Отвъд самотата ми ♥ Халил ДЖУБРАН
Изящното от Пророка на новата религия и създателя, сътворил най-прекрасното в християнската, източната, будистката и езическа мисъл. Назаем от „ Предтечата ” (изд. Фама)
Отвъд самотата ми
Отвъд самотата ми има друга самотност и за оня, който я населява, моето усамотение е многолюдно пазарище, а тишината ми – комбинация от звуци.
Твърде млад съм аз и прекомерно разтревожен, та да потърся тази по-висша самотност. Гласовете на тукашната котловина все кънтят в ушите ми, сенките й ми заграждат пътя – и не мога да потегли.
Оттатък хълмовете има вълшебна дъбрава и за оня, който я населява, моят покой е ураган, а омаята ми – илюзия.
Твърде млад съм и прекомерно несдържан, та да подиря тази дъбрава. Вкус на кръв пропива устните ми, а лъкът и стрелите на моите предци още са в ръката ми – и не мога да потегли.
Отвъд обременения ми Аз живее различен, по-свободен Аз. И за него фантазиите ми са борба н полумрак, а копнежите ми – тракащи кости.
Твърде млад съм и прекомерно омерзен, с цел да бъда по-свободния си Аз.
И по какъв начин да стана по-свободния си Аз, без да погубя обременения си Аз, или без всички хора да станат свободни?
Как листата ми ще литнат по вятъра с ария, без корените ми да изсъхнат измежду тъмата?
Как орелът в мен ще се устреми към слънцето, без птичетата да изоставен гнездото, което съм съградил за тях със личната си човка?
От „ Предтечата ”, Халил Джубран, изд. ФАМА
* Photograph of Khalil Gibran During his youth, poetryfoundation.org
