяризира доста бързо и не дискриминира. Увеличеният риск за ромите е повишен риск за останалата част от обществото. Ако държавното управление желае да усъвършенства обстановката за българите, не може да го направи за всички, а да остави ситуацията при ромите същото. Вече не е самостоятелен риск, а за всички. Това се опитваме да кажем през последните години, само че ние, покровителите за ромите, не сме чути. След финансовата рецесия през 2008г. опитахме да кажем, че решенията и отговорите на рецесията би трябвало да включат ромските общности. Дори Световната банка обезпечи сметки по какъв начин вложенията в ромската общественост могат да доведат до сериозна икономическа възвръщаемост до 20 години поради демографската мощ на ромите, защото са по-млади от останалата част от обществото. Но никой не се вслуша в икономическия мотив.
Икономическото състояние, сигурността, политическата обстановка на ромите е неразделна от тази на всички. Сега вирусът разобличава това в рискова прекаленост.
Интервюто взе Мила Чернева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ