55 години от подвига на старшина I степен Димитър Димитров
Източник: Maritime.bg
От всички доблестни героични прояви през 60-те години на предишния век блестящо се откроява подвигът на моряка-герой Димитър Атанасов Димитров (3 ноември 1943 – 6 март 1965).
Той е роден в село Сушица, община Стражица, и стартира наборната си военна работа на 23 октомври 1962 година в школата за химици в Горна Оряховица. След сполучливото й довеждане докрай служи като пълководец на поделение химици на огромен преследвач на подводници с бордови № 17 в Първи обособен дивизион противолодъчни кораби – Варна. На 24 септември 1963 година е създаден в звание старши матрос.
По време на обучение в намерено море на 4 март 1965 година матрос по нехайство прострелва кутия със снаряди и в погреба на кораба поражда заплаха от пожар. Гъст, токсичен пушек изпълва тясното помещение с оръжия и взривни материали. В погреба слизат основен старшина Васил Вачев, старшина II степен Васил Ангелов и командирът на поделение химици Димитър Димитров.
Най-дълго устоява на задушливия пушек младежът от Сушица.
Той употребява противогаз, само че окулярите му се замъгляват от гъстия пушек и е заставен да го смъкна. Успява да открие и подаде на открито димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. Опасността е отстранена. Екипажът – общо 57 души, и корабът са избавени.
Отровните газове обаче поразяват белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. Откаран е по неотложност за лекуване във Военноморска болница, само че два дни след случая (6 март 1965 г.) умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица.
С декрет № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 година за „ избавяне на военен транспортен съд и екипажа му “ е награден посмъртно със златна звезда, званието „ Герой на социалистическия труд “ и медал „ Г. Димитров “. Отличията, както и холандката на Димитър Димитров, са част от непрекъснатата експозиция на Военноморския музей.
В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей и е построена паметна плоча в негова чест. На 6 март 1966 година до Рейдовия пост в Пункта за базиране – Варна тържествено е открит монумент на Д. Ат. Димитров. На старши матроса посмъртно е присвоено звание „ старшина І степен “.
Всяка година военните моряци от Пункта за базиране – Варна означават подвига на своя предходник и почитта си пред него
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
затвори X×За да продължите, би трябвало да се регистрирате в уеб страницата Ако сте не запомнили вашата ключова дума можете да я възстановите от
От всички доблестни героични прояви през 60-те години на предишния век блестящо се откроява подвигът на моряка-герой Димитър Атанасов Димитров (3 ноември 1943 – 6 март 1965).
Той е роден в село Сушица, община Стражица, и стартира наборната си военна работа на 23 октомври 1962 година в школата за химици в Горна Оряховица. След сполучливото й довеждане докрай служи като пълководец на поделение химици на огромен преследвач на подводници с бордови № 17 в Първи обособен дивизион противолодъчни кораби – Варна. На 24 септември 1963 година е създаден в звание старши матрос.
По време на обучение в намерено море на 4 март 1965 година матрос по нехайство прострелва кутия със снаряди и в погреба на кораба поражда заплаха от пожар. Гъст, токсичен пушек изпълва тясното помещение с оръжия и взривни материали. В погреба слизат основен старшина Васил Вачев, старшина II степен Васил Ангелов и командирът на поделение химици Димитър Димитров.
Най-дълго устоява на задушливия пушек младежът от Сушица.
Той употребява противогаз, само че окулярите му се замъгляват от гъстия пушек и е заставен да го смъкна. Успява да открие и подаде на открито димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. Опасността е отстранена. Екипажът – общо 57 души, и корабът са избавени.
Отровните газове обаче поразяват белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. Откаран е по неотложност за лекуване във Военноморска болница, само че два дни след случая (6 март 1965 г.) умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица.
С декрет № 324 на Президиума на Народното събрание от 30 април 1965 година за „ избавяне на военен транспортен съд и екипажа му “ е награден посмъртно със златна звезда, званието „ Герой на социалистическия труд “ и медал „ Г. Димитров “. Отличията, както и холандката на Димитър Димитров, са част от непрекъснатата експозиция на Военноморския музей.
В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей и е построена паметна плоча в негова чест. На 6 март 1966 година до Рейдовия пост в Пункта за базиране – Варна тържествено е открит монумент на Д. Ат. Димитров. На старши матроса посмъртно е присвоено звание „ старшина І степен “.
Всяка година военните моряци от Пункта за базиране – Варна означават подвига на своя предходник и почитта си пред него
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ