Нападение и отбрана в междуличностните взаимоотношения. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и д-р Веселин Христов
Източнк:
Нападението и защитата са постоянно срещани стилове на връзка, които се оказват пагубни в междуличностните връзки. Тези форми на връзка, постоянно предвещават утежняването и/или края на връзките във връзката, било тя партньорска или родителска. В тази публикация ще дискутираме различни форми на изложение, които водят до по-ефективно разрешаване на разликите и проблемите у дома, с другари и даже на работното място.
Изразяване на противоречие или митинг
Често пъти, във вихъра на страстта, показваме противоречие или митинг под формата на рецензия. Критиката, обаче, се разграничава от градивната противоположна връзка или изразяването на персонално незадоволство. Последните две са ориентирани към съответен проблем, до момента в който рецензията е персонална офанзива към личността на индивида. В резултат на това, другият се усеща атакуван, отритнат и засегнат. Често пъти рецензията води до ескалираща динамичност сред двамата участници, в която се редуват рецензия, оправдание/нападение с възходящ интензитет и периодичност. Критиките водят и до нараснала психологична възбуденост и когнитивен блокаж сега на спора, което попречва ефикасното разрешаване на проблемите. Следващият образец показва разликата сред рецензия и градивно недоволство или неодобрение:
Оплакване: „ Притесних се, когато закъсня, без да си се обадил. Мислех, че сме се разбрали да се обаждаме на другия, когато се наложи някой от нас да закъснее. “
Критика: „ На теб не ти пука по какъв начин държанието ти въздейства на другите. Твоите неща са постоянно по-важни от другите. Ти си лакомец и въобще не мислиш за мен! “
Изразяване на недоволството без рецензия
Конструктивно изложение на недоволството е допустимо, когато приказваме за личните си потребности и усеща, като в същото време споделяме какво бихме очаквали от другия в дадената обстановка. Дори за нас нещата да наподобяват явни, значимо е да идентифицираме и опишем страстите си, тъй като това оказва помощ на другия да се свърже и разбере нашата страст. Обратно – изразяването на позиция и страсти посредством яд и рецензия мощно отблъскват. Следва образец, който илюстрира тази концепция:
Свързани публикации.. Как връзката може да повреди здравето? 0 Валентина Маринова - За най-големите неточности, които вършат родителите 2 Що е то градивен спор в двойката? Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0
Критика: „ Писна ми да шетам след теб! Как може да си толкоз мърлява! “
Алтернатива: „ Много ми е неприятно, когато намирам непочистени трохи на масата. Чувствам се все едно не оценяваш моите старания. Може ли да се опитаме да намерим решение на този проблем дружно? “
Оправдания и форми на самоотбрана
Обикновено, в отговор на рецензията, ние прибягваме до самоотбрана. Някои форми на самоотбрана са изключително проблематични. Примери за това са опитите за отхвърлянето на офанзива (реална или не) под формата на „ достоверно “ отвращение или влизане в ролята на почтена жертва. Всеки го е правил, само че честото потребление на сходни тактики може да се преглежда като знак за разлюляване на връзките. Това в действителност е метод да обвиним другия, прехвърляйки отговорността; Ние като че ли му споделяме: „ казусът не е в мен, в теб е! “ В резултат, казусът не се позволява, а спорът ескалира още повече, както се вижда от идващия образец:
Тя: „ Обади ли се на Иванови с цел да им кажеш, че няма да отидем тази вечер, както беше заречен?
Той: „ Ох, през днешния ден бях доста ангажиран. Ти самата знаеш на какво се пека в работата. Защо ти не им се обади?! “
В този случай се прави самооправдаване, с опит да се трансферира отговорността на другия. Това е отреагирване, което води до ескалиране на напрежението.
Реакция към рецензия или деструктивни способи на самоотбрана
Никой не обича да бъде подложен на критика, нападан или упрекван. Независимо дали е целесъобразно или не, реакцията ни към сходно държание може фрапантно да промени развоя на спора. Алтернативен отговор би присъединил поемането на отговорност (макар и частична) за действието. Например, мъжът, който не се е обадил на семейство Иванови, може да отвърне по следния метод:
„ Съжалявам, не запомнил съм. Трябваше да те помоля ти да им звъннеш през днешния ден, знаейки, че денят ми е претрупан. Веднага ще се обадя... “
Същия метод може да се употребява и в отговор на рецензия:
Критика : „ Както постоянно, отново закъсняваме поради теб! “
Самозащита : „ Не е моя виновността, тъй като... “
Алтернатива : „ Да…, май имам виновност – би трябвало да помисля за организацията на времето си. “
Подобни провокации както и образци за проблематични връзки срещаме всекидневно. Идентифицирането им и осъзнаването на персоналната роля ни дава повече надзор и прочувствен баланс. Това е и нужна стъпка към по-добра връзка и по-удоволетворителни взаимоотношения.
Нападението и защитата са постоянно срещани стилове на връзка, които се оказват пагубни в междуличностните връзки. Тези форми на връзка, постоянно предвещават утежняването и/или края на връзките във връзката, било тя партньорска или родителска. В тази публикация ще дискутираме различни форми на изложение, които водят до по-ефективно разрешаване на разликите и проблемите у дома, с другари и даже на работното място.
Изразяване на противоречие или митинг
Често пъти, във вихъра на страстта, показваме противоречие или митинг под формата на рецензия. Критиката, обаче, се разграничава от градивната противоположна връзка или изразяването на персонално незадоволство. Последните две са ориентирани към съответен проблем, до момента в който рецензията е персонална офанзива към личността на индивида. В резултат на това, другият се усеща атакуван, отритнат и засегнат. Често пъти рецензията води до ескалираща динамичност сред двамата участници, в която се редуват рецензия, оправдание/нападение с възходящ интензитет и периодичност. Критиките водят и до нараснала психологична възбуденост и когнитивен блокаж сега на спора, което попречва ефикасното разрешаване на проблемите. Следващият образец показва разликата сред рецензия и градивно недоволство или неодобрение:
Оплакване: „ Притесних се, когато закъсня, без да си се обадил. Мислех, че сме се разбрали да се обаждаме на другия, когато се наложи някой от нас да закъснее. “
Критика: „ На теб не ти пука по какъв начин държанието ти въздейства на другите. Твоите неща са постоянно по-важни от другите. Ти си лакомец и въобще не мислиш за мен! “
Изразяване на недоволството без рецензия
Конструктивно изложение на недоволството е допустимо, когато приказваме за личните си потребности и усеща, като в същото време споделяме какво бихме очаквали от другия в дадената обстановка. Дори за нас нещата да наподобяват явни, значимо е да идентифицираме и опишем страстите си, тъй като това оказва помощ на другия да се свърже и разбере нашата страст. Обратно – изразяването на позиция и страсти посредством яд и рецензия мощно отблъскват. Следва образец, който илюстрира тази концепция:
Свързани публикации.. Как връзката може да повреди здравето? 0 Валентина Маринова - За най-големите неточности, които вършат родителите 2 Що е то градивен спор в двойката? Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0
Критика: „ Писна ми да шетам след теб! Как може да си толкоз мърлява! “
Алтернатива: „ Много ми е неприятно, когато намирам непочистени трохи на масата. Чувствам се все едно не оценяваш моите старания. Може ли да се опитаме да намерим решение на този проблем дружно? “
Оправдания и форми на самоотбрана
Обикновено, в отговор на рецензията, ние прибягваме до самоотбрана. Някои форми на самоотбрана са изключително проблематични. Примери за това са опитите за отхвърлянето на офанзива (реална или не) под формата на „ достоверно “ отвращение или влизане в ролята на почтена жертва. Всеки го е правил, само че честото потребление на сходни тактики може да се преглежда като знак за разлюляване на връзките. Това в действителност е метод да обвиним другия, прехвърляйки отговорността; Ние като че ли му споделяме: „ казусът не е в мен, в теб е! “ В резултат, казусът не се позволява, а спорът ескалира още повече, както се вижда от идващия образец:
Тя: „ Обади ли се на Иванови с цел да им кажеш, че няма да отидем тази вечер, както беше заречен?
Той: „ Ох, през днешния ден бях доста ангажиран. Ти самата знаеш на какво се пека в работата. Защо ти не им се обади?! “
В този случай се прави самооправдаване, с опит да се трансферира отговорността на другия. Това е отреагирване, което води до ескалиране на напрежението.
Реакция към рецензия или деструктивни способи на самоотбрана
Никой не обича да бъде подложен на критика, нападан или упрекван. Независимо дали е целесъобразно или не, реакцията ни към сходно държание може фрапантно да промени развоя на спора. Алтернативен отговор би присъединил поемането на отговорност (макар и частична) за действието. Например, мъжът, който не се е обадил на семейство Иванови, може да отвърне по следния метод:
„ Съжалявам, не запомнил съм. Трябваше да те помоля ти да им звъннеш през днешния ден, знаейки, че денят ми е претрупан. Веднага ще се обадя... “
Същия метод може да се употребява и в отговор на рецензия:
Критика : „ Както постоянно, отново закъсняваме поради теб! “
Самозащита : „ Не е моя виновността, тъй като... “
Алтернатива : „ Да…, май имам виновност – би трябвало да помисля за организацията на времето си. “
Подобни провокации както и образци за проблематични връзки срещаме всекидневно. Идентифицирането им и осъзнаването на персоналната роля ни дава повече надзор и прочувствен баланс. Това е и нужна стъпка към по-добра връзка и по-удоволетворителни взаимоотношения.
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ