Откриха механизма на генетичната памет
Израелски откриватели са открили точния механизъм, който предава на потомството виталния опит на родителите. Възможно е скоро отрицателният товар от бедствията на нашите предшественици да остава в предишното.
Новото проучване на учените от Телавивския университет е разкрило механизма, който включва и изключва наследяването на паметта за въздействието на околната среда.
При опити с червеи C. elegans е открито, че червеите наследявали епигенетичните признаци (некодирани в ДНК наследствени черти) на апетит и вирусни инфекции, на които са подлагани техните предшественици.
Тези признаци са дребни РНК, т.е. родителите безусловно заразяват своите потомци със своя отрицателен опит. С други думи, епегенетичните признаци могат да окажат доста въздействие върху живота, да вземем за пример да предизвикат нараснало увлечение към храна у потомството, в случай че родителите са изпитвали апетит.
Интересно е, че особени ензими, наречени RdRPs, могат да дублират дребните РНК и да ги предават на идващото потомство. Казано по-просто, родителите предават на децата своя боязън от глада и даже в случай че децата живеят задоволено и наред, техният завещан боязън по този начин или другояче може да се съобщи на внуците.
Най-вероятно подобен механизъм работи и при хората. Сложно е да си представим какъв брой отрицателен опит носим у себе си, въпреки че този опит от дълго време няма никакво отношение към актуалния ни живот. Не е изключено да вземем за пример епидемията от затлъстяване или страхът от апетит в някои страни да са свързани с отрицателния опит на предишните генерации.
За благополучие природата не е вградила у нас механизъм на непрестанно струпване на негативи, другояче нашата цивилизация нямаше да има бъдеще. Специфични гени, наречени MOTEK, могат да изключат епигенетичния механизъм на струпване на опит.
Периодично опитът на поколенията може да се „ занулява “. Засега учените не знаят с акуратност по какъв начин протича естественото ръководство на продължителността на запазване на опита, само че евентуално отрицателният опит може да се „ изключи “ наложително и да се приключи неговото предаване от потомство на потомство.
