Започнало е шестото масово измиране на видове на Земята
Изследването има за цел да дефинира по какъв начин човешките дейности през последните 500 години са повлияли на темповете на изгубване на гръбначните животни: бозайници, риби, птици, влечуги и земноводни. То открива, че има явен сигнал за нараснала загуба на типове, която също доста се е ускорила през последните няколкостотин години, тъй че животът на Земята е при започване на шестото най-голямо всеобщо изгубване в своята 3,5-милиардна история.
Това проучване е извършено от интернационален екип, управителен от Херардо Себалос от Националния университет на Мексико.
Застрашеният малайзийски склеропагес
Измерването на темповете на изгубване е доста мъчно и постоянно съществува рискът сходни проучвания да надценят действителните темпове, защото те би трябвало да създадат редица догатки с прекомерно лимитирани налични данни. Затова Себалос и екипът му желаят да слагат долна граница, да открият доста консервативни темпове, като се има поради, че каквито и да са действителните числа, те няма да са по-ниски.
Именно това прави откритията им толкоз значими: защото даже при такива консервативни сметки се открива, че степента на изгубване е доста, доста по-висока от фоновата – степента на загуба на типове при липса на каквото и да е човешко влияние.
Относно тази фонова степен, те също са консервативни: редица проучвания са се пробвали да я оценят и в следствие са получени стойности, съгласно които всяка година изчезва към един от всеки милион типове. Използвайки неотдавнашната работа на съавтора Антъни Барноски, те на процедура удвояват този фонов % и по този начин одобряват, че два от всеки милион типа ще изчезват по естествени аргументи всяка година. Това значи, че разликите сред фоновите и провокираните от индивида количества изчезнали типове ще бъдат по-малки. Но те откриват, че мащабът на по-скорошните темпове е толкоз огромен, че на процедура задминава всевъзможни естествени процеси.
Сред спомагателните материали към публикацията има и лист на гръбначните типове, за които е известно, че са изчезнали от 1500 година насам. Някои от останките им ще бъдат непокътнати като вкаменелости в скални пластове или като експонати зад музейни витрини. Но Земята към този момент няма да ги вижда по какъв начин шават или летят, няма да ги чува по какъв начин крякат или чуруликат.
Може би се чудите какво значение има? Защо би трябвало да се тормозим, в случай че естественият развой на изгубване се усилва от хората?
Един от отговорите на този въпрос всъщност показва какво прави природата за нас. Независимо дали опрашва нашите култури, пречиства водата ни, обезпечава риба за ястие или нишки за тъкане, ние сме подвластни от биоразнообразието. Екосистемите могат да продължат да ни обезпечават неща единствено в случай че не престават да действат по почти същия метод.
Връзката сред животинското многообразие и функционалността на екосистемите е доста комплицирана и не е добре проучена: допустимо е да има последователно и обратимо понижаване на функционалностите при понижаване на биоразнообразието; допустимо е да не настъпи никаква смяна, до момента в който не се стигне до някаква сериозна точка. Подходяща прилика тук е изваждането на болтове от крилото на аероплан – самолетът ще лети безпроблемно, в случай че се отстранен няколко болта на места, само че в случай че продължаваме да махаме, доближаване на системата към пагубна щета.
Това последно проучване ни споделя нещо, което към този момент знаехме – че рамките на няколко века хората са размахали разрушителна томахавка в биосферата на Земята. Ликвидирането на биоразнообразието за произвеждане на артикули и услуги има последна точка. Науката стартира да обрисува по какъв начин би могла да наподобява тази последна точка, само че не може да ни каже за какво да спрем, преди да сме я достигнали.
Ако гледаме на Земята единствено като на източник на запаси и канал за нашето замърсяване, в случай че оценяваме другите типове единствено от позиция на това, което могат да ни дават, тогава ще продължим да раздираме тъканта на живота. И в случай че по този начин премахнем още нитове от нашия галактическия транспортен съд – Земята – това освен ще усили риска той да престане да действа по методите, от които ние и бъдещите генерации ще подвластен, само че и ще понижи сложността и хубостта на нашия дом във Вселената.
