Матео Салвини - може ли Италия да се довери на този мъж
Изправен, с цигара в ръка и облечен в напълно нормално зелено сако – Матео Салвини съумява да се слее съвсем изцяло със своите охранители и сътрудници. Политиците в Италия избират шити по поръчка костюми и ризи – облекла, които ги отличават от заобикалящия ги антураж. Но не и Салвини. В някои случаи той носи вратовръзка, само че тя непроменяемо виси разхлабена от яката му.
В Рим след публично събитие в средата на предизборната акция за парламентарните избори през тази година, публицистите търпеливо чакаха Салвини, който пушеше умерено и ревизираше телефона си.
„ Защо сте против имигрантите ”, зададох въпроса си аз, откакто той бе изхвърлил изпушения фас. „ Аз съм против незаконните имигранти ”, поправи той. „ Твърде доста от тях са рискови за Италия и Европа ”.
Неговите думи опънаха сензитивна струна в електората. Три месеца по-късно, партия „ Лигата ” на Салвини се показа по-добре от предстоящото на изборите. През юни той постави клетва като вицепрезидент и вътрешен министър в съдружното държавно управление с популисткото придвижване „ Пет звезди ”.
Двете партии издигнаха кандидатурата на релативно непознатия някогашен професор по право Джузепе Конте, който е съвсем изцяло беззащитен като министър председател. В резултат Салвини се трансформира в най-влиятелната фигура в държавното управление.
Това бе кулминационната точка на шеметната му политическа кариера, която стартира до момента в който той е още младеж. Той встъпва в политиката като лявоориентиран деятел преди да се трансформира във водещ представител на италианското националистическо дясно крило.
Салвини се причислява към „ Северната лига ” по време, когато тя желае самостоятелност за останалата част от Италия. Партията има вяра, че Южна Италия дърпа обратно по-благоденстващия север, и нейните членове даже основават шеговита ария, в която южняците са мръсни и мързеливи.
„ Има неприятна миризма/
Дори кучетата не я понасят/
Може би неаполитанците са наблизо/
Те носят холера и постоянно ги тресат земетресения/
Те в никакъв случай не се къпят със сапун. ”
В Италия всички политически партии имат свои дребни градове–държави. Салвини стартира работа в партийния вестник на „ Северната лига ”, работи и за партийното радио, и по този начин заема мястото си в ляво насоченото крило на придвижването – позиция, която той акцентира с игла за вратовръзка с облика на Че Гевара.
Алесандро Морели е непосредствен другар на Салвини, с който са израсли дружно и в този момент е негов поддръжник като народен представител на „ Лигата ” в Народното събрание. „ Ние постоянно ще водим политика, с която ще пазиме ползите на елементарните хора ”, декларира той. " Поставихме плакати, издигахме палатки, разпространявахме агитация - постоянно бяхме покрай хората, даже и тогава можеше да се види, че той имаше лидерски качества ".
През 1993 година, едвам 20-годишен, Салвини е определен в общинския съвет на Милано. Шест години по-късно, с намек за популизъм, той отхвърля да се здрависа с гостуващия в града италиански президент Карло Адзельо Чампи. „ Не благодаря ”, съобщи той. „ Вие не ме представлявате ”.
Антиюжняшките възгледи на Салвини даже леко помрачават личната му женитба с Фабриция Йелузи през 2013 година. Двойката се развежда седем години по-късно през 2010-та.
„ Беше полуда ”, споделя тя пред Би Би Си. „ Моите корени са от Пулия, в Южна Италия, а той е от севера. Като начало той имаше четирима родственици там, а аз 200 ”.
„ Когато трябваше да разрежем сватбената торта той смъкна ризата си и облече една със зелен цвят – цветът на „ Лигата ”, и всички негови другари започнаха да припяват антиюжняшките песни на придвижването. А всички мои родственици, които бяха в другия завършек на залата, започнаха да дюдюкат. Ето това бе моята женитба! ”.
Салвини е бил народен представител в Европейския парламент, само че не желае да прекара цялата си кариера като малък политик. Разделяне на Италия – главната цел на „ Лигата ”, е малко евентуално да се случи. Той желае национална власт, което значи трансформиране на „ Северната лига ” в по-широкообхватна италианска партия. През 2013 година, когато партията печели 4 % на изборите, той получава лидерското място. Постепенно той измества партийния фокус – кардиналният зложелател повече няма да бъде италианската страна. Вместо това врагът ще бъде Европейският съюз.
„ Когато неверната Европа бе основана, ние осъзнахме, че врагът просто не беше Рим, а се беше преместил в Брюксел ”, съобщи Алесандро Морели – народен представител на „ Лигата ” и дълготраен съдружник на Салвини. „ Дори освен това – той не представляваше италианците. Поради тази причина осъзнахме, че Брюксел е политическия зложелател ”.
Салвини отстранява думата „ Северна ” от името на „ Лигата ” и трансформира своята партия в национално придвижване. Но като цяло той резервира стила на партията – нейното елементарно за схващане популистко обръщение, че има врагове, заплашващи народа. В добавка към Европа, той показва и втора опасност – имиграцията.
От 2014 година над 640 000 имигранти са стъпили на италианските крайбрежия – мнозина от тях са отпътували за други европейски страни, само че и мнозина са останали.
„ Той е хамелеон, политик, който трансформира цвета и формата си за лично улеснение и съгласно политическата обстановка ”, споделя Матео Пучиарели, създателят на „ Анатомията на популиста: Истинската история на Матео Салвини. ”
„ Днес той играе ролята на лявоориентиран шериф. Но познавайки го от близко ще кажа, че това не е неговата същинска природа. Това е темперамент. Някои от нещата, които споделя обществено са смущаващи и страшни, само че човешката страна на Салвини е друга. Но това не го прави ОК ”.
Салвини показва две явно противоречащи си умения, от които се нуждае всеки сполучлив популистки политик: главно обръщение, и предпочитание да го адаптираш или изоставиш, когато настъпи нужда от това. Той наследява италиански политически пейзаж, завършен от първия популист в страната – Силвио Берлускони. Бившият министър председател направи себе си най-голямата комерсиална марка на придвижването си. Затова Салвини реши да последва образеца му. Това бе нещо, на което той явно се наслаждаваше. А и явно се бе отворила ниша. По същото време отпред на страната бе Матео Ренци – от лявоцентристите, политик, който следваше образеца на Клинтън, Блеър и Обама. Очевидно имаше място в Италия за едни анти-Ренци, някой, който не прекарва цялото си време като преподавател на семинари за глобализацията.
„ За положително или за неприятно, Салвини е съседското момче ”, декларира неговият биограф Матео Пучиарели. „ Той е характерен наследник на италиански родители, наличен, доста елементарен, някой, с който можеш да приказваш за всичко. ”
„ Той живее е предградие на Милано в дребен апартамент ”, добавя Пучиарели. „ Обича футбола, красивите дами, храната и да прави фотоси на залезите. Той е най-обикновен италианец. ”
Изненадващо към момента никой не беше заел това пространство в италианската политика. Матео Ренци бе прекомерно проглобалист. Вечно амбициозният Берлускони може и да говореше по лесноразбираем метод, само че милионерът, колекционер на футболни тимове и сантиментални афери, е някой, с който мъчно би могъл да пиеш бирата си. Бепе Грило, създателят на популисткото придвижване „ Пет звезди ”, бе прекомерно екстравагантен, с цел да се приема обикновено. Евентуалният правоприемник на Ренци на премиерското кресло – Паоло Джентолони, бе суховат и внимателен с медиите благородник, който евентуално щеше да е по-щастлив да беседва безшумно за историята на фреските.
Колкото повече Салвини действаше като най-обикновен, въпреки и обществено насочен италианец, толкоз повече той се обвързваше с хората. Той осъзна, че политиците, които прекарват огромна част от времето си в диалози за врагове, би трябвало да демонстрират и възприятие за комизъм.
През декември 2014 година той театралничи полугол на корицата на клюкарското списание „ Оги ”, като носеше единствено зелената вратовръзка на партия „ Лигата ”. Заглавието бе: „ Ще поверите ли Италия на този човек? ”.
Все още не, бе отговорът. Но тази партия се издигаше в изследванията. Той продължаваше да води свое шоу в радиото на „ Лигата ” – Радио „ Падания ”. Като се има поради дългогодишния му опит в отговарянето на слушателски въпроси, евентуално е дал отговор на повече въпроси на хората, в сравнение с всеки различен настоящ италиански политик.
Като доста други популисти, Салвини снима и поства свои лични видеа и обществени изяви онлайн.
През май 2017 година той снима нощта, която прекарва в мигрансткия център Минео в Сицилия – един от най-големите от този тип в Европа. Видеото, по какъв начин той спи с мигрантски лагер притегли внимание. То единствено акцентира в допълнение посланието, което той написа след визитата си там: „ Продължавам да съм уверен, че не престават опитите с етническата замяна на едни хора с други. Това не е незабавна имиграция, а проведена имиграция, която цели подмяната на италианския народ с различен народ, на италианските служащи с други служащи. ”
Салвини загатва за тайна доктрина, съгласно която европейските елити имат детайлно създаден проект да заменят личната си работна мощ с мигранти.
„ Салвини употребява думи и хрумвания, които за пръв път бяха развити в екстремистки дясноцентристки кръгове ”, декларира Валерио Ренци, създателят на „ Булдозерната политика: Лигата на Салвини и европейската десница. ” „ Например – битката против хипотетичния опит за етническа замяна на европейските нации. Това е тайна доктрина. Салвини преведе тези хрумвания на ефирен език – хрумвания, които бяха родени в инкубаторите на крайнодесните в Италия и Европа. ”
Салвини сервира своето обръщение със комбинация от смешки и апокалиптични предизвестия. „ На какъв брой мигранти давате заслон в дома си? ”, се пошегува той като водещ по Радио „ Падания ” през април 2014 година. „ Ядете ли банани? В днешно време, в случай че не ядете бани сте считан за расист. ”
„ 150 мигранти идват във Венето тази седмица и ще бъдат разпределени в района ”, сподели той на слушателите си в своето шоу през февруари 2015 година. „ Това е етническо заменяне, координирано от Европа. ”
По време на акцията за парламентарните избори през 2018 година той назова имигрантите „ войска от добре изпечени крадци и нарушители. ” „ Рискът в тази ситуация е, че той легитимира най-ужасните импулси на тази страна ”, споделя биографът на Салвини Матео Пучиарели.
„ До преди няколко години хората се срамиха да споделят избрани неща по адрес на имигрантите, да приказват намерено за правото да гръмнат апаш. Със Салвини те получиха цялостна независимост. От културна вероятност той отвори вратите на извънредно отрицателни импулси, които постоянно са били наоколо, само че се са били очевидни.
Във всяка една страна, думите и фразите носят свои лични мемоари. Директният изказ на Салвини припомня на някои италианци на ерата на Мусолини през 20-те и 30-те години на предишния век, когато обидите бяха последвани от формалното гонене на малцинствените групи. В частност, предлагането на Салвини ромските общности в Италия да бъдат подложени на броене, подсети за расовите закони от 1938 година, признати от Мусолини. Това не е обвиняване към Салвини във фашизъм. Просто желая да кажа, че неговите думи припомнят за дългата историческа памет.
Обсъждането на тези хрумвания не се случва в изолираност. През февруари 2018 година, някогашен локален претендент на „ Лигата ” рани шестима имигранти при пукотевица от преминаваща кола. Имигрантите, и тези които пазят правата им, в този момент се опасяват за личната си сигурност.
Лаура Болдрини, ръководител на долната камара на Народното събрание от 2013 до 2018 година, се трансформира в цел на словесните нападки на Салвини. Той я избра, тъй като в предишното Болдрини бе представител на висшия представител за бежанците на Организация на обединените нации, и бе знак на всичко, против което се бореше той.
„ Всеки път, когато преселник извършваше закононарушение, или имаше закононарушение, обезчестяване, обир, той наричаше имигрантите „ контингента на Болдрини ”, съобщи някогашният ръководител на Народното събрание. „ Хората упрекваха мен. Беше извънредно. Получавах извънредно насилствени и смъртни закани. Тази акция имаше последици върху живота ми. Имах потребност от защита. Никога не знаете по кое време заканите са действителни и по кое време не. ”
„ Спрете да тормозите имигрантите ”, прикани тя Салвини. „ Започнете да работите по действителните проблеми. Опитайте се да бъдете способен и виновен. Спрете да употребявате обществените медии по този нападателен метод. Бъдете сериозен. Действайте като министър. ”
Много от дясноцентристки насочените италианци споделят казаното от Болдрини. Но е малко евентуално те да окажат въздействие върху неговите цели. Приятелите на Салвини споделят, че той е много добър в това да не обръща внимание на рецензиите.
„ Той се смее на всички смешки, които се описват за него ”, споделя някогашната му брачна половинка Фабриция Йелузи. „ Никога не го видях да се наскърбява на смешка по негов адрес. Не знам по какъв начин го прави, само че е добър в това да не разрешава на сходни неща да му въздействат. ”
Но не постоянно казусът е подобен. Кожата на Салвини може би не е толкоз дебела, колкото си мислят съдружниците му. През юли 2018 година той завежда дело против писателя Роберто Савиано, откакто Савиано го упреква във връзки с мафията.
Лидерът на „ Лигата ” се надсмива на демократичните критици с възходящия брой на своите съдружници в другарски настроени националистически придвижвания на Запад. Салвини постоянно е давал своята поддръжка за Марин Льо Пен във Франция, както и за президента Тръмп. Той бе сниман и на Червения площад в Москва с тениска с облика на Путин. През 2014 година отиде до Северна Корея, след което съобщи: „ Радвам се, че отидох там. Има очарователно възприятие на общественост. Има доста деца, които играят на улицата, а не със своите компютърни игри ”.
Малко откакто зае поста си, Салвини разгласи желанието си да сътвори паневропейска Асоциация на националистическите партии, способна да промени посоката на Европейския съюз. Това го слага в директна съпротива на френския президент Еманюел Макрон, който на процедура е водач на демократичните придвижвания на континента. Съревнованието Салвини-Макрон може да дефинира бъдещето на Европейския съюз.
Началото постоянно е белязано от огромни обещания. Матео Салвини несъмнено наподобява като да се любува на несъгласията и вниманието. Той постоянно може да бъде забелязан да си прави селфита с всеки, подготвен да театралничи дружно с него.
Преди години доста елементарни италианци щяха да бъдат извънредно внимателни да застанат до напълно обикновено изглеждащият водач на северняшка партия, който се надсмива над южняците, европейците и имигрантите. Но Италия се промени. За момента това е страната на Матео Салвини. Въпреки това Италия има навика да отхвърля тези, които в миналото е приемала като спасители.
„ Не мисля, че това ще просъществува в дълготраен проект ”, споделя биографът на Салвини Матео Пучиарели. „ Този непрестанен цикъл от непрекъснати офанзиви, отклонение на вниманието, основаване на илюзии, смяна на възприемането на реалността… може и да работи при сформирането на държавно управление, само че не може да просъществува, когато ти си държавното управление. ” /БГНЕС
--------------------------------
Джеймс Рейнолдс, Би Би Си
В Рим след публично събитие в средата на предизборната акция за парламентарните избори през тази година, публицистите търпеливо чакаха Салвини, който пушеше умерено и ревизираше телефона си.
„ Защо сте против имигрантите ”, зададох въпроса си аз, откакто той бе изхвърлил изпушения фас. „ Аз съм против незаконните имигранти ”, поправи той. „ Твърде доста от тях са рискови за Италия и Европа ”.
Неговите думи опънаха сензитивна струна в електората. Три месеца по-късно, партия „ Лигата ” на Салвини се показа по-добре от предстоящото на изборите. През юни той постави клетва като вицепрезидент и вътрешен министър в съдружното държавно управление с популисткото придвижване „ Пет звезди ”.
Двете партии издигнаха кандидатурата на релативно непознатия някогашен професор по право Джузепе Конте, който е съвсем изцяло беззащитен като министър председател. В резултат Салвини се трансформира в най-влиятелната фигура в държавното управление.
Това бе кулминационната точка на шеметната му политическа кариера, която стартира до момента в който той е още младеж. Той встъпва в политиката като лявоориентиран деятел преди да се трансформира във водещ представител на италианското националистическо дясно крило.
Салвини се причислява към „ Северната лига ” по време, когато тя желае самостоятелност за останалата част от Италия. Партията има вяра, че Южна Италия дърпа обратно по-благоденстващия север, и нейните членове даже основават шеговита ария, в която южняците са мръсни и мързеливи.
„ Има неприятна миризма/
Дори кучетата не я понасят/
Може би неаполитанците са наблизо/
Те носят холера и постоянно ги тресат земетресения/
Те в никакъв случай не се къпят със сапун. ”
В Италия всички политически партии имат свои дребни градове–държави. Салвини стартира работа в партийния вестник на „ Северната лига ”, работи и за партийното радио, и по този начин заема мястото си в ляво насоченото крило на придвижването – позиция, която той акцентира с игла за вратовръзка с облика на Че Гевара.
Алесандро Морели е непосредствен другар на Салвини, с който са израсли дружно и в този момент е негов поддръжник като народен представител на „ Лигата ” в Народното събрание. „ Ние постоянно ще водим политика, с която ще пазиме ползите на елементарните хора ”, декларира той. " Поставихме плакати, издигахме палатки, разпространявахме агитация - постоянно бяхме покрай хората, даже и тогава можеше да се види, че той имаше лидерски качества ".
През 1993 година, едвам 20-годишен, Салвини е определен в общинския съвет на Милано. Шест години по-късно, с намек за популизъм, той отхвърля да се здрависа с гостуващия в града италиански президент Карло Адзельо Чампи. „ Не благодаря ”, съобщи той. „ Вие не ме представлявате ”.
Антиюжняшките възгледи на Салвини даже леко помрачават личната му женитба с Фабриция Йелузи през 2013 година. Двойката се развежда седем години по-късно през 2010-та.
„ Беше полуда ”, споделя тя пред Би Би Си. „ Моите корени са от Пулия, в Южна Италия, а той е от севера. Като начало той имаше четирима родственици там, а аз 200 ”.
„ Когато трябваше да разрежем сватбената торта той смъкна ризата си и облече една със зелен цвят – цветът на „ Лигата ”, и всички негови другари започнаха да припяват антиюжняшките песни на придвижването. А всички мои родственици, които бяха в другия завършек на залата, започнаха да дюдюкат. Ето това бе моята женитба! ”.
Салвини е бил народен представител в Европейския парламент, само че не желае да прекара цялата си кариера като малък политик. Разделяне на Италия – главната цел на „ Лигата ”, е малко евентуално да се случи. Той желае национална власт, което значи трансформиране на „ Северната лига ” в по-широкообхватна италианска партия. През 2013 година, когато партията печели 4 % на изборите, той получава лидерското място. Постепенно той измества партийния фокус – кардиналният зложелател повече няма да бъде италианската страна. Вместо това врагът ще бъде Европейският съюз.
„ Когато неверната Европа бе основана, ние осъзнахме, че врагът просто не беше Рим, а се беше преместил в Брюксел ”, съобщи Алесандро Морели – народен представител на „ Лигата ” и дълготраен съдружник на Салвини. „ Дори освен това – той не представляваше италианците. Поради тази причина осъзнахме, че Брюксел е политическия зложелател ”.
Салвини отстранява думата „ Северна ” от името на „ Лигата ” и трансформира своята партия в национално придвижване. Но като цяло той резервира стила на партията – нейното елементарно за схващане популистко обръщение, че има врагове, заплашващи народа. В добавка към Европа, той показва и втора опасност – имиграцията.
От 2014 година над 640 000 имигранти са стъпили на италианските крайбрежия – мнозина от тях са отпътували за други европейски страни, само че и мнозина са останали.
„ Той е хамелеон, политик, който трансформира цвета и формата си за лично улеснение и съгласно политическата обстановка ”, споделя Матео Пучиарели, създателят на „ Анатомията на популиста: Истинската история на Матео Салвини. ”
„ Днес той играе ролята на лявоориентиран шериф. Но познавайки го от близко ще кажа, че това не е неговата същинска природа. Това е темперамент. Някои от нещата, които споделя обществено са смущаващи и страшни, само че човешката страна на Салвини е друга. Но това не го прави ОК ”.
Салвини показва две явно противоречащи си умения, от които се нуждае всеки сполучлив популистки политик: главно обръщение, и предпочитание да го адаптираш или изоставиш, когато настъпи нужда от това. Той наследява италиански политически пейзаж, завършен от първия популист в страната – Силвио Берлускони. Бившият министър председател направи себе си най-голямата комерсиална марка на придвижването си. Затова Салвини реши да последва образеца му. Това бе нещо, на което той явно се наслаждаваше. А и явно се бе отворила ниша. По същото време отпред на страната бе Матео Ренци – от лявоцентристите, политик, който следваше образеца на Клинтън, Блеър и Обама. Очевидно имаше място в Италия за едни анти-Ренци, някой, който не прекарва цялото си време като преподавател на семинари за глобализацията.
„ За положително или за неприятно, Салвини е съседското момче ”, декларира неговият биограф Матео Пучиарели. „ Той е характерен наследник на италиански родители, наличен, доста елементарен, някой, с който можеш да приказваш за всичко. ”
„ Той живее е предградие на Милано в дребен апартамент ”, добавя Пучиарели. „ Обича футбола, красивите дами, храната и да прави фотоси на залезите. Той е най-обикновен италианец. ”
Изненадващо към момента никой не беше заел това пространство в италианската политика. Матео Ренци бе прекомерно проглобалист. Вечно амбициозният Берлускони може и да говореше по лесноразбираем метод, само че милионерът, колекционер на футболни тимове и сантиментални афери, е някой, с който мъчно би могъл да пиеш бирата си. Бепе Грило, създателят на популисткото придвижване „ Пет звезди ”, бе прекомерно екстравагантен, с цел да се приема обикновено. Евентуалният правоприемник на Ренци на премиерското кресло – Паоло Джентолони, бе суховат и внимателен с медиите благородник, който евентуално щеше да е по-щастлив да беседва безшумно за историята на фреските.
Колкото повече Салвини действаше като най-обикновен, въпреки и обществено насочен италианец, толкоз повече той се обвързваше с хората. Той осъзна, че политиците, които прекарват огромна част от времето си в диалози за врагове, би трябвало да демонстрират и възприятие за комизъм.
През декември 2014 година той театралничи полугол на корицата на клюкарското списание „ Оги ”, като носеше единствено зелената вратовръзка на партия „ Лигата ”. Заглавието бе: „ Ще поверите ли Италия на този човек? ”.
Все още не, бе отговорът. Но тази партия се издигаше в изследванията. Той продължаваше да води свое шоу в радиото на „ Лигата ” – Радио „ Падания ”. Като се има поради дългогодишния му опит в отговарянето на слушателски въпроси, евентуално е дал отговор на повече въпроси на хората, в сравнение с всеки различен настоящ италиански политик.
Като доста други популисти, Салвини снима и поства свои лични видеа и обществени изяви онлайн.
През май 2017 година той снима нощта, която прекарва в мигрансткия център Минео в Сицилия – един от най-големите от този тип в Европа. Видеото, по какъв начин той спи с мигрантски лагер притегли внимание. То единствено акцентира в допълнение посланието, което той написа след визитата си там: „ Продължавам да съм уверен, че не престават опитите с етническата замяна на едни хора с други. Това не е незабавна имиграция, а проведена имиграция, която цели подмяната на италианския народ с различен народ, на италианските служащи с други служащи. ”
Салвини загатва за тайна доктрина, съгласно която европейските елити имат детайлно създаден проект да заменят личната си работна мощ с мигранти.
„ Салвини употребява думи и хрумвания, които за пръв път бяха развити в екстремистки дясноцентристки кръгове ”, декларира Валерио Ренци, създателят на „ Булдозерната политика: Лигата на Салвини и европейската десница. ” „ Например – битката против хипотетичния опит за етническа замяна на европейските нации. Това е тайна доктрина. Салвини преведе тези хрумвания на ефирен език – хрумвания, които бяха родени в инкубаторите на крайнодесните в Италия и Европа. ”
Салвини сервира своето обръщение със комбинация от смешки и апокалиптични предизвестия. „ На какъв брой мигранти давате заслон в дома си? ”, се пошегува той като водещ по Радио „ Падания ” през април 2014 година. „ Ядете ли банани? В днешно време, в случай че не ядете бани сте считан за расист. ”
„ 150 мигранти идват във Венето тази седмица и ще бъдат разпределени в района ”, сподели той на слушателите си в своето шоу през февруари 2015 година. „ Това е етническо заменяне, координирано от Европа. ”
По време на акцията за парламентарните избори през 2018 година той назова имигрантите „ войска от добре изпечени крадци и нарушители. ” „ Рискът в тази ситуация е, че той легитимира най-ужасните импулси на тази страна ”, споделя биографът на Салвини Матео Пучиарели.
„ До преди няколко години хората се срамиха да споделят избрани неща по адрес на имигрантите, да приказват намерено за правото да гръмнат апаш. Със Салвини те получиха цялостна независимост. От културна вероятност той отвори вратите на извънредно отрицателни импулси, които постоянно са били наоколо, само че се са били очевидни.
Във всяка една страна, думите и фразите носят свои лични мемоари. Директният изказ на Салвини припомня на някои италианци на ерата на Мусолини през 20-те и 30-те години на предишния век, когато обидите бяха последвани от формалното гонене на малцинствените групи. В частност, предлагането на Салвини ромските общности в Италия да бъдат подложени на броене, подсети за расовите закони от 1938 година, признати от Мусолини. Това не е обвиняване към Салвини във фашизъм. Просто желая да кажа, че неговите думи припомнят за дългата историческа памет.
Обсъждането на тези хрумвания не се случва в изолираност. През февруари 2018 година, някогашен локален претендент на „ Лигата ” рани шестима имигранти при пукотевица от преминаваща кола. Имигрантите, и тези които пазят правата им, в този момент се опасяват за личната си сигурност.
Лаура Болдрини, ръководител на долната камара на Народното събрание от 2013 до 2018 година, се трансформира в цел на словесните нападки на Салвини. Той я избра, тъй като в предишното Болдрини бе представител на висшия представител за бежанците на Организация на обединените нации, и бе знак на всичко, против което се бореше той.
„ Всеки път, когато преселник извършваше закононарушение, или имаше закононарушение, обезчестяване, обир, той наричаше имигрантите „ контингента на Болдрини ”, съобщи някогашният ръководител на Народното събрание. „ Хората упрекваха мен. Беше извънредно. Получавах извънредно насилствени и смъртни закани. Тази акция имаше последици върху живота ми. Имах потребност от защита. Никога не знаете по кое време заканите са действителни и по кое време не. ”
„ Спрете да тормозите имигрантите ”, прикани тя Салвини. „ Започнете да работите по действителните проблеми. Опитайте се да бъдете способен и виновен. Спрете да употребявате обществените медии по този нападателен метод. Бъдете сериозен. Действайте като министър. ”
Много от дясноцентристки насочените италианци споделят казаното от Болдрини. Но е малко евентуално те да окажат въздействие върху неговите цели. Приятелите на Салвини споделят, че той е много добър в това да не обръща внимание на рецензиите.
„ Той се смее на всички смешки, които се описват за него ”, споделя някогашната му брачна половинка Фабриция Йелузи. „ Никога не го видях да се наскърбява на смешка по негов адрес. Не знам по какъв начин го прави, само че е добър в това да не разрешава на сходни неща да му въздействат. ”
Но не постоянно казусът е подобен. Кожата на Салвини може би не е толкоз дебела, колкото си мислят съдружниците му. През юли 2018 година той завежда дело против писателя Роберто Савиано, откакто Савиано го упреква във връзки с мафията.
Лидерът на „ Лигата ” се надсмива на демократичните критици с възходящия брой на своите съдружници в другарски настроени националистически придвижвания на Запад. Салвини постоянно е давал своята поддръжка за Марин Льо Пен във Франция, както и за президента Тръмп. Той бе сниман и на Червения площад в Москва с тениска с облика на Путин. През 2014 година отиде до Северна Корея, след което съобщи: „ Радвам се, че отидох там. Има очарователно възприятие на общественост. Има доста деца, които играят на улицата, а не със своите компютърни игри ”.
Малко откакто зае поста си, Салвини разгласи желанието си да сътвори паневропейска Асоциация на националистическите партии, способна да промени посоката на Европейския съюз. Това го слага в директна съпротива на френския президент Еманюел Макрон, който на процедура е водач на демократичните придвижвания на континента. Съревнованието Салвини-Макрон може да дефинира бъдещето на Европейския съюз.
Началото постоянно е белязано от огромни обещания. Матео Салвини несъмнено наподобява като да се любува на несъгласията и вниманието. Той постоянно може да бъде забелязан да си прави селфита с всеки, подготвен да театралничи дружно с него.
Преди години доста елементарни италианци щяха да бъдат извънредно внимателни да застанат до напълно обикновено изглеждащият водач на северняшка партия, който се надсмива над южняците, европейците и имигрантите. Но Италия се промени. За момента това е страната на Матео Салвини. Въпреки това Италия има навика да отхвърля тези, които в миналото е приемала като спасители.
„ Не мисля, че това ще просъществува в дълготраен проект ”, споделя биографът на Салвини Матео Пучиарели. „ Този непрестанен цикъл от непрекъснати офанзиви, отклонение на вниманието, основаване на илюзии, смяна на възприемането на реалността… може и да работи при сформирането на държавно управление, само че не може да просъществува, когато ти си държавното управление. ” /БГНЕС
--------------------------------
Джеймс Рейнолдс, Би Би Си
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ