Лакърдии в Истанбул
Извънредната среща на върха в Истанбул през уикенда, която събра на едно място президентите на Русия, Турция и Франция Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, и Еманюел Макрон, дружно с канцлера на Германия Ангела Меркел, трябваше да даде основата за лансирането на нов формат за договаряния сред четирите страни за стабилизиране на Сирия. И да върне Запада в играта.
Резултатът обаче остане надалеч под упованията. Които по този начин или другояче не бяха високи. В духа на общото разкарване четиримата водачи одобриха следващата интернационална декларация с пожелателен темперамент, в която приканиха “до края на годината ” в Сирия да бъде основан парламентарен комитет, който “ако изискванията пожелават ”, да напише новата Конституция на страната.
Документът от Истанбул също по този начин приканва сирийските управляващи да обезпечат достъп без ограничавания на филантропичните организации и да стартират да основават нужните условия за умерено завръщане на милионите бежанци. В този подтекст водачите също по този начин приканиха за продължение на прекратяването на огъня в Идлиб.
За да покажат, че на всички е ясно от положителната воля на кого зависи всичко, Еманюел Макрон категорично настоя, че Западът “разчита на Русия да окаже явен напън върху режима, който й дължи своето оцеляване ”. На противоположното пък натърти домакинът Ердоган, който настоя, че сирийският народ “вътре и отвън страната ” би трябвало да реши ориста на Башар Асад.
И до момента в който другите настойници на Асад в Техеран беснееха, че не са ги поканили на “съдбовната ” среща, западните водачи трябваше да въртят локуми и по другата тематика, която възпламени района, и оттова света последните седмици – зверското ликвидиране на саудитския публицист Джамал Хашоги. Ангела Меркел подмятна допустимо прекъсване на оръжейните доставки за Саудитска Арабия като наказателна мярка, а Еманюел Макрон който до оня ден също призоваваше за наказания против Рияд, дефинира сходен вероятен ход като чиста измама. И всички усърдно избягваха думата двуличие.
Резултатът обаче остане надалеч под упованията. Които по този начин или другояче не бяха високи. В духа на общото разкарване четиримата водачи одобриха следващата интернационална декларация с пожелателен темперамент, в която приканиха “до края на годината ” в Сирия да бъде основан парламентарен комитет, който “ако изискванията пожелават ”, да напише новата Конституция на страната.
Документът от Истанбул също по този начин приканва сирийските управляващи да обезпечат достъп без ограничавания на филантропичните организации и да стартират да основават нужните условия за умерено завръщане на милионите бежанци. В този подтекст водачите също по този начин приканиха за продължение на прекратяването на огъня в Идлиб.
За да покажат, че на всички е ясно от положителната воля на кого зависи всичко, Еманюел Макрон категорично настоя, че Западът “разчита на Русия да окаже явен напън върху режима, който й дължи своето оцеляване ”. На противоположното пък натърти домакинът Ердоган, който настоя, че сирийският народ “вътре и отвън страната ” би трябвало да реши ориста на Башар Асад.
И до момента в който другите настойници на Асад в Техеран беснееха, че не са ги поканили на “съдбовната ” среща, западните водачи трябваше да въртят локуми и по другата тематика, която възпламени района, и оттова света последните седмици – зверското ликвидиране на саудитския публицист Джамал Хашоги. Ангела Меркел подмятна допустимо прекъсване на оръжейните доставки за Саудитска Арабия като наказателна мярка, а Еманюел Макрон който до оня ден също призоваваше за наказания против Рияд, дефинира сходен вероятен ход като чиста измама. И всички усърдно избягваха думата двуличие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ