Как и кога са умирали римските императори? Учени са открили интересна закономерност
Изследователи от Института по математически и компютърни науки към Университета на Сао Пауло (ICMC-USP) в Сао Карлос са изследвали съществени математически закономерности, свързани с ръководството на римските императори, и са открили, че тези модели подхождат на степенната функционалност.
Степенната функционалност е връзката сред две величини, при която относителната смяна на една големина води до пропорционална относителна смяна в друга големина, без значение от първичните стойности на тези величини.
Крепост на Калигула е открита край Амстердам
Голяма цитадела е открита на нидерландския бряг, която съгласно археолозите е изиграла основна роля в сполучливото римско настъпление в Британи...
Прочети повече
„ Въпреки че доста неща ни наподобяват инцидентни, степенно систематизиране на вероятностите се открива в доста и най-различни разнообразни феномени, свързани със комплицирани системи: размерите на лунните кратери, магнитудите на земетресенията, честотата на думите в текстовете, пазарната стойност на фирмите и даже броя на почитателите в обществените мрежи “ споделя Франсиско Родригес, водещ създател на проучването.
Всички феномени, упоменати от Родригес, разкриват причинност, която е сходна на известния закон на Парето или просто правилото 80/20. Например на 80% от релативно дребните лунни кратери се падат 20% от в действителност огромните. В обществените мрежи 80% от потребителите имат не повече от няколкостотин клиенти, а 20% - хиляди или даже милиони (числата 80 и 20 тук са по-скоро мнемонично предписание, в сравнение с действителни наблюдения във всеки съответен случай). Що се отнася до римските императори, гибелта на владетеля от естествени аргументи тук е малко евентуално събитие, защото убийствата им са се случвали доста постоянно.
Изследователите означават, че единствено 17 от 69 (24,6%) от владетелите на Римската империя (от първия император Август, който умира през 14 година сл.н.е., до Теодосий, починал през 395 г.), са умряли от естествена гибел. Останалите са били убити от заговорници, самоубили се или починали в борба.
„ Когато анализирахме времето до гибелта за всеки държател, открихме, че рискът от ликвидиране е бил висок, когато императорът преди малко е започвал да ръководи. Това може да има някакво отношение към компликациите и условията на работата и неналичието на политически опит на новия император. След това рискът от гибел вследствие на прелом понижава систематично, до момента в който императорът доближи отметката 13-годишното ръководство. В този миг рискът още веднъж внезапно нараства ”, споделя Франсиско Родригес.
Ако правилото 80/20 е добре известна причинност, внезапният спад в кривата на оцеляване на императорите след 13 години ръководство е ново изобретение.
Най-бруталните римски санкции
Най-тежката наказателна мярка- poena capitis в Древен Рим имала две разновидности: загуба на гражданска дееспособност и непринудено из...
Прочети повече
„ Имаме няколко вероятни пояснения за този преломен миг. Може би след 13-годишен цикъл противниците на императора са стигали до извода, че надали ще се качат на трона по натурален път. Възможно е старите му врагове да са се прегрупирали или да са се появили нови противници. Кризата може да възникне заради всички тези фактори, взети дружно. Струва си да се означи, че рискът от ликвидиране на императора още веднъж понижава след този преломен миг.
Историческите обединения са комплицирани системи, в които играчите взаимодействат, сътрудничат си и се съревновават за власт и запаси. Непредсказуемите дейности на обособени хора могат да основават предсказуеми модели на групово държание, които може да се изследват математически “, отбелязва Родригес.
Ако вземем поради ръководството на всички 175 римски императори, в това число и владетелите на Византия, шансът им да доживеят до дълбока напреднала възраст, без да бъдат убити се покачва, само че не доста – до 30%.
Изследването не е присъединило тези, които не са управлявали независимо заради непълнолетие или съществуването на съуправници.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Степенната функционалност е връзката сред две величини, при която относителната смяна на една големина води до пропорционална относителна смяна в друга големина, без значение от първичните стойности на тези величини.
Крепост на Калигула е открита край Амстердам
Голяма цитадела е открита на нидерландския бряг, която съгласно археолозите е изиграла основна роля в сполучливото римско настъпление в Британи...
Прочети повече
„ Въпреки че доста неща ни наподобяват инцидентни, степенно систематизиране на вероятностите се открива в доста и най-различни разнообразни феномени, свързани със комплицирани системи: размерите на лунните кратери, магнитудите на земетресенията, честотата на думите в текстовете, пазарната стойност на фирмите и даже броя на почитателите в обществените мрежи “ споделя Франсиско Родригес, водещ създател на проучването.
Всички феномени, упоменати от Родригес, разкриват причинност, която е сходна на известния закон на Парето или просто правилото 80/20. Например на 80% от релативно дребните лунни кратери се падат 20% от в действителност огромните. В обществените мрежи 80% от потребителите имат не повече от няколкостотин клиенти, а 20% - хиляди или даже милиони (числата 80 и 20 тук са по-скоро мнемонично предписание, в сравнение с действителни наблюдения във всеки съответен случай). Що се отнася до римските императори, гибелта на владетеля от естествени аргументи тук е малко евентуално събитие, защото убийствата им са се случвали доста постоянно.
Изследователите означават, че единствено 17 от 69 (24,6%) от владетелите на Римската империя (от първия император Август, който умира през 14 година сл.н.е., до Теодосий, починал през 395 г.), са умряли от естествена гибел. Останалите са били убити от заговорници, самоубили се или починали в борба.
„ Когато анализирахме времето до гибелта за всеки държател, открихме, че рискът от ликвидиране е бил висок, когато императорът преди малко е започвал да ръководи. Това може да има някакво отношение към компликациите и условията на работата и неналичието на политически опит на новия император. След това рискът от гибел вследствие на прелом понижава систематично, до момента в който императорът доближи отметката 13-годишното ръководство. В този миг рискът още веднъж внезапно нараства ”, споделя Франсиско Родригес.
Ако правилото 80/20 е добре известна причинност, внезапният спад в кривата на оцеляване на императорите след 13 години ръководство е ново изобретение.
Най-бруталните римски санкции
Най-тежката наказателна мярка- poena capitis в Древен Рим имала две разновидности: загуба на гражданска дееспособност и непринудено из...
Прочети повече
„ Имаме няколко вероятни пояснения за този преломен миг. Може би след 13-годишен цикъл противниците на императора са стигали до извода, че надали ще се качат на трона по натурален път. Възможно е старите му врагове да са се прегрупирали или да са се появили нови противници. Кризата може да възникне заради всички тези фактори, взети дружно. Струва си да се означи, че рискът от ликвидиране на императора още веднъж понижава след този преломен миг.
Историческите обединения са комплицирани системи, в които играчите взаимодействат, сътрудничат си и се съревновават за власт и запаси. Непредсказуемите дейности на обособени хора могат да основават предсказуеми модели на групово държание, които може да се изследват математически “, отбелязва Родригес.
Ако вземем поради ръководството на всички 175 римски императори, в това число и владетелите на Византия, шансът им да доживеят до дълбока напреднала възраст, без да бъдат убити се покачва, само че не доста – до 30%.
Изследването не е присъединило тези, които не са управлявали независимо заради непълнолетие или съществуването на съуправници.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ