Хората трябва да реагират. Как България стигна до басейни за бели
Жегите може и да са за всички, само че басейните не са. До тях се стига съгласно цвета на кожата. Страната е България, годината - 2023 година, а дискриминирането - събитие, пред което всеобщо се мълчи.
Тръгваш с детето на плаж, само че на входа те стопират. Не можеш да влезеш в басейна. Причината е тъмният цвят на кожата ти.
Такива случаи има във Велинград, Банско, Пазарджик, Сливен , само че тук ще разкажем единствено две истории - тези на Арсо Ганев и Данаил Филипов.
И двамата са от Кюстендил , и двамата имат деца, и двамата работят. И двамата са от ромски генезис. Този генезис се оказва причина да не ги позволяват до обществени места, измежду които са и плувните басейни.
Но по какъв начин да им кажат, че не са добре пристигнали? Обичайните пояснения са, че потенциалът е напълнен, има доста резервации, организира се частно празненство. Всъщност към басейна има места, само че те не са за всички.
" Общността [на ромите] се е примирила. Казва си, че това са частни заведения и е персонално решение дали [собствениците] да ги пускат или не. Аз не считам по този начин. Мисля, че откакто са разкрили сходно заведение, би трябвало да пускат всички етнически групи ", споделя пред Свободна Европа Арсо Ганев, който е учебен посредник.
Общността на ромите се е примирилаАрсо Ганев
Миналата седмица точно той алармира в обществените мрежи за казуса с обществените басейни в Кюстендил. Казва, че доста хора претърпяват същото, което и той, само че се опасяват да приказват.
През 90-те години сходни случаи са всеобщи, описват очевидци на тези събития, с които Свободна Европа беседва. Не се позволяват хора до заведения, питейни заведения и кафенета. После стартира да наподобява, че нещата се " наместват " или най-малко в медиите не се чува постоянно за такива проблеми. Но правозащитниците се сблъскват непрестанно с тях.
" За страдание сме имали недоволства от разнообразни администрации. Също и искове, ориентирани към работодателя, който отхвърля предопределение на работа поради ромския генезис или пък предлага по-лоши условия или по-ниско възнаграждение ", споделя юрист Даниела Михайлова .
Според Дора Петкова , която е здравен посредник, решенията са две - първо, реакция от страна на институциите и второ, реакция от самите хора. Тя ги приканва да подават тъжби, макар страха.
На плаж в Кюстендил
Миналата седмица Арсо Ганев и фамилията му вземат решение да отидат на плаж. Влизат с дребната си щерка, с цел да попитат до какъв брой часа работи заведението.
" Младо момиче ми сподели, че е до осем и надали не, че имаме задоволително време да употребяваме услугите. Тогава обаче се намеси по-възрастна дама, която сподели, че сега има над 50 посетители от хотела, поради което не можем да влезем ", споделя той.
Докато те стоят и чакат, други хора влизат. Ганев пита дали може да си направи резервация, с цел да отиде в различен ден. Отговорът обаче му подсказва, че не денят е значим, а хората. След това фамилията си потегля.
" В такива случаи доста заведения вземат решение да се пазят с вътрешни правила, съгласно които оферират карти за постоянни консуматори, резервират избран % места… Това нормално са просто оправдания и такива процедури не съществуват ", изяснява юрист Михайлова.
Повечето роми не приказват за това от боязън.
Други хора от Кюстендил описват на Ганев, че имат сходни прекарвания, само че множеството не желаят да приказват, тъй като ги е боязън от вероятни последици.
И оттатък Кюстендил
Такъв случай напълно неотдавна е имало и в Банкя, написа в обществените мрежи Огнян Исаев от неправителствената организация Тръст за обществени други възможности. За разлика от доста други, тази история е с добър край.
Млада двойка не е била позволена до комплекса " Aquabankya " , до момента в който други хора са влизали безпроблемно в заведението. Исаев обобщи случая с израза " басейни за бели ".
Свободна Европа изпрати питане до комплекса, само че не получи отговор. От обява на Исаев обаче излиза наяве, че младата двойка се е срещнала със притежателя. Там той се е извинил за дискриминирането, проявена от негови чиновници.
Собственикът се е извинил за дискриминирането, проявена от негови чиновници
За този случай е подаден и сигнал до Комисията по отбрана от дискриминирането (КЗД). Той не е първият по рода си за 2023 година, стана ясно от писмо на КЗД до Свободна Европа. Прави се инспекция на сигнали от Сливен и Банско .
От началото на 2023 година КЗД към този момент е открила няколко случая на дискриминация в страната - във Велинград, Велико Търново, Бургас, Пазарджик и София .
" Съжалявам, това ми е подредено от управата и не мога да ви пусна да влезете вътре ". Такъв отговор са получили роми във Велинград при опита си да влязат в локалния аквапарк, до момента в който други хора са влизали гладко. От комплекса споделят, че не става въпрос за дискриминация, а за стеснен потенциал. Жалбата след това е оттеглена.
През 2021 година репортаж на алармира за роми, недопуснати до басейн във Велико Търново. Тази година комисията открива, че става въпрос за дискриминация и постанова санкция на притежателя. От началото на годината има още три случая, при които е открита дискриминация.
Проблемът не е от в този момент
Случаят на Данаил Филипов е от 2018 година Отново става въпрос за плувен комплекс в Кюстендил, още веднъж не се пускат хората с мрачен цвят на кожата, а аргументът, който е бележит, е че се организира частно празненство.
„ Попитах по какъв начин по този начин празненството е частно, като пред нас пускат хора, които са сами, зад нас пускат хора. Те не се познават, проличава си, че нямат нищо между тях “, споделя той.
Стига се и до физическа разпра. След нея са формирани актове, само че единствено на трима от ромите.
Този случай кара Филипов към този момент да не върви на басейн в Кюстендил. Когато се постанова, пътува до Банско.
" Детето ми беше травмирано ", сподели той и добави, че е бил в доста страни в Европа, където не е усещал никаква дискриминация по отношение на себе си, без значение от цвета на кожата си.
„ Ние към този момент виждаме други хора, различен нрав на открито, а тук срещаме някаква примитивност от нашите българи в Кюстендил “, споделя той.
Арсо Ганев също е изпадал в сходни обстановки и преди. Бил е гонен от заведения за хранене и нощни заведения.
Дълги години гледах да не излизам отвън кварталаАрсо Ганев
" Заради това, че се случват сходни неща, дълги години гледах да не излизам отвън квартала и когато ходех на ресторант или на бар, избрах квартала ", споделя той.
" Обикновено, когато става въпрос за отвод на достъп до публични заведения, става дума за такива летни комплекси като плажове и басейни. Имали сме и сходни случаи с отвод на допуск до разнообразни заведения ", споделя и юрист Михайлова.
И Филипов, и Ганев виждат, че в плувните басейни не дискриминират толкоз по етнос, колкото по цвят.
" Когато една група роми, измежду които има и по-мургави, се опита да влезе, никой не трябва пускан. Когато се връщат по-късно единствено по-белите, по-светлите, тях ги пускат ", споделя Ганев.
Реакцията
" Хората не желаят да приказват, опасяват се, опасяват се да подават тъжби и сигнали ", споделя Дора Петкова. Но съгласно нея би трябвало да има реакция както от хората, по този начин и от институциите.
" Аз считам, че има напрежение по всякаква линия – на езика на омразата и на дейностите на омразата. Както виждаме, има и антисемитски прояви, и хомофобски прояви. Съвсем обществени и без безусловно никаква глоба ", споделя Петкова.
Има и антисемитски прояви, и хомофобски прояви. Съвсем обществени и без безусловно никаква санкцияДора Паткова
Арсо Ганев счита, че реакция би трябвало да има най-много от хората вътре в общността, с цел да може протичащото се да се промени.
" Това, което аз се пробвам да основа, е един инстикт у ромското население, тъй като в случай че ние не пазиме правата си, няма по какъв начин да развием тази общественост ", споделя той.
Засега няма реакция от страна на институциите.
Свободна Европа изпрати въпроси и до Комисията за отбрана на потребителите, само че не получи отговор до публицистичното довеждане докрай на този текст.
Според Дора Петкова сходни случаи на дискриминация са били по-често срещани преди приемането на България в Европейския съюз , само че ги има и през днешния ден.
Въпреки че хората се опасяват да подават тъжби, юрист Михайлова споделя, че има образци за сполучливи каузи за дискриминация на национално равнище. Има и случаи, при които след отводи от Комисията или от български съд, са провеждани процедури пред Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ).
Тръгваш с детето на плаж, само че на входа те стопират. Не можеш да влезеш в басейна. Причината е тъмният цвят на кожата ти.
Такива случаи има във Велинград, Банско, Пазарджик, Сливен , само че тук ще разкажем единствено две истории - тези на Арсо Ганев и Данаил Филипов.
И двамата са от Кюстендил , и двамата имат деца, и двамата работят. И двамата са от ромски генезис. Този генезис се оказва причина да не ги позволяват до обществени места, измежду които са и плувните басейни.
Но по какъв начин да им кажат, че не са добре пристигнали? Обичайните пояснения са, че потенциалът е напълнен, има доста резервации, организира се частно празненство. Всъщност към басейна има места, само че те не са за всички.
" Общността [на ромите] се е примирила. Казва си, че това са частни заведения и е персонално решение дали [собствениците] да ги пускат или не. Аз не считам по този начин. Мисля, че откакто са разкрили сходно заведение, би трябвало да пускат всички етнически групи ", споделя пред Свободна Европа Арсо Ганев, който е учебен посредник.
Общността на ромите се е примирилаАрсо Ганев
Миналата седмица точно той алармира в обществените мрежи за казуса с обществените басейни в Кюстендил. Казва, че доста хора претърпяват същото, което и той, само че се опасяват да приказват.
През 90-те години сходни случаи са всеобщи, описват очевидци на тези събития, с които Свободна Европа беседва. Не се позволяват хора до заведения, питейни заведения и кафенета. После стартира да наподобява, че нещата се " наместват " или най-малко в медиите не се чува постоянно за такива проблеми. Но правозащитниците се сблъскват непрестанно с тях.
" За страдание сме имали недоволства от разнообразни администрации. Също и искове, ориентирани към работодателя, който отхвърля предопределение на работа поради ромския генезис или пък предлага по-лоши условия или по-ниско възнаграждение ", споделя юрист Даниела Михайлова .
Според Дора Петкова , която е здравен посредник, решенията са две - първо, реакция от страна на институциите и второ, реакция от самите хора. Тя ги приканва да подават тъжби, макар страха.
На плаж в Кюстендил
Миналата седмица Арсо Ганев и фамилията му вземат решение да отидат на плаж. Влизат с дребната си щерка, с цел да попитат до какъв брой часа работи заведението.
" Младо момиче ми сподели, че е до осем и надали не, че имаме задоволително време да употребяваме услугите. Тогава обаче се намеси по-възрастна дама, която сподели, че сега има над 50 посетители от хотела, поради което не можем да влезем ", споделя той.
Докато те стоят и чакат, други хора влизат. Ганев пита дали може да си направи резервация, с цел да отиде в различен ден. Отговорът обаче му подсказва, че не денят е значим, а хората. След това фамилията си потегля.
" В такива случаи доста заведения вземат решение да се пазят с вътрешни правила, съгласно които оферират карти за постоянни консуматори, резервират избран % места… Това нормално са просто оправдания и такива процедури не съществуват ", изяснява юрист Михайлова.
Повечето роми не приказват за това от боязън.
Други хора от Кюстендил описват на Ганев, че имат сходни прекарвания, само че множеството не желаят да приказват, тъй като ги е боязън от вероятни последици.
И оттатък Кюстендил
Такъв случай напълно неотдавна е имало и в Банкя, написа в обществените мрежи Огнян Исаев от неправителствената организация Тръст за обществени други възможности. За разлика от доста други, тази история е с добър край.
Млада двойка не е била позволена до комплекса " Aquabankya " , до момента в който други хора са влизали безпроблемно в заведението. Исаев обобщи случая с израза " басейни за бели ".
Свободна Европа изпрати питане до комплекса, само че не получи отговор. От обява на Исаев обаче излиза наяве, че младата двойка се е срещнала със притежателя. Там той се е извинил за дискриминирането, проявена от негови чиновници.
Собственикът се е извинил за дискриминирането, проявена от негови чиновници
За този случай е подаден и сигнал до Комисията по отбрана от дискриминирането (КЗД). Той не е първият по рода си за 2023 година, стана ясно от писмо на КЗД до Свободна Европа. Прави се инспекция на сигнали от Сливен и Банско .
От началото на 2023 година КЗД към този момент е открила няколко случая на дискриминация в страната - във Велинград, Велико Търново, Бургас, Пазарджик и София .
" Съжалявам, това ми е подредено от управата и не мога да ви пусна да влезете вътре ". Такъв отговор са получили роми във Велинград при опита си да влязат в локалния аквапарк, до момента в който други хора са влизали гладко. От комплекса споделят, че не става въпрос за дискриминация, а за стеснен потенциал. Жалбата след това е оттеглена.
През 2021 година репортаж на алармира за роми, недопуснати до басейн във Велико Търново. Тази година комисията открива, че става въпрос за дискриминация и постанова санкция на притежателя. От началото на годината има още три случая, при които е открита дискриминация.
Проблемът не е от в този момент
Случаят на Данаил Филипов е от 2018 година Отново става въпрос за плувен комплекс в Кюстендил, още веднъж не се пускат хората с мрачен цвят на кожата, а аргументът, който е бележит, е че се организира частно празненство.
„ Попитах по какъв начин по този начин празненството е частно, като пред нас пускат хора, които са сами, зад нас пускат хора. Те не се познават, проличава си, че нямат нищо между тях “, споделя той.
Стига се и до физическа разпра. След нея са формирани актове, само че единствено на трима от ромите.
Този случай кара Филипов към този момент да не върви на басейн в Кюстендил. Когато се постанова, пътува до Банско.
" Детето ми беше травмирано ", сподели той и добави, че е бил в доста страни в Европа, където не е усещал никаква дискриминация по отношение на себе си, без значение от цвета на кожата си.
„ Ние към този момент виждаме други хора, различен нрав на открито, а тук срещаме някаква примитивност от нашите българи в Кюстендил “, споделя той.
Арсо Ганев също е изпадал в сходни обстановки и преди. Бил е гонен от заведения за хранене и нощни заведения.
Дълги години гледах да не излизам отвън кварталаАрсо Ганев
" Заради това, че се случват сходни неща, дълги години гледах да не излизам отвън квартала и когато ходех на ресторант или на бар, избрах квартала ", споделя той.
" Обикновено, когато става въпрос за отвод на достъп до публични заведения, става дума за такива летни комплекси като плажове и басейни. Имали сме и сходни случаи с отвод на допуск до разнообразни заведения ", споделя и юрист Михайлова.
И Филипов, и Ганев виждат, че в плувните басейни не дискриминират толкоз по етнос, колкото по цвят.
" Когато една група роми, измежду които има и по-мургави, се опита да влезе, никой не трябва пускан. Когато се връщат по-късно единствено по-белите, по-светлите, тях ги пускат ", споделя Ганев.
Реакцията
" Хората не желаят да приказват, опасяват се, опасяват се да подават тъжби и сигнали ", споделя Дора Петкова. Но съгласно нея би трябвало да има реакция както от хората, по този начин и от институциите.
" Аз считам, че има напрежение по всякаква линия – на езика на омразата и на дейностите на омразата. Както виждаме, има и антисемитски прояви, и хомофобски прояви. Съвсем обществени и без безусловно никаква глоба ", споделя Петкова.
Има и антисемитски прояви, и хомофобски прояви. Съвсем обществени и без безусловно никаква санкцияДора Паткова
Арсо Ганев счита, че реакция би трябвало да има най-много от хората вътре в общността, с цел да може протичащото се да се промени.
" Това, което аз се пробвам да основа, е един инстикт у ромското население, тъй като в случай че ние не пазиме правата си, няма по какъв начин да развием тази общественост ", споделя той.
Засега няма реакция от страна на институциите.
Свободна Европа изпрати въпроси и до Комисията за отбрана на потребителите, само че не получи отговор до публицистичното довеждане докрай на този текст.
Според Дора Петкова сходни случаи на дискриминация са били по-често срещани преди приемането на България в Европейския съюз , само че ги има и през днешния ден.
Въпреки че хората се опасяват да подават тъжби, юрист Михайлова споделя, че има образци за сполучливи каузи за дискриминация на национално равнище. Има и случаи, при които след отводи от Комисията или от български съд, са провеждани процедури пред Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ).
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ