Известно е, че стресът и страхът вредят на здравето. Но

Известно е, че стресът и страхът вредят на здравето. Но те въздействат непосредствено и на имунната система, като ни вършат по-податливи на болести. Германски академик откри по какъв начин тъкмо действа този механизъм.

При стрес или боязън избрани браншове на мозъка дават команда за „ оттегляне “ на – това отслабва имунната система и улеснява вирусите като SARS-CoV-2. Берлинският кардиолог и откривател Волфрам Полер дружно с екип учени е съумял посредством опити с мишки да откри, че от избрани браншове на мозъка зависи методът, по който циркулират левкоцитите в тялото – а от това пък зависи до каква степен организмът е предразположен на вирусни инфекции.

Стресът в действителност разболява

„ Най-забележителното за мен беше да установя какво огромно въздействие имат няколкостотин неврона в хипоталамуса върху милионите левкоцити из цялото тяло “, споделя Полер.

Невроните провокират сложна поредност от разнообразни взаимоотношения сред трите ендокринни жлези – хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези. Тази така наречен стресова ос управлява доста от реакциите на организма при стрес.

Полер и неговите сътрудници са създали проби с мишки, част от които непрекъснато са били излагани на стрес. Животните били затваряни в цилиндър, пренасяни в нова клетка или пък изложени на миризмата от урина на техни естествени врагове.
Редакцията предлага
Учените видели, че избрани левкоцити при мишките се оттегляли в костния мозък и – просто казано – повече не изпълнявали отговорностите си. Това правело засегнатите животни изключително податливи на болест със SARS-CoV-2 или инфлуенца. Животните освен по-бързо се разболявали тежко, само че и по-често умирали.

Левкоцити, гранулоцити и лимфоцити

Левкоцитите се назовават и бели кръвни телца. Те се построяват в костния мозък и имат разнообразни функционалности в имунната система. Към левкоцитите спадат и гранулоцитите, които са детайл от неспецифичната имунна отбрана. В случай на пострадване те могат да се преборят с навлизащи в тялото бактерии и паразити, въпреки и да не са профилирани против избран болестотворен организъм.

Лимфоцитите, таман назад, са високоспециализирани. Сред тях са Т- и Б-клетките, които напълно целеустремено нападат избрани антигени, т.е. протеини на вируса и ги обезвреждат. В случая със SARS-CoV-2 това са да вземем за пример и добре известните шипови протеини.

Стресът отпраща лимфоцитите към костния мозък

Тези лимфоцити, както са открили Полер и неговият екип, в стресови обстановки се „ отдръпват “. Обичайно те се намират в така наречен лимфоидни органи: далака, тимуса или лимфните възли. При уплашените мишки те се отдръпвали в костния мозък.

Засега Полер не може да каже сигурно дали същият механизъм важи и при хората. Но стресовата ос, която се задейства при мишките, съществува и при хората. Поради това учените допускат, че стресът и страхът могат да създадат и човешката имунна система по-податлива на вирусни болести.

Концентрацията на гранулоцити пораства

Колкото и да е неподходящо отдръпването на лимфоцитите в стресови обстановки при съществуването на зараза, в тялото се случва и още нещо – или най-малко в телата на мишките, изследвани от Полер и неговите сътрудници: те следили нарастване на гранулоцитите, директно откакто мишките били подложени на стрес.

Тази първа неспецифична отбрана на имунната система в обстановка на огромен боязън, която би могла да провокира бягство или битка, се задейства и това е много свястно: „ Така тялото се приготвя за вероятно пострадване “, споделя Полер.

Намалява ли стресът резултата от имунизацията?

Поради това учените замислят последващо проучване, този път с хора. Те обаче няма да бъдат излагани на стрес или уплах, а тъкмо противоположното – ограничения за понижаване на напрежението ще имат за цел да реализират изключително уравновесено положение на духа. След това те биха могли да бъдат ваксинирани против Ковид-19. Полер има съмнение въз основата на събраните данни от проучването с мишките: „ Ако в условия на стрес характерният имунен отговор при болест със SARS-CoV-2 е по-слаб, то евентуално и при имунизация против вируса ще се получи по-слаб имунен отговор, в случай че индивидът е в стрес. А при имунизацията се цели постигането точно на мощен имунен отговор “.

Изграждането на характерни антитела и Т-клетки би се потиснало под въздействието на напрежението, с което опасността от нова болест и заболяване биха се нараснали. Но данни, които изрично да удостоверяват тази догадка, към този момент към момента няма, показва Полер. Все отново релативно несъмнено може да се каже: не вреди, в случай че стресът е по-малко.

****

Вижте и тази снимкова изложба на Дъждовни води: