Известният писател почина на 19 февруари 2016 година на възраст

Известният публицист умря на 19 февруари 2016 година на възраст от 84 години в Милано. Ето по какъв начин живееше той:

Родих се в Алесандрия – градът, прочут с шапките си борсалино.

Не би трябвало да се счита, че Италия е страна на интелектуалци. Фактът, че Рафаело и Микеланджело са родени тук, в действителност не значи нищо.

Мисля, че в случай че бях се родил в Средните епохи, към този момент щях да бъда мъртъв.

Баща ми в юношеството си бил огромен фен на книгите. Но родителите му имали 1 деца, фамилията едвам свързвало двата края и да си купи книга татко ми не можел да си разреши. Тогава той четял в уличните павилиони. Отивал, взимал от тезгяха книга и започвал да чете, до момента в който притежателят не го прогонвал. Тогава той се местил в идващия павилион, отварял книгата на тази страница, на оято спрял, и продължавал да чете. Аз държа доста на този спомен – неговият дебелоглав в гонене на книгите.

Когато дядо ми се пенсионира, той се занимава с поръчка на книги. Старинни, прелестно илюстровани издания на Гьоте и Дюма лежаха на всички места в дома му. Това бяха първите книги, които видях. Когато той умря, през 1938, доста притежатели на книги не си взеха техните поръчки и книгите просто ги струпаха в голяма кутия, която се озова в мазето на родителите ми. От време на време ме пращаха там – за въглища или вино, а аз единствено това и чаках.

Да, аз също съм писал стихове. Казал съм: в избрана възраст поезията е равносилна на тийнейджърско акне. Това е стадий без който не може. На петнадесет, или да речем, на шестнадесет поезията е мастурбация. И разликата сред неприятния от положителния стихотворец се състои в това, че положителният стихотворец изгаря своите ранни опити, а неприятният – ги разгласява.

Преди няколко месеца си купих за няколко хиляди $ тромпет. Вие знаете: с цел да свирите на тромпет, би трябвало непрекъснато да упражнявате устните, само че аз не бях правил това от доста, доста от дълго време. Така че в този момент изсвирвам неприятно, а преди дванайсет години свирех великолепно. Но си купих тромпета не с цел да изсвирвам на него. Купих си тромпета, като удостоверение за това какъв съм бил.

Какъвто и персонаж да си измислил, той ще бъде изразен от твоя опит и твоята памет.

Детективската литература ме притегля с това, че задава централния въпрос на философията – кой направи всичко това?

Всеки път, когато стартирам да пиша книга, се усещам наказан на двегодишен период, тъй като книгата е като дете. Първо, би трябвало да й дадеш живот, след това да се грижиш за нея, едвам тогава тя стартира да върви, и най-после, да приказва.

Хубавата книга постоянно е по-умна от своя създател. Често тя споделя за неща, за които даже създателят не знае.

Първостепенното обвързване на културния човек е постоянно да бъде подготвен да препише енциклопедия.

Обичам малкия екран и имам вяра, че на света няма нито един сериозен хуманитарист, който не обича да гледа телевизия. Възможно е просто да съм единственият, който не се опасява да си го признае.

Възможно е да не съм толкоз умен, колкото си мисля и надалеч не толкоз умен, колкото си мислят хората.

Хората доста бързо се уморяват от елементарни неща.

Никога не съм считал Средновековието за мрачно време. Това е била плодорона почва, от която е израснал Ренесанса.

Всяка международна просвета желае едно – да направи безкрайността разбираема.

Аз съм безусловно уверен, че всяка прочетена книга те кара да прочетеш идната.

Няма никакви правила и никакъв верен режим, в случай че искаш да напишеш книга.

Понякога предефинирам една страница по десетина пъти, а в случай че и това не оказва помощ – чета написаното на глас, пробвайки се по този метод да схвана какво не е наред.

Да напишеш книга напълно не значи да нанесеш думи върху хартия. Можеш да напишеш в мозъка си цяла глава, до момента в който закусваш или се разхождаш.

Чуждата нелепост в никакъв случай не понижава твоята.

Пределът на човешките благоприятни условия е изключително отегчителен и разочароващ – гибел.