Магнетичната Изабел Аджани — най-красивото чудовище на киното
Известната френска актриса Изабел Ясмин Аджани даде особено изявление пред френското списание "Les Inrocks ", в което споделя истории за сложното си детство, връзката с татко си и споровете с майка си.
Талантливата актриса е родена на 27 юни 1955 година в Париж. Дъщеря е на алжирския бежанец Мохамед Шариф Аджани и германката Аугуста.
На 12 години играе в любителски спектакъл, на 15 години по време на лятната почивка се снима в своя първи филм „ Малкият въглищар “ и продължава да се снима във филми. През 1974 година играе в спектакъл „ Комеди Франсез “ пиесите „ Училище за дами “ и „ Ундина “, след което е поканена да подпише 20-годишен контракт, само че отхвърля, отдавайки желание на киноактьорската си кариера.
Филмът, който я прави световноизвестна, е „ Историята на Адела Ю “ на Франсоа Трюфо. В него тя играе ролята на обезумялата щерка на Виктор Юго. Благодарение на него кинокритиците назовават гения й колосален, а нея самата „ най-красивото страшилище на киното.” Тогава е номинирана за „ Оскар”, а втората номинация идва през 1989 година Носителка е на 5 награди "Сезар ". Това е непостижим връх.
Най-известните филми с нейно присъединяване са „ Камий Клодел “, „ Историята на Адел Ю “, „ Квартет “, „ Кралица Марго “, „ Убийствено лято “ и „ Обладаване “.
През 1980 година се ражда синът ѝ Барнаби Нюитен от кинематографиста Брюно Нюитен. После има къса сантиментална връзка с американския артист Уорън Бийти. През 1995 година се ражда синът Габриел ѝ от английския артист Даниел Дей-Луис, с който живее в Лондон повече от пет години. През 2002 година се проваля шумно афишираната ѝ женитба с композитора Жан Мишел Жар, като за причина се акцентират честите му изневери, споделя историята ѝ Нова телевизия.
Талантливата актриса описа персонални истории от своя живот, започвайки с детските си години, които по никакъв начин не са били леки за нея. В искрено изявление за списание "Les Inrocks " тя разкри каква е била връзката ѝ с татко ѝ и за споровете, които е имала с майка си.
"Беше доста мъчно ", признава Изабел Аджани. Баща ѝ Мохамед Аджани е алжирски монтьор. По време на Втората международна война е нает от френската войска. Той се среща с майката на Изабел, Ема Швайнбергер в Германия по време на военната си работа.
"Майка ми нямаше специалност. Тя беше отвлечена, съвсем отвлечена, когато навърши 25 години, от татко ми, който е бил на 18 години. Те бяха доста красиви. Тя към този момент е имала две дребни деца. Той я убеди да го последва, обещавайки ѝ, че ще реализира задачите си... Тя беше пленник, който не можеше да елементарни на похитителя си ", споделя Изабел Аджани.
Баща ѝ е бил извънредно непоколебим с нея.
"През цялото ми детство и юношество той ме караше да навеждам очите си пред мъжете, да бъда незабележима, да не демонстрирам по какъв начин се усещам ", споделя още актрисата.
"Професията, която открих, беше необикновен пробив. Да бъде актриса е било най-много метод да избяга, в това число от въздействието на майка й, която не искаше да отивам на фитнес, танци или на концерти ", прибавя тя.
Аджани споделя, че майка й не е имала упоритости за нея. "Не беше съумяла в живота си като жена и просто не намираше за заслужено, че аз ще съумея. Бързо разбрах, че съм в заплаха. Чувствах, че ще се спася посредством театъра и литературата. Аз продължих да имам вяра, че би трябвало да мечтаеш, с цел да оцелееш ", споделя актрисата.
Ето и няколко цитати на Аджани:
„ Красив е индивидът, който може да ви направи красиви.”
„ Не се опасявам от това да стана по-малко привлекателна, постоянно съм се страхувала от това да не бъда въобще красива.”
„ Когато обичаш някого, смяташ, че си длъжна да му окажеш помощ да се промени. Това е типично женска заблуда. Любовта не може да бъде терапия.”
„ В любовта човек би трябвало да постъпва простичко – да избира хора, почтени за своите обещания и да се разделя с тези, които не ги извършват.”
„ Моят живот е зависещ на възприятията, а не на упоритостите “
„ Актьорите припомнят деца, спрели в развиването си. “
„ Животът си коства да се живее, само че не си коства безпределно да се разсъждава за него.”
„ Страстта изненадва. Човек не я търси. На другия ден тя може просто да му се случи.”
„ Да се промениш – това е най-трудното нещо за реализиране.”
„ Ние пазиме своето битие като обичаме себе си по-силно. Това е тайната.”
Източник: Нова.тв
Талантливата актриса е родена на 27 юни 1955 година в Париж. Дъщеря е на алжирския бежанец Мохамед Шариф Аджани и германката Аугуста.
На 12 години играе в любителски спектакъл, на 15 години по време на лятната почивка се снима в своя първи филм „ Малкият въглищар “ и продължава да се снима във филми. През 1974 година играе в спектакъл „ Комеди Франсез “ пиесите „ Училище за дами “ и „ Ундина “, след което е поканена да подпише 20-годишен контракт, само че отхвърля, отдавайки желание на киноактьорската си кариера.
Филмът, който я прави световноизвестна, е „ Историята на Адела Ю “ на Франсоа Трюфо. В него тя играе ролята на обезумялата щерка на Виктор Юго. Благодарение на него кинокритиците назовават гения й колосален, а нея самата „ най-красивото страшилище на киното.” Тогава е номинирана за „ Оскар”, а втората номинация идва през 1989 година Носителка е на 5 награди "Сезар ". Това е непостижим връх.
Най-известните филми с нейно присъединяване са „ Камий Клодел “, „ Историята на Адел Ю “, „ Квартет “, „ Кралица Марго “, „ Убийствено лято “ и „ Обладаване “.
През 1980 година се ражда синът ѝ Барнаби Нюитен от кинематографиста Брюно Нюитен. После има къса сантиментална връзка с американския артист Уорън Бийти. През 1995 година се ражда синът Габриел ѝ от английския артист Даниел Дей-Луис, с който живее в Лондон повече от пет години. През 2002 година се проваля шумно афишираната ѝ женитба с композитора Жан Мишел Жар, като за причина се акцентират честите му изневери, споделя историята ѝ Нова телевизия.
Талантливата актриса описа персонални истории от своя живот, започвайки с детските си години, които по никакъв начин не са били леки за нея. В искрено изявление за списание "Les Inrocks " тя разкри каква е била връзката ѝ с татко ѝ и за споровете, които е имала с майка си.
"Беше доста мъчно ", признава Изабел Аджани. Баща ѝ Мохамед Аджани е алжирски монтьор. По време на Втората международна война е нает от френската войска. Той се среща с майката на Изабел, Ема Швайнбергер в Германия по време на военната си работа.
"Майка ми нямаше специалност. Тя беше отвлечена, съвсем отвлечена, когато навърши 25 години, от татко ми, който е бил на 18 години. Те бяха доста красиви. Тя към този момент е имала две дребни деца. Той я убеди да го последва, обещавайки ѝ, че ще реализира задачите си... Тя беше пленник, който не можеше да елементарни на похитителя си ", споделя Изабел Аджани.
Баща ѝ е бил извънредно непоколебим с нея.
"През цялото ми детство и юношество той ме караше да навеждам очите си пред мъжете, да бъда незабележима, да не демонстрирам по какъв начин се усещам ", споделя още актрисата.
"Професията, която открих, беше необикновен пробив. Да бъде актриса е било най-много метод да избяга, в това число от въздействието на майка й, която не искаше да отивам на фитнес, танци или на концерти ", прибавя тя.
Аджани споделя, че майка й не е имала упоритости за нея. "Не беше съумяла в живота си като жена и просто не намираше за заслужено, че аз ще съумея. Бързо разбрах, че съм в заплаха. Чувствах, че ще се спася посредством театъра и литературата. Аз продължих да имам вяра, че би трябвало да мечтаеш, с цел да оцелееш ", споделя актрисата.
Ето и няколко цитати на Аджани:
„ Красив е индивидът, който може да ви направи красиви.”
„ Не се опасявам от това да стана по-малко привлекателна, постоянно съм се страхувала от това да не бъда въобще красива.”
„ Когато обичаш някого, смяташ, че си длъжна да му окажеш помощ да се промени. Това е типично женска заблуда. Любовта не може да бъде терапия.”
„ В любовта човек би трябвало да постъпва простичко – да избира хора, почтени за своите обещания и да се разделя с тези, които не ги извършват.”
„ Моят живот е зависещ на възприятията, а не на упоритостите “
„ Актьорите припомнят деца, спрели в развиването си. “
„ Животът си коства да се живее, само че не си коства безпределно да се разсъждава за него.”
„ Страстта изненадва. Човек не я търси. На другия ден тя може просто да му се случи.”
„ Да се промениш – това е най-трудното нещо за реализиране.”
„ Ние пазиме своето битие като обичаме себе си по-силно. Това е тайната.”
Източник: Нова.тв
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ