Защо идеята за извънземен живот вече не е така странна?
Извънземният живот, този прочут научно-фантастичен сюжет, тази кичозна фикция, този призрачен сън за мнозина, в последно време се трансформира в сериозна полемика, дефинира се като „ рисков фактор “ за човечеството, създава се като сюжет за бъдещето.
Как извънземните минаха от научно-фантастична приказка към съществено научно начинание, моделирано от макроикономисти, финансирано от фискални консерватори и обсъждано от теолози?
Това е по този начин, тъй като след поредност от забележителни открития през последните две десетилетия, концепцията за извънземния живот не е толкоз пресилена, колкото изглеждаше преди този момент. Нещо повече, откриването на извънземен живот в този момент наподобява неизбежно.
Доколкото животът е специфичен тип комплицирана химия, детайли които го сформират, не са нищо изключително: въглерод, водород, О2 и така нататък Те са измежду най-изобилните детайли във Вселената. Сложната органична химия е изненадващо постоянно срещана.
Аминокиселините, тъкмо като тези, които сформират всеки протеин в телата ни, са открити в опашките на кометите. В Марсианската почва има и други органични съединения.
Планетите които биха могли да бъдат обитаеми наподобява също са постоянно срещани. Първата планета отвън нашата Слънчева система е открита през 1995 година Оттогава астрономите са каталогизирали хиляди екзопланети.
Въз основа на този азбучник, астрономите от Университета на Калифорния, Бъркли, дефинираха, че може да има до 40 милиарда екзопланети с размер на Земята в по този начин наречената „ обитаема зона “ към тяхната звезда, където температурите са задоволително меки, с цел да съществува течна вода на повърхността им.
Има даже един свят, евентуално сходен на Земята, който обикаля към най-близката ни прилежаща звезда, Проксима Центавър. Само на четири светлинни години тази система може да е задоволително близо, с цел да достигнем до нея даже със сегашните технологии. С плана Breakthrough Starshot, стартиран от Стивън Хокинг през 2016 година, проектите за това към този момент са в ход.
Изглежда, че е неизбежно различен живот да съществува там някъде, изключително като се има поради, че животът се появява на Земята толкоз скоро откакто планетата е била формирана.
Най-старите вкаменелости, които в миналото са били открити тук, са на възраст 3.5 милиарда години, до момента в който уликите в нашата ДНК допускат, че животът може да е почнал още преди 4 милиарда години, тъкмо когато гигантските метеорити стопират да падат на повърхността на Земята.
Дефиницията за „ обитаема ” планета се оказа много гъвкава идея, тъй като животът оцелява във всевъзможни среди, които наподобяват пъклен за нас. Живи същества са открити:
• плаващи по езеро от сярна киселина
• вътре във варели с нуклеарни боклуци
• във вода прегрята до 122 градуса
• в пустините на Антарктика
• в скали на пет километра подземен.
Като цяло някои от тези условия се срещат постоянно и на други места в Слънчевата система.
Марс в миналото е бил топъл и мокър и евентуално е бил плодородна почва за живот още преди Земята.
Днес на Марс към момента има течна вода под повърхността. Един газ, мощно обвързван с живота на Земята, метан, също е открит в марсианската атмосфера и има равнища, които мистериозно се издигат или падат с годините. Резултатът от метана обаче е в развой на обсъждане, тъй като една от сондите обикалящи към Червената планета удостоверява откриването на газа, а друга не открива нищо.
Част от марсианските въпроси могат да се решат още през 2021 година, когато роувърът ExoMars ще търси следи от минал живот с двуметрова сонда.
Освен Земята и Марс, минимум две други места в нашата Слънчева система могат да бъдат обитаеми. Луната на Юпитер Европа и луната на Сатурн Енцелад са замразени ледени светове, само че гравитацията на техните големи планети е задоволителна, с цел да разтопи вътрешностите им, с цел да сътвори големи морета под повърхностния лед.
През 2017 година експерти по морски лед от Университета на Тасмания заключиха, че някои антарктически микроби могат да оцелеят при тези условия. И Европа, и Енцелад имат подводни хидротермални отвори, тъкмо като тези на Земята, където животът може да е зародил.
Когато сондата на НАСА хвана материала, който е изхвърлен от гейзерите на Енцелад, през юни 2018 година, откри огромни органични молекули. Вероятността измежду гейзера да има нещо живо не е малка; сондата просто не разполагаше с подобаващите принадлежности, с цел да го открие.
Руският милиардер Юрий Милнер е толкоз въодушевен от тази вероятност, че желае да помогне за финансирането на задача до тази луна.
Едно сходно изобретение, в случай че стане, може да преобърне света на биологията.
Целият живот на Земята е обвързван, от първата жива клетка, която се появява преди към 4 милиарда години до комплицираните организми населяващи планетата през днешния ден.
Бактериите, гъбичките и хлебарките са наши братовчеди и всички споделяме една и съща съществена молекулярна техника: ДНК, която прави РНК и РНК, която създава протеин.
Но извънземният живот обаче, може да съставлява „ друг, втори произход “ – изцяло откъслечен с нас. Може да употребява друга система за шифроване в своята ДНК. Или пък въобще да няма ДНК, а различен способ за предаване на генетична информация. Може би аминокиселините постоянно да се употребяват като основни градивни детайли на живите организми, а може би не.
Можем даже да изработим някои универсални закони на биологията, по същия метод, както за физиката – да не приказваме за нови теории по въпроса за произхода на самия живот.
Второто „ дърво на живота ” би означавало, че бързото появяване на живот на Земята не е случайно; животът би трябвало да изобилства във вселената.
Това би нараснало доста възможностите някъде измежду тези милиарди планети в нашата вселена да има нещо, с което да можем да приказваме.
От друга страна, в случай че откритите микроби в действителност са били свързани с нас, това би било бомба от друг тип: това би означавало, че животът е инфектиран.
Когато огромен астероид удари планета, ударът може да разпръсне прахообразни скали в космоса и тази скали може да паднат върху други планети като астероиди.
Животът от Земята евентуално към този момент е бил отправен до други планети – може би даже до луните на Сатурн и Юпитер. Микробите могат да оцелеят в такова пътешестване.
През 1969 година астронавтите на Аполо 12 извадили остаряла сонда, която седяла на Луната в продължение на три години в рискови студове и вакуум и разкрили, че към момента вътре има жизнеспособни бактерии.
Тъй като Марс евентуално е бил населяван преди Земята, възможният му живот е зародил там, преди да тръгне със скални парчета из космоса. Може би всички ние сме марсианци.
Дори и в никакъв случай да не намерим различен живот в нашата Слънчева система, към момента можем да го открием на всяка от хилядите известни екзопланети.
Вече е допустимо да гледаме на звездна светлина, филтрирана през екзопланета и да открием нещо за състава на нейната атмосфера; а изобилието от О2 може да бъде индикативен знак за живот.
Космическият телескоп „ Джеймс Уеб “, плануван да започва през 2021 година, ще може да предприеме тези измервания за някои от откритите към този момент светове, сходни на Земята. Само няколко години по-късно ще се появят галактически телескопи, които ще снимат непосредствено тези планети.
Използвайки трик, сходен на сенника в колата, телескопите учещи планетите ще работят в тандем с великански чадъри, наречени звездни сенки, като ще летят в тандем 50 000 километра до точното място, с цел да блокират ослепителната светлина на звездата, позволявайки изучаваната планета да бъде уловена тъкмо.
Цветът и променливостта на тази светлина биха могли да ни покажат дължината на деня на планетата, дали там има сезони, дали има облаци, дали има океани, може би даже цвета на растенията.
Древният въпрос “Дали сме сами? ” е минал от метафизичен размисъл до проверима догадка. И скоро би трябвало да сме готови за отговор.
Статията е оповестена в изданието CosmosMagazine, създател: Cathal D. O’Connell, откривател и управител в BioFab3D към университета в Мелбърн.
