„Намерихме начин да видим тъмната материя“
Използвайки данни от галактическия телескоп Хъбъл на НАСА / ЕСА, астрономи са въвели революционен способ за разкриване на тъмна материя в клъстерите на галактиките.
Методът разрешава на астрономите да „ видят “ разпределението на тъмната материя по-точно от всеки различен способ, употребен до момента, и това може да се употребява за проучване на крайната природа на тъмната материя. Резултатите са оповестени в списанието Monthly Notices на Кралското астрономическо общество.
През последните десетилетия астрономи от разнообразни страни и институти се пробват да схванат същинската природа на тайнствената субстанция, която съставлява по-голямата част от материята във Вселената, по този начин наречената тъмна материя и да картографират нейното систематизиране във Вселената.
Сега двама астрономи от Австралия и Испания са употребявали данни от програмата Frontier Fields на галактическия телескоп Хъбъл на НАСА / ESA, с цел да проучат тъкмо разпределението на тъмната материя.
„ Намерихме метод да “ забележим „ тъмната материя “, изяснява Мирея Монтес (Университет в Нов Южен Уелс, Австралия), водещ създател на проучването. „ Открихме, че доста слабата светлина в космически купове, интраклъстерната светлина, демонстрира по какъв начин се популяризира и къде се простира тъмната материя. “
Интраклъстерната светлина е непряк артикул от взаимоотношенията сред галактиките. В хода на тези взаимоотношения обособени звезди се откъсват от техните галактики и плават свободно в границите на групата. След като се освободят от техните галактики, те се озовават там, където обитава по-голямата част от масата на клъстера, най-вече тъмна материя.
„ Тези звезди имат идентично с тъмната материя разпространяване, доколкото сегашната технология ни разрешава да установим “, изяснява Монтес.
Както тъмната материя, по този начин и тези изолирани звезди, които образуват интраклъстерната светлина, работят като съставни елементи без исблъсъци между тях. Те следват гравитационния капацитет на самия клъстер. Проучването демонстрира, че интраклъстерната светлина се подравнява с тъмната материя, проследявайки нейното систематизиране по-точно от всеки различен способ, разчитащ на употребяваните до момента светлинни маркери.
Този способ е по-ефективен от по-сложния способ за потребление на гравитационни лещи. Докато последното изисква както точна реорганизация на лещите, по този начин и отнемащи време спектроскопски акции, методът показан от Монтес, употребява единствено дълбоки изображения. Това значи, че с новия способ могат да бъдат изследвани повече клъстери в едно и също време на наблюдаване.
Резултатите от проучването вкарват опцията за проучване на крайната природа на тъмната материя.
„ Ако тъмната материя е независимо взаимодействаща, можем да открием това като дребни отклонения в разпространяването й спрямо този доста слаб звезден искра “, акцентира Игнасио Трухильо (Instituto de Astrofísica de Canarias, Испания), съавтор на проучването.
В момента всичко, което се знае за тъмната материя е, че наподобява взаимодейства с постоянната материя единствено гравитационно, само че не по различен метод.
Засега Монтес и Трухильо възнамеряват да проучат повече от шестте първични звездни клъстери, с цел да видят дали техният способ остава прецизен. Друг значим тест на техния способ ще бъде наблюдението и разбора на спомагателни космически клъстери от други проучвателен екипи, за прибавяне към набора от данни и вероятно потвърждаване на техните констатации.
Екипът чака да приложи същите техники, като употребява бъдещи галактически телескопи, да вземем за пример телескопът Джеймс Уеб, който ще има още по-чувствителни принадлежности, способни да разграничават слаба интраклъстерна светлина в далечната галактика.
„ Има вълнуващи благоприятни условия, които би трябвало да можем да изследваме през идващите години, като проучим стотици космически клъстери “, заключава Игнасио Трухильо.
